РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Павликени, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Административно
наказателно дело № 20234140200124 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. И. Х.- вр. и. дл. директор на ***, чрез процесуалния й
представител адвокат К. М.- **АК срещу наказателно постановление № ***14.04.2022
г. издадено от председател на ДАЗД, с което на основание чл. 45, ал.11, във вр. с чл.
46, ал.2 ЗЗДет., във вр. с чл. 53, ал.1 ЗАНН на жалбоподателката е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/ за
нарушение на чл. 7, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗДет. Посочени са съображения, касателно
неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Чрез депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, за
незаконосъобразността на наказателното постановление, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
По жалбата в Районен съд *** е било образувано АНД № ***2022 г. по което е
постановено решение № *** г. След инстанционен контрол с решение № *** г. на
Административен съд ***, постановеният съдебен акт е отменен, а делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Жалбоподателят се представлява от адвокат К. М.- **АК, с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата, като моли санкционният акт да бъде отменен изцяло.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
Процесуалният представил на жалбоподателя, твърди, че извършването на
1
нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката не е доказано по безспорен
начин, както от обективна, така и от субективна страна. Намира, че Р. Х. е изпълнила
задължението си за уведомяване на отговорните институции, съобразно изискването на
закона, което е било посредствено, но осъществено в същия ден. Твърди, че действията
на Х. са изцяло за охрана интереса на децата, не само по отношение на детето Е. А., но
и по отношение на останалите деца, за които е имало данни, че са жертви да
посегателство от страна на възпитател от повереното й училище. По изложените
съображение процесуланият представител на жалбоподателя пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление- в цялост.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от главен юрисконсулт
И. И., с пълномощно по делото /л. 27 и л.115/, който, в писменото си становище моли
да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана. С оглед събрания по делото доказателствен материал процесуалният
представител на въззиваемата страна намира, че деца в училище са изпаднали в риск и
съответно са се нуждаели от закрила, а жалбоподателят Р. Х., в качеството й на
длъжностно лице, не е изпълнила задълженията си по чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗДет.,
като чрез бездействие е осъществила състав на нарушение регламентиран в нормата на
чл. 45, ал.11 ЗЗДет. Изложени са съображения предвид невъзможността нарушението
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, поради това, че деянието е
формално. Излага съображения, че по безспорен начин е доказано както от обективна,
така и от субективна страна съставомерността на деянието по чл. 45, ал.11 ЗЗДет.
Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Р. И. Х. към месец октомври 2021 г. заемала длъжността вр.и.д. Директор на СУ
*** В това си качество, на 19.10.2021 г. жалбоподателката била уведомена от класния
ръководител на ***клас- В. П. за подадени 5 жалби за сексуален тормоз по отношение
на пет деца от възпитателя М. Г., включително и по отношение на детето Е. О. А. За
случая Х. още същия ден уведомила кмета на Община *** и РУО.
За периода 25.10.2021 г. - 27.10.2021 г. в СУ *** била извършена проверка от
служители на ДАЗД, отдел „***“ към ГД „***“, а именно от свидетелите Г. А. и Г. П..
Проверяващите се самосезирали от статия в интернет сайт от *** г. относно
блудствени действия с пет ***класнички, в посоченото училище, от страна на ***. При
проверката било установено в училището има приет правилник за устройството и
дейността му за учебната 202***/202*** г., утвърден на *** г., в който е предвидено
създаването на комисия по етика, задълженията на педагогическите специалисти –
директори и учители, работата на екипа за подкрепа на личностното развитие и други.
Организацията на учебния процес за учениците до седми клас е целодневна. В
2
дневника на психолога е установено, че в периода 20.09. - 22.10.2021 г. са записани 19
разговора с ученици., които не е установено да касаят оплакване от процесните
блудствени действия. На *** г. в дневник за случай на тормоз и насилие са записани
имената на 7 деца от училището между които и това на Е. А., като е отбелязан класът
им и по отношение на тях е вписано, че има информация за неправомерно отношение
на *** М. Г. към тях. В разговорите с педагогическия персонал свидетелите А. и П.
установили, че петте жалби от родители/настойници на тези момичета са вписани във
входящия дневник и по данни на директора е сигнализиран кмета на Община ***,
РУО, а кметът е сигнализирал РУ ***, които от своя страна са уведомили ДСП – ***.
На 20.10.*** г ***- свидетелят М. П. съобщил на Р. И. Х. за получени от детето Н.
К. неприлични *** от учителя П. С. Освен незабавното уведомяване на кмета на
Община *** и РУО, от нея били предприети действия по вътрешна проверка -
изискване на обяснения от възпитателя и учителя, заповеди за временно отстраняване
от длъжност, в хода на чието връчване в директорския кабинет влезли трима
служители на РУ на МВР – ***, във връзка с вече образуваното досъдебно
производство за случилото се с останалите шест деца- ученички от училището. В деня
на постъпване на писмените сигнали в училището и изслушването на децата от
психолога на училището били извикани за изслушване и техните родители/настойници.
През целия ден са провеждани действия по установяване на обективната истина и
проверка на сигналите, чрез разговори с учениците и родителите от страна както на
психолози, така и на полицаи, като е разпитана и жалбоподателката в качеството на
свидетел. В ЦОП *** била подадена информация от Отдел „Закрила на детето“ или от
РУ *** за случилото се, поради което на 20.01.*** г. бил свикан Координационен
механизъм по време на който участниците в него получили конкретни задачи във
връзка с изясняване на ситуацията, били разпитвани момичетата в град ***, като
дейността била подпомагана от педагогическия съветник на училището. Образуван
било и ДП срещу възпитателя и срещу учителя, в рамките на което са продължили
процесуално-следствените действия и на *** г. При провеждане на тези действия са
присъствали както психолози от КСУ гр. ***, така и *** от Детска педагогическа стая-
свидетеля П. А., свидетелката В. И., като изготвените от тях доклади и протоколи са
представени в институциите, в които работят и са довели до последващи действия на
тези институции.
От изходящата кореспонденция на СУ *** за процесния период се установява, че
не са подавани сигнали до ДСП *** или МВР, касаещи детето Е. О. А.
От показанията на свидетелите А. П., И. Т., Д. В. и П. Т. категорично се
установява, че институциите, в които работят, съответно ДСП *** и МВР не са били
информирани нито от жалбоподателката, касателно данните за детето Е. А., а именно,
че същото е в риск, нито от някой друг от екипа на СУ ***, гр. ***. От показанията на
свидетелите се установява, че кметът на Община *** е уведомил началника на ПУ ***-
свидетеля В., а той от своя страна е уведомил началника на РУ ***- свидетеля И. Т..
От писмените доказателства по делото категорично се установява, че нито
началника на ОЗД към ДСП ***, нито началника на РУ на МВР ***, са сезирани
писмено или устно от директора, от психолога, класния ръководител или други
служители на СУ „*** за ситуацията с децата. От писмо от директора на ДСП *** с вх.
№ *** г., /л. 13 - 14 от АНД № *** г. по описа на РС ***/ е видно, че в ДСП *** за
периода от 11.10.2021 г. до 27.10.2021 г. не са постъпвали сигнали за Е. О. А. и за
останалите ученички от ръководство и/или персонал на образователната институция,
както и че сигнал за тях в ДСП *** е постъпил от РУ на МВР ***. Същото се
3
установява и от писмо с вх.№ *** г. /л. 17-28 от АНД № *** г. по описа на РС ***/ с
приложени към него копия на регистрираните сигнали.
Видно от писмо до ДАЗД с вх.№ *** г. на началника на РУ на МВР *** /л. 29 от
АНД № *** г. по описа на РС ***/ е, че в РУ *** не са постъпвали сигнали за
процесния период от 11.10.2021 г. до 27.10.2021 г. от ръководство или служители на
образователната институция, като сигналът за извършени блудствени действия спрямо
деца е подаден устно от кмета на Община *** .
От писмо от директора на ДСП *** с вх.№ *** г., /л. 30 от АНД № *** г. по описа
на РС ***/ се установява, че за процесната ситуация сигнали са подадени в РУ *** от
Община ***, както и че за децата в ОЗД- *** са отворени случаи, които към момента на
изготвяне на писмото са на етап на оценяване на случая.
Констатациите от проверка от служители на ДАЗД, отдел „***“ към ГД „***“, а
именно от свидетелите Г. А. и Г. П. са отразени в Констативен протокол с вх. № *** г.
/л. 31-42 от АНД № *** г. по описа на РС ***/.
Въз основа на този Констативен протокол с вх. № *** г. на *** г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № *** на Р. И. Х., в качеството и на вр.
и. д. Директор на СУ ***.
С акт за установяване на административно нарушение № *** г. е констатирано, че
за периода от 20.10.2021 г. до 27.10.2021 г. в гр. C., в качеството й на вр. и. д. Директор
на СУ *** гр. ***, област *** на жалбоподателката Р. И. Х. й е станало известно
обстоятелството, че детето Е. О. А., на *** години - ученичка в *** клас в СУ *** гр.
*** е дете в риск, което се нуждае от закрила, поради сигнала й, че е жертва на
сексуален тормоз от страна на *** в същото училище г-н М. Г. в сградата на
образователната институция, но не е сигнализирала органите за закрила на детето
Дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или
Министерство на вътрешните работи в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал.2,
във вр. с ал. 1 ЗЗДет. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7. ал. 2, във
вр. с ал. 1 ЗЗДет., с което е осъществен състав на нарушение по чл.45, ал. 11 ЗЗДет.,
във вр. с чл. 7. ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗДет. Препис от него е връчен лично на Х. на
27.10.2021 г.
Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите- Г. П. и М. П., както и от
нарушителя. В срок са депозирани писмени възражения от Р. Х. с изложение на нейна
версия на процесните обстоятелства, като посочва, че след входирането на жалбите в
представляваната от нея институция е информирала Община *** и РУО за ситуацията
с децата. Признава, че с оглед ангажиментите й по случаите на децата, ежедневните
контакт с РУО, съдействие и посредничество спрямо РУ ***, както и с ОЗД гр. ***, не
е представила информация, в качеството й на директор на училището за получените
сигнали за деца в риск в ДАЗД, МВР и ДСП. Счита процесния АУАН за
незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № РД -17-4 от *** г. от председател на Държавна агенция за закрила на
детето, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗЗДет., с което при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта жалбоподателят Р. Х. е
санкционирана на основание чл. 45, ал.11, във вр. с чл. 46, ал.2 ЗЗДет., във вр. с чл. 53,
ал.1 ЗАНН й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000,00 лева
/хиляда лева/ за нарушение на чл. 45, ал.11 ЗЗДет.
Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 20.04.2022 г.,
4
видно от известие за доставяне /л. 57 от АНД № ***г. по описа на РС ***/, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения срок чрез наказващия орган на 03.05.2022 г., видно от
приложена товарителница към нея /л. 16 от АНД *** г по описа на РС ***/.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетелите Г. А., Г. П., М. П., П. А., И. Т., Д. В., В. И. и А. П., преценени в съвкупност
с констативен протокол за извършена проверка вх. № *** г. /л. 31-42 от АНД № *** г.
по описа на РС ***/, писмо от директора на ДСП *** с вх. № *** г., /л. 13-14 от АНД
№ *** г. по описа на РС ***/, писмо с вх.№ *** г. /л. 17-28 от АНД № *** г. по описа
на РС ***/ с приложени към него копия на регистрираните сигнали, писмо до ДАЗД с
вх.№ *** г. на началника на РУ на МВР *** /л. 29 от АНД № *** г. по описа на РС
***/, писмо от директора на ДСП *** с вх.№ *** г., /л. 30 от АНД № *** г. по описа на
РС ***/, както и от писмени обяснения от ***10.2021 г. на Р. И. и писмени възражения
от Р. И. с вх. № *** г. /л. 45-49 от АНД № *** г. по описа на РС ***/ .
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. А., Г. П., които логично,
последователно и незаинтересовано възпроизведоха повода, времето, мястото, начина
на извършване на проверката и установените въз основа на нея и събраните обяснения
факти. Същите изцяло се подкрепят от констативния протокол от извършената
проверка и останалата доказателствена съвкупност. От показанията на свидетелите П.
А., И. Т., Д. В., В. И. и А. П. категорично се установява, че Р. Х. след като е провела
среща с родителите на пострадалите деца, след което предприела действия по събиране
на обяснения и разглеждане поведението на *** М. Г. и е предприела действия
касателно изясняване на случая е уведомила единствено за създалата се ситуация кмета
на Община *** *** и РУО. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Х.,
не е предприела лични действия да уведоми органите за закрила на детето- ДСП ***,
МВР или ДАЗД за получения сигнал за осъществени блудствени действия с деца от
училището, в частност и по отношение на детето Е. А.- на *** години, ученичка в ***
клас в СУ *** .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. АУАН е съставен от
компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет. - гл. експерт в отдел "***", ГДКПД.
Актът е съставен в присъствието на Р. И. Х., като й е връчен срещу разписка препис от
акта. На Х. е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на
актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи писмени
възражения в законния тридневен срок от неговото подписване. Председателят на
5
Държавната агенция за закрила на детето е компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2
ЗЗДет. да издаде обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН, като тук е мястото да бъде посочено, че възраженията в тази насока на
защитата на жалбоподателя са неоснователни.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизма на неизпълненото правно
задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната
действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички фатални срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателката е имала качеството вр. и.
дл. директор на СУ *** в момента на получаване на сигнал за деца от повереното й
училище в риск- че са жертви на сексуален тормоз от страна на *** в училището М. Г.,
в частност и относно детето Е. А. Р. Х. е разбрала за вида и характера на инцидента на
19.10.*** г. от класния ръководител на пострадалото дете. В този момент за нея е
възникнало задължението съгласно чл. 7, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗДет. незабавно да
уведоми някой от компетентните органи за закрила на детето - дирекция "Социално
подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на
вътрешните работи, за информацията, която й е станала известна във връзка с
упражняваната от нея дейност. Същият ден- *** г. е образувано досъдебно
производство № *** г. и е започнало изясняване на случая от РУ ***. На 20.10.2021 г.
от страна на *** от Детска педагогическа стая- свидетеля П. А. са подадени сигнали по
отношение на децата към ДСП, отдел Закрила на детето.
Съгласно чл. 11 ЗЗДет. всяко дете има право на закрила срещу актове физическо и
психическо насилие и всички форми на засягане на неговото достойнство. Тази
закрила се дължи незабавно съгласно установения в чл. 3, т. 8 ЗЗДет. принцип. Затова
й всяко лице е длъжно да уведоми компетентните органи незабавно щом узнае за
упражнено насилие спрямо дете, за да могат да се вземат своевременно необходимите
мерки за закрила, които да намалят и отстранят постстресовите реакции. На още по-
голямо основание това важи за педагозите, които имат специални познания за начина,
по който се отразяват различните форми на насилие върху физическото, психическо и
емоционално развитие на подрастващите. Те се срещат постоянно с децата в
училищната среда и следва професионално да разпознават признаците на дете в риск
или жертва на насилие. Затова не следва да разчитат, че друго задължено лице ще
сигнализира органите за закрила на детето, каквито възражения навежда защитата на
6
жалбоподателя, а следва незабавно да предприемат необходимите мерки да ги
уведомят, че в учебното заведение, в което работят, има дете, което се нуждае от
закрила.
Извършваните от жалбоподателката действия по проверка на случая касаят
ангажирането на дисциплинарната отговорност съгласно Правилника за вътрешни ред,
а не задължението за незабавно уведомяване на органите за закрила на детето, които
имат задължение да проверят веднага случая и да предприемат без никакво забавяне
необходимите мерки за закрила, които са във висш интерес на детето.
В този смисъл жалбоподателката е субект на задължението по чл. 7, ал.2, във вр. с
ал.1 ЗЗДет. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие, като е
извършено в момента, в който Р. Х. е узнала за вида и характера на непристойното
действие спрямо детето Е. О. А., с което са засегнати сериозно неговата лична
неприкосновеност и достойнство (на 19.10.2021 г. ).
В случая на жалбоподателя Х. е повдигнато обвинение и е наказана затова, че не е
уведоми ДСП, ДАЗД или МВР за нуждата от закрила на дете. Текстът на чл. 7, ал. 1 и 2
на закона обвързва задължението за уведомяване с узнаване във връзка с дадена
професионална дейност на обстоятелства, поставящи дете в риск, като дефиницията на
това понятие се съдържа в § 1, т. 11 ДР на ЗЗДет. и съдържа четири различни хипотези.
Видно е, че предложение второ на б. "б" от § 11, т. 11 ЗЗДет. „което е жертва на
злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му“ очертава като дете в риск, дете
което е жертва на насилие, без да определя нито вида и естеството, нито
продължителността или каквито и да е други характеристики към поведението, което
да се опише като насилие, както и всяко дете спрямо което е предприето какво да е
нехуманно или унизително отношение. Напротив, всяко изброяване очевидно е
неизчерпателно предвид последното предложение на цитираната разпоредба. В случая
АНО твърди, че детето Е. А., заедно с още 6 деца, са жертви на насилие от страна на
*** М. Г. и/или унизително отношение. Тези деца се нуждаят от закрила, защото са
деца в риск, защото са жертва на насилие/унижение. Необосновано и в противоречие
със съдържанието на АУАН и НП, защитата на жалбоподателя твърди, че липсвало
словесно или цифрово позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на
т. 11 от § 1 ДР на ЗЗДет. Според процесния АУАН детето Е. А. е дете в риск, което се
нуждае от закрила, поради данните за сексуален тормоз от възпитател в училищна
институция. Настоящият съдебен състав намира, че в случая, е налице необходимото и
достатъчно словесно описание на укоримо поведение от страна на възпитател спрямо
ученичка. Описание, което позволява да бъде дефинирано като сексуално насилие и
унизително отношение към детето. Достатъчно според изискванията на закона е да се
посочи, че детето е субект на насилие или унизително отношение, без да се описват
обстоятелствата, от които тези изводи се правят, защото така дефинира риска б. "б" от
§ 11, т. 11 ДР на ЗЗДет, с което не се нарушава правото на жалбоподателя да разбере
възведеното й административно обвинение и съответно да реализира защитата си.
Дали това поведение е субсумирано към конкретна дефинитивна норма като цифрово
изражение е без значение, защото не препятства защитата на сочения нарушител,
поради ясното словесно описание на риска. Законът изисква да се посочи детето като
жертва на насилие или всякакво друго нехуманно или унизително отношение, без да
описва в детайли естеството на това насилие или унизително поведение, доколкото
подаващият сигнала просто следва да депозира такъв, без да го квалифицира,
анализира, разследва или подкрепя с доказателства. ЗЗДет. изисква уведомяването на
7
няколко институции, като същите са посочени алтернативно, с цел да се вземат
незабавни и адекватни мерки по отношение на дете в риск, за да се предотврати риска и
да се осигури закрилата му. С неизпълнението незабавно на дължимото действие да
уведоми компетентните органи за закрила на детето жалбоподателката е извършила
нарушението, за което е ангажирана отговорността й от обективна страна.
Настоящият състав приема, че нарушението е извършено по непредпазливост.
Жалбоподателката не е съзнавала, че трябва да предприеме незабавно действие, като е
считала, че първо следва да извърши проверка на случая, както и да уведоми кмета на
Община *** и РУО. Не е съзнавала, че забавянето на мерките за закрила може да
доведе до задълбочаване на негативното влияние на инцидента върху развитието на
детето Е. А. Като директор на училище тя е била длъжна да познава изискванията на
Закона за закрила на детето и да съблюдава спазването на правата на децата в
управляваното от нея училище, поради което е била длъжна и е могла да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 45, ал.11, във с вр. чл. 7,
ал.2, във вр. с ал.1 ЗЗДет., като наложеното наказание е в минималния законоустановен
размер от 1 000.00 лв., поради което не може да бъде намалено. В съответствие с чл. 27
ЗАНН е взето предвид, че нарушението е извършено за първи път и формата на вина.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се
третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл.
28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното
поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на
§ 1, ал.1, т. 4 ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който „извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид“. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.
Осъщественото деяние не може да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, тъй като с бездействието от страна на жалбоподателя е поставено в сериозна
опасност правилното физическо и психическо развитие на пострадалото дете, а
учителите и директорите на училища поради специалните си професионални познания
трябва с максимална грижа да съблюдават незабавната закрила на всички ученици.
Касае се за типично нарушение на задължението за уведомление, което не разкрива
никакви обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на
8
деянието и дееца. Напротив, реално се касае за ръководителя на учебно заведение, от
който се очаква в най-висока степен компетентност, но и грижа по отношение на
поверените й деца.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се
произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока и от двете страни. Като с оглед изхода на делото право на разноски
има въззиваемата страна- ДАЗД. Съдът присъжда такива за настоящото производство,
в минимален размер- 80.00 лева, съобразно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
С Решение № *** от *** г., постановено по КНАХД № *** г. по описа на
Административен съд ***, е отменено Решение № *** от *** г., постановено по АНД
№ *** г. по описа на Районен съд ***, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда. В мотивната част на посоченото касационно решение, с оглед
обективирано искане на представляващия ДАЗД за присъждане на разноски за
въззивното и касационното производство, касационната инстанция е указала, че следва
да се произнесе РС *** при повторното разглеждане на делото. С оглед на изложеното
и предвид наличните доказателства този съдебен състав намира следното- в
производството по АНД № *** г. по описа на Районен съд *** въззиваемата страна е
представлявана от адвокат М. П.- ***АК /договор за правна защита и съдействие от
*** г. л.83 и пълномощно л. 84 от АНД № *** г. по описа на Районен съд ***/, видно е,
че въззиваемата страна е заплатила по банков път договореното възнаграждение в
размер на 500, 00 лева за процесуално представителство от адвокат М. П.- *АК. В
производството по КНАХД № *** г. по описа на Административен съд ***- пред
касационната инстанция, ДАЗД е представлявана от главен юрисконсулт И. И.
/пълномощно л. 35 от КНАХД № *** г. по описа на Административен съд ***/, в
проведеното съдебно заседание е представен списък на разноски с претенция за
заплащане на такива за командировъчни – пътни, квартирни и дневни /л. 36 гръб от
КНАХД № *** г. по описа на Административен съд ***/, както и платежни документи.
При този изход на делото на ДАЗД се следват разноски, но ЗАНН и АПК не
предвиждат правна възможност за присъждане на разноски извън тези за
юрисконсултско възнаграждение, вкл. командировъчни – пътни, квартирни и дневни,
поради което следва да бъдат присъдени само такива за юрисконсултско
възнаграждение, за касационното производство на основание чл. 226, ал.3 АПК, в
минимален размер- 80.00 лева, съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН, Районен съд
Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № РД -17- 4 от *** година,
издадено от д-р Е. С. Л. - председател на ДАЗД, с което на основание чл. 45, ал.11, във
вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 46, ал.2 ЗЗДет, във вр. с чл. 53, ал.1 ЗАНН
на жалбоподателя Р, И. Х., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/, като правилно и законосъобразно.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН и на основание чл. 226, ал.3 АПК, във
вр. с чл. 63в, във вр. с чл. 63д, ал.1 ЗАНН Р, И. Х., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Държавна агенция за закрила на детето, разноски, сторени в настоящото
производство, в производството по АНД № *** г. по описа на Районен съд *** и в това
по КНАХД № *** г. по описа на Административен съд *** в общ размер на 660.00
лева /шестстотин и шейсет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
10