Решение по дело №42/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на „Артекс България“ ЕООД, [населено място], с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №256/19.12.2024 г., постановено по анд № 394/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се сочи незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно на дружеството е вменено соченото в АУАН и НП административно нарушение, тъй като, считано от 20.07.2023 г., същото се намирало в състояние на неплатежноспособност и било в невъзможност да изпълни предписанието на контролните органи на „Инспекция по труда“. Сочи, че дружеството не може да носи административнонказателна отговорност, поради невъзможност юридическото лице да има субективно отношение към деянието си, т.е. виновно поведение, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на чл.6 и чл.24, ал.1 от ЗАНН. Излагат се съображения за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и на чл.415в от КТ. Иска отмяна на оспореното решение, като вместо него се постанови друго, с което да бъде изцяло отменено наказателното постановление или изменено, в частта относно размера на наложеното наказание. Претендира деловодни разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът по касация – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което решението на Районен съд - Кърджали, да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно, като не е налице соченото от жалбоподателя неправилно приложение на материалния закон.

Административният съд, като извърши проверка на оспореното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №394/2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд потвърдил Наказателно постановление № 09-2400052 от 08.04.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на „Артекс България” ЕООД, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. С последното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел, че работодателят „Артекс България” ЕООД, не изпълнил в определения срок - до 31.01.2024 г., даденото му задължително предписание – да изплати на С. П. К. полагащото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 53 дни неизползван платен годишен отпуск, в размер на *** лв. Неизпълнението на предписанието било констатирано при проверка, извършена от контролните органи, приключила със съставянето на Протокол №ПР2408211/11.03.2024 г. С оглед констатираното нарушение, законосъобразно била ангажирана и административнонаказателната отговорност на „Артекс България“ ЕООД, като размерът на наложената имуществена санкция бил правилно определен от АНО, при отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и обществената опасност на деянието. При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за лошото му финансово състояние съдът приел, че това обстоятелство не изключва задължението на работодателя за изплащане на дължимите вземания на работници и служители, както по възникнали трудови правоотношения, така и по прекратени такива. Предвид нормата на чл.399, ал.1 от КТ, намерил за несъстоятелно оплакването, че с наложената на дружество имуществена санкция, допълнително се влошавала платежноспособността на същото. Намерил за неоснователно и възражението за маловажност на случая, по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. По горните съображения съдът потвърдил обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.

С посочената като нарушена разпоредба на чл.415, ал. 1 от КТ, е предвидена имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

От своя страна, разпоредбата на чл.404 от КТ предвижда, задължителните предписания да се прилагат за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битово обслужване на работниците и др. задължения.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че не е изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено с т.3 от протокол № ПР2345571/09.01.2024 г., със срок на изпълнение до 31.01.2024 г., а именно: да изплати на С. П. К., с прекратено трудово правоотношение, считано от 14.09.2023 г., полагащото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск за 53 дни. Няма данни това предписание да е оспорено по реда на чл.405 от КТ, поради което същото е влязло в сила, като е породило за работодателя описаното в него задължение. В настоящото производство няма възможност за упражняване инцидентен контрол за законосъобразността на даденото задължително предписание. В тази връзка, неотносими към настоящия спор са доводите в жалбата за тежко финансово състояние на касатора, обуславящо невъзможност дадените предписания да бъдат изпълнени, поради неплатежноспособност. Освен това влошаването на финансово състояние на дружеството-работодател не отменя задължението му за изплащане на дължимите към настоящи и бивши работници задължения, каквито съображения са изложени и в оспореното решение.

При последваща проверка, извършена в периода 28.02.2024 г. – 11.03.2024 г., от служители на Д„ИТ“, гр.Кърджали е установено, че работодателят не е изпълнил задължителното предписание в указания срок, което неизпълнение се явява нарушение на нормата на чл.415, ал.1 от КТ, до какъвто законосъобразен извод е стигнал и районният съд. Нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83, ал.1 от ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което, обратно на твърдяното в жалбата, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател за описаното нарушение.

По делото са налични доказателства, от които безспорно се установява, че към момента на извършване на процесното нарушение работодателят е санкциониран и за други нарушения на трудовото законодателство, вкл. и за нарушения на чл.415, ал.1 от КТ, поради което районния съд правилно е преценил, че определения в НП размер на имуществената санкция, към средния такъв, не е явно несправедлив.

Правилна е и преценката на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за прилагане на института на маловажност по чл.415в, ал.1 от КТ. Подробни съображения по отношение на това възражение са изложени в мотивите на оспореното решение, към които настоящата инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Ето защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №256/19.12.2024 г., постановено по анд №394/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА „Артекс България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.