Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
06.03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11981 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът Н.П.К.
ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адвокат С.Т.А., Адвокатска колегия -
гр. Варна, съдебен адрес *** Б/В, тел. ***срещу
ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сума в размер на 3644,06 лева, начислена вследствие на неправомерно извършена корекция на
сметка за потребена енергия за периода 05.04.2018-04.04.2019г., за обект с адрес гр.
Варна, ***, с аб.№ *** и кл. № ***, обективирана във фактура ***.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Сочи, че ищецът е
клиент на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" за обект с адрес гр. Варна, ***. Процесната сума в размер на 3644,06 лева е била начислена вследствие на извършена корекция на
сметката за потребена енергия за периода 05.04.2018-04.04.2019г. Не са предоставени
никакви документи, доказващи дължимостта на процесната сума. Поради тази причина на 16.07.2019г. на основание чл.20, ал.6 във
връзка с чл.45, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Е.п." АД ищцата е подала възражение до ответника срещу така
извършената от същия корекция на сметка за потребена
енергия и начисляването на необосновано задължение в размер на 3644,06 лева, и отправила молба да бъдат преразгледани отново всички факти
и обстоятелства по казуса и съответно да бъде отменено задължението на г-жа Н.П.К.
в размер на 3644,06 лева, обективирано във фактура издадена на 08.07.2019. След изрично подадено искане, на 24.07.2019г. ищцата получила в офис на
"Е.п." АД фактура №
**********/08.07.2019 и прилежащи към нея документи. В посочения документ е
отразено, че г-жа К. дължи сума в размер на 3644,06 лева в следствие на извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 05.04.2018-04.04.2019г., за
обект с адрес гр. Варна, ***. Посочен е и
срок за заплащане на исканата сума, а именно не по-късно от 18.07.2019г. Въпреки подаденото още на 16.07.2019г.
възражение, към днешна дата, 29.07.2019г., ищцата
все още не е уведомена по никакъв начин, относно това преразгледан ли е
гореописаният казус и счита ли все още ответникът, че Н.П.К. му дължи процесната сума. Твърди се, че г-жа Н.П.К. не дължи процесната сума в размер на 3644,06 лева и че не й е доставено и не е потребила
количеството електроенергия, определено незнайно как при извършената корекция.
Настоява се, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите от страна на енергоразпределителните
дружества за вече доставена и ползвана електрическа енергия е лишена от
законово основание. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на
евентуално неточно измерване на доставяната електрическа енергия от
принадлежащото на доставчика средство за търговско измерване, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение.
Върховните съдии отхвърлят и възможността доставчикът да обосновава правото си
на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителя Общи условия, като е изразено разбирането, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 от
Закона за защита на потребителите и чл. 26 от
Закона за задълженията и договорите, поради което те не обвързват
потребителите.
На следващо място, се моли да се вземе под внимание, че през
месец ноември 2018 г. петчленен състав на ВАС
със свое Решение № 13691/08.11.2018 отмени
четири разпоредби от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), по които се преизчислява погрешно измерената електрическа
енергия. Това са чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, като те бяха и единствените действащи към него
момент членове от нормативния акт, след като с друго решение на ВАС от февруари
2017 г. всички останали текстове от него вече бяха отменени.
Ответната страна „Е.П.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в
който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск депозиран
от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца
за потребена електрическа енергия на енергия на стойност 3644.06 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/08.07.2019г.
Процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия в размер на 18697
кВТч, и дължи от ищеца на основание чл. 38, ал.2, вр. чл.37, ал.1
от Общите условия на „Електроразпределение Север" АД, вр.
чл. 200, ал. 1, предл.
1
от ЗЗД
Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в гр.Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***.
На 04.04.2019г.,
е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Енерго Про Мрежи" АД/, в
присъствието на абоната-ищец. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на
ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1202692/04.04.2019г. При проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 18697
кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 005036 кВТч, в регистър
1.8.2. - 007225 кВТч, в скрит регистър 1.8.3. - 018697 кВТч, в скрит
регистър 1.8.4. -000000 кВТч, а в
сумарен регистър 1.8.0. - 031008 кВТч.
Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от
абоната. Процесният електромер е демонтиран, подменен е
с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №524789.
Извършената проверка на електромер с фабр. №1114021666908141, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка
Експертизата е извършена от Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол №1228/27.06.2019г. Съгласно
констатациите в протокола: „При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 018697.003 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. "
Констативният протокол на Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно
чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща
съда доказателствена сила.
На 04.07.2019г.,
„Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 18697
кВТч.
При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как
да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър,
тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагат.
Електромерът, който измерва потреблението на процесния обект е еднофазен статичен и двутарифен,
видно и от приложеното копие на констативен протокол от БИМ. Същият електромер
отчита по две тарифи, като на абоната е предоставена възможност за контрол на
показанията и по двете тарифи.
Заводът производител е параметризирал
процесния електромер за двутарифно
отчитане на енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2. и 1.8.1. са видими.
Поради посоченото и служителите на дружеството /инкасатори/, отчитащи
ежемесечно консумираната енергия, имат достъп и видимост само до посочените
регистри.
