Решение по дело №875/2017 на Окръжен съд - Пазарджик

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 61

 

гр. Пазарджик, 16.02.2018 год.

                               

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети януари  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

Магдалена Татарева

 

при секретаря К.Рядкова като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№875 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:           

   Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.          

 С решение №258/19.10.2017г., постановено по гр.д.№1099/2016г. по описа на Районен съд – Велинград, е признато за установено  по отношение на ОБЩИНА Р., с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „И.К." № 57, представлявана от кмета К.Щ.Х., че „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К.,Цех за хмелов гранулат, представлявано от изп. директор     А.     И.         И., е собственик на следния недвижим имот:  Трансформаторен пост, със застроена площ от 23 / двадесет и три /  кв. м., построен в поземлен имот с № ***, в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ ***, общ. Р., с площ. 0,541 дка. с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „С.Д." при граници и съседи на имота: поземлени имоти № ***, ***, ***, ***. Осъдена е ОБЩИНА Р., с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „И.К." № 57 представлявано от кмета К.Щ.Х., да заплати на „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К. Цех за хмелов гранулат, представлявано от изп. директор     А.     И.         И. ,направените по делото РАЗНОСКИ,в размер на 1250 / хиляда двеста и петдесет / лева.                     Против постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община гр.Р.,чрез пълномощника им адв.И.Л., с която се оспорва изцяло постановеното решение като незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесиални нарушения и неправилно по съображения подробно изложени в жалбата.  Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Не сочи нови доказателства  и няма доказателствени искания.                                                                      В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Булхопс 90“АД гр.К. чрез пълномощника им адв.К.Г., с който оспорва подадената жалба по съображения изложени в него. Формулирано е искане въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.                                             Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.                                                                                                       Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                                                                    След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът намира за установено следното :                            В исковата молба ищецът„БУЛХОПС-90"АД, с ЕИК *********, гр. К., Цех за хмелов гранулат, представлявано от изп. дир. А. И. И. ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от кмета К.Щ.Х.твърди, че от месец април 1999 г владее  следния недвижимия имот: Трансформаторен пост, със застроена площ от 23 кв. м., построен в поземлен имот с N° ***, в землището на гр. К., Общ. Р., с площ от 0,541 дка. ,с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „С.Д." при граници и съседи на имота: поземлен имот № ***,***,***,***.Същият е владеел имота явно, спокойно и несмущавано от м. април 1999 г. до настоящия момент. Владението е получено от ЗК „Хмел" гр. Р., която била акционер в дружеството, като бил извършен и апорт на недвижими имоти, придобити от ЗК с договор от 01.02.1996 г., който бил вписан в Служба по вписванията  гр. Велинград, С този договор ЗК „Хмел" е купила от упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, хал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ няколко имота.  и  кооперацията е придобила собствеността на имот, описан в чл. 1, б. б от договора, а именно: 0,561 дка държавна земя - парцел VІІІ, върху който са изградени трайни активи - сграда с инвентарен номер 52 - трафопост от С.Д. с. К. на заличеното АПК „Р.". Описаната в чл.1, б. „б” сграда е придобита от кооперацията с договор от 08.01.1996 г.,сключен между Комисията по пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Р. и ЗК”Хмел” гр.Р.,който е вписан и за продажбата е  съставена фактура, като от този момент ЗК „Хмел" започва да владее имота, като през месец април 1999 г. предава  владението на ищеца.За поземления имот, върху който е изграден трафопоста дружеството - ищец е признато за собственик с нот, акт N2 63, том 1, per. № 1656, от 27.05.1999 г. по описа на нот. Халачев. Между сградата в цитирания договор и сградата нанесена в имота с № *** в землището на гр. К. съществува пълна идентичност. Ответникът оспорвал собствеността на ищеца, като отказва да издаде документи, чрез които да се снабди с нот. акт по обстоятелствена проверка, който отказ не е документиран. Твърди, че има правен интерес от предявяване на иска.Формулирано е искане- Да се признае в отношенията между „Булхопс-90" АД и Община Р., че „Булхопс-90" АД е собственик на Трансформаторен пост със застроена площ от 23 кв. м., построен в поземлен имот с № ***, в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ ***, с площ 0,541 дка, с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „С.Д.", при граници и съседи на имота: поземлен имот № ***, ***, ***,***.

В  срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОБЩИНА Р. в който сочи,че  иска е  недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че ищецът владее процесния имот от 1999 г., тъй като в този период имало спорове за собственост в PC Велинград. Освен това твърди, че имотът е собственост  на Община Р., поради което не може да бъде придобит по давност. Липсват двата елемента на владението: корпуса - имотът не се държал от ищеца от 1999 г. до настоящия момент и не е бил под неговата изключителна и пълна власт; анимуса - липсва намерение да свои вещта като своя. Разглежда подробно въпроса за приложението на правилата за придобивна давност върху недвижим имот, частна държавна или общинска собственост в периода след 1996 г., с приемането на ЗДС и ЗОС, които предвидиха режими на публична и частна собственост на държавата и общините и възможността частната собственост да се придобива чрез давностно владеене. Позовава се на чл. 7, ал.З от ЗДС,който  гласи, че имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност и за тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността. ЗОС в настоящата си редакция съдържа аналогична разпоредба, с която определя, че за имотите и вещите - частна общинска собственост, се прилагат общите разпоредби за собствеността - включително и тези за придобивната давност. При него има известно законодателно развитие, тъй като съгласно първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 от закона, всички вещи - общинска собственост, не можеха да се придобиват по давност. По-късно с измененията на ЗС обнародвани в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., текстът бе допълнен с уточнението, че по давност не могат да се придобиват само имоти и вещи - публична общинска собственост.Със Закона за допълнение на Закона за собствеността в § 1 в заключителните разпоредби бяха спрени давностни срокове и бе наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти - държавна и общинска собственост. Изразът на законодателя е „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти".Водейки се от използвания от законодателя термин "спиране", следва да се приеме, че с тази разпоредба се урежда седеммесечен период, през който няма да тече придобивната давност върху имоти, представляващи държавна и общинска собственост. Разпоредбата не следва да се прилага в случаите когато към 31.05.2006 г. вече е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС придобивна давност. Може да бъде спрян единствено този давностен срок, който все още не е изтекъл.В мотивите към законопроекта на ЗДЗС изрично е подчертано, че спирането на давността има за цел да предпази държавни и общински имоти от завладяване поради бъдещото изтичане на срока на десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на 01.06.2006 г. и спирането на давностните срокове от 31 май 2006 г. прави практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал, 1 ЗС.Спирането на придобивната давност по § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота. Лицата ще продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок. След периода на спиране придобивната давност върху имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност. Параграф I от заключителните разпоредби на ЗДЗС предвижда обратното действие на закона спрямо заварени отношения.Както вече бе споменато, фиксирането на 31.05.2006 г. като начална дата за спиране на давността е продиктувано от факта, че а 01.06.2006 г. изтича десетгодишният период от влизане в сила на ЗДС и ЗОС. Според § 2 от Заключителните разпоредби ЗДС влиза в сила от 01.06.2006 г., тоест законът се прилага спрямо отношения, възникнали към 31.05.2006 г. преди неговото действие.От друга страна посочената в § 2 дата на влизане в сила на ЗС предхожда датата на обнародването му в "Държавен вестник".Използваната сложна нормотворческа техника има за цел да предотврати изтичането на десетгодишния срок на придобивната давност, като посочи конкретни дати, от които законът се прилага и влиза в сила.С последващи изменения на разпоредбата, която налага мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински имоти с ДВ бр. 105 от 2006 г, с ДВ бр. 113 от 2007 г., с ДВ бр. 109/2008 г, и с ДВ бр. 105/2011 г. срокът на мораториумът е продължен до 31.12.2014 г.                                                                                              Във връзка с подадения отговор на ответника, ищецът е представил допълнителна молба, с която оспорва твърдението на ответника Община Р., че е собственик на процесния имот, тъй като не е посочила основанието , въз основа на което е придобила правото на собственост върху същия.В молбата  са развити съображения , че Община Р. не е собственик на недвижимия имот, като е оспорена датата и съдържанието на документа - „Приемо- предавателен протокол,, и  доказателствената сила на неприложения към отговора на исковата молба Акт за частна общинска собственост № 716 от 13.02.2017 година. Освен това, са изложени съображения, че не се приемат твърденията касаещи възможността за придобиване по давност на частна общинска собственост, тъй като този имот не може да се приема като неразпределено имущество, което е предадено на Община Р., в предвид на което последната не е станала собственик.                                               От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:    

Страните по делото  не спорят, че процесния недвижим имот, трансформаторен пост, е бил собственост на АПК „Р.".

По делото е представена скица с N9 К00642/05.08.2016 г. на имот с № ***, в която е отразено, че има построена една сграда - трансформаторен пост с площ от 23 кв. м., като собственик на ПИ е отразен ищеца „Булхопс-90" АД.

На 08.01.1996 г. е сключен Договор на основание чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 18 ЗС, съгласно който Комисията по пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ , в качеството на продавач продава на купувача ЗК „Хмел" Р. имот, представляващ Трафопост сграда № 52 за сумата от 4000 лв. Ищецът сам твърди, че този договор няма транслативно действие, като посочва в исковата молба друга дата на придобиване с друг договор, като е представена и фактура № 74/15.01.1996 г., в която е включена стойността на процесния имот, възлизаща на 4000 лв.

С Договор за продажба на недвижим имот, сключен на 01.02.1996 г., на основание чл.7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, продавачът, чрез упълномощено от министъра на земеделието и хранителната промишленост лице, прехвърля на купувача - „ЗК „Хмел" гр. Р. недвижими имоти, собственост на заличеното АПК „Р.", като в имотите в б. „б" е включена и  сграда с инвентарен № 52 - Трафопост от С.Д. на с. К., който договор е вписан в АВ, имотен регистър под акт 33, том 66, стр. 150 от март 1997 г.

По делото е представен препис-извлечение от Устава на АД „Булхопс-90" АД, вписано под вх. № 385.а-127, т. 2, д. 481/30.04.1999 г., видно от което ЗК „Хмел" прави непарична вноска, като апортира имотите в посочения по-горе договор от 01.02.1996 г.

На 27.05.1999 г. е съставен Констативен нотариален акт за собственост на имот дворно място, с площ от 561 кв. м., съставляващо парцел VIII, бивш С.Д., без построената в него сграда с инвентарен N° 52, с който признава за собственик ищеца.

По делото е представен Констативен протокол от 12.09.2016 г. на работна група за оглед на сградите построени в имот с идентификатор 62004.5.68, съгласно който сградите, описани в него, се нуждаят от ремонт и са строени в периода от 1973 г. до 1987 г.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г., подписан между Комисия по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ - от една страна и от друга - Община Р. като приемаща страна. По отношение на датата на подписването е открито производство по чл. 193 от ГПК, като се оспорва авторството и датата на поставяне на подписите върху протокола.

На 10.02.2017 г. е утвърден акт № 716 за частна общинска собственост, с който имот сграда - трансформаторен пост с номер 01, инв. № 52 с площ 23 кв. м., находящ се в имот *** е актуван същия имот като частна общинска собственост, вписан в СВп към ИР на 13.02.2017 г., като е представена и Извадка от парцеларния план на гр. К..

От Заключение с вх. № 1412/16.03.2017 г. на в. л. инж. Й.Д.Г., се установява ,че Сграда № 01 - Трансформаторен пост със застроена площ от 23 кв. м., построена в поземлен имот с № *** в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ ***, общ. Р., с площ 0,541 дка /по скица от КВС/ и с площ 561 кв. м. /по парцелария план/, с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „С.Д.", при граници и съседи на имота: поземлен имот с № ***, № ***, № ***, № *** е идентичен със сграда с инвентарен номер № 52 - трафопост от С.Д. с. К. на заличеното АПК „Р.“.От същото се установи, че с акт за частна общинска собственост с N2 133 от 13.02.2017 г. е актувана сграда трансформаторен пост с N2 01 - инв. № 52 с площ 23 кв. м., находящ се в гр. К., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 30, аал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ; Приемо - предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ; Протокол от 08.02.2017 г.

По делото е представено писмо до Й.С. от Кмета на Община Р., с която се изисква от нея да представи документацията на комисията по пар. 29, касаеща разпределението на имуществото на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ.

Приети са и са посочени писмени доказателства, които съдът взел впредвид при изясняване на фактическата обстановка:

        С молба с вх. № 06.04.2017 г. ответникът е представил Оригинала на писмо № 91-00-380 от 21.12.2013 г.; данни, относно заведен протокол в деловодната система от 26.08.2016 г.; разпечатка от деловодната система на Община Р. за 26.08.2016 г., видно от която под N2 26-08- 2016/10:46/ 37-00-46 е заведено писмо за сведение до К.Х., „за АПК имущество за наличната организация - ….”.

Представени и приети са нотариално заверени преписи от: писмо на Община Р. с изх. N2 9400154/10.10.2000 г.; Писмо до Областния управител с N2 0600207/05.10.2001 г.; Тъжба с N° 110023-18.03,2005 г.; Писмо до Областния началник на МВР и копие до Министъра на вътрешните работи; Писмо до областния управител за проведено събрание на 02.10.1998 г.; Писмо до С. с N2 940011/10.02.2005 г.;Протокол от 02.10.1998 г. описан подробно по-горе; Оригинал на цитирания по-горе Протокол от 26.10.1998 г., който се оспорва по делото.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани като свидетели А. , Т. , Т. и С. .

В показанията си  св.А.  установява, че е работила в АПК- Р., Кооп. „Хмел" и „Булхопс" АД, като домакин. В АПК е работила като отчетник- касиер, после като домакин. Същата заявява, че цялата собственост на АПК е била раздадена. Кооперация „Хмел" и „Булхопс" получили сгради, включително и процесния трафопост. През 1998 г., когато фалира „Хмел", трафопоста е бил прехвърлен на ищеца, като същият го ползвал. Преди това ЗК „Хмел" е купила процесния имот. Предаването е станало с протокол първо на ЗК, после на ищеца.Ключът за входа на трафопоста се пази именно от нея, като същата заявява, че ищецът плаща тока. Не й е известно някой да е оспорвал собствеността на ищеца, както и някой да е искал да плаща тока и авариите вместо него.

Св. Т. в показанията си  установява ,че  е член на управителния съвет на ЗК „Хмел", която е купила процесния имот от седемчленна комисия, като кооперацията е ползвала имота до 1999 г., когато е предала владението на ищеца. Последния е поел задължението да го стопанисва, което прави и до настоящия момент. Ключа се държи от А., като общия електромер е на ищеца. Не знае да има нещо непродадено от имуществото на АПК - Р..

Св. Т. установява,че е бил ликвидатор в АПК от 1994 - 95 г. Процесния трафопост към този момент не е бил ликвидиран, като за него е имало решение да се предостави на общината. Не знае след този момент какво се е случило с него. Този имот по време на ликвидацията се е използвал от няколко човека, като предполага, че ищецът е плащал за електроенергията. Същият заявява, че никой не заключва трафопоста след 1999 г. Същият имал правен спор с трето лице, по повод на който му станало ясно, че са останали много неразпределени сгради и съоръжения. Същият е бил правоимащо лице и е участвал в множество събрания. Имало е решение на едно събрание за разпределяне на трафопоста, но не помни годината. Присъствал е и на събрание, на което е решено същия да стане общинска собственост.

В показанията си св.  С. установява ,че същата разпознава приемо-предавателния протокол, като не помни кой се е подписал като приемаща страна и заявява, че го е подписала през 1998 г. Свидетелката, в качество си на председател на ликвидационния съвет, е давала становище, че процесния имот е от обществено значение, поради което не следва да се разпределя, а е важно да остане общинска собственост. Електромера се е ползвал от ЕТ„С.П.". Интереса на хората е бил към електромера, не към трафопоста, тъй като поддържката на последния е скъпа. Не знае кой ползва електромера сега. Заявява, че със Заповед № 19-10 на областния управител е анулирана собствеността на ЗК „Хмел" за имота, поради неправомерно присвояване. Не е присъствала на това събрание. На 26.08.2016 г. занесла приемо- предавателния протокол в Община Р.. Имало е административни дела срещу заповедите на областния управител. През 2009 г. е завела дело срещу ищеца, за да прекъсне придобивната давност. Ключът се държал от енергото след 1999 г.

       От представената Заповед № 1910/12.06.1998 г. на Областния управител, се установява, че е обявена нищожността на Разделителен протокол от 15.05.1995 г., взет от ЛС на АПК - гр. Р., и четиричленната комисия, избрана от Общото събрание на правоимащите, по силата на който са предадени на ЗК „Хмел" гр. Р. имоти, включително и процесния, като върху заповедта липсва отбелязване да е влязла в сила.

По делото е допусната и изслушана съдебно-графологична експертиза от заключението на която се установява,че  Й.В.С. е положила подписа за предаваща страна, а З.А.Т. е положила подписа за протоколчик в Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 .От заключението сеи в.л. е отбелязало,че не е възможно да се установи датата на полагане на подписите.  , а  Резолюцията, поставена над текстна „Приемо-предавателен протокол" е написана с черна на цвят химикална паста. В открито заседание вещо лица Н., заявява, че не е имал за задача да изследва дали има промяна в подписите на лицата върху протокола от 26.10, негова задача е била да установи, дали подписите са поставени от лицата.

По делото е допусната и изслушана  Комплексна експертиза от заключението на която се установява,че 1. Подписите за предаваща страна и протоколчик са положени съответно от Й.С. и З.Т.. Изследвания подпис за предаваща страна е по-близък до подписите на Й.С., полагани преди 2010 г., а за протоколчик по- близо до подписите на З.Т., полагани през 2016 - 2017 г.;2. Ръкописния текст и подписа върху протокола на втора страница е нанесен директно със синя на цвят химикална паста. 3.Подписите за председател на събранието и за протоколчик са положени съответно от лицата Г.Б.М. и М.С.. Подписите на Г.М. и М.С. са положени в различно време. 3.Протокол за събрание на правоимащите лица от Община Р. по чл. 27, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998 г. е ксерокс - копие на оригиналния документ; 4.Ръкописния текст на Протокол за събрание на правоимащите лица от Община Р. по чл. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998 г. е написан от М.В.С.. Не е възможно да се отговори на въпроса за абсолютна давност на документа, поради факта, че е копие на оригиналния документ.

Община Р. не представя оригинал на писмо с изх. N2 61-00- 10/23.03.2006 г., тъй като твърди, че такова не съществува. Писмо с такъв номер има от друга дата и с друг предмет, некасаещ настоящия спор, за което представя регистрационно - контролна карта.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот , с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че е станал собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10 години, в който владее имота.В предвид на изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя ,че търсената от ищеца защита не следвало да се упражнява с отрицателен установителен иск,тъй като такъв не е предявяван. В настоящия случай основният въпрос който се поставя е дали ищецът би могъл да  придобие по давност процесния трафопост или липсва правно основание за придобиване на имота ,тъй като  същият е неразпределено имущество на АПК - Р., което на основание чл. 30 , ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ е станало собственост на Община Р..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че процесния имот е съсобствен на Община Р.  поради което ищеца не би могъл да го придобие по давност.В тази връзка следва да се отбележи,че фактическия състав на придобиване от общината на неразпределено имущество, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ включва два задължителни елемента: първият е предаване на имуществото във фактическата власт на общината и вторият - изтичане на 5 години от момента на предаването. Целта на законодателя е да се уредят в определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди да премине в собственост на съотв. община –което обстоятелство  обуславя извод, че в петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т. е. упражнява владение, предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от трето лице. Когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл. 79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния срок /в този смисъл  е практиката на ВКС /  .В случая ответникът е представил Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г., видно от който Комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ предава на Община Р., която е приемаща страна, неразпределено имущество на АПК Р., част от което е и процесния трафопост. На основание чл. 193 от ГПК този протокол е оспорен от ищеца, и съдът е съобразил, че  се касае за частен документ, който ответната страна заявява изрично, че ще се ползва от него, поради което в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да докаже неговата истинност. Ответникът не е  сторил това. В тази връзка от Заключение от 12.05.2017 г. на в.л. Н. се установи,че  подписите действително са положени от посочените лица,но в случая се оспорва и датата на тяхното поставяне, поради което е поставена допълнителна задача към вещото лице. Със Заключение от 13.06.2017 г. вещото лице прави извод, че подписите на Й.С. е по-близо до тези, полагани преди 2010 г., но подписите на З.Т. - протоколчик са по-близо до тези, полагани през 2016 г., 2017 г.Протоколът е писмен документ, който е съставен едва в момента на неговото оформяне в изискуемата форма. В тази насока от Заключението на вещото лице не се налага  безспорния извод, че протоколът е подписан именно на посочената в него дата,който кореспондира с писмените доказателства по делото. От приложено по делото писмо с изх. № 94-00-154/10.10.2000 г. от Община Р. до Т.И.А. се установява, че към този момент все още няма подписан приемо-предавателен протокол:  тъй като в същото е отразено- „След предаването на документите и подписване на приемателно-предавателен протокол ще бъде извършена проверка.” От множеството посочени по-горе писмени доказателства се установява, че председателя на ликвидационния съвет не е предал документите на Община Р.. Отразената в протокола  дата има съществено значение, тъй като от този момент започва да тече срокът от 5 г., предвиден в чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което би направило Община Р. собственик на имота. Освен това не се доказа кой е положил подпис върху протокола като приемаща страна. В тази връзка е  необходимо да отбележа, че със Заповедта на областния управител с № 18 - 10 от 12.06.1998 г. се обявява нищожността на разделителен протокол от 15.05.1995 г. на Ликвидационния съвет на АТК гр. Р., но не и последващ /след 15.05.1995 г./ договор с дата 01.02.1996 г., който не е резултат от разделителен протокол от 15.05.1995 г. Жалбоподателя-ответник е доказал единствено , че на 10.02.2017 г. е съставен Акт № 716 за частна общинска собственост относно имота, но  този акт не обвързва съда. Последният представлява констативен акт, като в него е посочено основанието за придобиване на правото на собственост, а именно: чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приемо- предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по пар, 29 то ЗСПЗЗ, Протокол от 08.02.2017 г. В този смисъл следва да се отбележи , че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Простото възпроизвеждане в АОС на обща законова разпоредба, не обусловя извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински в каквато насока е и трайната практика на ВКС намерила израз в  Решение N9 15/19.02.2016 година по гр.д. № 4705/2015 година, 2 Г.О., доколкото в случая е оспорен елемента предаване на имота, от който момент тече 5-годишния срок.

В предвид на това въззивният сдъд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя  ,че по силата на закона имота е станал общинска собственост .                            Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че придобивната давност е била прекъсната с образуване на гр. д. № 100/2009 г. по описа на PC Велинград, тъй като по делото е представено доказателство, че същото дело е било прекратено, като определението за прекратяване е било потвърдено от ПОС с Определение N2 996/23.09.2009 г. по г. гр. д. 722/2009 г., влязло в сила на 15.04.2010 г. На основание чл. 116, б. „б" от ЗЗД, приложима и за придобивната давност, „ Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; но ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната".

     Тъй като ищецът е заявил оригинерно правно основание за придобиване правото на собственост върху имота, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда наведените аргументи, дали праводателя на ищеца ЗК „Хмел"  е била собственик. От разпитаните по делото свидетели се установи, че именно ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота след 1999 г. до момента на предявяване на иска, като са изминали повече от 10 г. Индиция, че ищецът владее имота за себе си е фактът, че негов работник държи ключа за трафопоста, както и, че всички сметки се възлагат като задължение на ищеца, както и това, че електромерите се ползват от различни субекти, които плащат консумираната електроенергия на „Булхопс-90" АД. От паказанията на свидетелите се установи и това , че никой не е поискал ключ или не е оспорил държането на ключа от свидетелката А.. Правилно не са кредитирани показанията на свидетеля Т., тъй като същите са противоречиви,   неясни,непоследователни  и не кореспондиращи с останалите дадени свидетелски показания по отношение държането на ключа.                                                       Съобразявайки  гореизложеното съдът намира  предявения иск е основателен поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.              

         На осн. чл.280, ал.2 ГПК решението на настоящият съдебен състав  подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р        Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №258 постановено на 19.10.2017г. по гр.дело №1099 по описа на Велинградския районен съд за 2016г.

 

 Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.

 

Председател:                                                                  Членове: 1.

                                                                                                      2.