Решение по дело №16200/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3240
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Ивалена Димитрова
Дело: 20213110116200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3240
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110116200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ...,
срещу ЗАД "ОЗК - З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
"В.", ул. ".." № ..., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4166,67 лева, частичен иск от цялата
сума от 5554,89 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник
преден десен, водач калник преден десен, фародържател десен, резонатор, водач долен
предна броня, абсорбер десен предна броня, конзола дясна рамка радиатор, калник преден
ляв, подкалник PVC преден десен, козола дясна долна основа предна броня на собствения на
ищеца лек автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** **, причинени в резултат на
реализирано на 02.09.2021 г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„Ф.“ с рег. № * **** **, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По твърдения в исковата молба, ищецът е собственик на лек автомобил марка „С. Г.
В.“ с рег. № * **** **. На 02.09.2021 г., около 18:30 ч., Г. М., управлявайки горепосочения
лек автомобил, предоставен й от ищеца, навлизайки в платения паркинг на Двореца на
1
културата и спорта, гр. Варна, и придвижвайки се бавно към място за паркиране, била
ударена отдясно от лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № * **** **, потеглил рязко на заден
ход от реда на паркираните автомобили. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП, в който погрешка водачът на лек автомобил марка „Ф.“ с рег.
№ * **** ** - П. К., попълнил данните си в графата „Превозно средство Б“ и, съответно, Г.
М. попълнила своите в графата „Превозно средство А“. Сочи се, че към датата на ПТП лек
автомобил марка „Ф.“ с рег. № * **** ** бил застрахован при ответното дружество въз
основа на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок на застрахователното покритие от 23.08.2021 г. до 22.08.2022 г.
Излага се, че ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, извършен е
оглед на ищцовия автомобил, изготвен е снимков материал и е съставен Опис на увредените
детайли № 0410-900-0141/2021 г., в който като увредени детайли са посочени предна броня,
десен халоген, десен фар, преден капак, калник преден десен, водач калник преден десен,
фародържател десен, резонатор, водач долен предна броня, абсорбер десен предна броня,
конзола дясна рамка радиатор, калник преден ляв, подкалник PVC преден десен, козола
дясна долна основа предна броня. Сочи се, че през м. септември 2021 г. ищецът получил
Уведомление с изх. № 99-14417/15.09.2021 г., с което ответникът му отказал изплащането на
застрахователно обезщетение с аргумента, че другият водач е декларирал, че вината за
настъпване на ПТП не е негова. Счита, че отказът е необоснован, доколкото водачът на лек
автомобил марка „Ф.“ с рег. № * **** ** е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, и чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и така е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Ищецът излага
още, че е извършил проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта на МПС, в
резултат на което е установил, че необходимата сума е в размер на 5554,89 лв.
Настоява за уважаване на частичната искова претенция; претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЗАД "ОЗК - З." АД депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно облигационно отношение между
ответника и собственика на лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** П. К. по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща към датата на настъпване на
процесното ПТП, както и фактът на осъществяването на последното. Не се спори и относно
това, че на 03.09.2021 г. представител на ищеца е уведомил за настъпилото застрахователно
събитие ответника, който е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-900-
0141/2021 г., като изготвил и снимков материал. При огледа били констатирани повреди по
посочените от ищеца части и детайли на МПС. Излага се, че междувременно, на 03.09.2021
г., водачът П. К. е попълнил доклад до ответното дружество с писмени обяснения за ПТП, в
който е посочил, че при управление на застрахования автомобил, при излизане от паркинг
му е било отнето предимството и е бил блъснат в задна лява част, поради което счита, че не
е виновната страна за ПТП. Поради липсата на съгласие между двамата участници в ПТП
относно обстоятелствата и вината, свързани с настъпването на същото, и доколкото липсва
2
протокол за ПТП, съставен от компетентните органи, ответникът постановил отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, за което уведомил ищеца.
Оспорва се вината на водача П. К. за настъпване на процесното ПТП, като се сочи, че
съставеният Двустранен протокол за ПТП не е надлежен документ, който да установи
същата. Сочи се, че съгласно отразеното в уведомлението за щета, шофьорката на увредения
автомобил е била спряла колата след влизане в паркинга, за да излезе детето й от нея, а след
това потеглила и се е реализирало процесното ПТП. Предвид последното, ответникът счита,
че към момента на започване на маневрата назад от водача на лекия автомобил „Ф.“,
ищцовият автомобил е бил в покой, поради което не е възприет като опасност, а след това
неочаквано е потеглил и с това е причинил процесното ПТП. В условията на евентуалност
се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. М.,
обосновано с това, че същата неколкократно е тръгвала и спирала на територията на
паркинга, при което внезапно е ситуирала управляваното от нея МПС в траекторията на
движение на излизащия от паркомястото си друг автомобил.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът М. К. М. се представлява от адв. Й. А. - ВАК. Поддържа
предявената претенция. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът ЗАД "ОЗК - З." АД, се представлява от адв. Т. С. -
ВАК. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация № *********, част I, лек автомобил марка „С.
Г. В.“ с рег. № * **** ** е собственост на М. К. М., ЕГН **********.
В Двустранен констативен протокол за ПТП е отразено, че на 02.09.2021 г. в гр.
Варна, ДКС, се е осъществило ПТП между лек автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** **
(превозно средство А), собственост на М. М., с водач Г. М., при влизане в паркинг, с видими
щети по автомобила в предна дясна част, и лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** (превозно
средство Б), собственост на П. К., с водач собственикът, при излизане от паркинг, с видими
щети по автомобила в задна дясна част.
В Уведомление за щета на МПС, подадено от Г. М. на 03.09.2021 г., са посочени
следните обстоятелства за осъществяване на ПТП: На влизане в платения паркинг на ДКС,
непосредствено след бариерата, водачката на лек автомобил „С. Г. В.“ спряла на широката
част на паркинга на „Билла“, за да остави детето си за урок по танци. При потегляне, вече в
паркинга на ДКС, след като пред нея нямало коли с включен светлинен сигнал за излизане,
погледнала наляво за секунда в търсене на свободни места и в този момент била ударена от
лек автомобил „Ф.“, който излизал „с пълна газ“ назад от паркомястото си. Посочва като
виновен за ПТП водача на лекия автомобил „Ф.“.
С Опис техническа експертиза по щета № 0410-900-0141/2021 г., извършен от
служители на ЗАД "ОЗК - З." АД на 03.09.2021 г., са установени щети по следните части на
лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** **: броня предна, халоген десен, фар десен, капак
преден, калник преден десен, водач калник преден десен, фародържател десен, резонатор,
водач долен предна броня, абсорбер десен предна броня, конзола дясна рамка радиатор,
калник преден ляв, подкалник PVC преден десен, конзола дясна долна основа броня,.
С писмо изх. № 99-14417/15.09.2021 г. ЗАД "ОЗК - З." АД уведомява М. К. М., че по
3
повод заведената преписка по щета № 0410-900-0141/2021 г. за нанесени увреждания на лек
автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** **, водачът на застрахованото в ЗАД "ОЗК - З."
АД МПС декларира, че вината за настъпване на ПТП не е негова. Сочи се, че при липса на
съгласие за вината, следва да бъдат извикани компетентните органи за съставяне на
протокол за ПТП. Изтъква се, че поради липса на съгласие между съставителите,
Двустранният констативен протокол се обезсилва и за ЗАД "ОЗК - З." АД не възниква
задължение да изплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
От л. 36 до л. 47 на делото е представен снимков материал, предоставен от
застрахователното дружество, за уврежданията на лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** и
лек автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** **.
От заключението на вещото лице А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 02.09.2021 г. Участник I с лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. №
* **** **, управляван от Г. М., е навлязъл в платен паркинг на ДКС - Варна. Участник II с
лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** **, управляван от П. К., който е бил паркиран на
паркомясто, е предприел маневра с движение на заден ход за излизане от паркомястото и се
е ударил с намиращия се зад него лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** **. За лек
автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** ** ударът е в предна дясна част на автомобила, а за лек
автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** - в задна дясна част.
При съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** **,
описани от застрахователя в Опис по щета № 0410-900-0141/2021 и видими на снимковия
материал, и схемата в Двустранен констативен протокол за ПТП, вещото лице дава
заключение, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следният: пряк контакт между две превозни средства, косо разположени едно
спрямо друго, при което едното превозно средство извършва маневра с движение на заден
ход и навлиза в траекторията на движение на движещо се зад него превозно средство, което
е в процес на спиране.
Сочи, че уврежданията по лек автомобил „Ф.“ са в задната дясна част и са получени
при кос удар в посока отзад вдясно към предната част на автомобила; уврежданията по лек
автомобил „С. Г. В.“ са в предната част на автомобила и са получени при удар в посока
отпред назад спрямо купето на автомобила. Изтъква, че височината на уврежданията по
автомобилите, когато са в покой, не съответства между тях. Прави извод, че за да се получат
процесните увреждания по превозните средства, предният автомобил се е намирал в процес
на ускоряване при движение на заден ход, при което предната част на автомобила потъва
към пътната настилка, а задната част се надига от пътната настилка, същевременно задният
автомобил се е намирал в процес на спиране при движение напред, при което предната му
част потъва към пътната настилка.
С оглед настъпилите увреждания по двата автомобила, вещото лице заявява, че
скоростта на движение и на двата автомобила към момента на удара е под 30 км/ч. Сочи, че
не са налице обективни данни за момента, в който лек автомобил „Ф.“ е предприел
движение на заден ход, видим ли е бил в този момент от водача на лек автомобил „С. Г. В.“,
както и в кой момент първият автомобил е навлязъл в траекторията на движение на втория,
поради което не е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „С. Г. В.“ е имал
възможност да предотврати произшествието.
Вещото лице определя общата стойност на щетите по лек автомобил „С. Г. В.“ по
средни пазарни цени към датата на ПТП, като взема предвид цената в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество, и в сервизи, които не притежават такъв
сертификат, на сумата от 4166,67 лв.; определя общата стойност на сумата, необходима за
ремонт на увредените части и детайли на автомобила, по пазарни цени в сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество, на 3440,10 лв.
4
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за да се осъществи установеният кос
удар, съответстващ на нанесените увреждания, лекият автомобил „Ф.“ следва да е бил
излязъл около 1,5-2 м от паркомястото си на заден ход. Поддържа, че няма обективни данни,
по които да може да се определи дали лекият автомобил „С. Г. В.“ е имал възможност да
предотврати произшествието, но паркираният автомобил винаги при излизането си от
паркомясто на заден ход може да пропусне движещите се други превозни средства или
пешеходци и да предотврати произшествието.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свид. П. Н. К. - на страната на ответника, и К. В. С. и Г. Г. М. - на страната на ищеца.
Свид. П. К. - водач на лекия автомобил „Ф.“ с рег. № * **** **, в показанията си
излага, че на излизане от Спортна зала (ДКС) се качил в автомобила си, който бил паркиран
на първите места до самия вход на паркинга, запалил и докато бил още на полусъединител и
0,5 км/ч на задна скорост, колата му била „отнесена“ - изхвърлена от другата кола „сигурно
5 метра нататък“, без той да успее да реагира. Изтъква, че преди да започне маневрата назад,
видял, че жената е спряла пред входа на паркинга и децата слизали, предприел маневрата и
в този момент бил ударен. Счита, че водачът на другото МПС е влязъл в паркинга със
скорост, по-висока от позволената. Заявява, че дори не е успял да тръгне от мястото си,
когато колата го ударила - тъкмо си бил обърнал главата, за да потегля, и бил ударен.
Свидетелят няма спомен да са уведомявали КАТ за процесното ПТП. Излага, че протоколът
бил съставен с намесата на странични хора, които „общо взето написали“ протокола вместо
тях и решили кой е виновен и кой не. Уточнява, че своята част от протокола попълнил той,
като те му казали от коя страна да „се напише“, а ищцата попълнила другата страна. Ищцата
вдигнала „патардия“, събрала половината паркинг, давали се мнения какво да се направи.
Свидетелят, от своя страна, се обадил на баща си, защото се стреснал - това му било едно от
първите ПТП-та. Заявява, че не си спомня кой първи е попълнил протокола, не помни и как
решили да го съставят. Не се били разбирали кой е виновен, някакъв страничен човек му
казал: „Пиши тук!“. Свидетелят и досега не знаел кой е виновен, направил това, което му
казали.
Свид. К. С. заявява, че помни процесното ПТП на 02.09.2021 г. на паркинга на
Спортна зала. Излага, че отивали на пазар в „Билла“ и използвали паркинга на Спортна зала,
като докато вървели към магазина, видели, че на самия път, до бариерата, спрял черен джип,
от което слязло малко момиченце, около 6-7-годишно. След 5-6 секунди се чул силен трясък,
обърнали се и видели, че две коли са се сблъскали на паркинга - въпросният джип и един
„Ф.“. Джипът бил на около 2 м разстояние от паркираните коли и свидетелят счита, че ако
лекият автомобил „Ф.“ не е тръгнал от мястото си, ПТП е нямало да настъпи. Едва на
връщане от магазина, когато видели, че шофьорът на джипа е дама и около нея има три
момчета, отишли да я попитат дали има нужда от помощ, а тя отговорила утвърдително,
казала, че се притеснява и нищо не разбира. Дотогава водачите все още не се били разбрали
кой е виновен. Момчетата казвали, че дамата с джипа е виновна, тя казвала, че виновен е
другият водач. Решили да попълнят двустранен протокол, като при това водачът на лекия
автомобил „Ф.“ се обадил на застрахователката си, тя му диктувала по телефона как да
попълни протокола и той го попълнил пръв. И при попълването всеки от водачите казвал, че
не е виновен. Свидетелят заявява, че от удара лекият автомобил „Ф.“ не е бил изместен
наляво, от лявата му страна имало коли, които би ударил при преместването, тъй като на
паркинга нямало свободни места. Уврежданията на „Ф.“-а били от дясната задна страна -
счупен стоп и броня, на черния джип от предната дясна страна бронята била откачена,
свидетелят помогнал на ищцата да я вдигне, закачил я, бил счупен и фарът. Въпреки, че не е
видял самия удар, а само чул сблъсъка, след като огледал колите, свидетелят счита, че
причината за възникване на ПТП е, че при излизане водачът на лекия автомобил „Ф.“ не е
видял джипа и го е ударил.
5
По искане на ищцовата страна и на осн. чл.174 от ГПК е допусната очна ставка
между свид.К. и свид. С.. Свидетелят К. потвърждава, че не е бил потеглил от паркомястото
по време на удара, от последния автомобилът му се преместил наляво, но К. не може да
определи с колко, при преместването не е ударил други коли. Свидетелят С. поддържа, че
преди удара лекият автомобил „Ф.“ е бил излязъл от паркомястото и изминал 1,5-2 м, като
от удара не бил изместен настрани.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - с оглед на възможна
заинтересованост от изхода на спора, свид. Г. М., съпруга на ищеца и водач на лек
автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** **, излага, че на процесната дата около 18:30 ч. на
влизане в паркинга на ДКС спряла автомобила след бариерата, преди металната порта на
паркинга, за да остави дъщеря си за урок по танци, след което продължила да кара и
навлязла в паркинга, който бил пълен. Третата кола отдясно, сив „Ф.“, излязла рязко,
съответно свидетелката спряла. От удара между двата автомобила се чул много силен шум,
при което свидетелката и 3-годишният й син, който бил в автомобила с нея, се изплашили,
детето се разплакало, а свидетелката излязла от колата, за да го успокои. Междувременно от
колата, която ги блъснала, излезли три момчета, които се държали със свидетелката доста
нападателно и агресивно, искали да я набедят за виновна. Нямало кой знае какъв разговор
всъщност - младежът, който карал другата кола, казал, че не е виновен, тя казала същото.
Той не искал да викат КАТ, като свидетелката счита, че причината за това е, че е знаел, че е
виновен, и се е притеснявал, че ще го накажат. Искал да подпишат двустранен протокол и
свидетелката се подвела. Той веднага се свързал по телефона с някого и разговарял през
цялото време - давали му напътствия как да постъпи. Младежът попълнил протокола пръв,
след това и тя го попълнила, като при попълването й помагали свидетели на самата
ситуация, които не били видели удара, защото били с гръб в този момент, но по-късно й
предложили помощ. Свидетелката уточнява, че водачите останали на паркинга около час и
половина - два след инцидента, като през това време автомобилите не били премествани;
автомобилът, който я ударил, бил излязъл от паркомястото си назад около 2 м.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорни между страните и ненуждаещи се от доказаване са
следните обстоятелства: че на 02.09.2021 г. в гр. Варна е осъществено ПТП с участници лек
автомобил „Ф.“ с рег. № * **** **, собственост на П. К., с водач собственикът, и лек
автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** **, собственост на М. М., с водач Г. М., при
което на последния автомобил са причинени щети, изразяващи се в увреждане на предна
броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник преден десен, водач калник преден
десен, фародържател десен, резонатор, водач долен предна броня, абсорбер десен предна
броня, конзола дясна рамка радиатор, калник преден ляв, подкалник PVC преден десен,
козола дясна долна основа предна броня; че между собственика и водач на лек автомобил
„Ф.“ с рег. № * **** ** П. К. и ЗАД "ОЗК - З." АД е сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП; че
6
на 03.09.2021 г. ищецът е завел пред ответното дружество застрахователна претенция, по
която е заведена щета № 0410-900-0141/2021 г.
Спорен между страните е въпросът за механизма на настъпване на процесното ПТП,
респективно за вината на водачите.
От свидетелските показания безпротиворечиво се установява, че въпреки
подписването на двустранен протокол за ПТП, съгласие между водачите за вината не е било
постигнато, като след инцидента всеки от тях твърдял, че виновен е другият.
Относно механизма на ПТП настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, в което е
направен подробно аргументиран извод, че за да се получат процесните увреждания по
превозните средства, в момента на ПТП лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** се е намирал
в процес на ускоряване при движение на заден ход, при което предната част на автомобила
потъва към пътната настилка, а задната част се надига от пътната настилка, същевременно
лек автомобил марка „С. Г. В.“ с рег. № * **** ** се е намирал в процес на спиране при
движение напред, при което предната му част потъва към пътната настилка. Направено е
заключение, че именно лек автомобил „Ф.“ с рег. № * **** ** при маневра с движение на
заден ход, излизайки около 1,5-2 м от паркомястото си, е навлязъл в траекторията на
движение на движещия се зад него лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** **, който е бил
в процес на спиране. Съответстващо положение на автомобилите след настъпилото ПТП се
потвърждава и от показанията на свид. С., както и от схемата на подписания между водачите
двустранен констативен протокол за ПТП.
Показанията на свид. К. относно механизма на ПТП - че още преди да е потеглил от
паркомястото, лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** ** го ударил, навлизайки в паркинга
с по-висока скорост от позволената, като при удара го изместил 5 м „нататък“ (с последващо
уточнение, че не може да прецени колко е бил изместен), остават изолирани и
противоречащи на останалия доказателствен материал по делото, поради което не следва да
бъдат кредитирани в тази си част. Видно от експертното заключение, автомобилът на свид.
К. при удара не е бил в покой, а скоростта и на двата автомобила в момента на ПТП е била
под 30 км/ч.; от свидетелските показания се установява, че при удара няма увредени други
превозни средства, което би се случило при твърдяното преместване на автомобила от удара
в запълнения паркинг.
Въз основа на така установеното, съдът намира, че водачът на лек автомобил „Ф.“ с
рег. № * **** ** П. К. е нарушил чл. 25, ал. 1, и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като с това виновно е
предизвикал процесното ПТП.
Настъпилите щети по ищцовия автомобил от ПТП, описани в Опис техническа
експертиза по щета № 0410-900-0141/2021 г. от ответника, не се оспорват от последния.
Възражението на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на водача
на лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. № * **** ** остава недоказано. Твърдяното в отговора на
исковата молба неколкократно тръгване и спиране от страна на Г. М. на територията на
паркинга не се установява от материалите по делото. Съгласно заключението по
допуснатата САТЕ, не са налице обективни данни за момента, в който лек автомобил „Ф.“ е
предприел движение на заден ход, видим ли е бил в този момент от водача на лек автомобил
„С. Г. В.“, както и в кой момент първият автомобил е навлязъл в траекторията на движение
на втория, поради което не е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „С. Г.
В.“ е имал възможност да предотврати произшествието. Въз основа на горното и тъй като
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да почива само
на доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, съдът
намира, че от представените по делото доказателства такъв извод не може да бъде
формиран.
7
Относно размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че същото следва да е в
размера на общата стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП. В тази
връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, при което горната стойност е
определена на сумата от 4166,67 лв. при проучване на цената на труда, предлагана в три
сервиза, притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, и в три сервиза,
които не притежават такъв.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал. 1 КЗ във вр. с ал. 3. Последната
предвижда, че когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго,
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се
счита стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
по пазарната му стойност. В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение
в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл. 400 от КЗ. В конкретния случай ищецът не е представил доказателство за
извършен собствен ремонт на МПС, поради което важи правилото за определяне на размера
по чл. 429 КЗ.
Предявеният частичен иск за сумата от 4166,67 лв. се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Основателността на главния иск обосновава и основателност на акцесорния такъв за
присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Същият претендира такива в
размер на 166,67 лева - платена държавна такса, 150,00 лева - внесен депозит за допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, и 630,00 лева - платено в брой адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.
Претендираните разноски следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД "ОЗК - З." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "В.", ул. ".." № ..., да заплати на М. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ..., сумата от 4166,67 лева (Четири хиляди сто
шестдесет и шест лева и 67 ст.) - частичен иск от сумата от 5554,89 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник преден десен, водач калник
преден десен, фародържател десен, резонатор, водач долен предна броня, абсорбер десен
предна броня, конзола дясна рамка радиатор, калник преден ляв, подкалник PVC преден
десен, козола дясна долна основа предна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка
„С. Г. В.“ с рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 02.09.2021 г. в гр.
Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № * **** **, застрахован
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
8
ответното дружество, валидна към 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД "ОЗК - З." АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "В.", ул. ".." № ..., да заплати на М. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ..., сумата от 946,67 лева (Деветстотин
четиридесет и шест лева и 67 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса, внесен депозит за съдебна-автотехническа експертиза и платено
в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9