МОТИВИ ПО НЧХ ДЕЛО № 344/2014г.
ПО ОПИСА НА СтРС.
Обвинението е против
подсъдимия Я.Г.Я. за това, че в периода 26.08-27.08.2013г. в гр. Стара Загора,
е разгласил позорно обстоятелство по отношение на И.И.И., като клеветата е
нанесена публично и е разпространена чрез публикуването и в социалната мрежа
„Фейсбук” – престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
предл.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
На основание чл. 84 и
следващите от НПК, бе приет за разглеждане граждански иск от И.И.И. против подсъдимия, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане- 26.08.2013г.
до окончателното й изплащане. Частният тъжител бе конституиран в качеството на
граждански ищец.
В съдебно
заседание пострадалият поддържа предявеното с тъжбата обвинение. Твърди, че
подсъдимият е извършил престъпление, като е разпространил клеветнически
твърдения чрез социалната мрежа „Фейсбук”. В тъжбата се твърди, че през месец
август 2013г. подсъдимият Я. чрез няколко поредни публикации в група „Истината
за Стара Загора” от акаунт „Janko Jankov” е разгласил факти
за незаконно изсичане на дървета, внушавайки, че тези действия са извършени от
тъжителя И.. С това, същият е създал впечатление, че И. е извършил нарушение,
което следва да бъде преследвано от компетентните органи.
Тъжителят счита, че с
това си поведение подсъдимият Я. е извършил престъпление по смисъла на закона,
поради което моли последният да бъде признат за виновен. Поддържа предявения
граждански иск и моли съда да го уважи.
Подсъдимият редовно
призован, не се явява, не взема становище по тъжбата, не дава обяснения.
Защитата оспорва
тъжбата. Счита, че процесните публикации приписани на подзащитния му, нямат
клеветнически характер. Освен това, счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин в частта относно авторството на деянието. Моли съда
да постанови оправдателна присъда, а гражданския иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
От събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Страните живеят в гр.
Стара Загора. Занимават се активно с обществена дейност. Към датата на
извършване на деянието, както подсъдимият, така и тъжителят са били членове на
група „Истината за Стара Загора” създадена в социалната мрежа „Фейсбук”.
На 26.08.2013г. от
публичния профил на лице „Janko Jankov” е създадена публикация със
следното съдържание: „Въпросът е към социалния патолог И.И.. Кой
сече десетки дървета на мястото на фабриката на жена му „Захара” ?????”.
След това същата е коментирана неколкократно от същия профил с репликите: „Къде са дърветааааааа”; „Е като е частна
гора да я изсечем ли ??? И там си има правила нали?!!!”; „А това че има нов
собственик, означава ли, че стария не ги е изсякъл ?????? Даже дънерите стоят
там на камара – наглост”; „Много странно че И. мълчи. Нещо е много гнила
работата??? Да отидем утре представители на групата с екополицията, за да
констатира нарушението и да видим какво ще излезе, а ?!”; „Току що дойде при
мен новият собственик /…/Наистина след като го е купил, не е сечено нищо/…/
Явно дърветата са рязани от И. по негово време
и затова така мълчиJ”.
За въпросната
публикация и коментарите към нея, тъжителят узнал от св. Румяна Лечева.
Последната го потърсила, след като случайно попаднала на нея, търсейки новини
за Стара Загора. Свидетелката споделила пред И. своето възмущение от това, че в
Интернет се разпространяват клеветнически
твърдения, както и че процесната публикация
е мултиплицирана многократно. И. се запознал с пълното съдържание на
публикуваното и се почувствал силно засегнат.
За изясняване на
делото от фактическа и правна страна бяха разпитани свидетелите Йорданов, Лечева,
Й., Малакова. Назначена бе и съдебно техническа експертиза.
Видно от показанията
на свидетеля Йордан Йорданов, подсъдимият бил член на Фейсбук-група „Истината
за Стара Загора”, чийто администратор е свидетелят. Като член на групата, Я. публикувал
от акаунт „Janko Jankov”. Йорданов сочи, че е възприел непосредствено публикацията-
предмет на настоящата тъжба през м. август 2013г. Сочи, че както в разговор,
така и чрез размяна на лични съобщения във „Фейсбук” изразил пред подсъдимия съмнение относно твърдяното от него по адрес на тъжителя. Освен
това, свидетелят споделил на Я., че настоящият
собственик на имота потвърдил пред него, че в мястото не е извършвана сеч на
дървета нито от него, нито от предишните собственици. Йорданов изрично
предупредил Я., да не публикува невярна информация. Свидетелят сочи още, че от
приемането му за член на групата, Я. ползвал публичен профил с име „Janko
Jankov”, както и че
същият има специфичен стил на писане и използва множество препинателни знаци. Йорданов
твърди и че многократното разпространение на въпросната публикация в
продължение на месеци се е отразило негативно върху авторитета на предаването
„Социални диагнози” в телевизия „Загора”, в което с тъжителя понастоящем са
съпродуценти. Сочи, че внушението, че един от авторите на предаването се
занимава с незаконно изсичане на дървета, е довело до отказ на представител на
Държавно горско стопанство и на търговци, занимаващи се с производство и
търговия с дървен материал, да участват в предаването лично или като
рекламодатели. По отношение личността на подсъдимия твърди, че същият има афинитет
към разпространяване на клеветнически
твърдения, като затова използва интернет-пространството, без да проверява разпространяваната от него
информация и да държи сметка за достойнството и честта на хората, които тя засяга. Според свидетеля, именно това поведение на
подсъдимия наложило по настояване на
членове на групата „Истината за Стара Загора”, Я. да бъде изключен. Последният
създал нова група, която озаглавил „Група за групата за истината за Стара
Загора”.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля Йорданов, тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. Посоченото от св. Йорданов, досежно
съдържанието на процесната публикация, датата на нейното публикуване във „Фейсбук”
и използвания от подсъдимия специфичен изказ и пунктуация се потвърждава от приложения
по делото констативен протокол акт № 37, том І, рег. № 1287/26.02.2014г.,
приложените към него заверени копия от 5 бр. страници на фейсбук- група
„Истината за Стара Загора” и 2 бр. страници от фейсбук- профил „Janko
Jankov”, както и от
показанията на свидетелката Лечева. Последната посочи пред съда, че лично е възприела
процесната публикация и нейното съдържание, както и обстоятелството, че същата
е многократно мултиплицирана. Показанията на св. Йорданов, относно
използвания от подсъдимия акаунт - „Janko Jankov”, се потвърждават от тези на
свидетелите Рачев и Малакова. И двамата са категорични, че познават същия както
лично от участията му в различни публични мероприятия, така и от комуникацията
им във „Фейсбук”. Твърдят, че подсъдимият винаги е ползвал един и същ публичен
профил - „Janko Jankov”. Свидетелката Малакова дори посочи, че неколкократно Я. е преустановявал общуването в групата под
претекст, че повече не му се пише и се е свързвал със свидетелката по телефона,
продължавайки темата на разговор. И
тримата свидетели – Йорданов, Рачев и Малакова са единодушни, че арогантността
и злонамереното говорене са начин на поведение на подсъдимия, довел до
влошаване на отношенията му с голям кръг от хора.
Съдът кредитира с
доверие показанията на разпитаните свидетели. Същите са последователни и
непротиворечиви, относно съществените факти включени в предмета на доказване – място
и начин на извършване на деянието, авторство, характеристика на дееца.
Действително, всички те не скриха пред съда разочарованието си и негативното си
отношение към подсъдимия. Това провокира съда да подложи посоченото от тях на
внимателен и задълбочен анализ. В тази връзка следа да се отбележи, че обстоятелството
че един свидетел дава принципно отрицателна
оценка на поведението на дееца, не дава основание неговите показания да бъдат игнорирани
априори. Това следва да стане единствено и само, ако последните са нелогични,
непоследователни и не кореспондират с останалите доказателства по делото. В
хода на съдебното следствие се установи точно обратното. В тази насока съдът
съобрази и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира с доверие в частта относно отговорите на въпросите в областта на
компютърните технологии и Интернет. Видно от последното, процесната публикация
е създадена на 26.08.2013г. и е публикувана от лице с профил „Janko
Jankov”. Същата е
коментирана 41 пъти и е харесана от 11 потребители. Спецификата на социалната
мрежа „Фейсбук” предпоставя при всяко коментиране или т.нар. „харесване” на
публикацията от страна на който и да е потребител, на фейсбук-профила от който
е създадена, да се получава автоматично съобщение, затова че същата е
коментирана или харесана. Това е видимо за всички потребители, дори и за тези,
които не са членове на групата, където е публикувана. Лицето, създало
публикацията получава всеки път съобщения при нейното споделяне, коментиране
или харесване в профила си във Фейсбук. Софтуерът на социалната мрежа предоставя
информация на потребителя при всеки опит за достъп до неговия профил от
непознато устройство. При опит за неоторизиран достъп, системата изпраща
предупреждение на собственика на профила и предлага смяна на паролата. Ползването
на даден профил е възможен само в случай, че на достъпващия са известни и
потребителското име и паролата за достъп. При извършената проверка не е
установен опит за нераглементиран достъп до профила „Janko Jankov”. Не са налице и доказателства
подсъдимият, ползвал до момента посочения акаунт/ вж. показанията на
свидетелите Йорданов, Рачев и Малакова/, след получаване на съобщения за
харесване и коментиране, да се е разграничил от съдържанието на публикацията,
да е оспорил, че е неин автор, да е предприел действия по смяна парола и др.
Напротив, същият е продължил темата, поддържайки комуникация с множество
членове на групата „Истината за Стара Загора”.
Предвид изложеното и
като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че профилът „Janko Jankov”, от който е създадена процесната
публикация е на подсъдимия Я.Я. и именно той е авторът на твърденията, посочени
в нея.
Що се касае до адресатът
и съдържанието на разпространените факти и техния характер, съдът намира
следното: Изложените в публикацията данни – че се касае за изсичане на дървета
в имот, бивша собственост на фабрика „Захара”, изписването на името „И.И.” в
комбинация с определението „социален патолог”, внушението, че дърветата са
рязани от лице на име „И.”, дават
основание на съда, че същата се свързва безспорно с личността на тъжителя. В
тази връзка съдът съобрази и това, че тъжителят е публична личност, водещ в
предаването „ Соц…диагнози”. Съдът намира също, че с това е засегнато доброто му
име в обществото, доколкото подсъдимият му приписва обстоятелство, безспорно укоримо
с оглед на господстващите морал, етика и законов ред. Нерегламентираното
изсичане на дървета, дори и когато това се извършва в частен имот, особено на
фона на засилващото се гражданско недоволство срещу незаконната сеч, разкрива
отрицателни качества у лицето като неуважение към обществото, нарушаване на
екологичните изисквания и установения
правов ред.
При тези
обстоятелства, съдът намира за безспорно, че се касае за разгласяване на
позорни обстоятелства от страна на подсъдимия по адрес на тъжителя.
За да бъде деянието
съставомерно по обвинение за извършено престъпление клевета, се изисква
позорните обстоятелства или твърденията, съдържащи приписване на престъпления,
да бъдат изнесени като установени от самия деец или същият само привидно да се позовава
на други източници на информация, които
в действителност не съществуват, за да придаде вид на собственото си твърдение,
че представлява чуждо изказване, което той само представя пред трети лица.
Съдът счита, че в процесния случай е
налице първата хипотеза, тъй като в хода на комуникацията в групата, подсъдимият по
никакъв начин не е демонстрирал, че предава
информация, получена от конкретно лице. Нещо повече - въпреки че някои
от членовете са изразили съмнение в достоверността на данните и противоправността
на действията / св. Йорданов, лица с профил „Hristina
Simeonova”, „Александра
Георгиева” и др./, подсъдимият Я. е продължил да разпространява информацията.
В хода на съдебното
следствие, подсъдимият Я. не установи истинността на разпространените от него
обстоятелства. Тежестта да установи истинността на изявленията си е възложена
изцяло върху него, съгласно изричната норма на чл. 147, ал.2 от Наказателния
кодекс. Едва когато се докаже тази истинност, се изключва наказателната
отговорност на дееца за клевета / в т. смисъл ТР № 12/71г./. Подсъдимият не ангажира доказателства тъжителят
И. да е извършвал сеч и същата да е осъществявана в нарушение на закона. В тази
връзка, следва да се отбележи, че съставът на престъплението клевета се осъществява
и когато неистинските позорящи обстоятелства се изнасят като слух или съмнения.
Ето защо, съдът намира, че освен чрез недвусмислените внушения „Явно дърветата са рязани от И. по негово време” и „Да отидем в
екополиция, за да констатира нарушението”, подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства и чрез
съмнение – „нещо много е гнила работата ???”, „а това че има нов собственик,
означава ли че старият не ги е изсякъл?????”, „е като е частна гора, да я
изсечем ли и там си има правила нали?!!!”, „къде са дърветатааааа”. Отделно от това, слуховете и предположенията не съставляват източник на
информация. В момента, когато деецът
възприеме слухове и чужди недоказани твърдения и сам ги разпространи,
като съзнава тяхната недоказаност, същият осъществява престъпния състав на
клеветата.
Подсъдимият е целял
публичност. Публикуването на
информацията в интернет, в група с над
7 000 участници, очевидно цели същата да бъде възприета от много
хора. Показателно в тази насока е и приканването от страна на подсъдимия да се
извърши проверка, в която да участват освен представители на екополиция, и
членове на групата ”Истината за Стара Загора”.
Обстоятелството, че позорните обстоятелства са разпространени чрез
особено популярната социална мрежа „Фейсбук”, безспорно определя клеветата като
нанесена публично и представлява
квалифициращ признак по чл.148 ал.1 т.2 НК- разпространена по друг начин.
Всички тези елементи
на конкретното деяние сочат на по-висока
степен на обществена опасност, в рамките на квалифициращите признаци на чл. 148
ал.2, вр. ал.1, т.1 и т. 2 от НК.
Обстоятелството относно това, че практически неограничен брой лица могат да възприемат
информацията, се обхваща от умисъла на
дееца. Подсъдимият Я. е съзнавал обществената опасност на деянието и е целял
настъпването на противоправните последици от него. Умисълът за клевета, се
изключва само тогава, когато съществува обоснована на обективни факти,
увереност в истинността на позорните обстоятелства. Такава в хода на съдебното
следствие не се установи.
Поради изложеното,
съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият Я.Г.Я. в периода
26.08-27.08.2013г. в гр. Стара Загора, е разгласил позорно обстоятелство по
отношение на И.И.И., като клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез
публикуването и в социалната мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл.148, ал.2,
предл.1, вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Предвид
обстоятелството, че последния пост, с който е разпространена позорящата информация
по адрес на тъжителя /„Току що дойде при мен новият собственик и /…/ Наистина
след като го е купил, не е сечено нищо/…/Явно дърветата са рязани от И. по
негово време и затова така мълчиJ”/, е осъществен на 27.08.13г. в
10,13ч., съдът прие, че деянието е довършено на тази дата.
ВИД И РАЗМЕР НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът се съобрази с двата принципа в наказателно
правната система – принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първият
принцип, в специалния текст на закона се предвижда наказание глоба от
5 000 до 15 000 лева и обществено порицание.
Съгласно втория
принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на
престъплението, както всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът намира, че
обществената опасност на деянието е висока, тъй като се засягат обществени
отношения, свързани с неприкосновеността на доброто име на човека и с
положителната обществена оценка за
личността. Правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово, прокламирано в Българската Конституция има известни граници. Съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията, това право не може да се използва
за накърняване правата и доброто име на другиго. Подсъдимият е злоупотребил с
това свое право, с което е накърнил неотмени права и законни интереси на друг
гражданин на републиката, какъвто е тъжителят.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/. От
деянието не са причинени преки имуществени вреди на пострадалия. Ето защо,
съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 78 А от НК,
като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание.
При определяне размера
на наложената глоба, съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът отчете липсата на достатъчна житейска зрялост и опит в обществената
дейност.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази наличието на няколко квалифициращи
признаци в рамките на престъпния състав, проявеното упорство при извършване на
деянието и факта, че по делото липсват данни за съзнаване от страна на
подсъдимия на укоримостта на действията му.
Като съобрази
изложеното, съдът наложи административно наказание при лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 2000 лева.
Относно предявения
ГРАЖДАНСКИ ИСК :
На основание чл. 84 и
следващите от НПК, бе приет за разглеждане граждански иск от И.И.И. против подсъдимия, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане- 26.08.2013г.
до окончателното й изплащане.
Правното основание на
предявения иск е чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД. При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на позволеното увреждане – деяние, деец, вреда и причинна връзка.
По безспорен и
категоричен начин се установи, че вследствие на разпространението на позорното
обстоятелство – че тъжителят извършва сеч, в нарушение на закона, на пострадалия са причинени морални болки и
страдания.
Съгласно съдебната
практика, вредните последици при осъществен състав на чл.147, ал.1 от НК,
представляват една необорима законова презумпция. Ето защо, съдът обсъди само
техния характер и размер. Съдът прецени същността на вмененото на пострадалия
престъпление, като съобрази, че то винаги се съпътства с изключително негативна
оценка на обществото. Съдът отчете също,
че деянието е извършено публично, чрез глобалната мрежа Интернет, което разгласеното е станало достояние на
широк кръг от граждани на Стара Загора. При преценка размера на настъпилите
вреди, съдът съобрази и това, че посланията в Интернет са нещо, до което
потенциален и неограничен имат достъп стотици хиляди хора.
Извършването на нещо
укоримо от гледна точка на обществото е деяние, което винаги характеризира
личността на извършителя отрицателно. Ето защо, твърденията, че едно лице е
извършило незаконна сеч, винаги се отразява на доброто име и честта на този, за
когото се отнася.По делото не се спори, че тъжителят е публична личност,
позната на Старозагорската общественост. Посегателството срещу този авторитет
до голяма степен е невъзстановимо - веднъж разгласени, твърденията трудно се
оборват, като се създава негативна обществена нагласа конкретно спрямо неговата личност.
Съдът счита, че за
обезщетяване на вредите от престъплението следва да определи обезщетение съгласно принципа на
справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Като взе предвид това,
съдът прие, че обезщетение в размер от 2000 лева, ще бъде справедливо и
достатъчно за възмездяване на гражданските вреди, претърпени от престъплението.
Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждане -27.08.13г. В хода на съдебното следствие тъжителят не ангажира
доказателства за настъпили по-големи вреди, в резултат на престъпното поведение
на подсъдимия. Ето защо, отхвърли исковата претенция в останалата и част, над
посочената по-горе сума, до претендирания размер от 8 000 лв., като недоказана.
На
основание чл.189 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски от частния тъжител, както и държавна такса съобразно уважената част от
гражданския иск. Предвид обстоятелството,
че подсъдимият е признат изцяло за виновен по повдигнатото обвинение и по
аргумент на чл.190 от НПК, съдът счете,
че не следва да присъжда в тежест на тъжителя част от направените от подсъдимия
разноски. Разпоредбите на ГПК
са приложими при разглеждане на гражданския иск в наказателния процес само
доколкото не съществуват специални правила по НПК.
Очевидно чл. 189 и чл.190 от НПК са
специални правила, изключващи
приложението на нормите по ГПК.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини – незачитане
от страна на подсъдимия правата на личността и злоупотреба със свободата на
словото.
Условия – недостатъчните
правни и материални гаранции за упражняване и зачитане основните права на
човека при комуникацията в Интернет.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :