Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
132 15.11.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 160 по
описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона
за местните данъци и такси.
Образувано е по жалба на
„ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 68А, ет. 7, срещу Акт за установяване
на задължение по декларация № **********-1 от 05.04.2019 год., издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и
такси” при Община Разград, потвърден с Решение № 15 от 06.06.2019 год. год. на Началника на Отдел „Местни данъци и такси”
при Община Разград. С обжалвания акт са установени задължения на жалбоподателя
за Данък върху недвижими имоти за 2017 год. в размер на 15950.07 лв. главница и
лихва в размер на 2580.81 лв. и за 2018
год. главница в размер на
26083.72 лв. и лихва в размер на 1568.65 лв. по декларация по чл. 14 от ЗМДТ
вх. № ********** от 19.02.2019 год. Жалбоподателят твърди, че обжалваният
административен акт противоречи на материалния закон, тъй като
административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 24., ал. 1, т.
10 от ЗМДТ, в чиято хипотеза попадат имотите, описани в декларацията.
Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорения акт, както и да му присъди
направените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при Община
Разград лично и чрез юрисконсулт Д. Г., счита оспорването за неоснователно и
недоказано. Иска от съда да отхвърли жалбата и потвърди оспорения акт, както и
да му присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
С декларация вх. № ********** от 19.02.2019 год.
/л.90-111/ „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД е декларирало
предоставения му за управление и поддържане с договор за концесия № 331 от
15.12.2016 год. обект - Стадион
„Лудогорец арена” – публична общинска собственост, представляващ поземлен имот
с идентификатор 61710.502.7260, с начин
на трайно ползване „Стадион” ведно с изградените в него 14 броя сгради с
идентификатори от 61710.502.7260.1 до 61710.502.7260.14 и в последствие
изградена по силата на договора за концесия сграда с идентификатор
61710.502.7260.15.
В част III от декларацията /л.110-111/ са посочени отчетните
стойности на земята и сградите, а в колона 6 от същата част на декларацията, че
обектите са освободени от данък върху недвижимите имоти, на основание т.1.5 от
раздел „ЗАБЕЛЕЖКИ” към тази част на декларацията.
В чл. 2 от Договора за концесия за строителство с
предмет: Реконструкция и модернизация на стадион „Лудогорец Арена”, неговото
управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на
концесионера и допълненията към него /л.14-л. 37/ е посочено, че обектът
„Стадион „Лудогорец арена”, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.502.7260, с площ от 42662 кв.м., е с трайно предназначение „стадион”, а
предназначението на сградите в него - „ спортна сграда”, с изключение на сграда
с идентификатор 61710.502.7260.1, за която е посочено, че е с предназначение
„промишлена сграда”.
В приетите като доказателства по делото скици на
поземлен имот с идентификатор
61710.502.7260 /л. 49, и л. 117/, издадени от СГКК гр. Разград, както и в АКТ за публична общинска
собственост № 267 от 03.04.2014 год. /л.143/ е посочено, че имотът с площ от
42662 кв.м. е с начин на трайно ползване Стадион. В същите скици е посочено, че
построените в него обекти с идентификатори от 61710.502.7260.2 до
61710.502.7260.13 са с предназначение „спортна сграда”, а обектът с
идентификатор 61710.502.7260.1 е с предназначение „Промишлена сграда”. В АПОС № 290 от 22.06.2015 год. и скица на сграда с
идентификатор 61710.502.7260.14 /л.146,147/ е посочено, че сградата е на два
етажа с предназначение „Спортна сграда, база”.
В АПОС № 328 от 08.03.2018 год./л.149/ и Скица на сграда с идентификатор
61710.502.7260.15 е посочено, че сградата на два етажа е с предназначение
„Спортна сграда, база”.
С писмо изх. № 92-00-9 от 20.02.2019 год. /л.88/ орган
по приходите от отдел „МДТ” при Община Разград е уведомил оспорващото
дружество, че е налице несъответствие между декларираните от дружеството в част
III, колона 6 от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
обстоятелства за освобождаване от данък недвижими имоти на сградите, описани в
декларацията, с предвиденото в т. 1.5 от същата декларация и чл. 24, ал. 1, т.
10 от ЗМДТ. Посочено е че сградите не попадат в хипотезата на § 5, т. 68, б.
„а” от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Органа
по приходите е поканил дружеството да отстрани несъответствието в 14 дневен
срок от уведомяването му на основание чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Уведомлението е връчено на 22.02.2019 год., съгласно известие за доставка
/л.87/.
С писмо изх. № 92-00-9-5 от 26.03.2019 год. /л.84/ на
оспорващия са изпратени справки /л.85-86/ за задълженията му за ДНИ и такса
битови отпадъци към 26.03.2019 година, както и начина и срока за плащане.
Писмото е връчено на 29.03.2019 год., съгласно пощенското клеймо на известието
за доставка /л.83/.
След изтичане на срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК на
05.04.2019 год. Р. С. - на длъжност
Главен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград, в
качеството му на орган по приходите, съгласно Заповед № 197 от 25.02.2019 год.
на кмета на Община Разград /л.152,153/ е издал акт за установяване на
задължение по декларация № **********-1 от 05.04.2019 год. /л.80-82/ С него са
установени неизплатени задължения на оспорващото дружество както следва: за
2017 год. - ДНИ в размер на 15950.07 лв. главница и 2580.81 лв. лихви и за 2018 год.
-ДНИ в размер на 26083.72 лв. главница и 1568.65 лв. лихви.
В мотивите на АУЗД органът по приходите е посочил, че
е установено несъответствие между декларираните
от ДЗЛ в част III, колона 6 от
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ основания за освобождаване от данък недвижими
имоти по отношение на сградите, построени в поземления имот, с предвиденото в
т. 1.5 от същата декларация и чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ. ДЗЛ не е отстранило
несъответствията в дадения от ОП срок от 14 дни, съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Органът по приходите е приел
че за петнадесетте сгради, построени в поземления имот и описани в
декларацията, не може да бъде приложен чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, тъй като
те не попадат в обхвата на § 5, т. 68, б. „а” от допълнителните разпоредби на
Закона за устройство на територията и е
определил посочените по-горе задължения за ДНИ за 2017 и 2019 години само за сградите, посочени в декларацията.
Задълженията за ДНИ са определени като 2 промила върху данъчна основа от
797503.59 лв. за 2017 година и от 13041852.37 лв. за 2018 година. Данъчната основа е определена на основание
чл. 19 от ЗМДТ върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 6 от Наредба № 18 на Общински съвет Разград - по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка на
имота, съгласно приложение № 2 на ЗМДТ /
виж данъчната оценка на имотите пи
Актът е връчен на оспорващото дружество на 10.04.2019
год., съгласно разписка /л.82/. Бил е оспорен по административен ред на
23.04.2019 год. /л.60/ С Решение 15 от 06.06.2019 г. началникът на
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Разград е потвърдил акта. Решаващият
орган е приел за правилен извода на органа по приходите, че освободен от
ДНИ на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ е само поземлен с идентификатор 61710.502.7260, но не и
сградите, построени в него и описани в декларацията на оспорващия. Решението е
съобщено на жалбоподателя на 10.06.2019 год., съгласно известие за доставка./
л. 54/, а жалбата против него /л.60/ е постъпила в пощенския оператор на
21.06.2018 год.
По делото е изслушано вещо лице по назначената съдебно техническа експертиза. Същото дава
заключение / л. 171-173/, че сградите с идентификатор 61710.502.7260.8,
61710.502.7260.9, 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15 са част от спортния
комплекс „Лудогорец Арена”. Първите две сгради с идентификатори 61710.502.7260.8 и 61710.502.7260.9 не са реконструирани и не
се ползват. Предназначението на сграда 8 е било за съблекални и прилежащите им
помещения за отборите, съдийски стаи, допинг контрол и арест. Сега тези функции
са организирани в сектор „Б”, представляващ сграда с идентификатор
61710.502.7260.14. В сграда 9 се е помещавал лекарски кабинет и възстановителен
център.
Сграда с идентификатор 61710.502.7260.14 обхваща
сектор „Б”. Този сектор е първият етап от реконструкцията на спортния комплекс,
изпълнен по одобрен проект и издадено разрешение за строеж, за който е издадено
и разрешение за ползване. Сградата включва съблекални за спортистите, със
съответните умивални душове и тоалетни; помещения за треньори, за съдии, за
делегати, за допинг контрол, за задържане и две технически помещения. В зоната
за зрители има два бюфета със складове
към тях и тоалетна за зрителите. Всички помещения са под зрителски трибуни за
3544 зрители.
Сграда с идентификатор 61710.502.7260.15 обхваща
паркинг за 46 автомобила, ВИП – зона с кетъринг, два бюфета със складове към
тях, тоалетни за зрителите и помещения за „Бърза помощ”. Всички помещения са
под зрителски трибуни за 3544 зрители – Сектор „В”.
Според вещото лице всички помещения и обекти по
предназначение обслужват спортната
дейност и осигуряват технически функционирането на спортния комплекс.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 от ДОПК, и в предвидения от закона срок. Спазено е императивното изискване
съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на оспорването по
административен ред, поради което жалбата е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, и е в
писмена форма. Актът е издаден от служител на общинската администрация, който е
изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите със заповед на кмета на общината. Същият съдържа
правни и фактически основания за издаването му. Решението, с което АУЗД е
потвърден, е издадено от началника на отдел „Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при
Община Разград, който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ упражнява правомощията на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Ето защо оспорения
АУЗД е валиден административен акт.
Съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл. 103, чл.107 от ДОПК, чл.152 и сл. във връзка с чл.144 от ДОПК. АУЗД е постановен служебно след
като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК и поради неплащане в срок на
задължения, размерът на които е установен въз основа на данните по подадена от
задълженото лице декларация и събрани данни от трети лица.
По отношение на материалната законосъобразност на
оспорения акт съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 10,
ал. 1 от ЗМСМА с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен
план имат предназначението по чл. 8,
т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на специален закон. В разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗМСМА При
концесия данъчно задължен е концесионерът.
В разпоредбата
на 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а в чл.
21, ал. 1 от същия закон е посочено, че данъчната оценка на недвижимите имоти
на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2.
Размерът на данъка е определен в чл. 6 от Наредба № 18
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Разград и е
равен на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти
С оглед на посочените по горе правни норми и събраните
по делото доказателства съдът намира, че описаният в оспорения АУЗД недвижим
имот попада в хипотезата на чл. 10, ал.
1 от ЗМДТ. Данъчно задължено лице по отношение на тези имоти се явява
оспорващото дружество като концесионер на имота. Съдът намира, че данъчната
оценка на имотите по Приложение № 2 от ЗМДТ, както и данъчната оценка по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, са определени правилно. Органът по приходите
правилно е приложил чл. 6 от Наредба № 18 на ОбщС Разград. По тези обстоятелства между страните няма
спор.
Спорът между страните е по приложимостта на чл. 24,
ал. 1, т. 10 от ЗМДТ. Оспорващият твърди, че описаните в АУЗД имоти са освободени от данък недвижими
имоти по силата на тази разпоредба, а
административният орган твърди, че те не попадат в тази хипотеза, не са освободени от ДНИ и той е дължим от ДЗЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 т. 10 от ЗМДТ
освобождават се от данък парковете, спортните игрища, площадките и други
подобни имоти за обществени нужди. От примерното описание на имотите, дадени в
разпоредбата е очевидно, че се касае до -"открити обекти", легално
определение за които е дадено в § 5, т. 68 от ЗУТ.
Според разпоредбата на § 5, т. 68 от ЗУТ „открити
обекти” за спортни дейности са - терени (площадки) и оборудване, използвани за
масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни,
баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни
спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи
за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити
плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери
и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения,
свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни
трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
Следователно за да е налице хипотезата на прилагане
на чл. 24 от ЗМСМА е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки: първата- обектите да се използват за
обществени нужди и втората - да имат
характера на открити обекти по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ и
В настоящия случай описания в АУЗД поземлен имот и
построените в него сгради, съгласно приложените по делото актове за общинска
собственост /л. 143, 146 и 149/, са публична общинска собственост.
Предназначението на имотите публична общинска или държавна собственост са за
задоволяване на обществените нужди. Именно това тяхно предназначение ги прави
публични. Първите два акта са съставени на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от
Закона за общинската собственост, съгласно който публична общинска
собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.
Третият акт е съставен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с чл.
16, ал. 1 от Закона за концесиите. Съгласно тези норми описания в него имот е
станал общинска собственост по силата на
чл. 16, ал. 1 от ЗК, съгласно който приращенията и подобренията върху
обект на концесия, върху концесионната територия или върху принадлежност, които
са публична държавна или публична общинска собственост, стават собственост на
държавата, съответно на общината от момента на възникването им. След като този
имот е приращение към обекта на концесията, чието предназначение е за
обществени нужди, то и неговото предназначение е за обществени нужди. Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за
концесиите, целта на закона е развитие
на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес и
задоволяване на обществени потребности. Именно с тази цел и процесните имоти са
предоставени на концесия.
