№ 365
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 27/10.06.2022 год., постановено по т.д.№ 94/21 год. ОС –
Т. е ОСЪДИЛ „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр. София, ул. “Света София“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв. З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап.
12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.1 ,
офис 4, чрез адв. Д. К., САК , сумата 17 000 лева (седемнадесет хиляди лева) –
частичен иск от общ размер 39 500 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от телесни увреждания и други негативни физически и психични
изживявания, които вреди са настъпили в резултат на ПТП на 21.04.2021 г., в
гр. Т., при удар между л.а. “Нисан“, модел „Патфайндер“, с рег.№ Т 91-84 ВТ,
управляван от Т. И. Т., и мотоциклет „ЯМАХА“, модел „ХТ 125 Х“, с рег. №
ЕВ 0517 К, управляван от ищеца Д. С. А., по вина на водача на л.а. „Нисан“,
застрахован по ЗЗ„Гражданска отговорност на автомобилистите” при „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, като е ОТХВЪРЛИЛ
предявения частичен иск над 17 000 лв. до пълния му предявен размер от 26
000 лв. (частичен от 39 500 лв.) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е постъпила въззивна жалба от Д. С. А. срещу
1
отхвърлителната част на решението. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е приложил неправилно определения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост и не се съобразил с икономическата конюнктура към дататата
на ПТП. Претендират се разноски.
Въззивникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД обжалва решението в
осъдителната му част. Поддържа се, че присъденото обезщетение не
съответства на обществения критерий за справедливост, режламентиран в чл.
52 ЗЗД, отделно – следва да се коригира с коефициент за съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Основателността на въззивната жалба на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД
се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК е констатирал, че въззивните жалби са
редовни и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на
страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
2
резултат.
Механизмът на ПТП е установен със заключение на САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните в
производството. На 21.04.2021 г., около 20.00 ч., Т. И. Т. като водач на л.а.
„НИСАН“, модел „Патфайндър“, с рег. № Т 9184 ВТ, навлизайки в кръгово
кръстовище на ул. „Митрополит Андрей“ и ул. „Поп Сава Катрафилов“, в гр.
Т., отнел предимството на движещия се в посоченото кръстовище мотоциклет
марка „ЯМАХА“, модел „ХТ 125 Х“, с рег. № ЕВ 0517 К, управляван от
ищеца Д. С. А.. Последвалият удар е с предна лява долна част на лек
автомобил „Нисан” в зоната на задна дясна част на мотоциклет „Ямаха”.
Водачът на “Нисана“ е нарушил правилата за движение по пътищата – не е
спазил пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, като
това негово поведение е определено от вещото лице като причина за
настъпване на ПТП-то и причиняване на телесните увреждания на ищеца.
Ищецът не е карал с превишена скорост и не е имал технологично време за
реакция и предприемане на спасителна мА.ра — своевременно спиране или
заобикаляне на автомобила. Показанията на св. Т. Т. подкрепят
възприетата в САТЕ и протокола за оглед фактическа обстановка.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано. По делото не са събрани
доказателства, че с действията си или бездействията си увреденото лице е
нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията му са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
По размера на дължимото обезщетение:
Ищецът е бил на 17 години към датата на инцидента. Получил е травма
на десния глезен с последващ масивен хематом и скъсване на делтоидната
връзка на десния глезен. Опериран на 26.04.2021 г., с извършване на
евакуация на хематома и шев на делтоидната връзка на глезена. Вещото лице
сочи, че делтоидният лигамент на глезенната става е основната връзка на
глезена, която го стабилизира откъм вътрешната страна. Възстановяването е
продължило от шест до осем месеца, като ищецът е имал проблеми с
ограничени движения и болки в дясната глезенна става. Вещото лице е
пояснило, че ищецът е имал най- силни болки непосредствено до
следоперативния период, но същите постепенно са започнали да намаляват.
Понастоящем ищецът е с ръбцов цикатрикс в областта на глезена, с добър
диапазон на движение на ставата. Проведеното лечение е адекватно и
правилно.
От показанията на св. С. Х. (майка на ищеца) се установява трудно
протичане на оздравителния процес. Ищецът разчитал на майка си в
ежедневното битово обслужване, ходел до тоалетната с придружител, не
можел да се къпе сам. Повече от 4 месеца не можел да стъпи на крака си и
бил на легло. След махането на гипса близо четири месеца и половина
ползвал патерици. Конците от операцията били отстранени по-късно поради
3
оток и вътрешен кръвоизлив. Изпитвал силна болка, все едно се „цепи
раната“. Ищецът отсъствал от училище около три месеца и половина. И
понастоящем изпитва тъпа болка при дълго ходене и клякане. В началото не
искал да остава сам, което наложило вземането на болнични от майка му. Две
седмици след инцидента, ищецът започнал да се успокоява. Не е търсил
психолог, не е приемал нарочни медикаменти.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
При съвкупната преценка на установената фактическа обстановк, съдът
приема, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на 30 000 лева.
Получената травма е равносилна по тежест на счупване на глезен. Ищецът е
претърпял хирургическа интервенция, последвана от тежък и продължителен
възстановителен период. Травмата е причинила значителни неудобства в
битов и социален план. Ищецът е бил зависим от чужди грижи, отсъствал е
от училище. Понастоящем ищецът е с възстановен двигателен дефицит, но
продължава да изпитва дисконфорт при продължително ходене или клякане.
Налице са и данни за психическо, емоционално негативно повлияване, което
следва да се отчете, макар и да е било краткотрайно. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическата обстановка в страната към датата
на деликта, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и
нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ
/макар последните да се явяват само помощен критерий/.
С оглед осъщественото плащане от застрахователя на сумата от 5 500
4
лева, предявеният частичен иск е основателен до размер на 24 500 лева.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част до
посочения размер.
Съдът не кредитира доводите за намаляване на определеното
обезщетение, обосновани с липсата на проведена рехалибилитация. Според
показанията на разпитаната свидетелка рехабилитация не е била предписвана
на ищеца. Няма данни непровеждането й да е удължило възстановителния
период. Възстановяването на страната е в рамките на средните стойности,
определени от медицинския експерт.
Държавни такси
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса по допълнително уважената претенция от въззивната
инстанция в размер на 150 лева по сметка на АС – Варна и 300 лева – по
сметка на ОС – Варна.
Разноски:
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Д.К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца във въззивната инстанция съобразно приетата за основателна
претенция в размер на 705 лева /чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 – в
редакция към датата на сключване на договора/, както и допълнително 349,
60 лева за осъществено процесуално представителство пред първа инстанция.
Общо дължимото допълнително възнаграждение възлиза на 1054,60 лева.
Сторените от застрахователя разноски за държавна такса във връзка с
въззивното обжалване следва да останат в тежест на страната, тъй като са
свързани с приетата за неоснователна въззивна жалба срещу осъдителната
част на решението. Договореният и заплатен адвокатски хонорар от 1800 лева
с вкл. ДДС не се явява прекомерен с оглед общия материален обжалваем
интерес пред въззивната инстанция в размер на 26 000 лева и минималното
възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 год. в редакция ДВ бр.
68/2020, приложима към датата на договаряне, ведно с ДДС. На страната
следва да се присъдят разноски съобразно приетата за неоснователна
претенция на насрещната страна или 69,80 лева.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат сторените разноски при
първоинстанционното разглеждане на спора съразмерно на уважената
претенция или 490 лева. На ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска или 121,15 лева. По компенсация ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 368,75 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/10.06.2022 год., постановено по т.д.№
94/21 год. ОС – Т. в частта, в която „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София, ул. “Света
София“ № 7, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв.
З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап. 12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 2, ет.1 , офис 4, чрез адв. Д. К., САК , сумата 17 000 лева
(седемнадесет хиляди лева) – частичен иск от общ размер 39 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания и други негативни физически и психични изживявания, които
вреди са настъпили в резултат на ПТП на 21.04.2021 г., в гр. Т., при удар
между л.а. “Нисан“, модел „Патфайндер“, с рег.№ Т 91-84 ВТ, управляван от
Т. И. Т., и мотоциклет „ЯМАХА“, модел „ХТ 125 Х“, с рег. № ЕВ 0517 К,
управляван от ищеца Д. С. А., по вина на водача на л.а. „Нисан“, застрахован
по ЗЗ„Гражданска отговорност на автомобилистите” при „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната част за разликата от
присъдените 17 000 лева до 24 500 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес управление гр. София, ул. “Света София“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв. З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап.
12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.1 ,
офис 4, чрез адв. Д. К., САК , разликата от присъдените 17 000 лева до
24 500 лева /или допълнително 7 500 лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни
физически и психични изживявания, които вреди са настъпили в резултат на
ПТП на 21.04.2021 г., в гр. Т., при удар между л.а. “Нисан“, модел
„Патфайндер“, с рег.№ Т 91-84 ВТ, управляван от Т. И. Т., и мотоциклет
„ЯМАХА“, модел „ХТ 125 Х“, с рег. № ЕВ 0517 К, управляван от ищеца Д. С.
А., по вина на водача на л.а. „Нисан“, застрахован по ЗЗ„Гражданска
отговорност на автомобилистите” при „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес управление гр. София, ул. “Света София“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд – Т. сумата 300 лв. - държавна такса върху размера на уважения иск,
6
както и сумата от 150 лева по сметка на АС – Варна, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********, да
заплати на адв. Д. Г. К., с личен № **********, Софийска адвокатска колегия,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната
инстанция и допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция в
общ размер от 1054,60 лева, съразмерно на уважената част от иска - на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв. З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап.
12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.1 ,
офис 4, чрез адв. Д. К., САК ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД,
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София, ул.
“Света София“ № 7 сумата от 69,80 лева, съставляваща сторени разноски за
въззивното разглеждане на спора, съразмерни на приетата за неоснователна
претенция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ решението, изменено с Определение № 140/18.07.2022 год.
по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв.
З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап. 12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 2, ет.1 , офис 4, чрез адв. Д. К., САК е осъден ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********, разноски в
размер на 386,92 лева по компенсация при уважено възражение по чл. 78, ал.5
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес управление гр. София, ул. “Света София“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. А., ЕГН **********, гр.Т., кв. З., бл. 49, вх. А, ет.4, ап.
12, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.1 ,
офис 4, чрез адв. Д. К., САК сумата от 368,75 лева – разноски за
първоинстанционното разглеждане на спора, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7