Решение по КНАХД №127/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 73/25.11.2024г., постановено по а.н.д. № 180/2024г., Районен съд Левски е отменил Наказателно постановление (НП) № 8719/20.06.2024г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на А. Т. А. с [ЕГН] и адрес гр. Велико Търново, [улица], вх.Б, ет.6, ап.17, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ гр. София, страна по а.н.д. № 180/2024г. по описа на Районен съд Левски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че безспорно по делото е установено извършеното нарушение, тъй като водачът е превозвал пшеница, която е делим товар, като в този случай товара е следвало да се превози на няколко курса, а не наведнъж в нарушение на законовите разпоредби. Поддържа се, че е налице пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, отразени са всички данни, индивидуализиращи нарушителя, акта е съставен в присъствието на нарушителя. Твърди се, че акта е съставен, а НП е издадено от компетентни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди. Излага се, че съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка, като общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид на това законодателят ясно е определил кои са длъжностните лица и държавните структури контролиращи обща маса, осово натоварване и габаритни размери на ППС – Агенция „Пътна инфраструктура“ като администрация управляваща пътя. На основание горната разпоредба са издадени и съответните заповеди, установяващи компетентността на актосъставителя и издателя на НП. Иска се отмяна на решението на Районен съд Левски и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В отговор на касационната жалба и писмена молба излага съображения за правилност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против А. Т. А. за това, че на 20.05.2024г. в 15:30 часа на Път 1-3, км. 50 в центъра на с. Българене, на отбивна площадка в посока гр. Плевен – гр. Бяла, водачът управлява и извършва превоз на товар – пшеница със съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси, [Марка], рег.№ [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка, при измерване с техническо средство – електрическа мобилна везна за измерване модел DFW-KR №118844 и ролетка 1313/18, е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми, установени от МРРБ в раздел ІІ от Наредба №11/2001г. на МРРБ: при измерено разстояние между осите от 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.230 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ, като превишаването е с 4,230 т., ППС е тежко. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001г.

Въз основа на така съставения акт и установеното с него нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на А. Т. А. била наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.

За да отмени НП, районният съд приел, че актосъставителят не е разполагал с компетентност да установява нарушения по ЗДвП в настоящата хипотеза, а издателят на НП не е разполагал с административнонаказателна компетентност да налага санкции по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Въззивният съд приел, че сочените в представените по делото два броя заповеди правни основания, въз основа на които е предоставена компетентност на актосъставителя и издателя на НП, не предвиждат такава, т.е. в закон не са разписани правни норми, даващи възможност на длъжностни лица от АПИ да издават актове, както и правомощия за издаване на НП. Посочено било още, че в чл.189, ал.12 от ЗДвП са посочени лицата, които могат да издават НП или да определят длъжностни лица за това, като сред тях не е министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП са предвидени правомощия на председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават НП, но за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в. С горните мотиви РС Левски отменил обжалваното пред него НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

АУАН № 0010109 от 20.05.2024г. е съставен от длъжностно лице – старши инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ гр. София. Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗДвП в приложимата редакция службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения се разграничава по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б.“а“ от ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН). В случая изрично с нормата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП са посочени длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктура“, разполагащи с компетентност да осъществяват контрол на общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС, съответно да установяват административни нарушения при този контрол. Основателно е и възражението на касатора, че процесното НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП – от длъжностно лице в служба за контрол по ЗДвП.

Компетентността на органите за установяване на нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП и налагане на наказание по чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл.167, ал.3, изр.2 и чл.170, ал.1 във вр. с чл.189, ал.1 от ЗДвП. По силата на препращането от чл.189, ал.14 от ЗДвП, приложими са и общите правила по чл.37, ал.1, б.“б“ и чл.47, ал.1, б.“а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН.

Пред районния съд са представени Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. и Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на АПИ, от които се установява наличието на компетентност на актосъставителя и АНО, посочени поименно и със съответната длъжност.

В същата насока по аналогични казуси е формирана и практика на Административен съд Плевен – к.а.н.д. №842/2023г. на АС Плевен, к.а.н.д. №571/2025г. на АС Плевен.

Тъй като отмяната на наказателното постановление е мотивирана от въззивният съд единствено с липсата на компетентност на съставителя на АУАН и издателя на НП, в атакуваното решение не са изложени мотиви по същество относно законосъобразността или не на оспореното пред първата инстанция наказателно постановление.

При липса на мотиви по съществото на спора, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение. В случая е недопустимо при принципно изяснена фактическа обстановка изводите за материалната законосъобразност на НП за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.

В съответствие с изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд с излагане на мотиви по приложението както на процесуалния, така и на материалния закон. Съдът следва да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред него, като даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на обжалваното НП, като съобрази и приложимостта на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025г. по т.д. № 5/2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по искането за разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 73/25.11.2024г., постановено по а.н.д. № 180/2024г. по описа Районен съд Левски.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Левски, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.