Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 877 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 531291 от 12.11.2018 год.,
постановено по гр.дело № 44791/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 156 състав, е осъдено З.“Б.И.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.З.“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.411 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 302,61 лв., представляващи
дължим остатък от регресно вземане по застрахователна преписка/ именувана
„щета“/ № 44011511607809 за ПТП от 23.08.2016 г. в гр.Пловдив, на бул.“
Ал.Стамболийски“, настъпило между л.а.“ Мицубиши“, модел „L 200“,
рег.№ ********, управлявано от собственика И.Н.С.и л.а.“Опел“, модел „Корса“,
рег.№ ********, собственост на „М.-11“ ООД, управляван от Ф.Ц.А., ведно със
законната лихва от 06.07.2018 г./ датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, З.“Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата
от 410,00 лв., представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Срещу
решението на СРС, 156 с-в е постъпила
въззивна жалба от З.“Б.И.“
АД, ***, подадена чрез пълномощника адв.М.Г., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане
на сумата от 302,61 лв., бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. В жалбата
се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец „Д.З.“ ЕАД, ***, чрез пълномощника си адв.П.Р.оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.411 от КЗ за
ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „Д.З.“
ЕАД, *** срещу
ответника З.“Б.И.“
АД, ***, осъдителен иск
с правно основание
чл.411 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 302,61 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане по
застрахователна преписка/ именувана „щета“/ № 44011511607809 за ПТП от
23.08.2016 г. в гр.Пловдив, на бул.“ Ал.Стамболийски“, настъпило между л.а.“
Мицубиши“, модел „L
200“, рег.№ ********, управлявано от собственика И.Н.С.и л.а.“ Опел“, модел „Корса“,
рег.№ ********, собственост на „М.-11“ ООД, управляван от Ф.Ц.А., ведно със
законната лихва от 06.07.2018 г./ датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установени с тях обстоятелства от първата инстанция. В случая
ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това
срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взел становище по тях и не
е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства
или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
При така изложените
съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
въззивникът- ответник следва да бъде осъден, да заплати на въззиваемата страна-
ищец сумата от 360 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531291 от 12.11.2018 год., постановено по гр.дело №
44791/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 156 състав.
ОСЪЖДА
З.“Б.И.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Д.З.“ ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.