Р Е Ш Е Н И Е № 48
Гр.П., 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1105 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград твърди
в исковата си молба, че ответникът е потребител на ВиК услуги, с абонатен № 273189, за имот в гр.П ***. Твърди, че партидата на ответника била актуализирана на 21.01.2002г.,
когато била подадена молба за промяна на партида, поради смяна на собствеността
върху имота. Ответникът като потребител дължал заплащане на изразходената и
отчетена по водомерите му питейна вода,
такси канал за посочения имот. Твърди се, че същия не бил заплатил сумите
по 8бр. фактури за отчетен
период от 13.04.2018г. до 31.12.2018г., на
обща стойност 144.80лв., както и
лихва за забава в размер на 15.03лв. за периода от 30.06.2018г. до 07.10.2019г.
Въпреки отправеното писмено уведомление за
плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я
заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 892/2019г. по описа на
Районен съд- П., по което била издадена заповед за изпълнение.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Предвид това ищеца претендира да се признае за
установено, че ответника му дължи сумата 144,80лв. -главница, представляваща
консумирана и не заплатена вода по 8бр.
фактури за отчетен период от
13.04.2018г. до 31.12.2018г., за обект, находящ се в гр.П ***, сумата 15,03лв. - лихва за периода от
30.06.2018г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 892/2019г.
на ПпРС. Претендира и за направените разноски по делото.
Редовно призова за с.з., не се явява представител. От законния представител
на дружеството е депозирана молба, с която поддържа така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не
постъпи писмен отговор от
ответника Д.Т.С. от гр.П., не
представя доказателства, не прави доказателствени
искания.
Редовно призован за с.з.
не се явява. От процесуален представител на ответника е депозирано
становище, с което се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, и
като такъв моли съда да го отхвърли. Излага доводи, че била нарушена
процедурата предвидена в ОУ, както и в Наредба №4/14.09.2004г., във връзка с отчитане на показанията на
водомера, и отразяването им в карнета. Оспорва и представените фактури, като
счита, че същите не можели да служат като доказателство за реално потребено количество на услугите за периода.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че ответника Д.Т.С. е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на адрес в гр.П ***. Няма спор, че ответникът има открита партида при ищеца, абонатен №273189, на посочения по горе адрес. Тези обстоятелства се установява и от
приложената по делото молба, за смяна на
партидата, подписана от ответника на
21.01.2002г.
От приложения
по делото протокол от 25.03.2008г.
се установява,
че в имота на ответника е монтиран нов водомер, пломбиран с кат.№327550.
От представеното заверено копие от извлечение
–справка от електронен карнет за отчетен период на ползване на ВиК услуги за периода 13.04.2018г. до 31.12.2018г.
на абонат: 273189 – Д.Т.С., с адрес ул.“Б ***, се установява,
че от този аб.номер, на посочения адрес е отчетено потребление на
вода, за което ищцовото дружество издало следните
фактури: фактура №
**********/31.05.2018г., фактура № **********/29.06.2018г., фактура №
**********/31.07.2018г., фактура № **********/31.08.2018г., фактура №
**********/28.09.2018г., фактура № **********/31.10.2018г., фактура №
**********/30.11.2018г. и фактура №
**********/31.12.2018 г.
От изготвената
справка за консумация се установява, че до този имот са доставени 51.342
куб.м. вода, на стойност 144.80лв., които не са платени от ответника.
Представена е справка –извлечение №502686 за
дължими суми от ответника към
07.10.2019г., в която са описани фактурите, отчетния период, дължимата главница
и лихва.
Приложена е по делото и покана за доброволно плащане
№12641/12.06.2019г., като видно от приложената обратна разписка, същата се е
върнала като непотърсена от ответника.
Предвид това, че не настъпило плащане по тези
фактури, ищецът подал заявление в ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано и ч.гр.д. №892/2019г. по описа на ПпРС.
От
приложеното ч.гр.д. №892/2019г. по описа на ПпРС се установява, че срещу
ответника е издадена заповед за
изпълнение №807/18.10.2019г. за сумата 144.80лв.,
представляваща неизпълнение на задължение за
заплащане на консумирана вода по предоставени ВиК
услуги на потребителя Д.Т.С., с абонатен №273189, за имот в гр.П ***, по 8 бр.
фактури, издадени за отчетен период 13.04.2018г. – 31.12.2018г., както
и лихва за забава в размер на 15.03лв.,
за периода 30.06.2018г. – 07.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г. до
изплащане на вземането.
След връчване на заповедта за
изпълнение и подадено възражение от ответника, на осн.чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
От ищцовата страна са приложени и ОУ за
предоставяне на ВиК усулги,
одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г., както и Решение
№Ц-30/29.07.2016г. от КЕВР за утвърждаване на цени на ищцовото
дружество.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателят
следва да докаже своето вземане както по основание, така и по размер, а именно,
че е предоставил на ответника за визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва
да докаже че е заплатил ползваните от
него В и К услуги.
В конкретния
случай между страните не съществува спор, че през търсения период от време
същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът
се е задължил да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и
канализация в качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, а
последният – да заплаща тяхната стойност. Според чл.8 от цитираната наредба за наличието
на валидно облигационно отношение между страните е достатъчно публикуването на
общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени въпросните общи
условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането
им в сила не е обусловено от писменото приемане
на потребителите.
Според чл.3, ал.1 от Наредба
№ 4/14.09.2004
г. за условията
и реда за присъединяване
на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл.
59, ал.1, т.2 от ОУ данни- ЕГН,
постоянен адрес, адрес на
имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва
съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако
потребителя доброволно е подписал декларация за
предоставянето им. ВиК операторът открива партида с
потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33
от ОУ ВиК оператора издава ежемесечни фактури при
наличие консумация и/или служебно
начисляване на количества. Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК
услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния
срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор , а и
от доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на
водоснабден имот, следователно същият е потребител на услугите по смисъла на
общите условия. От приложената молба по безспорен начин се установява, че
на същия е открита партида.
След преценка на конкретните
договорености между страните,
съдът приема,
че до този
имот реално е доставяна и потребена вода, за процесния
период. Този извод на съда се налага
от приложените по делото доказателства.
Конкретните количества на потребената питейна и на отведената вода
се определят въз основа показанията на индивидуален водомер, който
потребителят следва да постави в имота си. Тези показания следва да бъдат отчитани месечно от представител на
оператора и остойностявани според действащите за момента цени на същия. Според
чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Същото е предвидено и в чл.22, ал.4 от ОУ .
Доколкото отчитането на ВиК услугите се
установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32,
ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила. Следва да се има предвид още, че
присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета
е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с
чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което
ще послужи за определяне на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл.35 от
Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за
период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително
в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят
има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и
внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което
същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора
за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че
ответницата Станева не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното
служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета.
Ето защо съдът не възприема изложените
от процесуалния й представител доводи относно верността на посочените в карнета
данни за потребление в месеците през процесния
период. Няма доказателства, за това водомера на ответника да е бил стар или
нефункциониращ. Напротив от приложения по делото протокол от 25.03.2008г. се
установява, че монтирания в имота водомер е нов, и е в състояние да отчита потребените
количества вода.
След анализ на събрания по делото доказателствен
материал съдът приема, че ищецът е предоставял на ответника, услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за
собствения му обект, и същия ги е получавал,т.е. реално ги е ползвал, за процесния
исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с
отразените в индивидуалния карнет за лицето количества услуги. В този смисъл
съдът намира и другото възражение на
представителя на ответницата , че издадените фактури за дължимата сума
за доставена за месеца вода, не били
подписани от нея, за неоснователно. В
случая от представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата
за имот на адрес гр.П., ул.“България“ №61, ет.4,
ап.9, се установява, че за периода от 13.04.2018г. до
31.12.2018г. по партидата на абоната са издадени 8 бр. фактури за доставяни в
имота на ответницата ВиК услуги. Въз основа на тези
доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в
чл.33, ал.1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за
предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението
за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които
съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и
размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на
абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение
нито за подписване, нито за изпращане на
фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен
препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането,
е определен в разпоредбата на чл.33, ал.3 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, в
който срок потребителя има право и на възражение срещу определената дължима
сума. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е
необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане длъжника в забава.
Същевременно от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест за това, не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по
фактурите за потребена питейна вода, приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено по делото,
предвид наличието на валидно
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, по силата на което „ Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград е извършило услуги по доставка на питейна вода, като за ответника е възникнало задължението
да заплати цената на същите. Когато длъжникът не изпълни точно своето
задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в
случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за
неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен
юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично неосъществяване
на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното изпълнение да е
възможно. По делото е установено, че е възникнало едно парично задължение в
тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и е в интерес на
кредитора - ищец. В конкретният случай съдът счита, че предвид
неизпълнението на длъжника в лицето на ответника по делото, то вземането на кредитора
консумирана и незаплатена вода по 8 бр. фактури, за отчетния период 13.04.2018г.
–31.12.2018г., в размер на 144.80лв., е изцяло доказано
по основание и размер.
По основание и размер е доказано и
вземането за лихва за забава за периода
30.06.2018г. – 07.10.2019г., в размер на 15.03лв., доколкото изрично в чл.44 от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи и
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по горе от съда и
основателността на главното вземане, то
основателно се явява и акцесорното такова за
лихва за забава.
Предвид изложеното съдът
следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на
кредитора, сумата 144.80лв.,
представляваща неизпълнение на задължение за
заплащане на консумирана вода по предоставени ВиК
услуги, с абонатен №273189, за имот в гр.П ***, по 8 бр. фактури, издадени за
отчетен период 13.04.2018г. – 31.12.2018г., както и лихва за забава в размер на 15.03лв.,
за периода 30.06.2018г. – 07.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г. до
изплащане на вземането, за които има издадена заповед за изпълнение №807/18.10.2019г. по ч.гр.д.
№892/2019г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 25.00лв., представляващи разноски по ч.гр.д. №
892/2019г., както и сумата от 25.00лв., представляващи разноски в настоящото
производство за заплатена д.т.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.С, ЕГН **********,
с постоянен адрес-***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване-Дунав”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Р *** представлявано
от С.Р.И. СУМАТА 144.80лв. (сто четиридесет и
четири лева и 80ст.)-главница, представляваща консумирана и не заплатена
вода по 8бр. фактури за отчетен период от 13.04.2018г. до 31.12.2018г., с абонатен №273189, за обект,
находящ се в гр.П ***, сумата 15.03лв.
(петнадесет лева и 03ст.), представляваща лихва за периода от 30.06.2018г.
до 07.10.2019г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от
17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които има издадена
заповед за изпълнение №807/18.10.2019г. по ч.гр.д. №892/2019г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Д.Т.С., ЕГН **********, с постоянен адрес-*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване-Дунав”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Р ***представлявано
от С.Р.И. СУМАТА 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) – разноски по
ч.гр.д.
№892/2019г. по описа на ПпРС, както и
СУМАТА 25.00лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Търговищки окръжен
съд.
СЪДИЯ: