Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, V-ти граждански състав, в
публичното съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7704 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание
чл. 234, ал.3, т. 2 от КТ, във връзка с чл.79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Вюрт
България” ЕООД, с.Герман, обл.София, твърди, че по силата на трудов договор №
29/21.06.2019 г. ответникът изпълнявал длъжността „Търговски представител“.
Трудовото правоотношение било прекратено по инициатива на работника, който
заявил желание за прекратяването му с молба за напускане от 30.10.2019 г., на
основание чл.326, ал.1 КТ. На 21.06.2019 г. страните сключили и договор за теоретично
и практическо обучение с цел повишаване квалификацията на търговските
представители. Обучението било проведено за сметка на ищеца в тренировъчен
център на Вюрт в гр.Белград, Р.Сърбия и било с продължителност 5 седмици, от
24.06.2019 г. до 27.07.2019 г. Ответникът присъствал и взел участие в цялостния
процес на обучението, съгласно график за основно продуктово обучение. По силата
на чл.7.2. от договора за обучение, ответникът се задължил, в случай на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива преди
изтичане на 2-годишен срок от приключване на обучението, да изплати еднократна
неустойка от 3500 лв. Предвид съществуващия трудов договор с ответника в
периода 21.06 - 30.10.2019 г., конкретният размер на неустойката, съгласно чл.8
от договора за обучение, бил 2868.07 лв., която ответникът отказал да изплати,
въпреки отправената му покана. Ето защо претендира съдът да постанови решение,
с което М.В.П. бъде осъден да заплати на ищеца горната сума, ведно със законната
лихва от образуване на делото и направените разноски.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва
основателността на иска. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по договора да му проведе обучение по темите, посочени в чл.1
от контракта. Оспорва и твърдението в исковата молба, че е присъствал и взел
участие в цялостния процес на обучение. Счита още, че при липса на доказани
разходи за обучение, неустойката нахвърля разумния предел на наказателната си
функция. Прави възражение и за прекомерност на претенцията. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ответникът е работил по трудово правоотношение във „Вюрт България“ ЕООД на
длъжността “Търговски представител”, считано от 21.06.2019 г.
На същата
дата страните сключват и договор за обучение. Негов предмет е провеждането на
специализирано квалификационно обучение от възложителя „Вюрт България“ ЕООД на
обучаемия – М.П. в Тренировъчен център, Република Сърбия, гр.Белград, в рамките
на 5 седмици, по следните теми: основно теоретично и практическо продуктово
обучение – запознаване с широката гама продукти, предлагани от компанията;
специфични техники и правила за продажби и работа с клиенти; запознаване с
метода на работа на различните отдели в компанията; въведение в работния
процес. Съгласно договора, след приключване на обучението обучаемият се
задължава да не прекратява едностранно трудовото правоотношение с възложителя
за срок от 2 години. В противен случай дължи еднократна неустойка в размер на
3500 лв., която се намалява в случай на последващо продължаване изпълнението на
трудовия договор между страните, като размерът на намалението е право
пропорционален на срока на реално изпълнение на сключения трудов договор с
продължителност две години.
Представен
е подневен график „Основно продуктово обучение“ от 24.06 до 27.07.2019 г.,
извлечение от резултатите на дневните тестове на М.П., както и самите тестове
от дати: 25 и 27.06.2019 г., 01, 02, 09, 10, 11, 16, 17, 18 и 25.07.2019 г.
Приложени
са фактури за настаняването на ответника в хотел в Белград в периода 15 – 25
юли и заплатена от ищеца сума за престоя му /включваща нощувка, храна,
застраховка и тур.такса/, както и фактура от 18.07.2019 г., издадена от
„Менпауър България“ ООД, гр.София, за заплатена от ищеца сума по оферта за М.П.
в размер на 2 525.80 лв. без ДДС.
По делото
е разпитан свид.Н.Б., който също е работил в ищцовото дружество до м.01.2020 г.
като търговски представител и участвал в обучението в Белград. Същият изнася
данни, че в Сърбия се засичали с ответника, но не били през цялото време
заедно. На М.П. било необходимо по-малко време да навлезе в продуктовата гама
на компанията, затова той се прибрал по-рано в България. Всички разноски, които
свидетелят направил по време на обучението, били заплатени от компанията. Имало
лектори от фирмата в Сърбия, които ги обучавали за спецификата на продуктите и
всеки ден се попълвали тестове за наученото предния ден. М. бил доста подготвен
и нещата, за които ги обучавали, му били ясни. В София двамата се засичали на
презентации в офиса на фирмата, което също се водело като част от обучението.
Връщайки се в Русе, на ответника се давала задача, след което той трябвало да я
презентира в офиса в София.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, във връзка с
чл.79 и чл. 92 от ЗЗД.
Между
страните няма спор, че освен трудов договор, между тях е съществувал и „договор
за обучение“, който, съобразно предмета си, по съществото си е договор за
повишаване квалификацията на служителя. Задължение на дружеството-възложител
било да организира и проведе обучението по темите, посочени в чл.1 от
контракта. Обучаемият от своя страна се задължил да участва в цялостния курс на
обучението, като посещава редовно занятията и не прекратява трудовото си
правоотношение едностранно за срок 2 години от датата на приключване на обучението.
При неизпълнение на някое от поетите с договора задължения, обучаемият дължи
неустойка в размер на направените разходи за обучението от 3500 лв.
Няма
спор, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №
11105/30.10.2019 г. на управителя на „Вюрт България“ ЕООД по молба на
служителя, на основание чл.326 КТ.
Характерно
за договора за повишаване на квалификацията или за придобиване на нова такава
се явява обучение, организирано от работодателя на служители за определен
период от време, след завършването на което се повишава съществуваща или се
придобива нова професионална квалификация, като при това обучение служителят се
откъсва от работния процес. Целта на договора както за работодателя, така и за
служителя е да се повиши равнището, степента на знания и умения на работника в
рамките на определена професия или специалност, респ. да се постигне по-високо
ниво на упражняваната професия, по която се осъществява ТПО между страните.
В случая
в самия договор са намерили отражение формата /редовни учебни занятия/курсове/,
мястото /Тренировъчен център на Вюрт в Белград/, времето на обучението /5
седмици с начална дата 24.06.2019 г./, както и финансирането му от страна на
работодателя на обща стойност 3500 лв. Служителят е започнал обучението си с
откъсване от работния процес, за което са представени писмени доказателства,
приключил го е, като е придобил нови знания и опит. Тези обстоятелства се
подкрепят и от разпитания свидетел Н.Б., взел участие на същото обучение и за
част от процесния период.
В
отговора на исковата молба ответникът прави възражение, че ищецът не е изпълнил
задължението си да му проведе обучение на темите, посочени в договора, което
съдът намира за неоснователно. Видно от чл.1 от контракта, обучението е било
продуктово – запознаване с предлаганите от Вюрт продукти на пазара, с техниките
и правилата за продажба и въведение в работния процес, т.е. имало е практическа
насоченост. За участието по време на учебните занятия данни се съдържат в ангажираните
гласни доказателства, а за обстоятелството, че обучението е проведено съобразно
предвиденото в договора, сочат множеството успешно попълнени тестове в периода
25.06 – 25.07.2019 г. /независимо от това, че лекторите са преподавали на
сръбски език/, както и полагането на труд от ответника именно като търговски
представител“ на „Вюрт България“ три месеца след обучението.
От друга страна, ако служителят е считал, че е било налице
виновно неизпълнение на договора за обучение от страна на възложителя, той е
имал правната възможност по чл.236 КТ да прекрати контракта едностранно и преди
неговия краен срок, от която не се е възползвал.
Съгласно възприетото в Решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, разбиране, работник или служител, сключил
със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е
задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за
сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение, дължи на
основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 КТ заплащане на разходите, направени за повишаване на
квалификацията му /в този смисъл е и решение по чл. 290 от ГПК № 168 от
12.04.10 г. по гр.
д. № 896/09 г. на IV г. о. на ВКС/.
В случая е уговорен конкретен размер на компенсацията,
съответстващ на направените разходи за обучение, намален пропорционално на
отработеното време по трудовото правоотношение. Приема се, че целта на закона, обичаите в практиката и
добросъвестността /забраната за неоснователно обогатяване/ е
работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените
от него разходи за обучение /действително претърпените вреди/ до
реалния им размер, като се прилага установеният в трудовото право принцип, че
на работодателя се дължи обезщетение,
съответно на неизпълнението.
В случая съдът намира, че този принцип е спазен. Подписвайки
процесния договор, служителят се е съгласил, че извършените от работодателя
разходи за обучението му /включващи транспорт, спане, храна и самото обучение/
възлизат на сумата 3500 лева, от която в случая основателно се претендират само
2868.07 лв., който размер нито надхвърля разумния предел на наказателната
функция на неустойката, нито е прекомерен.
Ето защо претенцията на ищеца следва да се уважи изцяло,
ведно със законната лихва от нейното предявяване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски
в общ размер 514,72 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, включващ
заплатените държавна такса, депозит за свидетел и адв.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.П., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Вюрт България” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Герман, обл. София, ул.„Манастирска воденица“ 53, представлявано
от управителя Лора Гаврилова, сумата 2868,07
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за обучение от 21.06.2019
г., поради прекратяване на трудовия договор едностранно от ответника
преди изтичане на 2-годишния срок на договора, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 514,72 лева деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: