О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260101
Гр. Пловдив, 16.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно търговско дело № 683 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.279
във вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано
е разпореждане № 260092, постановено в закрито съдебно заседание на 26.08.2020 г. от Окръжен съд – Стара Загора по т.д. 47/2018 г., с което е върната въззивната жалба с вх. № 1896/12.02.2020 г. на „Т.е.“АД-гр.С.
З.против решение № 587/18.12.2019 г. по т.д. 47/2018 г. на ОС-Стара Загора.
Жалбоподателят „Т.е.“АД-гр.С. З. моли разпореждането да бъде отменено по
съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 261017/17.09.2020 г.
Ответникът по жалбата „Н.е.к.“ЕАД-гр.С.
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
отговор с вх. № 263008/29.10.2020 г.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
На 18.12.2019
г. е постановено от ОС-Стара Загора решение № 587 по т.д. № 47/2018 г., с което
е осъдено „Т.е.“АД-гр.С. З. да заплати на „Н.е.к.“ЕАД-гр.С. сумите
1 038 999,41 лв. за доставени количества електрическа енергия за
месеците от януари до октомври на 2017 г. по посочени фактури, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 7.02.2018 г., и 40 705,06 лв.
– мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до
29.11.2017 г., както и 44 365,78 лв. – разноски по делото, отхвърлено е
направеното възражение за прихващане от „Т.е.“АД-гр.С. З. против ищеца със
сумата 2 353 691,46 лв. без ДДС или 2 824 429,97 лв. с ДДС
– претендирана сума от ответника като платена без основание на 19.08.2011 г. и
е отхвърлено направеното възражение за прихващане от „Т.е.“АД-гр.С. З. против
ищеца със сумата 1 079 704,47 лв., представляваща стойността на
ел.енергия, произведена и доставена на ищеца в периода 1.01.2014 г.-8.12.2015
г.
Ответникът
по делото „Т.е.“АД-гр.С. З. е получил съобщение за решението на 28.01.2020 г. и
на 11.02.2020 г. подава до Апелативен съд – Пловдив въззивна жалба с вх. № 1896/12.02.2020
г. С разпореждане от закрито заседание на 14.02.2020 г. окръжният съд оставя
жалбата без движение за внасяне в едноседмичен срок от жалбоподателя на ДТ по
сметка на ПАС в размер на 21 594 лв. Съобщение за това разпореждане на съда жалбоподателят
е получил на 4.03.2020 г.
На
11.03.2020 г. жалбоподателят изпраща до окръжния съд молба, получена на
12.03.2020 г. с вх. № 3393, с която, на първо място, се заявява, че решението
на окръжния съд е обжалвано само в частта, с която не е уважено направеното
възражение за прихващане с вземания на дружеството-ответник и жалбоподател
спрямо ищеца по спора с вземания, които дружеството има към Н.Е.К. ЕАД за
ел.енергия, произведена в хода на 72-часовите проби, но само до размера от
400 000 лв. и това е обжалваемият материален интерес, поради което
дължимата ДТ за въззивното обжалване е 8 000 лв. На второ място, в молбата
е заявено искане на основание чл. 63,ал.1 от ГПК за продължаване на срока с 30
дни за внасяне и за представяне на документ за внесена ДТ в размер на сумата
8 000 лв. по причина, че тази такса е значителна за дружеството, тъй като
то е с прекратена търговска дейност и не генерира приходи, както и защото в
момента дружеството изпитва финансови затруднения поради забава за изпълнение
към него от страна на негови длъжници.
С
разпореждане от 12.03.2020 г. окръжният съд на основание чл. 63,ал.1 от ГПК
продължава срока за внасяне на ДТ с 14 дни, считано от 12.03.2020 г. За това
разпореждане на съда е изпратено съобщение до жалбоподателя, което е връчено на
27.05.2020 г.
На
28.05.2020 г. с вх. № 5269 постъпва в съда изпратена на 26.05.2020 г. молба от
жалбоподателя. С нея изрично се уточнява, че се обжалва решението в частта му,
с която не е уважено направеното от дружеството-ответник възражение за
прихващане относно прихващане на вземания на Н.Е.К ЕАД с вземания, които
ответникът има за ел.енергия, произведена в хода на 72-часовите проби на новия
турбогенератор № 3 на дружеството в периода 2014 г.-2015 г., която ел.енергия е
предоставена на Н.Е.К без основание и Н.Е.К ЕАД се е обогатило неоснователно
със стойността на тази ел.енергия за сметка на ответното дружество, като
поддържаната сума по възражението е 400 000 лв., след което се заявява, че
се иска, след като бъде уважено това възражение за прихващане, апелативният съд
да намали с 400 000 лв. сумата, която е присъдена на Н.Е.К ЕАД с решението
на окръжния съд, като се измени решението съответно и в частта за разноските.
Поддържа, че дължи внасяне само на ДТ в размер на 8 000 лв. Заявено е още
в молбата, че продълженият с разпореждането от 12.03.2020 г. срок е изтекъл на
26.05.2020 г., те са се запознали с разпореждането на същата дата и в тази
връзка са поставени в обективна невъзможност да изпълнят разпореждането, защото
няма как да организират и извършат плащането на дължимата ДТ в същия ден, тъй
като размерът на ДТ е значителен и не е по възможностите на дружеството да
осъществи плащането му в такива кратки срокове. Посочва още, че поради
възникналата епидемиологична обстановка за дружеството възникнали множество
непредвидени разходи, включително за осигуряване на санитарни материали и за
дейности по дезинфекция на работните места с цел опазване здравето на
служителите, а същевременно обичайни действия за банкови операции и осигуряване
на кредити са силно затруднени и се осъществяват много по-бавно поради
противоепидемичните мерки, въведени в банковите клонове и свръхнатовареността
на банковите онлайн-платформи. Заявено е, че дружеството изпитва финансови
затруднения, допълнително утежнени от възникналата епидемиологична обстановка и
обявеното извънредно положение в страната. Заявено е, че към момента
управителните органи и представителите на дружеството активно работят, за да осигурят
сумата, необходима за заплащането на дължимата ДТ. Моли се да бъде продължен от
съда с 30 дни срока за внасяне и за представяне на документ за внесена ДТ в
размер на 8 000 лв.
С
разпореждане от 29.05.2020 г. окръжният съд на основание чл. 63,ал.1 от ГПК
продължава срока за внасяне на дължимата ДТ в размер на 8 000 лв. до
1.07.2020 г. За това разпореждане на съда отново е изпратено съобщение до
жалбоподателя, което е връчено на 22.06.2020 г.
На
26.08.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега разпореждане, с което,
след като посочва, че е продължил срока за внасяне на ДТ от жалбоподателя с
разпорежданията от 12.03.2020 г. и от 29.05.2020 г., както и че съобщения за
продължения срок не е следвало да бъдат връчвани, констатира, че продълженият
срок за внасяне на ДТ от жалбоподателя в размер на 8 000 лв. е изтекъл на
1.07.2020 г. и че дружеството не е внесло тази ДТ. Затова и на основание чл.
262,ал.2,т.2 от ГПК окръжният съд връща въззивната жалба на жалбоподателя.
За
разпореждането на съда от 26.08.2020 г. жалбоподателят е уведомен на 8.09.2020
г. и на 15.09.2020 г. изпраща частната жалба до апелативния съд, получена с вх.
№ 261017/17.09.2020 г. С нея дружеството-жалбоподател твърди, че разпореждането
на окръжния съд е неправилно, защото съдът не отчел основни моменти, посочени в
молбата на дружеството за продължаване на срока от 28.05.2020 г., в която е
изложено, че дружеството е изправено пред сериозни финансови затруднения и тази
ситуация е допълнително усложнена от продължаващата епидемия от COVID-19, която налага допълнителни разходи за дружеството и
влияе негативно върху неговите приходи, а осигуряването на алтернативно
финансиране като банкови заеми и реализация на други активи на дружеството също
е затруднено и забавено от действащата извънредна епидемиологична обстановка и
свързаните с нея мерки. Заявява, че тези аргументи не са разгледани и
коментирани от съда в разпореждането и така съдът оставил извън мотивите си
значителна част от фактическата обстановка. Заявява, че връщайки въззивната
жалба на дружеството съдът е накърнил правото му на защита и е нарушил принципа
на равнопоставеност на страните в гражданския процес и по този начин
разпореждането е постановено в разрез със съдопроизводствените правила и следва
да бъде отменено.
С отговора
на частната жалба ответникът по нея възразява, че наличието на платена ДТ за
въззивната жалба представлява абсолютна процесуална предпоставка за редовността
на жалбата съгласно чл. 261,т.4 от ГПК. Заявява, че при разглеждане на делото
може лесно да бъде установено шиканирането на процеса, дължащо се на
поведението на ищеца в първата инстанция. Заявява, че вече 10 месеца от
постановяване на решението на окръжния съд то не може да влезе в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 261, т.4 от ГПК към подадена въззивна жалба се прилага
документ за внесена такса. Законовата разпоредба ясно посочва, че при самото
подаване на въззивната жалба следва жалбоподателят вече да е внесъл ДТ за
обжалването и да приложи към нея документ, удостоверяващ извършеното вече
изпълнение на законовото изискване за внасяне на ДТ. Безспорно е, че в случая
жалбоподателят не е изпълнил тази ясна законова разпоредба. Окръжният съд с
оглед на това е оставил въззивната жалба с вх. № 1896/12.02.2020 г. без
движение с разпореждането от 14.02.2020 г. в съответствие с нормата на чл. 262,
ал.1 във вр. с чл. 261, т.4 от ГПК, като е указал и дал възможност на
жалбоподателя да внесе ДТ по сметка на ПАС. С оглед на молбата на
дружеството-жалбоподател с вх. № 3393 от 12.03.2020 г. съдът е продължил срока
за внасяне на ДТ с 14 дни, считано от 12.03.2020 г. Срокът е отново продължен
от съда с разпореждането от 29.05.2020 г. във връзка с молбата на дружеството с
вх. № 5269/28.05.2020 г., като съдът изрично е посочил, че продължава срока за
внасяне от жалбоподателя на ДТ в размер на 8 000 лв. до 1.07.2020 г. Безспорно
е, че жалбоподателят отново не е изпълнил своето задължение за внасяне на ДТ,
както до 1.07.2020 г., така и до постановяването на обжалваното разпореждане на
26.08.2020 г. Така в периода от подаването на въззивната жалба на 12.02.2020 г.
до постановяването на обжалваното разпореждане на 26.08.2020 г., т.е. в период
от повече от 6 месеца жалбоподателят не е изпълнил своето задължение по чл.
261,т.4 от ГПК. При продължаването на срока за това изпълнение на два пъти
окръжният съд е отчел съображенията на жалбоподателя, посочени в двете молби,
както в първата от 12.03.2020 т., така и във втората от 28.05.2020 г. При
постановяването на обжалваното разпореждане съдът правилно е констатирал, че
задължението не е изпълнено в дадения на жалбоподателя продължен за втори път
срок. В това разпореждане от 26.08.2020 г. съдът не е следвало и не е
коментирал обстоятелствата, които вече е взел предвид при произнасянето за
продължаването на срока с разпореждането си от 29.05.2020 г. Затова
неоснователно в частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно,
защото окръжният съд не е обсъдил в него посочените обстоятелства в молбата на
дружеството за продължаване на срока от 28.05.2020 г. Следва при тези
обстоятелства още да се посочи, че липсата на парични средства по начало не е
уважителна причина едно дружество да не изпълнява задължението си по чл.
261,т.4 от ГПК, а обявеното в страната извънредно положение с оглед разпространението
на COVID-19 не се явява аргумент за
неизпълнение на законоустановеното задължение на жалбоподателя да внесе
държавната такса от 8 000 лв. за периода12.02.2020 г. до 26.08.2020 г., а
и до настоящия момент, като с частната жалба жалбоподателят нито твърди, нито
установява да е изпълнил своето задължение за внасяне на ДТ. Посоченият в частната
жалба довод е очевидно неоснователен, като съдът преценява, че той е и заявен
недобросъвестно - с оглед неоснователно забавяне на приключването на съдебното
производство при влизане на решението в сила.
Установява
се, че преценката на окръжния съд при постановяването на обжалването
разпореждане е законосъобразна. Налице
са били основанията на чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл. 262, ал.1, вр. чл. 261,
т.4 от ГПК, с оглед на което правилно окръжният съд е върнал въззивната жалба.
Частната жалбата против така постановеното разпореждане на окръжния съд,
подадена на 17.09.2020 г., е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а разпореждането - потвърдено.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260092, постановено в закрито съдебно заседание на 26.08.2020 г. от Окръжен съд – Стара Загора по т.д. 47/2018 г., с което е върната въззивната жалба с вх. № 1896/12.02.2020 г. на „Т.е.“АД-гр.С.
З. против решение № 587/18.12.2019 г. по т.д. 47/2018 г. на ОС-Стара Загора.
Определението
може да се обжалва от частния жалбоподател „Т.е.“АД-гр.С.З. с касационна частна
жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд–
гр. София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: (1) (2)