Ето защо съдът намира, че първата предпоставка -
обектите да се използват за обществени нужди, е
налице за всички описани в оспорения АУЗД обекти.
По отношение на втората предпоставка - да имат
характера на открити обекти по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ, съдът
намира, съобразно събраните по делото
доказателства, че тя е налице само по отношение на поземления имот с
идентификатор 61710.502.7260 и на обектите с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15. По своето предназначение
и начин на трайно ползване поземленият
имот се използва за стадион / футболно игрище/.
Останалите два обекта съобразно
заключението на вещото лице
представляват зрителски трибуни на сектор „Б” и на
сектор „В” с помещения под трибуните, които се ползват за съблекални за
спортистите, със съответните умивални душове и тоалетни; за треньори, за съдии,
за делегати, за допинг контрол, за задържане, за бюфета със складове към тях и тоалетна за
зрителите, за паркинг и т.н.. Тоест това са сгради и съоръжения, които по предназначение
обслужват спортното игрище т.е. свързани са с функционирането на игрището по
смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ.
По отношение на останалите обекти с идентификатори от
61710.502.7260.1 до 61710.502.7260.13 съдът намира, че по делото не се събраха
безспорни доказателства, че това са сгради и съоръжения, които са свързани с
функционирането на спортното игрище. Вярно е, че всички сгради, освен тази с идентификатор 61710.502.7260.1, са
описани като спортни сгради, но
оспорващият не доказа, че те се използват и са свързани с функционирането на
игрището по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ. Изложените в
жалбата до решаващия орган /л. 62/
твърдения за какво се използват
описаните в АУЗД имоти, е извънсъдебно изявления на оспорващия до
административен орган, а не доказателство за твърдените факти. Отделен е
въпросът, че в заключението на вещото лице изрично е посочено, че обектите с
идентификатори 61710.502.7260.8 и 61710.502.7260.9 не се ползват, тъй като
дейностите които са осъществявани в тях, сега се извършват в новоизградените
сектори „Б” и „В”.
По изложените съображения съдът намира, че органът по
приходите неправилно е определил дължим ДНИ за 2017 и 2018 година за имотите с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15.
В останалата част оспорения акт е правилен. Органа по
приходите правилно е приел, че за
поземления имот с идентификатор 61710.502.7260 не се дължи ДНИ за 2017 и 2018 год. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, както и че за останалите сгради с идентификатори от 61710.502.7260.1 до
61710.502.7260.13 се дължи ДНИ за 2017 и 2018 год., тъй като за тях е
неприложима разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ.
Съдът не споделя становището на ответника по
оспорването, че само поземлените имоти, които попадат в хипотезата на чл. 24,
ал. 1 т. 10 от ЗМСМА са освободени от ДНИ, но не и сградите и съоръженията
изградени в тях, обслужващи функционирането на имота. Позоваването на
разпоредбите на чл.21, ал. 1, т. 4,5,7,8 и 11 от ЗМДТ в подкрепа на тази теза
също е неоснователно. В тези норми
законодателят е употребил понятието сграда и е определил ясно и конкретно, кои
сгради са освободени от ДНИ. В нормата
на чл. 24, ал. 1, т. 10 законодателят не
е употребил понятието поземлени имоти, а е употребил понятието имоти. Наред с
това имотите не са лимитивно изброени, а е употребен изразът „и други подобни
имоти”. Ето защо позоваването на разпоредбите на т.1,5,6,7,8 и 11 е
неоснователно. Несъмнено е, че сградите /трибуните и помещенията под тях/ които
се ползват за присъствие на публиката, за съблекални, тоалетни, здравно
обслужване и т.н. както на спортуващите, така и на публиката и които са
изградени върху поземления имот, предназначен и ползван като стадион /спортно
игрище/ безспорно са свързани с функционирането на стадиона като такъв. Според
настоящия състав разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ е проявление на
насърчаващата роля на държавата за развитието на спорта и туризма, закрепена в
разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България
Тъй като
производството е по реда на ДОПК и настоящата инстанция е такава по същество ( чл. 160 от ДОПК), съдът следва
да определи размера на дължимите от жалбоподателя данък върху недвижимите
имоти, такса битови отпадъци и лихви за просрочие.
Предвид приетото
от съда от фактическа и правна страна, задълженията
за данък върху недвижимите имоти, по
подадената от оспорващия декларация с вх. № ********** от 19.02.2019
год. /л.90-111/ следва да се определят както следва:
- за 2017
год. ДНИ в размер на 884,81 лв. главница
вместо определената в АУЗД сума от
15950.07 лв. Данъкът е изчислен като 2
промила върху облагаема основа от 442403.30 лв. определена като сбор от данъчните оценки по чл. 19 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗМДТ на обекти с идентификатори от
61710.502.7260.1 до 61710.502.7260.13, включително Дължима лихва за просрочие в размер на 143.18
лева, вместо определения в АУЗД размер от 2580.81 лв. Лихвата е изчислена с лихвения калкулатор на НАП и при
спазване на разпоредбата на чл.28 от ЗМДТ.
- за 2018
год. ДНИ в размер на 884,81 лв.
главница вместо определения в АУЗД
размер от 26083.72 лв. Данъкът е изчислен като 2 промила върху облагаема основа
от 442403.03 лв. определена като сбор от
данъчните оценки по чл. 19 във вр.с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ на обекти с идентификатори
от 61710.502.7260.1 до 61710.502.7260.13
включително. Дължима лихва за просрочие
в размер на 53,46 лева, вместо определеният в АУЗД размер от 1568.65 лв.
изчислена с лихвения калкулатор на НАП и при спазване на разпоредбата на чл.28
от ЗМДТ.
Общ размер на
задължението за ДНИ за данъчния период 2017-2018 години следва да се определи в
размер на 1769.62 лв. главница, вместо
определения в АУЗД размер от 42033.79 лв. и лихва в размер на 196.64 лв. вместо
определения в АУЗД размер от 4149,46 лв.
Изходът от оспорването обуславя разпределяне
на разноските по делото между страните съобразно уважената част от жалбата
(уважени 95,74, 48 %). В конкретния случай, жалбоподателят е представил списък
на разноските /л.180/в размер общо на
2350 лв. и доказателства за реалното им
извършване / д.т. 50 лв. л. 53, вносна бележка за 300 лв. възнаграждение за
вещо лице л.129 и договор за правна помощ за договорено адвокатско
възнаграждение от 2000 лв. /л. 182 и платежно нареждане за платено
възнаграждение л. 183/. От така направените разноски в размер на 2350 лв.
следва да му бъдат присъдени 2249 лв., съразмерно уважената част от жалбата. Възнаграждението
на процесуалния представител на ответника за юрисконсултско възнаграждение
следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно отхвърлената част от жалбата
/4.26 %/ . Същото следва да бъде определено в размер на 81.60 лв. След
компенсация ответникът дължи на оспорващия разноски за първа инстанция в размер
на 2168.29 лв.
Мотивиран така
и на основание с чл. 4 от ЗМДТ и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по
декларация № **********-1 от 05.04.2019 год., издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и
такси” при Община Разград, потвърден с Решение № 15 от 06.06.2019 год. на Началника
на Отдел „Местни данъци и такси” при
Община Разград, с който са определени задължения за данък върху
недвижимите имоти за 2017 и 2018 год. на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛУДОГОРЕЦ
1945” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„Априлско въстание” № 68А, ет. 7, като:
Вместо данък върху
недвижимите имоти за 2017 год. в размер на 15950.07 лв. - главница и 2580.81 лв. - лихва ОПРЕДЕЛЯ ДНИ
за 2017 в размер на 884,81 лв. – главница и 143.18 лв. лихва
Вместо данък върху
недвижимите имоти за 2018 год. в размер на 26083.72 лв. - главница и 1568.65
лв. лихва ОПРЕДЕЛЯ ДНИ за 2018 год. в размер на 884.81 лв. главница и 53.46
лв.- лихва
Вместо общо данък върху
недвижимите имоти за 2017 и 2018 год. в размер на 42033.79 лв.- главница и
4149.46 лв. - лихва ОПРЕДЕЛЯ общо ДНИ за 2017 и 2018 год. в размер на 1769.62
лв. – главница и лихва в размер на 196.64 лв.
Вместо
общо дължима сума по акта в размер на 46183,25 лв. ОПРЕДЕЛЯ общо дължима сума
по акта в размер на 1966.26 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 68А, ет. 7, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Община Разград да
заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 68А, ет. 7 сумата от 2168.29 лв. /две
хиляди сто шестдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ разноски по
делото
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му.
Съдия: /п/