№ 318
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 263288 от 21.05.2021г., постановено по гр.д. № 350/ 2018г., І-1 състав на СГС,
е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на парично вземане на
„Банка ДСК“ЕАД срещу П. К. П. за сумата от 49 524.09 лева- /главница/, сумата от 4 159.94
лева-договорна лихва за периода 27.01.2017г.- 15.11.2017г., сумата от 248.30 лева,
представляваща лихва за забава за периода 27.02.2017г. – 15.11. 2017г. и сумата от 215 лева,
представляващи такса управление и такса изискуемост, ведно със законна лихва върху
първата сума от 16.11.2017г. до цялостното й изплащане, като е отхвърлен искът за
главница за разликата до пълния пре- дявен размер от 54 535.39лв., за договорна лихва за
разликата до пълния пре- дявен размер от 4 455.80лв. и застраховка обезпечение от
444.70лв. Ответни- кът е осъден да заплати на ищцовата банка разноски за исковото
производ- ство в размер на 1 534.95лв. и за заповедното – 1 218.54лв. Ищцовата банка е
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 484.93лв., на основа- ние чл.78,ал.3
ГПК.
Решението в уважените части на иска по чл.422 ГПК е обжалвано от ответника изцяло, с
изложени съображения за неправилност и незаконосъоб- разност.
Ищцовата банка депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията във въззив- ната жалбата и в
отговора във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед пра- вомощията си по чл. 269 от
1
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземания, предмет на изда- дена заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.
В хода на въззивното производство е починал ответникът по делото П. К. П. и на негово
място са конституирани наследниците му по закон З. Г. П. – съпруга и К. П. П. и Г. П. П. –
синове, на основание чл.227 ГПК.
След обсъждане възраженията на страните и представените по делото доказателства,
съставът на Софийски градски съд е приел, че на основание Договор от 21.09.2007г. за
банков кредит първоначалният ответник е получил кредит в размер на 58 600 лева, реално
усвоен на 26.09.2007г. Въз основа на експертно заключение е прието за установено, че
последното плащане по кре дита е на 26.01.2017г. в размер на 510лв., с която сума е
погасена начислена месечна такса, възнаградителна лихва от 446.39лв. и главница от
63.61лв. Не са погасени вноските с падежи от 26.02.2017г. до 26.10.2017г. На 16.11.2017г.
кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
обосновавайки се с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обя- вена на длъжника с
изпратена нотариална покана от 25.09.2017г., връчена на 27.09.2017г. Зачетена е силата на
пресъдено нещо на Решение от 29.08.2019г. по гр.д. № 70260/2016г. по описа на СРС, 118 с-
в, с което след като са приети за нищожни клауза по чл.7 от договора за ипотечен кредит, в
частта, с която е уговорено, че базовият лихвен процент се определя периодично от банката,
и по чл.14 от същия, в частта, с която е предвидено право на кредитора да из- меня и
допълва общите условия и тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП като неравноправни, е уважен
осъдителният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД, с който банката е осъдена да заплати на
кредитополучателя П. 3 438.05лв., пред- ставляваща платена без основание сума за
възнаградителна лихва по догово- ра за кредит за периода 01.12.2011г. – 25.11.2016г., ведно
със законната лих- ва от 01.12.2016г. до изплащането. Изразено е разбирането, че развилото
се между страните съдебно производство относно действителността на клаузи от договора и
претенция на същия за връщане на платени без основание суми за възнаградителна лихва не
е причина, освобождаваща го като длъжник от изпълнение, доколкото спорът по него е бил
свързан с дължимия размер на вземането за възнаградителна лихва, но е неотносим към
задължението за главница и други произтичащи от договора задължения. Прието е, че в слу-
чая при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпъл- нение по
чл.417,т.2 ГПК ищецът е представил доказателства за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита, като е и установено, че към този мо- мент първоначалният ответник е бил в
неизпълнение повече от 90 дни, т.е. за повече от три поредни месечни вноски от 26.02.2017г.
- 26.10.2017г. Обоб- щено е, че предсрочната изискуемост е породила действие, т.е. всички
произ- тичащи от договора вземания на банката са станали изискуеми в пълния им дължим
2
размер.
По отношение размера на вземането за главницата е прието, че с допъл- нително
споразумение от 17.02.2010г. към остатъка към този момент от глав- ницата са
капитализирани /прибавени/ непогасена част от начислена възна- градителна лихва,
възлизаща на 1006.68лв., съгласно заключението на вещо- то лице. Бил е увеличен размерът
й и върху него са начислявани лихви, т.е. стигнало се е до анатоцизъм /олихвяване на
изтекли лихви/, което съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД става съобразно наредбите на БНБ.
Проследен е институтът на капитализация на лихви, уреден в няколко наредби на БНБ,
действали в периода 31.05.1993г.-11.04.2008г., последната от които Наредба № 9/19.12.
2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка, като след този период до на- стоящия момент липсва
нормативна уредба на разглеждания институт, пора- ди което по аргумент на чл.10,ал.3 ЗЗД
е забранен. Уговорката в допълни- телни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на ре- довната главница на задължения за лихви, върху които се начислява
възна- градителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал.1 ТЗ – Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г., ВКС, ІІ т.о. Про- цесният договор за ипотечен кредит е
търговска сделка, но кредитополуча- телят не е търговец, респ. кредитът е ползван за
закупуване на имот за лични нужди и разпоредбата на чл.294 ТЗ не е приложима, поради
което е прието, че клаузата по т.1.3 за капитализиране на част от възнаградителната лихва в
допълнителното споразумение е нищожна на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД като противоречаща
на чл.10, ал.3 ЗЗД. След отчитане на извършените от ответни- ка плащания до 26.01.2017г.,
съобразно експертното заключение, остатъчната дължима по договора главница без
капитализацията на лихвите възлиза на сумата от 49 524.09лв., за който размер искът е
уважен. Приетата с постано- веното от състав на СРС решение нищожност на договорни
клаузи в частта на възнаградителната лихва не влече след себе си нищожност на целия дого-
вор и след съобразяване с разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД съдът е приел, че в отношенията
между страните приложение намира размерът, който е бил уго- ворен в чл.7 от договора при
неговото сключване / 8.79%/. Прието е, че пред- мет на производството е размерът на
договорната лихва за последващ реше- нието на СРС период, а именно 27.01.2017г. –
15.11.2017г., за които ответни- кът не е извършвал погасяване на кредита. За този период
съгласно първона- чалния погасителен план дължимата възнаградителна лихва възлиза на
4 159. 94лв., за който размер претенцията е уважена. Поради забава в изпълнение
задълженията по договора на основание чл.20.1 и т.20.2 от общите условия е прието, че
ответникът дължи заплащането на лихви за забава за периода 27. 02.2017г. - 15.11.2017г. в
размер на 249.88лв., поради което искът е уважен в пълния размер от 248.30лв. Начислените
такса управление от 95 лв. и такса изискуемост 120лв., размерът на които е определен в
тарифата на банката, за която ответникът е декларирал, че е запознат, е вземане в общ
размер от 215 лв., за което искът е приет за основателен и доказан.
Въззивният състав намира решението за правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща
3
към мотивите на съдения акт.
След преценка на събраните в първоинстанционното производство до- казателства и с оглед
становищата на страните в настоящото производство, въззивният състав приема, че страните
не спорят по следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по
делото от валидно склю- чен на 21.09.2007г. Договор за ипотечен кредит за сумата от
58 600лв., ус- воен на 26.09.2007г., при годишен лихвен процент от 8.79% , като последното
плащане по същия от страна на кредитополучателя е на 26.01.2017г.; получе- на от
съпругата на длъжника на 27.09.2017г. нотариална покана за обявява- не на кредита за
предсрочно изискуем; подаване на заявление по чл.417 ГПК на 16.11.2017г., с което
банката се е позовала на обявена предсрочна изискуе- мост на кредита, уважено от състав на
Районен съд - Царево по ч.гр.д.№ 562/ 17г. с издаването на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 20.11. 2017г. за сумите от 54 535.39 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 16. 11.2017г. до окончателното изплащане; договорна лихва за периода
от 27.01. 2017г. до 15.11.2017г. в размер на 4 455. 80лв.; санкционна лихва по т.20.1 от ОУ в
размер на 5.90 лв. за периода от 27.02.2017г. до 29.10.2017г.; санкцион- на лихва по т.20.2 от
ОУ в размер на 242.40 лв. за периода от 30.10.2017г. до 15.11.2017г.; дължими такси и
разноски в размер на 659.70лв., както и съдеб- ни разноски в заповедното производство в
размер на 1 347.98 лева; своевре- менно подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и
предявяване в срок от банката кредитор на установителния иск по чл. 422 ГПК. Със сила на
присъдено нещо, с влязло в сила решении на СРС, е установено надплащане на дължимите
вноски за периода от 26.09.2007г. до 25.11.2016г. въз основа нищожна клауза, уреждаща
възможност за едностранна промяна в размера на възнаградителната лихва, със сумата от
4 570.82лв., надвнесена от ответника, като осъдителният иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД е уважен за
сумата от 3 438.05лв. за периода 01.12.2011г. до 25.11.2016г., като е отхвърлен за периода от
26.09. 2007г. до 30.11.2011г. за сумата от 1 132.77лв., като погасен по давност.
По оплакванията във въззивната жалба на ответната страна, които са за необоснованост на
направения от състава на СГС извод за настъпване на ус- ловията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем: Поддържаната в хода на цялото производство, включително и във
въззивната жалба, теза на ответната страна е, че при установено надплащане в размер на
4 570.82лв. по постановеното от състав на СРС решение по чл.55, ал. ЗЗД, по гр.д.№ 70260/
16г., длъжникът не е бил в просрочие към момента на получаване на нота- риалната покана,
с която дългът е обявен за предсрочно изискуем. С посоче- ното решение между страните по
настоящото дело е формирана сила на пре- съдено нещо досежно дължимостта от банката на
платената от кредитополу- чателя по процесния договор за кредит без основание сума от 3
438. 05лв. за периода 01.12.2011г. до 25.11.2016г., която банката е осъдена за му заплати на
основание чл.55 ЗЗД. Възражението на въззивната страна би било основа- телно в случай,
че осъдителното решение по предявения от длъжника иск по чл.55, ал.1 ЗЗД не съществува
като факт. Уважаването на осъдителния иск обуславя извод, че с надплатеното до
25.11.2016г. не може да се приеме, че е послужило за погасяване на дължимите след този
момент анюитетни вноски, за да се установи твърдяната липса на просрочие. При
4
положение, че за над- платената сума от 3 438.05 лв. банката кредитор е осъдена да я върне
на длъжника по договора за кредит, и същата не може да служи за погасяване на
следващите вноски, следва да се приеме, че към момента на получаване на нотариалната
покана на 27.09.2017г. длъжникът е бил в просрочие на изпъл- нението на задължението за
погасяване на повече от три вноски, което е ос- нование по т.20.2 от ОУ към договора за
обявяване на целия дълг за пред- срочно изискуем.
По доводите във въззивната жалба за нищожност на договореностите досежно
възнаградителната лихва, въззивният съд не дължи произнасяне, с оглед даденото с
постановения между страните спор по чл.55 ЗЗД разреше- ние именно въз основа приетата
неравноправност. За процесния период, кой- то е следващ периода, предмет на осъдителната
претенция, до подаване на заявлението, при определяне на дължимите размери съставът на
СГС се е съобразил с фиксираните с първоначалния план по договора размери на глав ница
и възнаградителна лихва без капитализацията на лихвите, който метод на определяне на
остатъчния дълг изцяло се споделя от настоящия състав. Възражението, че след 01.10.2008г.
банката е имала основание да намали раз- мера на БЛП, е преклудирано с оглед решеният с
влязлото в сила решение по чл.55 ЗЗД въпрос за дължимият размер на възнаградителната
лихва до 25.11. 2016г.
По уважените размери на исковете за останалите вземания няма довод за необоснованост,
поради което решението, основаващо се на приетото и неоспорено от страните експертно
заключение, и в тези части следва да се по твърди.
Потвърждаването на обжалвания акт изключва изменение на решение- то в частта за
разноските. За въззивното производство такива се следват само на въззиваемото дружество,
което съобразно списъка за разноски претендира сумата от 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за което насрещната стра на следва да бъде осъдена на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263288 от 21.05.2021г., постановено по гр.д. № 350/ 2018г., І-
1 състав на СГС, в частта, с която е признал за устано- вено на основание чл.422 от ГПК
съществуването на парично вземане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу П. К. П., починал в хода на
въззив- ното производство, с конституирани на негово место наследници по закон З. Г. П. –
съпруга и К. П. П. и Г. П. П. – синове, за сумата от 49 524.09 лева - /главница/, сумата от
4 159.94 лева - договорна лихва за периода 27.01.2017г.- 15.11.2017г., сумата от 248.30 лева,
представляваща лихва за забава за периода 27.02.2017г. – 15. 11.2017г. и сумата от 215 лева,
представляващи такса управление и такса изискуемост, ведно със законната лихва върху
5
първата сума от 16.11.2017г. до цялостното й изплащане, за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 562/17г. на Районен съд – гр. Царево.
ОСЪЖДА З. Г. П. ЕГН:**********, К. П. П. ЕГН: ********** и Г. П. П. ЕГН: **********,
в ка- чеството им на наследници на починалия в хода на въззивното производство ответник
П. К. П., да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД разноски за въззивното производство в размер
на 150лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6