Номер…………………. Година
2023 град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен
съд девети
тричленен състав
на втори февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар Светла
Великова
прокурор Алексанъдр А
като разгледа
докладваното от съдия Милачков
КАНД №52 по описа на
съда за 2023 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД срещу Решение № 1496/12.11.2022г.
на Районен съд – Варна по НАХД № 2594/2022 г., с което е ПОТВЪРДЕНО НП №
В-000358/06.06.2022г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 (три хиляди) лева на осн. чл. 45,ал.1 от ЗПК за нарушение по чл.
11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1 ЗПК.
С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1496/12.11.2022г. на Районен
съд Варна по НАХД № 2594/2022 г., тъй като същото е постановено в противоречие
на процесуалния и материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на
материалноправните и процесуални норми, като излагат подробно съображенията си.
Молят за отмяна на решението, както и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, в
които се поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани
са писмени бележки от процесуален представител, в които се оспорва жалбата,
като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Настоящият
касационен състав на съда като обсъди
посочените в жалбата основания, доводите и становищата на страните и
доказателства по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК , прие за установено следното:
Касационната
жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК , е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Въззивният
съд е установил от фактическа страна, че Дружеството -жалбоподател е с предмет
на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства съгласно Закона за кредитните
институции. търговско представителство; посредничество при предоставяне на
финансови услуги и на финансов лизинг; финансови консултации и др. Посочената
дейност в гр. Варна дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.
"Дрин" № 34.
На
28.02.2022 г. в КЗП - РД - Варна постъпила потребителска жалба от лицето Ж В П от
гр.Варна, във връзка сключен договор за заем, сключен с дружеството, по който
не и бил предоставен погасителен план.
По
този повод на 09.03.2022 г. от Ц Хр и М А -инспектори в КЗП - РД - Варна била извършена
проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит.
Същите изискали договора за потребителски кредит /Договор за паричен заем
Standart 14 № 5716146/15.07.2021 г., сключен с Ж П , както и останалите
документи към него. При проверка на изготвения от дружеството Договор -
Стандарт 14 за заем в размер на 1 500 лв. с включени такси, неустойки,
задължения по договора е трябвало да заплати сумата от 3 156 лв., като при
сключването на договора не и е бил предоставен погасителен план, че в случай,
че не е изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение по чл.5, ал.1 от
договора, заемателя дължи неустойка в размер на 550 лв. не е била включена в
годишния процент на разходите в ГПР. Установено било също, че в сключения
договор е посочен ГПР 49.34 % и дължимата вноска в размер на 143.49 лв. с
включена неустойка не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още
при самото му сключване е предвидено в чл.5, ал.2 - неустойката да се плаща
разсрочено във времето, заедно със седмичните вноски.
Във
връзка с тези констатации на 29.04.2022 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУ\Н № 000358/29.04.2022 г./ на дружеството -
жалбоподател, за нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, вр. чл.19, ал.1 от ЗПК.
Актът
бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил
предявен и подписан от него без възражения.
Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл. 44. ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на съставения акт било издадено и обжалваното Наказателно постановление
- № В - 000358/ 06.06.2022 год. , с което на дружеството била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева на основание
чл.45, ал.1 от ЗПК, за нарушение начл. 11. ал.1. т.10 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 19, ал.1 от ЗПК.
По касационната жалба:
Настоящият състав като касационна инстанция споделя възраженията на
касатора, че „решението на РС-Варна е изключително неясно и объркано, с
разнопосочни изводи, които се изключват един друг.“
На първо място въззивния съд не е изяснил предмета на делото. В изложената
от съда фактическа обстановка се говори за липса на погасителен план, каквото
нарушение не е вменено във вина на дружеството.
На следващо място е справедливо да се отбележи, че „мотивите“ на въззивния
съд представляват цитиране на законовите разпоредби, които са „имплементирани“
в решението на съда, дори и без нужната редакция, при оформление на решението.
Цитирането на законовите разпоредби само по себе си не представлява мотивиране
на решението.
При опита на съда да го стори е допуснал противоречие между обстоятелствена
и диспозитивна част на решението си. На стр.4, абзац трети, съда е приел, че
процесната неустойка „не следва да се отчита при изчисляване на годишния
процент на разходите.“, а в последствие е потвърдил НП, без от мотивите да
става ясно защо.
Горното налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ВРС
за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, решаващият съд следва да отговори на
въпроса дали предвидената в чл.5, ал.2 от договора неустойка е такава за
неизпълнение на но посочената законова разпоредба визира неизпълнение на
основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения
му кредит, или е за неизпълнение на други задължения. В тази връзка следва да
се прецезира и прочита на чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК, както и клаузата за
предоставяне на обезпечение от потребителя, след сключване на договора за
кредит. Решаващият съд следва да съобрази безпротиворечивата съдебна практика
по сходни дела, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди
сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при
спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като рискът от
невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва, а не
чрез определяне на неустойка.
По разноските следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане
на делото.
По
изложените съображения и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК
касационният съдебен състав
Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1496/12.11.2022г. на
Районен съд – Варна по НАХД № 2594/2022 г.
ВРЪЩА НАХД№2594/2022 г. на ВРС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.