На 08.07.2019г., „Е.П." АД, издава фактура ***г., с което е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 3644.06 лева.
С издаване на процесната фактура
не се цели ангажиране на отговорност на абоната, а единствено заплащане на
стойността на потребената от него ел.енергия, при
това по цени, които са занижени в сравнение с действителната стойност, която
абонатът би платил в случай, че енергията беше отчетена по дневна и нощна
тарифа, а именно количеството ел.енергия в регистър 1.8.3.
е остойностено по цени за технологични разходи.
С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх.
№53791_КП1202692_1/05.07.2019) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. №53791_КП1202692_2/09.07.2019)
уведомява абоната за извършената проверка, съставен констативен протокол и
издадена фактура.
Електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена
от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищщецът на основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, се
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността
за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието
на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, че ищецът е битов клиент по
смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба
адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***.
От представения по делото Констативен протокол № 1202692 от 04.04.2019г., се установява, че
на посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна, ул. ***,
с клиентски №***и абонатен № ***, от страна на служители на „Енерго
- Про Мрежи" АД, в присъствието на клиента и член на домакинствот. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в
БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1228/27.06.2019г.
на
Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа
е установено съответствие с Констативен протокол № 1202692 от 04.04.2019г. Посочени са показанията на
тарифите, като е отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
018697,003квтч. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства
на технически характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 04.07.2019г. относно
Констативен протокол № 1228 от 27.06.2019г., е одобрено да се начисли
допълнително количество ел.енергия общо в размер на 018697,003квтч., за периода от 05.04.2018г. - 04.04.2019г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура № **********/08.07.2019г., с
получател ищеца, за начисляване на
сумата от 3644,06лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от
ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление в гр.Варна,
ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № *** .
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер тип МЕ 162 - „ISKRA" с фабричен № 1114 0216
6690 8141
е произведен през 2016 г., като същата година е
минал задължителната проверка за годност в БИМ. Към дата 21.01.2017 г. е бил вече монтиран в обекта на
потребление - гр.Варна, ул. ***. Срокът му на
метрологична годност е 6 години и
изтича през 2022 г. Към датата на проверката - 04.04.2019 г., уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри е с
цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера - 1.8.1 - нощна енергия, 1.8.2 дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се
пренасочат показния в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на
дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така, че
електромерът е отчел цялото количество на потребената
ел.енергия в обекта. Електрическата
енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 18 697 Kwh е отчетена от процесния
СТИ. Електромерът тип МЕ 162 - „ISKRA" е произведен с фабрични настройки
да показва потребяваната ел.енергия по двата
визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2.
Натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството
е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано през инфрачервения порт
на електромера. Манипулацията
цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и дневна тарифни
зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално
не се заплаща. Съществуват
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Начислени са 18 697 Kwh ел. енергия
за процесния период от 05.04.2018 г. до 04.04.2019 г. по
фактура № 0282 0748 68 от 08.07.2019 г. При
действащите към момента цени на електроенергията утвърдена от ДКЕВР - 0,19489 лв. за 1 Kwh - по технологични разходи, (средно за периода) се получава
обща сума за плащане 3 644,06 лв. с начислен
ДДС. Извършените математически изчисления
по фактура № 0282 0748 68 са коректни
и са извършени след протичане на скрития регистър 1.8.3
на електромера.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от
ГПК1 в тежест
на ищеца е да докаже твърдението
си, че с ответника се намират
в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
В процесния случай, съдът намира за
безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № *** .
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр.
с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният административен
съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, са отменени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на
регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при
извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да
бъде санирано с наличието единствено на формули за
изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана
законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е
признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции
по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото
си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в
Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се
ползват от корекционната процедура, за която към
датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, извършена на 04.04.2019г.,
следва да се отрече изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия
по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено
електромерът да измерва с грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в
чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от
абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено на база на становището за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на
последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи
категоричен извод , дали за процесния период е
отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено
и потребено от
абоната именно през процесния период от 05.04.2018г. до 04.04.2019г.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани
в становището. В приобщения към доказателствения
материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология не
е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3.
Липсва доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да
отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и
1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са
начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български
институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на
друга тарифа /1.8.3/, за да се
отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не
е установено, че количеството в регистър
1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за
определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3.
Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа
1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена
от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този
смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно
гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са
доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да
бъде уважена.
С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума, въз основа на
констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.59 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на сумата от 651,00лв., от които 146,00лв. - държавна такса за
образуване на производството, 5.00лв. – д.т. за СУ, и 500,00лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът
Н.П.К.
ЕГН **********, с адрес:
***, от една
страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
от
друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от
3644,06 лева, представляваща начислена ел.енергия за периода от 05.04.2018г. до 04.04.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, с аб.№ ***
и кл. № ***, за която сума е издадена фактура № ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата
в общ размер от 651,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: 146,00лв.
- държавна такса за образуване на производството, 5.00лв. – д.т. за СУ, и 500,00лв.
- изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: