№ 12137
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20241110106691 по
описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 36922/06.02.2024г. на СРС,
подадена от „*************“ ЕАД срещу А. В. П. във връзка със Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 23176/05.08.2023г., издадена по ч.гр.д. № 39857/2023г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу А. В. П. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „*************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*********“ 2, бл. 248, вх. А, ет. 8, ап. 22, аб. № *******, както следва:
84,31 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.07.2023г.) до
окончателното им изплащане;
18,93 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-26.06.2023г.;
9,67 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2020г.-
м.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (17.07.2023г.) до окончателното им изплащане;
2,43 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.08.2020г.-26.06.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по
делото публично съдебно заседание не изпраща представител, като становище се изразява в
писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. В. П. е депозирал Молба, вх. №
103459/28.03.2024г. на СРС. Заявява, че заплатил дължимите към ищеца суми, за което
представя доказателства. Моли да не се присъждат суми за юрисконсултско
възнаграждение. Моли да не се назначават експертизи. С Молба, вх. № 113053/05.04.2024г.
на СРС, ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. И.М. потвърждава, че задълженията са
платени, но претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Третото лице – помагач „*******“ ЕООД чрез мл.адв. В.Х. е депозирало Молба, вх.
№ 156908/14.05.2024г. на СРС, в която обаче не изразява становище по допустимостта и
основателността на предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответниците, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно наличието на претендираните задължения, техния
размер и основание, както и че същите са изцяло заплатени на ищеца в хода на процеса.
При това положение, доколкото интересът на кредитора е удовлетворен изцяло,
което обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на делото съобразно чл.
235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Макар и исковете да биват отхвърляни, тъй като това става поради извършено през
времетраенето на процеса плащане, то ответникът следва да понесе сторените от ищеца
разноски. Припадащите се на ответника разноски за заповедното производство, с включена
част от юрисконсултско възнаграждение, възлизат на 16,66 лева. Разноските за исковото
производство възлизат на 283,33 лева /183,33 лева за доплащане на държавна такса и 100,00
лева за юрисконсултско възнаграждение/. Видно от фискалния бон на л. 48, ответникът е
платил за съдебни разноски, както следва: 33,33 лева за юрисконсултско възнаграждение и
2
200,00 лева за съдебни разноски, т.е. общо 233,33 лева. В негова тежест остават да се
присъдят още 50,00 лева за разноски в исковото производство. Няма основание ответникът
да бъде освободен от тежестта да заплати разноски – той не е заплатил задълженията си в
сроковете, установени за това, подал е възражение срещу заповедта за изпълнение, като по
този начин поведението му е станало повод за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище
в град С., срещу А. В. П., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „*************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*********“ 2, бл. 248,
вх. А, ет. 8, ап. 22, аб. № *******, както следва:
84,31 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.07.2023г.) до
окончателното им изплащане;
18,93 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-26.06.2023г.;
9,67 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2020г.-
м.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (17.07.2023г.) до окончателното им изплащане;
2,43 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.08.2020г.-26.06.2023г.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 50,00 лева, представляваща остатък от разноски в първоинстанционното
производство (гр.д. № 6691/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на "*******" ЕООД в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника банковата сметка,
посочена от ищеца в исковата молба, за превеждане на присъдените суми след влизане в
сила на решението: IBAN *****************, "Общинска банка" АД.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, ДА СЕ СЪОБЩИ на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3