ПРОТОКОЛ
№ 31
гр. Ямбол, 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Г. Ст. Г. Гражданско дело №
20212330103825 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Молителят Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, редовно
призовани, се представлява от упълномощения юриск. А..
Заинтересована страна Районна Прокуратура Ямбол, редовно призована,
не изпраща представител.
Заинтересованата страна Г. Н. К., редовно призован, се явява лично и
адв. М. от БАК, с пълномощно представено в днешното с.з.
Заинтересованите страни П. Т. Г. и Г. Г. Г., редовно призовани, се явяват
лично и с адв. В.Д., редовно упълномощен.
Води се детето Г. Г. К. за изслушване.
ДСП гр. Ямбол, изпраща Р. Т. Л. – социален работник при Отдел
„Закрила на детето“ гр. Я., във връзка с изслушването на детето.
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На страните се връчи Становище, подадено от заинтересованите страни
П. Т. Г. и Г. Г. Г., чрез пълномощника им адв. Д., постъпило в съда на
13.01.2022 г., за запознаване и становище.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на П. Т.
Г., от която е видно, че лицето не е осъждано.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост №*** г. на Г. Г. Г.,
от която е видно, че лицето не е осъждано.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на Г. Н.
К., от която е видно, че лицето не е осъждано.
Юриск. А.: Поддържам молбата.
Адв. Д.: Уважаеми Председател, не оспорваме молбата по основание.
Моля Ви да съобразите заявените от нас искания, за уточнения в молбата,
съответно в представения доклад по делото. Считаме, че са налице неволни
технически грешки, като Ви моля да бъдат съобразени тези уточнения и да
бъдат възпроизведени в доклада. Не оспорваме фактите в молбата. Заявили
сме факти, които поддържаме като считаме, че същите са пряко свързани,
въпреки че не са посочени от ищеца, засягат интересите на детето. Поискали
сме събирането на гласни доказателства, чрез разпита на двама души
свидетели, относно доказване на фактите, посочени в молбата, както и
фактите, посочени в становището, с оглед заявената от нас основателност, но
и желание съдът да се произнесе относно срока за настаняване, като искаме
съдът да определи срок, различен от посочения в молбата, а именно до
навършване на пълнолетие на детето Г. или най-малко до м. септември 2023
година, доколкото детето М., която е негова сестра, съобразно представеното
решение, влязло в сила, е настанена при доверителите ми до м. септември
2023 г. Видно и от доклада, който е изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“, между децата има силна привързаност, двете деца са
неразделни, и считаме, че в интерес на детето Г., е срокът за настаняване,
който ще бъде определен за него, да не бъде по-кратък, от срока, определен за
2
неговата сестра. Освен двамата свидетели, които сме довели, водим и детето
М., доколкото същата е навършила 10 години. С искането за настаняване на
брат й Г., се засягат и нейни интереси, а за установяване на силната
емоционална връзка между двата, молим, на основание чл. 15 от ЗЗДетето,
също да бъде изслушана, още повече, че има представител на Дирекция
„Социално подпомагане“.
Адв. М.: Уважаеми господин съдия, становището на моя доверител е
следното: налице е чисто формално законово основание, неговото дете Г.К.,
да продължи да живее, да бъде настанено, в дома на своите баба и дядо по
майчина линия. Отново подчертавам, налице е абсолютно формално за това
законово основание. В този смисъл, моят доверител не може да си позволи да
оспори основателността на искането да бъде продължен срока за настаняване
на неговия син при неговите баба и дядо. Факт е ограничителната заповед
спрямо него, и той като български гражданин, спазвайки законите на тази
държава, се съобразява с издадената ограничителна заповед, и категорично
Ви заявяваме, че стоически и с болка на сърцето, моят доверител се
съобразява със съдебното решение. Това, което трябва да прави и всеки един
български гражданин, независимо от резултата, който не се коментира, след
като е влязъл в законова сила. Тек сме за следното, настоящото съдебно
производство, е инициирано от Дирекция „Социално подпомагане“. Посочена
е дата като крайна, срок до 16.03.23 г., нашата молба е съдът да съобрази, че
ограничителната заповед е издадена от ЯРС, още на дата 12.03.2021. г. т.е. със
едно допуснато предварително изпълнение, от тогава тя разпростира своето
действие, от тогава моят доверител, бащата на Г. категорично се съобразява с
тази ограничителна заповед. Съобразил се е дори и с последващите
административни мерки, които вече са наложени спрямо него и той също
търпи. Аз считам, че настоящия състав, трябва да съобрази именно тази дата
– 12.03., срокът на действие на ограничителната заповед – 18 месеца, т.е. е до
12.09.2022 г. В този смисъл неоснователно се явява искането на Дирекция
„Социално подпомагане“ за срока за настаняване - 16.03.2023 г. Още по-
неоснователно е искането на процесуалния представител на двете
заинтересовани страни, за настаняване на детето Г. до навършване на 18-
годишна възраст. Съдът, настоящият съдебен състав, по доказателствата, е
изискал служебното представяне на гр.д. № *** г. по описа на същия, в който
3
съдебния състав, в обстоятелствената част на съдебния си акт, в мотивите си,
е изложил съображения защо, и тогава приема за неоснователно искането за
настаняването на детето Г. до навършване на 18-годишна възраст. Този
съдебен състав, следва „стрикто юре“ да съобрази формалното основание за
направеното искане от страна Дирекция „Социално подпомагане“, че то
почиваше на едно законово основание, че действително бащата е в
невъзможност да се грижи за детето си, не за нещо друго, а предвид
действието на една ограничителна заповед. Но ако съдът допусне искането по
доказателствата, за разпит на двама свидетели, за което аз възразявам, аз ще
моля от наша страна също да бъдат допуснати до разпит двама свидетели,
които да дадат своите показния, във връзка с това, че за детето Г. не е добре
това дълго отстраняване от средата, в която той е израснал, до издаването на
ограничителната заповед спрямо баща му. Откъсването му от приятели,
близки, категорично твърдим, че до настоящия момент, бабата и дядото на
детето, създават условия за абсолютна обективна невъзможност за когото и
да е било от досегашното обкръжение, близки и приятели, дори и роднини на
Г., да имат контакт с него. Не са известни на близки и приятели и роднини на
Г., има леля, братовчеди, на никому не е известен телефонен номер на детето,
в сегашния комуникативен свят, е блокиран всякакъв достъп, дори през
социалните мрежи до Г.. За Г. питат неговите учители, приятели, братовчеди,
леля му, чичо му. Като в тази връзка, на основание чл.33 от ЗЗДетето, имам
искане със съдебното решение, семейството на роднините, бабата и дядото по
майчина линия да бъдат задължени да дават сведения на родителя - бащата на
детето Г., който е поставен в едно абсолютно и тотално информационно
затъмнение по отношение на детето си Г.. Пак заявявам, никой не коментира
ограничителната заповед. Нямаме право да сторим това. Ако съдът допусне
до разпит свидетели на заинтересованата страна, аз ще моля, освен искането
за допускане на нашите свидетели, аз ще искам дори да бъдат разпитани
едновременно в едно съдебно заседание, да бъде допуснато и назначаването
на съдебно-психологическа експертиза, като детския психолог да даде
отговор на въпроса, дали за детето Г. е налице вече синдром на родителска
отчужденост? Дали се наблюдава смущение в поведението на детето Г., и ако
такова се установи, от кого и как е провокирано? Детето Г. изпитва ли страх и
ако е налице такъв, какъв е неговия характер и от какво? Каква е
емоционалната връзка между бащата и неговия син Г.. Защото действието на
4
тази ограничителна заповед един ден ще изтече, децата растат, те губят
всякаква връзка със своя баща. Пак казвам, не коментирам съдебния акт, по
повод на който е издадена ограничителната заповед. Бащата на Г. има своята
истина. Своята истина имат и децата. Но трябва да бъде даден шанс не да
продължи това вече според нас настъпило родителско отчуждени, а всеки да
намери път към себе си, защото няма по-силна връзка от връзката между
родител и дете.
Адв. Д.: По повод становището, на първо място, оспорваме заявените
факти от страна на ответната страна, че бащата на Г. няма връзка и телефонен
номер за връзка с доверителите ми. Той знае къде живеят, знае и телефонен
номер, на който е звънял, домашен телефон. Имал е възможност да се обади,
но той не го е направил. Оспорваме и обстоятелството, което бе заявено, че
децата нямали връзка с техни роднини по бащина линия. Те не са търсени от
тези техни роднини. Този факт не е предмет на настоящото производство. По
настоящото производство е установяване невъзможността на бащата, да
полага грижи за детето Г., поради което е направено и искането на Дирекция
„Социално подпомагане“ за настаняването на детето при доверителите ми. И
в този смисъл, не е допустимо искането на заинтересованата страна Г. Н. К.,
чрез неговия процесуален представител, съдът, с евентуалното си
постановено решение да задължи доверителите ми да извършват определени
фактически действия, защото в Закона за закрила на детето ясно са посочени
правомощията на съда – да уважи така предявената молба и нищо повече от
това. Искането е недопустимо и защото имаме установена преклузия, защото
с определението си за насрочване на делото, съдът е извършил доклад, както е
дал и указания „до съдебното заседание“ страните да изложат своето
становище, което означава, че до с.з. не е изложила становището си, не са
заявили искане за събиране на гласни и писмени доказателства, т.е. правото е
преклудирано. За да се съберат доказателства, по смисъла на чл.152 от ГПК,
подлежат на установяване фактите, които са заявени, т.е. ответната страна до
датата на с.з. е трябвало да заяви факти, а липсва становище на ответната
страна, относно фактите и обстоятелствата в молбата, поради което и
искането за събиране на доказателства, само на това основание е
недопустимо. От друга страна, с искането за разпит на свидетели,
заинтересованата страна се домогва да докаже отрицателен факт, че не е
5
добре за детето, че не поддържа връзка с баща си. Недопустимо е да се
установяват отрицателни факти. Относно искането за назначаване на
психологична експертиза, същото е неотносимо към предмета на спора.
Предмета на спора не е установяване отчуждение между бащата и децата.
Предмета на спора са основанията за настаняване на детето, предвидени в
ЗЗДетето. И тези основания, както и колегата призна, действително са налице.
В тази връзка не подлежи на изследване относно психологичното състояние
на детето и само на това основание, искането е неоснователно. Допълнително,
до датата на с.з. от ответната заинтересована страна не е изложено становище,
не е поискано доказателствено събиране, т.е. това искане е преклудирано .
Юриск. А.: Относно направените искания за събиране на гласни
доказателства, както и искане за назначаване на експертиза, считам, че
същите са неотносими към предмета на спора. Видно от изложеното в
писмената молба е, че предмета на практика е, че на практика детето Г. Г. К.
към настоящия момент е „дете в риск“, тъй като майката е починала, а бащата
е в крайна невъзможност да полага грижи за него, предвид установената
ограничителна заповед от страна на ЯРС.
Адв. Д.: Ако ми позволите, господин съдия, относно искането на колегата
за съобразяване на срока на настаняването със срока на ограничителната
заповед, становището на колегата и в тази връзка е неоснователно. Колегата
говори, че трябва да се съобрази срока, начиная от датата 12.03.2021 г. На
12.03.2021 г. е издадена заповед за незабавна защита, в която е посочено, че
същата е със срок на действие до издаването на заповед за защита. Колегата
смесва двата института, а именно в заповедта за защита е посочен срок от
осемнадесет месеца, но от друга страна, ответната страна обжалва това
решение пред Ямболския окръжен съд, като от данните по дело № *** г. по
описа на ЯРС, което сме представили, че това производство пред ЯОС
завършва с потвърждение на решението на ЯРС, като е налице съдебно
решение от септември 2021 г., когато е влязло в сила. Начиная именно от тази
дата, срокът, поискан от доверителите ми, е релевантен на тия осемнадесет
месеца.
6
Адв. М.: Господин съдия, в никакъв случай не се смесват двата института
незабавна заповед за защита и заповед за защита. Това възражение за срока,
което направих, е въпрос по същество, но аз обръщам внимание, че правното
действие на незабавната защита и заповедта за защита, са абсолютно
идентични. Идентични са и правните последици от тяхното неизпълнение.
Важен е началния момент, от който се търпят ограничителните последици от
адресата на ограничителните мерки.
Съдът, след като изслуша страните,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на същите, че по доказателствените искания ще се произнесе
след като изслуша детето Г. в присъствието на социалния работник.
На основание чл.15 от ЗЗДетето, съдът ПРИСТЪПИ към разпит на
детето, като отстрани страните от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на детето в присъствието на соц.
работник Р. Т. Л..
Детето Г. Г. К.: Чувствам се добре при баба и дядо. Училището върви
добре. Искам да остана при тях. Аз не искам да се връщам при баща ми. Не
поддържам никаква връзка с него. Не се чуваме, но аз и не искам. Моето
желание е да остана тук при баба и дядо.
Съдът ПОКАНИ страните в залата.
Адв. М.: Нямах никакво време да видя писмените доказателства.
Възразявам категорично да бъде прието доказателството, озаглавено
„Професионално психологическо становище“, изготвено от психотерапевт Д.
Б., тъй като същото не е събрано по реда на ГПК, а именно назначаването на
съдебно-психологична експертиза, каквото по своята същност представлява
това становище. Същото се отнася и за психологичния доклад. Служебната
бележка не възразявам да бъде приета. Няма никакво касателство към
настоящото съдебно производство, неотносимо е като такова, представеното
7
писмено доказателство амбулаторен лист. Касае минал период.
Съдът, след като изслуша страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените със Становище вх. №
*** г. писмени доказателства, както следва: амбулаторен лист № *** г.,
решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, решение №***г. по
възз.гр.д. № *** г. по описа на ЯОС, решение № *** г. по гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, характеристика с изх. № *** г. от Директора на ***“ гр. Я.,
професионално психологическо становище, изготвено от психотерапевт Д. Б.
на 26.09.2020 г., психологичен доклад от Д. Б. психолог, консултант
психолог, психотерапевт на 11.03.2021 г., служебна бележка № ***г. ,
издадена от ***“ гр. Я., като УКАЗВА, че представеното професионално
психологическо становище, както и психологичния доклад, ще бъдат ценени с
всички събрани по делото доказателства.
Съдът НАМИРА за неоснователно искането на страните, за събиране на
гласни доказателства, както и искането на процесуалния представител на
заинтересованите страни П. Т. Г. и Г. Г. Г., за изслушване на детето М. Г. К.а.
Юриск. А.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното дирене.
Адв. Д.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното дирене.
Адв. М.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното дирене.
Съдът намира, че следва да приключи съдебното дирене и да даде хд на
делото по същество, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
8
Юриск. А.: От събраните по делото доказателства е видно ,че детето Г. Г.
К. е „дете в риск“, предвид, че в хода на социалното проучване, е установено,
че майката на детето е починала, а бащата е в крайна невъзможност да полага
грижи за него, предвид факта, че със заповед за незабавна защита на същият
е ограничен достъпа до децата, както и да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо децата М. и Г., и на същия е забранено да
приближава жилището, в което живеят двете деца в гр. Я., и училището, в
което учат. Предвид визираното по-горе обстоятелство, с влязло в сила
решение, ЯРС е настанил детето Г., в семейството на П. Т. Г. и Г. Г. Г. за срок
от шест месеца, или до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна на
мярката на закрила. В хода на социалната работа е установено, че със
Заповед за защита № *** г., бащата на детето Г. – Г. Г. К. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетните му деца, и
съдът е забранил на същи яда приближава двете деца, както и да се
приближава до жилището, в което живеят, училището, където учат в гр.
Ямбол и местата за социални контакти и отдих на двете деца за срок от
осемнадесет месеца. Визираното по-горе обстоятелство налага да бъде
продължена мярката на закрила спрямо детето Г.. В хода на социалната
работа е установено, че П. и Г.Г.и – дядо и баба на детето по майчина линия,
са изразили желание да се ангажират с грижите за детето. Между тях двамата
от една страна и детето Г. от друга страна, е изградена силна емоционална
връзка. Установено е, че са в състояние да осигурят на детето стабилна среда
и да задоволят потребностите му. От друга страна, същите писмено, с
декларации по чл.24, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗЗДетето, са заявили
своето желание детето Г. да бъде настанено в семейството им. На П. и Г.Г.и е
дадено положително становище относно годността им да полагат грижи при
отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда. Ето защо, в интерес
на детето Г. е, съдът, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗДетето, да настани детето
Г. Г. К. в семейството на П. Т. Г. и Г. Г. Г., и двамата от гр. Я., за срок до
16.03.2023 г. или до настъпването на обстоятелства, водещи до промяна на
мярката за закрила. Считам също така, че в интерес на детето е, с оглед
преодоляване на родителското отчуждение, предвид срока, за който бащата
не полага грижи за него, съдът да постанови, за срока на действие на
решението, с което съдът ще настани детето, да постанови бащата и детето Г.
9
да ползват социална услуга, предоставена от съответните центрове за
предоставяне на социални услуги.
Адв. Д.: Господин Председател, изцяло се присъединявам към
становището на ищеца. Налице е безспорно основателността на молбата на
Дирекция “Социално подпомагане“, което аз поддържам, на подробно
изложените в становището основания. Считам също така, че освен
посоченото основание, а именно крайната невъзможност на бащата да полага
грижи за детето, е налице и друго обстоятелство за настаняването на детето
при доверителите ми, а именно, че е извършено домашно насилие от страна
на бащата спрямо двете деца, и е налице възможността за друго такова, което
е изрично е предвидено в разпоредбите на чл.25 от ЗЗДетето. Безспорно е, че
детето Г. го е страх от баща му и не желае да се връща при него. Това е
достатъчно основание да се уважи молбата, така, както е посочена от
молителя – до обстоятелства, водещи нуждата от промяна, а именно тези
обстоятелства са навършването на пълнолетие на детето. След като детето не
е навършило 14-годишна възраст, съобразно СК, същото дете има право при
несъгласие, да избира къде да живее, в случай, че са налице особени
обстоятелства в интереса на детето. Предмета на настоящото производство е
съдът да изследва интереса на детето. А интереса на детето, ще бъде в най-
голяма степен защитен, ако то остане да живее при доверителите ми до
навършване на пълнолетие. По-краткия срок е до момента, в който неговата
сестра М. е настанена да живее при доверителите ми. Няма събрани
доказателства, че между тях не е налице емоционална връзка. Напротив. В
доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ е установено, че съществува
силна емоционална връзка между брат и сестра. Нито в интерес на детето Г.,
нито в интерес на детето М. е, двете деца да бъдат разделени. Поради което
Ви моля, да определените срок за настаняването на детето Г. при
доверителите ми до навършване на пълнолетие на детето или по срока, в
който е настанена неговата сестра, съобразно постановеното съдебно
решение. А относно искането за ползване на социална услуга, предоставям на
съда, но считам, че тук следва да се съобрази именно постановената заповед
за защита, съответно ограничението и невъзможността на бащата да
приближава детето на по-малко разстояние от 200 метра, като не са посочени
изключителни случаи и в тази насока следва да се съобрази диспозитива на
10
съдебното решение със заповедта за защита.
Адв. М.: Уважаеми господин Председател, ние изразихме нашето
становище, по основателността на направеното искане. Не сме възразили.
Налице е законово формално основание предвид съществуващата заповед за
защита. Правните ми аргументи защо съдът следва да отхвърли искането на
другата заинтересована страна за настаняване до навършване на 18-годишна
възраст, са следните: в настоящото производство съдът с молбата не е сезиран
от Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол за настаняване на детето до
навършване на 18-годишна възраст. Със съответното съдебно решение
настоящия съдебен състав „стрикто юре“ може единствено, може само да
намали този срок, или да отхвърли молбата на Дирекция “Социално
подпомагане“, но не може да надвишава срока, който е поискан от самата
Дирекция. Аз ще моля, със съдебното си решение, съдът да съобрази
началната дата 12.03.2021 г., от когато разпростира своето действие,
превенция и последици ограничителната мярка спрямо бащата на детето Г..
Господин съдия, дори няма да коментирам искането, което беше направено от
процесуалния представител на заинтересованата страна, че са налице
доказателства, за повторност на деянието от страна бащата на Г.. В тази
връзка подобно искане дори не е направено в молбата от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“. Същата е на съществуващо формално основание.
Баща, спрямо който е налице ограничителна заповед.
Адв. Д.: Ще започна от последното. Ответната страна отново не е
разбрала, ние не сме твърдели повторност, а твърдим, че детето и към
настоящия момент изпитва страх от баща си, не желае да се връща да живее в
Н. самостоятелно с него и с оглед осъщественото домашно насилие, което
безспорно е доказано, и за което са налице разпоредбите на чл.25 от
ЗЗДетето. Това е друго основание за настаняването на детето в семейството
на роднини, освен трайната невъзможност на бащата да полага грижи по
неговото отглеждане. Когато е реална опасността по отношение на детето,
съответно и това възражение на другата заинтересована страна не е
основателно. И последно, Законът за закрила на детето предоставя
възможност, като съдът не е задължен да се съобразява със срока, посочен от
ищеца алтернативно – или срок до 16.03.2023 г. или до настъпване на друго
11
обстоятелство за промяна на мярката за закрила. По гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, което сме посочили, както и многобройна съдебна практика, съдът е
определил срок от 2 години, при поискани 6 месеца от Дирекцията „Социално
подпомагане“, именно с оглед защита интересите на детето. Именно
съблюдавайки интереса на детето, би следвало да се определи срока за
настаняване на детето Г. при моите доверители, който сме предложили.
Адв. М.: Господин съдия, само да добавя, защото пропуснах, моля да
съобразите с решението си и нашето искане на основание чл.33 от Закона за
закрила на детето.
Съдът сече делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен
срок, а именно на 14.02.2022 г.
Протоколът се изготви в с.з, което приключи в 14.00 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
12