№ 1668
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502542 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по жалба, подадена от З. Е.
И., длъжник в изпълнителния процес, срещу разпореждане от 31.08.2022г. на ЧСИ Даниела
Петрова Янкова, рег.№ 711, с което е постановен отказ да се прекрати производството по
изп.д. №20167110400970. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен,
поради това, че са налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че повече от две
години по делото няма плащания по ТТРЗЧСИ от страна на взискателя и не са подавани
молби и отправяни искания за извършването на каквито и да било конкретни изпълнителни
действия.
Взискателят в изпълнителния процес е изразил становище за недопустимост,
евентуално неоснователност на жалбата. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на
03.11.2016г.,; на 02.02.2017г. е постъпила сума по запор от банкова сметка на един от
длъжниците; на 21.06.2018г. с молба кредиторът присъединява изпълнителен лист, издаден
по т.д. № 198/2018г. на ВОС и по гр.д. № 16684/2016г. на ВРС. На 15.07.2020г. взискателят е
поискал извършване на опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника и справки за
налични банкови сметки и за притежавани от длъжника МПС и търговски обекти. На
27.05.2021г. взискателят отново е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи.
Предвид посоченото не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваните действия в съответствие с чл.436, ал.3, изр.2 от
ГПК.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбоподателят е длъжник в изп. процес и на осн. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК разполага с
правото да обжалва отказа на СИ да прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата е подадена в срок. Предвид приложените по делото съобщения, настоящият
съдебен състав приема, че за разпореждането на ЧСИ, с което е постановен отказ да се
прекрати изпълнителното производство, страната е уведомена на 14.09.2022г., жалбата е
подадена на 23.09.2022г. , т.е. в предвидения срок от лице с интерес от обжалване на
постановения акт, поради което е допустима.
Изп.дело №20167110400970 описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, рег.№ 711, е
образувано на 04.11.2016г., по молба на „Юробанк България“АД и въз основа на ИЛ,
издаден на основание заповед за незабавна изпълнение по ч.гр.д. № 9076/2013г. по описа на
ВРС, с която ЕТ“Франко Мироннди-96- Мирослав Сариев“, ЕИК *********, ЕТ“З.- З. И.“,
ЕИК *********, Лиляна Улянова Ужакова са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк
България“АС сумата о19092,08лв.- главница по договор за банков кредит от 21.11.2007г. и
договор за поръчителство от 21.11.2007г.; 3850,75лв.- договорна лихва за периода
05.09.2012г. – 17.06.2013г.; 662,73лв.- такси за периода 30.09.2008г.-17.06.2013г., ведно със
законната лихва от 18.06.2013г. до окончателното изплащане на вземането; 472,11лв.платена
държавна такса, 823,27лв. адвокатско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал ЧСИ
да извърши проучване на имущественото състояние на длъжниците, както и да наложи
възбрана върху недвижими имоти, собственост на един от длъжниците.
Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е уведомил длъжниците за
изпълнителното производство, като покана за доброволно изпълнение е връчена лично на
жалбоподателката на 16.11.2016г. ЧСИ е извършил действия по проучване на
имущественото състояние на длъжниците. Наложена е възбрана върху недвижим имот
собственост на З. И. – ПИ, с площ от 232 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Цар Иван
Страцимир“ №93, ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж с площ от 50
кв.м., с идентификатор 10135.52.329.1, склад с площ от 11 кв.м. с идентификатор
10135.52.329 и сграда с площ от 14 кв.м. с идентификатор 10135.52.329.2 и самостоятелен
обект в сграда – апартамент №57, находящ се в гр.Варна, ул.“Свобода“, №5.
На основание чл.458 ГПК, като присъединен взискател по делото е конституиран ТД на
НАП Варна за задължения на З. И., както и в качеството й на ЕТ“З.-З. И.“ и Мирослав
Сабинов Сариев.
С постановление от 21.12.2016г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот,
собственик на длъжника Л. Л. – втори жилищен етаж от сграда в с.Страшимирова, област
Варна и двуетажна постройка, долепена до жилищната сграда и ½ ид.ч. от навес и ½ ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата.
С постановление от 09.01.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметка на
длъжниците.
2
С молба от 29.06.2017г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство
по отношение на длъжника Л. Л..
По молба на взискателя и въз основа на приложен протокол на ВРС, с който е обезсилен
издадения ИЛ по ч.гр.д. №9076/2013г. по отношение на Лиляна Л., с постановление от
31.11.2017г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по отношение на този длъжник,
на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.
На 02.02.2017г. по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размерна 51,13лв. от запор на
банкови сметка на длъжника Мирослав Сариев.
С молба от 21.06.2018г. е представен ИЛ, издаден на 06.06.2018г. по дело № 198/2018г.
на РС Варна, срещу З. Е. И. и ЕТ4З.- З. И.“, като с молбата е поискано и проучване на
имущественото състояние на длъжниците по делото, като са посочени и различни способи за
принудително изпълнение. На жалбоподателката, в качеството и на длъжник по делото е
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК на 30.07.2018г.
С молба от 15.07.2020г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия,
като е посочил способ на принудително изпълнение – запор върху банкови сметки, опис,
оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в търговските обекти на
длъжниците, както и на движими вещи в домовете на длъжниците.
С постановление от 24.08.2020г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника Мирослав Сариев.
С молба от 27.05.2021г. взискателят е посочил способ на принудително изпълнение –
опис, оценка и извършване на публична продан на движимо имущество на длъжниците.
С постановление от 07.06.2021г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжниците З. И., в качеството й на ЕТ и Мирослав Сабинов, в качеството
му на ЕТ за 08.07.2021г.. С протокол от 09.07.2021г. принудителното изпълнение е
отложено поради неосигуряване на достъп от длъжниците до вътрешността на помещенията
за извършване на описа на движимите вещи.
С молба от 26.08.2022г. длъжникът З. Е. И. е поискала прекратяване на производството
по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С атакувания акт ЧСИ е приел, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
и е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело.
Настоящият състав намира за правилни и законосъобразни изводите на ЧСИ, че не са
налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а
процесуален преклузивен срок, с изтичането на който се погасява само правото на
взискателя да продължи започналото изпълнително производство. Изпълнителните
действия, визирани н т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
3
които прекъсват давността по смисъла на чл.116 б“в“ ЗЗД и са приложими към фактическия
състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания
от трети задължени лица. С посоченото ТР се разяснява също, че задължението на
взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси, разноски за извършване на изпълнителни
действия, изграждащи посоченият от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне
на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. В случая
не се установява твърдяното от жалбоподателя основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК- неизвършване на изпълнителни
действия за период от две години. Твърденията на жалбоподателя, че в продължение на две
години по делото не са извършвани изпълнителни действия се опровергават от данните по
изпълнителното дело, от които се установява, че в периода от 03.08.2016г.-27.05.2021г.
взискателят периодично в срокове по-кратки от предвидения двугодишен срок е отправял
искания за предприемане на изпълнителни способи, налагане на възбрани, запори, опис на
движими вещи. Извършените действия следва да се ценят като такива, прекъсващи
давността за вземането по смисъла на чл.116 ЗЗД, поради което следва да се счита, че от
следващата подаването на последната молба дата, т.е. от 28.05.2021г. е започнал да тече
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Тълкуването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на изпълнителното производство, поради
т.нар. перемция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. В този смисъл и по аргумент от
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, самото искане от взискателя за извършване на
изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително действие, което
осуетява прекратяването на принудителното изпълнение. За да е налице поискано
изпълнително действие е достатъчно СИ да е сезиран с молба от взискателя, в която да се
посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, които са необходими за
извършването му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. Дали поисканото изпълнително действие може реално да бъде предприето е
въпрос от значение за приложимостта на чл.116б“в“ ЗЗД, а не за чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Посочените действия извършени по делото и поискани от взискателя, хронологично
изброени по-горе са били насочени към удовлетворяване на изпълняемото право на
взискатиля, поради което и не може да се приеме, че той е бездействал, като е изоставил
изпълнението. Следователно с извършените действия от образуването на делото –
последното молбата на взискателя от 27.05.2021г. до подаването на молбата с искане за
неговото прекратяване на 26.08.2022г. и датата на постановяване на обжалвания отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е
изтекъл период от повече от две години, в който взискателят да не е поискал извършване на
изпълнителни действия и такива не са били извършени спрямо жалбоподателя –длъжник,
4
поради което и изпълнителното производство не е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна,
предвид което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 26118/23.09.2022г. на З. Е. И., ЕГН
**********, длъжник в изпълнителния процес, срещу отказ на ЧСИ Даниела Петрова
Янкова, рег.№711 по изп.д. №20167110400970 да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5