Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46 28.02.2019г. гр.Н.В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Мая
Деянова
като
разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № 480 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от Р.Л., гражданин на Р.Л., родена на ***г., в
качеството й на Председател на Управителния съвет на Етажната собственост на
сграда с идентификатор № **** по КК и КР на гр.Н.с административен адрес гр.Н.,
к.к.С.б., к-с “А.“, чрез пълномощник адв.Н.Ч. от БАК, съдебен адрес:*** против А.С.Л., гражданин
на Р.Ф., роден на ***г***, Р.К., Булстат № *****, с адрес в РБ.: гр.Н., к.к.С.б.-запад, к/с „А.“, вх.*, ет.*, ап.****, с която са
предявени искове по реда на чл.415, ал.1, т.2, вр.ал.3
ГПК за заплащане на етажната собственост такси и вноски по поддръжка и
управление, дължими от ответника, в качеството му на етажен собственик в размер
на 933,64лв-главница и 94,59лв.-обезщетение за забавено плащане.
Моли се съдът да постанови решение,
по силата на което да приеме за установено, че в полза на ищеца съществува
дължимо от ответника вземане, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 93/06.03.2018г. по ч.гр.д. №
192/2018г. по описа на РС-Н.в размер на 933,64лв-главница и 94,59лв.-обезщетение
за забавено плащане, представляваща дължими вноски от Сергей Л., в качеството
му на етажен собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ****.106 в
етажната собственост – студио № **** с площ от
41,70кв.м. за поддръжка и управление на общите части в ЕС, образувано както
следва: сумата от 97,92лв.-представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“;
сумата от 313,50лв.-представляваща „други разходи, определени с решение на
общото събрание“; сумата от 386,64лв.-представляваща разходи за управление и
поддръжка; сумата от 88,13лв.- представляваща дължима вноска във фонд
„Непредвидени разходи“, сумата от 47,45лв.-представляваща дължима вноска във „фонд Резервен“, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата
на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане
на сумите, дължими за сезон 2017г. с краен срок на плащане – 01.03.2017г. на
основание решения, взети на проведено на 29.11.2016г. Общо събрание на етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор № ****. по КК и КР на гр.Н.; както и сумата от 94,59лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
02.03.2017г. до 28.02.2018г..
Заповед по чл.410 ГПК № 93/06.03.2018г. по ч.гр.д. №
192/2018г. по описа на РС-Н.е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което и в изпълнение разпореждане на съда по чл.415, ал.1,т2 от ГПК се предявява настоящата искова молба по чл.415, вр.чл.422 ГПК.
В първо по делото с.з. от
20.02.2019г. е сторено изменение на претенцията чрез намаляване размера на
същата в общ размер досежно мораторни
лихви и главница и по пера като намалените претенции чиито размери се поддържат
са както следва: в общ размер на 854,89лв.,
представляваща дължими вноски от А.С.Л., образувано както следва: сумата от
97,92лв.-представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“; сумата от
88,13лв.- представляваща дължима вноска във фонд „Непредвидени разходи“, сумата
от 47,45лв.-представляваща дължима
вноска във „фонд Резервен“, сумата от 208,89лв. – разходи по чл.51 ЗУЕС, сумата
от 412,50лв.-разходи по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на сумите, дължими
за сезон 2017г. с краен срок на плащане – 01.03.2017г. на основание решения,
взети на проведено на 29.11.2016г. Общо събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор № ****.
по КК и КР на гр.Н.; както и сумата от 84,43лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 02.03.2017г. до 28.02.2018г..
Представени са към исковата молба
писмени доказателства, направено е искане за служебно прилагане на заповедното
производство с позоваване на представените пред заповедния съд доказателства.
Отправено е искане за гласни доказателства. Претендират се разноски.
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.6,
ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и
ал.8, вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С подадения
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, адв.Л.К.от БАК е сторено възражение за
липса на подведомственост поради наличие на арбитражно споразумение, уредено в
т.9 от Протокол за ОСЕС, проведено на 06.03.2017г., приложен към исковата
молба, съгласно който ОС е взело решение всички спорове да бъдат решаване между
страните чрез медиация от СНЦ „Българска Камара на Професионалните Домоуправители“
с ЕИК-****. С оглед възражението за наличие на арбитражна клауза се моли за
прекратяване на производството. При неуважаване на това възражение е взето
становище по същество като се оспорва претенцията по размер с аргумент, че
посочените суми не кореспондират с решенията на ОС, а и няма данни същите да са
влязли в законна сила към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
След поотделна
и съвокупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
С протоколно от 20.02.019г. при
допълване на доклада на съда е приел за
неоснователно възражението за арбитражна клауза поради наличие на арбитражна клауза,
обективирана в т.8 от ОС на ЕС проведено на 28-29.11.2016г..
Това е така защото по своята правна
същност решението на Общото събрание няма характер на арбитражно споразумение
по см. на чл. 7 ЗМТА - писмено съгласие на страните
да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да
възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно споразумение, като арбитражната клауза може
да бъде инкорпорирана в друг договор или отделно споразумение. Видно от
дефинирането на понятието "арбитражно споразумение", същото
представлява договор - двустранна сделка, по която са направени насрещни
съвпадащи волеизявления от двете страни, поради което е налице постигнато
съгласие между тях. Решението на ОС на ЕС по своята правна същност не е
договор, тъй като волеизявленията са насочени към постигане на една обща цел, а
не са насрещни, съответно решенията отразяват волята на мнозинството, а не
постигнато съгласие между две насрещни страни./Вж. Р. № 30 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
636/2017 г., I т. о., ТК,/. Не се възприема и становището на ищеца, че делото
не е подсъдно на арбитражен съд, тъй като ответниците
–етажни собственици имали качеството потребители, тъй като правоотношенията по повод
притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от
етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат
на отделни съсобственици се подчиняват на
специалния правен режим на етажната собственост, установен в Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост. Изрично предвидените в закона правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата, са
обусловени от установената в закона особена съсобственост върху определени
части от сградата, както и върху земята, върху която тя е построена /чл. 38 ЗС/.
Вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата
в режим на етажна собственост са облигационни, но не са с източник
потребителски договор. Задълженията за заплащане на тези разходи възникват по
силата на закона /чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС/, като размерът на
вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците /чл. 11, ал. 1, т.
5 ЗУЕС/. Разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите при установени специални правила в различни хипотези /чл. 51 /.
По същество не се спори между страните, а и е
видно от представен от ищеца по делото нот.акт № 63/14.08.2009г.,
том ХVІ, рег.№ 10251, дело № 3031/2009г. на нотариус с рег.№ 208 на
Нотариалната камара/вж.л.6,7 по дело/, че ответника Александър Л. е етажен
собственик на самостоятелен
обект с идентификатор № ****.106, представляващ студио ****,
вх.*, ет.* в сграда с идентификатор № ****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., находяща
се в гр. Н., к. к. „С.б. – запад”, апарт хотел А..
С решения по
т.5, т.6 и т.7 по Протокол за проведено на 29.11.2016г. ОС на етажната
собственост е приет бюджета за текущата година, начина на формиране на
разходите и приходите, определен е реда за разпределяне на разходите,
определена е финансовата година, сроковете и начините на плащане. Така ОС е
взело решение финансовата година да започва на 01.01 и да приключва на 31.12. на
2017г., като заплащането на дължимите вноски от собствениците да се извършва
само и единствено по банковата сметка на Етажната собственост на две равни
вноски в срок до 01.03. на 2017г.. По т.5 от протокола е взето решение
определените в изключителни подробности разходи по т.6/вж.л.14-25 по дело/ да
се разпределят между етажните собственици, както следва разходите по чл.50,
ал.2, т.1 ЗУЕС да се разпределят съобразно ид.ч. на
собствениците, а тези по т.51, ал.1 от ЗУЕС да се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите на домакинството, независимо от етажа на който
живеят. Решенията на това ОС са преминали през съдебен контрол видно от
приложените по делото съдебни решения № 409/05.07.2017г. по гр.д. № 106/2017г.
по описа на НРС, Решение № І-98/24.11.2017г. по в.гр.д. № 1413/2017г. по описа
на ОС-Бургас и Определение № 30/29.01.2018г. по описа на АС-Бургас и са
стабилизирани, поради което и подлежат
на изпълнение.
При така
установеното по-горе се налагат следните правни изводи: Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни
права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната
собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно
притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във
вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на
помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по
поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо
използване на общите части. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата (чл. 41 ЗС, чл. 48, ал. 3 ЗУЕС). Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за
общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на
апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под
наем на други лица изцяло или частично.От компетентността на ОС е вземане на
решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други общи
разходи, както и за определяне размера на месечни парични вноски за извършване
на непредвидени разходи, свързани с отстраняване на аварии или повреди на
общите инсталации, оборудване, уредби или други общи части на сградата, както и
начина на съхраняване на натрупаните средства ( чл. 48, ал. 8 ЗУЕС). Правомощията в
тази насока на общото събрание са регламентирани с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС, съгласно която
"ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата." Няма регламентиран механизъм за
разпределението им като такива "за управление" и такива "за поддръжка.
Според нормата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за
поддържането на общите части на ЕС собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер се определя именно с решение
на ОС (или с правилник за вътрешния ред). Разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите
между собственици, ползватели и обитатели на собствениците на самостоятелни
обекти. Съгласно чл. 38, ал.1
от ЗУЕС, решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция) разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Посочената разпоредба изцяло
кореспондира с установеното в чл. 41 ЗС, а именно че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им и в полезните разноски, за извършване
на които е взето решение от
общото събрание. Правомощията
на ОС на ЕС са регламентирани в чл. 11 ЗУЕС, според който общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Възникването и изпълнението на
задължението за плащане на тези вноски от страна на етажния собственик са
предмет на спора по делото. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.8, 9 и т.10
от ЗУЕС етажите собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на ЕС, каквото е именно ОС, да заплащат разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, както и разходите за ремонт, и вноските
по фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.
Предвид горното,
подлежащите на установяване обстоятелства, че е етажен
собственик на самостоятелен
обект с идентификатор № ****.106, представляващ студио ****,
вх.*, ет.* в сграда с идентификатор № ****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., находяща
се в гр. Н., к. к. „С.б. – запад”, апарт хотел А. в
процесната ЕС; размера на дължимите такси за
поддръжка, управление и ремонт, е определен с взети решения на Общото събрание
на етажната собственост от 29.11.2016г. е определена таксата/вноската, начина
на нейното определяне за всеки етажен собственик се доказват безспорно от
представените по делото доказателства. В
тази връзка съдът констатира, че липсват данни по делото ОС на ЕС, на което се
основава исковата молба да е било обжалвано и съответно да е било обект на
съдебен контрол в съответните преклузивни срокове. С оглед ангажираните писмени доказателства съдът приема, че посоченият
протокол служи като годно доказателство за взетите от общото събрание решения,
които не са били оспорени в преклузивния срок и в предвидения за това ред по
чл. 40 ЗУЕС.(В този смисъл и задължителната съдебна практика – решение № 39/19.02.2013
г. по гр.дело 657 /2012 година на І г.о. ГК на ВКС и Определение № 194 от
26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК на ВКС). Процесните
решения не противоречат на разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и ал. 7 ЗУЕС
и валидно обвързват етажните собственици със задължението за плащане на такса
за поддръжка на общите части на сградата. Съгласно § 1, т. 11 ДР
на ЗУЕС “разходи за управление и поддържане” са разходите
за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата.
По делото не
са представени доказателства за извършено плащане от ответника на дължимите от него
такси за поддръжка и управление на ЕС, съгласно решенията на ОС на ЕС от 29.11.2016г.. Ето защо
претенцията се явява доказана по своето основание и размер, съгласно стореното
изменение чрез намаляване на претенцията в с.з. от 20.02.2019г. от 933,64лв. на 854,89лв. и като такава
подлежи на уважаване.
С оглед изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство,
както следва по ч.грд. № 192/18г. на НРС 25лв. за
заплатена д.т. и по исковото производство 25лв. за заплатена д.т., 300лв. за
заплатен адв.хонорар и 150лв.-внесен депозит за
особен представител на ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за установено по отношение на ответника А.С.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г***,
Р.К., Булстат № *****, с адрес в РБ.: гр.Н., к.к.С.б.-запад,
к/с „А.“, вх.*, ет.*, ап.**** че съществува
вземането на Етажната собственост на сграда с
идентификатор № **** по КК и КР на гр.Н.с административен адрес гр.Н., к.к.С.б., к-с “А.“, представлявана от Р.Л., гражданин на Р.Л.,
родена на ***г., в качеството й на Председател на Управителния съвет на ЕС по
Заповед № 93/06.03.2018г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 192/2018г. по описа на РС-Н.в общ размер на 854,89лв.,
представляваща дължими вноски от А.С.Л., образувано както следва: сумата от
97,92лв.-представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“; сумата от
88,13лв.- представляваща дължима вноска във фонд „Непредвидени разходи“, сумата
от 47,45лв.-представляваща дължима
вноска във „фонд Резервен“, сумата от 208,89лв. – разходи по чл.51 ЗУЕС, сумата
от 412,50лв.-разходи по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на сумите, дължими
за сезон 2017г. с краен срок на плащане – 01.03.2017г. на основание решения,
взети на проведено на 29.11.2016г. Общо събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор № ****.
по КК и КР на гр.Н.; както и сумата от 84,43лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 02.03.2017г. до 28.02.2018г..
ОСЪЖДА А.С.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г***, Р.К.,
Булстат № *****, с адрес в РБ.: гр.Н., к.к.С.б.-запад,
к/с „А.“, вх.*, ет.*, ап.**** да заплати
на Етажната собственост на сграда с
идентификатор № **** по КК и КР на гр.Н.с административен адрес гр.Н., к.к.С.б., к-с “А.“, представлявана от Р.Л., гражданин на Р.Л.,
родена на ***г., в качеството й на Председател на Управителния съвет на ЕС
25лв./двадесет и пет/лева, представляващи сторените съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 192/2018г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА А.С.Л.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г***, Р.К., Булстат № *****, с адрес в РБ.: гр.Н.,
к.к.С.б.-запад, к/с „А.“, вх.*, ет.*, ап.**** да заплати на Етажната
собственост на сграда с идентификатор № **** по КК и КР на гр.Н.с
административен адрес гр.Н., к.к.С.б., к-с “А.“,
представлявана от Р.Л., гражданин на Р.Л., родена на ***г., в качеството й на
Председател на Управителния съвет на ЕС 475лв./четиристотин седемдесет и
пет/лева, представляващи сторените съдебни разноски в настоящото исково
производство.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: