ПРИСЪДА
Номер: 29.10.2009 година Град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и девети
октомври Година: 2009
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели: З.К.
В.З.
Секретар: Д.И.
Прокурор: Емилия
Вакарелска
като разгледа
докладваното от съдията Златко Мазников
н.о.х.дело № 1721
по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.П.Е.,
роден на *** год. в гр.Стара Загора, с постоянен адрес с.Ягода, община Мъглиж,
Старозагорска област, ул.„8-ми март” № 32, но живущ ***, Старозагорска област,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2007 год. в гр.Стара
Загора в условията на опосредствено извършителство чрез М.Б.Г., ЕГН **********, противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил „БМВ”
с ДК № СТ 0378 НН на стойност 7810 лева, собственост на С.Р.Ж., поради
което и на основание чл.206, ал.1 във връзка с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия Б.П.Е. със снета самоличност за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.П.Е. със снета самоличност да заплати на Държавата в
полза на Съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 243,30
лева /двеста четиридесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
М О Т И В И
към присъда № 205 от
29.10.2009 година
по
н.о.х.дело № 1721
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2009 година:
Обвинението
против Б.П.Е., ЕГН **********, е в това, че на 27.02.2007 год. в гр.Стара
Загора в условията на опосредствено извършителство чрез М.Б.Г., ЕГН **********, противозаконно
присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ”,
модел 3, ДК № СТ 0378 НН, на стойност 7810 лева, собственост на С.Р.Ж., която
владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към средния размер,
предвиден в закона, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от четири години.
Подсъдимият Б. Паончев Е. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 23.03.2004 год. пред Териториално митническо
управление гр.Пловдив с митническа декларация № 14180 от ЕТ „Бонев – Д – Диан
Бонев” гр.Стара Загора бил заявен внос от Германия на употребяван лек автомобил
„БМВ” с двигател № 20988163174Т1 и шаси /рама/ № WBACC51020ES09899 /л.26-28
от досъдебното производство/.
На 02.08.2004 год. в гр.Стара Загора между ЕТ „Бонев – Д
- Диан Бонев” гр.Стара Загора, като продавач, и св.М.Б.Г., като купувач, бил
сключен договор за покупко-продажба на описаното по-горе моторно превозно
средство /л.29 от досъдебното производство/, след което св.Г. регистрирала
автомобила на свое име с ДК № СТ
0378 НН /л.25 от досъдебното производство/.
С нотариално заверено пълномощно на 07.02.2007 година от
нотариус Маргарита Илиева с рег.№ 406 св.М.Г. упълномощила сина си /подсъдимия Б.П.Е./
да управлява собствения й лек автомобил „БМВ” с ДК № СТ 0378 НН
и да се разпорежда с него, както намери за добре, включително и като договаря
съм със себе си /л.36 от досъдебното производство/.
Подсъдимият се нуждаел от пари и за целта се свързал със
св.С.Р.Ж., с когото се познавали от деца. Двамата се срещнали в гр.Стара Загора
на 07.02.2007 год. и се договорили подсъдимият да му продаде лекия автомобил „БМВ” с ДК № СТ
0378 НН, което и станало на същия ден – 07.02.2007
год.: подсъдимият в качеството си на пълномощник на майка си продал автомобила
на св.Ж. с договор, заверен нотариално от Руси Патронов
- нотариус с рег.№ 410 на Нотариалната камара /л.95 от досъдебното
производство/. След сделката подсъдимият поискал от св.Ж. да му предостави
владението върху автомобила за един месец, тъй като имал планирано пътуване до
Гърция. Св.Ж. се съгласил и на същия ден /07.02.2007 год./ между тях бил
сключен договор за заем за послужване, по силата на който св.Ж. предал за
безвъзмездно ползване на подсъдимия собствения си лек автомобил „БМВ” с ДК № СТ
0378 НН за срок от един месец /л.94 от досъдебното
производство/. След сключването на договора за заем за послужване св.Ж. предал
владението на лекия автомобил на подсъдимия, заедно със свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, поради което последното не било
регистрирано в ПП-КАТ на негово име като последващ
/нов/ собственик на автомобила.
Тъй като подсъдимият се нуждаел от повече пари, отколкото
била договорената продажна цена на автомобила, които св.Ж. също му дал,
подсъдимият и брат му /св.Е.П.Е./ подписали в полза на св.Ж. записи на заповед
на обща стойност 10000 лева, което станало на същия ден – 07.02.2007 год., но
преди нотариалното изповядване на сделката за покупко-продажбата на лекия
автомобил /л.82 и л.88 от досъдебното производство/.
Така подсъдимият продължил да владее лекия автомобил „БМВ” с ДК № СТ
0378 НН на правно основание. Междувременно /след
продажбата на автомобила на св.Ж./ подсъдимият чрез своя позната се свързал със
св.И.М.П., който си търсел автомобил, и двамата се договорили св.И.П. да закупи
лекия автомобил „БМВ” с ДК
№ СТ 0378 НН, като
подсъдимият казал на св.И.П., че автомобилът е собственост на майка му,
укривайки от него факта, че собствеността върху същия вече била прехвърлена на
св.Ж.. Двамата се разбрали да изповядат сделката пред нотариус на 27.02.2007
год..
След срещата си със св.И.П. подсъдимият казал на майка
си, че е договорил продажба на автомобила й, и че на сделката на 27.02.2007
год. тя трябва да се яви като собственик-продавач, без да й казва, че вече е
продал автомобила й на св.Ж..
Така на 27.02.2007 год. св.Г., без да знае, че на
07.02.2007 год. автомобилът й е бил продаден и следователно вече не била негов
собственик /поради предоставянето на автомобила за послужване от св.Ж. на
подсъдимия веднага след придобиването на собствеността върху него от св.Ж.,
последният не успял да заяви промяната на собствеността в ПП-КАТ и вследствие
на това към 27.02.2007 год. тази промяна не била отразена в свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство/, се явила в кантората на нотариус
Пламен Иванов с рег.№ 308 на Нотариалната камара и сключила, като продавач, договор
за покупко-продажба на лек автомобил „БМВ” с ДК № СТ 0378 НН
със св.И.П., като купувач /л.21 от досъдебното производство/. След сделката на
св.И.П. бил предоставено владението на автомобила, заедно с всички документи за
него, и последният регистрирал в ПП-КАТ придобитото от него моторно превозно
средство на свое име /л.19-20 и л.31 от досъдебното производство/.
На 07.03.2007 год. изтекъл срока на договора за заем за
послужване относно процесното моторно превозно
средство, но подсъдимият не го върнал на св.Ж. поради извършената последваща продажба на автомобила св.И.П., който от
придобиването на собствеността върху него започнал да го владее. Няколко месеца
по-късно св.Ж. видял автомобила и разговарял с лицето, което го управлявало –
св.И.П., от когото разбрал, че автомобилът му е бил продаден на майката на
подсъдимия.
Съгласно заключението на назначената на съдебната автооценъчна
експертиза, изслушано в хода на съдебното следствие, неоспорено от страните и прието
от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, стойността на лекия
автомобил „БМВ” с ДК № СТ 0378 НН към датата на
извършване на инкриминираното деяние /27.02.2007 год./ възлиза на 7810 лева.
По описания начин на 27.02.2007 год. в гр.Стара Загора в
срока, в който владеел лекия автомобил „БМВ” с ДК № СТ 0378 НН,
собственост към тази дата на св.С.Ж., на правно основание - въз основа на
договор за заем послужване, се разпоредил с него, като разпореждането било
осъществено посредством договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 27.02.2007 год.. Осъществяването на покупко-продажбата и
параметрите на сделката договорил подсъдимият, като лично получил и сумата от
осъществяването на продажбата, а прехвърлянето на собствеността подсъдимият
осъществил посредством майка си, която извършила конкретното разпореждане с
автомобила - прехвърлила собствеността, без да съзнава обстоятелството, че към
този момент не е била негов собственик.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия Б.П.Е. и показанията на свидетелите С.Р.Ж., Е.П.Е., М.Б.Г., И.М.П.
и К.М.П., дадени в хода на съдебното следствие, заключенията на съдебните автооценъчна експертиза и криминалистическа
експертиза на писмени доказателства, изготвени в хода на досъдебното
производство и приети в хода на съдебното следствие по съответния ред на чл.282
от НПК, протоколите и другите материали, приложени към досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК. В
случая съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в частта им,
според която процесният автомобил е бил заложен в
полза на св.Ж. срещу получен заем, ако и сделката да е била оформена като
покупко-продажба, тъй като – с изключение на показанията на св.Е.Е., който
обаче е брат на подсъдимия и освен това не е присъствал при нотариалното
изповядване на продажбата – обясненията му в тази им част се опровергават
изцяло от останалите доказателства по делото, както гласни, така и писмени
/вярно е, че подсъдимият и брат му са подписали записи на заповед в полза на
св.Ж., но този вид ценни книги удостоверяват вземане без основание, поради
което и съдът в настоящото производство не би могъл да изследва основанието за
издаването им/. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и в
частта им, че св.Ж. е знаел за извършената последваща
продажба на автомобила на св.И.П., като предварително е дал съгласието си тази
продажба да бъде извършена, тъй като в тази им част обясненията му не намират
подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото. В останалата им част,
т.е. с изключение на посочените противоречия между гласните доказателства,
доказателствата по делото кореспондират помежду си и взаимно се допълват, т.е.
не са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага
същите да бъдат поотделно обсъждани.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 27.02.2007 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Б.П.Е. в
условията на опосредствено извършителство
чрез М.Б.Г., ЕГН **********, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – лек автомобил, марка „БМВ”, модел 3, ДК № СТ 0378 НН,
на стойност 7810 лева, собственост на С.Р.Ж.,
с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той
е извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навежда извършеното разпореждане от страна
на подсъдимия с автомобила, продаден на св.Ж., чрез уговаряне и реализиране на
продажбата му на св.И.П., укривайки от последния, както и от майка си, че
автомобилът вече е бил продаден на св.Ж..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимия към датата на извършване на деянието /според справката за
съдимост на подсъдимия, приета като писмено доказателство в хода на съдебното
следствие, към датата на извършване на
деянието не е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия – по
а.н.дело № 860/2006 год. на РС-Казанлък същият е бил освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление, като му е било административно наказание
„глоба”/ и тежкото му материално положение /подсъдимият е безработен/, а като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете осъждането на подсъдимия по
н.о.х.дело № 1611/2009 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила след извършване
на настоящото инкриминирано деяние /вж. справката за съдимост, цитирана
по-горе/.
При тези данни,
изхождайки от вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – „лишаване от свобода до шест години”, съдът определи и наложи на
подсъдимия Б.П.Е. наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, отчитайки съотношението ме смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: „лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия,
който към момента не е осъждан на „лишаване от свобода”, не се налага същият
ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 243,30
лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
2.