№ 787
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5166/23.03.2022г. от „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс-Г, чрез процесуалния му представител юриск. Велислава Велчева,
срещу постановление от 10.03.2022г. на ДСИ, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение на представителя на взискателя до размера за образуване на изп. дело №
5014/2022г.
Жалбоподателят намира, че изпълнителното производство не е спорно по своя
характер и извършените от адвоката на взискателя действия са се свели само до подаване на
бланкетна молба за образуване на изпълнително производство с посочен изпълнителен
способ, който е задължителен реквизит на молбата и не представлява отделно процесуално
действие. Сочи, че е заплатил дължимите суми в срока на доброволно изпълнение, поради
което не е било необходимо извършването на каквито и да е изпълнителни действия.
Намира, че дължи само 200 лв адводкатски хонорар за образуване на изпълнителното
производство, но не и 150 лв. за воденето му.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят КР. Д. С., чрез адв. Е.С. от ВАК, е
депозирал писмено възражение, с което моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна
и за присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Павлина Русева е приложил към жалбата
мотиви на обжалваното действие.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 5014/2022г. е образувано в СИС при ВРС на 24.01.2022г. въз
основа на представен изпълнителен лист, издаден на 21.01.2022г. по ч.гр.д. № 1126/2021г.
на РС-Варна, в полза на КР. Д. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД за заплащане на
сумата от 50 лв., представляваща сторените разноски в заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал.4 от ГПК. С молбата взискателят е поискал извършване на справка в регистъра на
1
БНБ и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Взискателят е представляван
от адв. Е.С., като от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че на
същия е заплатено адвокатско възнажраждение в размер на 380 лв. С разпореждане от
26.12.2021г. ДСИ е приел за събиране и разноските по изп. дело – такси и 380 лв. адвокатско
възнаграждение. На 01.02.2022г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
По изпълнителното дело е приложено авизо, изходящо от „Уникредит Булбанк“ АД за
сумата от 300,50 лв., представляваща доброволно плащане по изп.д. № 5014/2022г. от
„Електроразпределение Север“ АД. На 04.02.2022г. ДСИ е изпратил запорно съобщение до
„Райфайзенбанк България“, получено на 09.02.2022г., а с разпореждане от 14.02.2022г. ДСИ
е вдигнал наложения запор. На 08.02.2022г. длъжникът е депозирал възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Отправено е искане за изменение
на постановлението за разноските, а именно - да не се присъжда на взискателя
юрисконсултско възнаграждение за водене на изпълнителното производство.
С обжалваното постановление ДСИ е намалила адвокатското възнаграждение на адв.
С. до минималния размер за образуване и водене на изпълнително дело, съгласно чл.10, т. 1
и т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното
производство, е уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от
ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда.
В конкретния случай не е налице някое от посочените изключения, освобождаващо
длъжника от заплащане на разноските по изпълнението. От представените писмени
доказателства се установява, че надлежно плащане от длъжника е извършено след
образуване на изпълнителното производство. Като не е платил дължимата сума преди
образуване на изпълнителното производство, то длъжникът е станал причина за
образуването му. От друга страна, процесуалните действия на взискателя действително се
изчерпват с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство.
Длъжникът е заплатил доброволно задълженията си и не е било необходимо предприемане
на каквито и да е изпълнителни действия за удовлетворяване на паричното вземане. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но не и по чл.10, т.2.
По изложените съображения съдът приема подадената жалба за основателна, като
обжалваното постановление на ЧСИ за дължимото адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство следва да се редуцира до размера от 200лв.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 5166/23.03.2022г. от „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, действие на ДСИ по изп. дело № 5014/2022г. по описа на СИС при ВРС,
съставляващо отказ да измени постановление за разноски в частта за адвокатско
възнаграждение за разликата над 200лв. до 350 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
2
ОПРЕДЕЛЯ разноските на взискателя КР. Д. С., ЕГН ********** от гр. Варна за
адвокатско възнаграждение по изп. д. № 5014/2022г. по описа на СИС при ВРС в размер на
200лв.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр.
второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3