О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ БОГОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Богоева
т.д. № 4 по описа за 2015 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид :
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх.№6637/
В
срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е
постъпило писмено становище по молбата от насрещната страна „Юробанк България“
АД. В същото се излага довод за неоснователност на молбата, като се твърди, че
не са налице предпоставки за допълване на решението в частта за разноски
относно платеното адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не се
съдържали данни за реално заплащане на същото.
След преценка
доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Искането
за допълнение на решението в частта за разноските е допустимо, доколкото същото
е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на
решението.
Разгледано
по същество, съдът намира искането за основателно по следните съображения:
Кюстендилският
окръжен съд с решение №34, постановено на
В производството по т.д.№4/2015 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил ответника ЕТ „Благой Серафимов“ е сторил деловодни
разноски в размер общо на ** лева, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК, от които **
лева заплатено адвокатско възнаграждение /видно от договор за правна защита и
съдействие – лист 252а/, ** лева депозит за ССчЕ
/платежно нареждане – лист 278/ и ** лева допълнителен
депозит за ССчЕ /преводно нареждане лист 356/.
При така установеното
от фактическа страна, КОС от правна приема следното:
Допълване
на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по
искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Допълването на решението на осн. чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски,
какъвто е настоящият случай. Искането за разноски е заявено от процесуалния
представител на ответното дружество с отговора на исковата молба.
Съгласно т.1 от ТР
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. КОС не
споделя наведеното от насрещната страна възражение за недоказаност на реално
заплащане на уговореното между страните адвокатско възнаграждение. В т.1 от
цитираното по-горе ТР е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В настоящият случай, в приложеният по делото Договор за правна
защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на
4700 лева, като е отразено, че същото е заплатено в брой, т.е. оформен по този
начин, договора представлява разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила
уговореното възнаграждение.
С оглед изхода на
делото и доказаността на сторените от молителите разноски, съгласно дадените от
ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 248,
ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение №34, постановено на
Определението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :