№ 134
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100103555 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В. А. заявява в искова молба от 26.03.2024 г., че на 26.03.2019 г.,
докато е вървял по десния тротоар на бул. „Гоце Делчев“ от бул. „България“
към пазар „Красно село“ и пред номер 53-55 на бул. „Гоце Делчев“ е стъпил в
необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи плочи. От
това той е паднал, а от падането е получил скъсване на предни кръстни връзки
на дясната коленна става и лезия на медиален мениск. От увреждането В. А. е
претърпял болки, страдания и неудобства.
[2] Столична община (Общината) е отговаряла за подържането на
тротоара. Тя не е заплатила на В. А. обезщетение за неимуществени вреди.
Затова В. А. моли съда да осъди Общината да му заплати 28 000,00 лева
обезщетение плюс законната лихва от 26.03.2019 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 3-7).
1
2. На ответника
[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. В. А. не е паднал вследствие на дупка на тротоара, а такава не е
имало;
2. дори той да е паднал вследствие на дупка на тротоара, от това падане
В. А. не е получил твърдените увреждания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. В. А. е допринесъл за настъпването на уврежданията, понеже не е
внимавал, докато е вървял. Затова Общината моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 17-22).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[4] Не се спори, че В. А. е бил роден на ******* г. Той е живеел в ж. к.
„Стрелбище“ и е работил като дърводелец-мебелист (показанията на
свидетеля З., л. 70).
[5] На 28.03.2019 г. в 08:24 часа той е постъпил в болница
„СОФИЯМЕД“ (история на заболяването, л. 38). Лекарите са го прегледали,
направили са му изследвания и са установили, че той е имал изкълчване,
навяхване и разтягане на кръстовидна връзка на коляното и лезия на медиален
мениск (предоперативната епикриза, л. 43; изследванията, л. 40; заключението
на вещото лице д-р С., л. 57-61). След това те са оперирали коляното му
(епикризата, л. 44; заключението на д-р Сименов, л. 57-61). В. А. не е споделял
на лекарите нараняването му да е било вследствие на стъпване в дупка на
тротоар (в медицинските документи на л. 38-46 липсва такава информация).
2
[6] От тези увреждания В. А. е изпитвал болки и страдания около три
месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Той
се е възстановил от уврежданията за около три месеца (заключението на д-р
С., л. 57-61).
[7] Уврежданията на В. А. са били по-леки от тези, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 50066-2024-II Т. О. по т. д. 1 196/2022 г., но
по-тежки от тези, предмет на решение на САС 825-2021-1-ви с-в по възз. гр. д.
664/2021 г. (показанията на д-р С., л. 69-70). Уврежданията на В. А. не са
вследствие на стъпване в дупка на тротоара.
[8] Не се спори, че Общината не е заплащала на В. А. обезщетение за
неимуществените му вреди. В. А. е заплатил: 1 120,00 лева държавна такса (л.
14); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 31); 400,00 лева за вещо лице (л.
34). Общината не е направила разноски. Тя е била представлявана от
юрисконсулт.
2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени
[9] Съдът не приема за установено, че В. А. е претърпял твърдените
увреждания поради падане от стъпване в дупка на тротоара, защото: в
исковата си молба В. А. е заявил, че е паднал на 26.03.2019 г. Същевременно,
съдът установи, че едва на 28.03.2019 г. В. А. е постъпил в болница. Не е
невъзможно, но не неправдоподобно той да е изчаквал ден и половина
въпреки силните болки, които е имал.
[10] Още по-съществено, свидетелят З. е заявил, че след падането на В.
А., той го е качил веднага на такси за болница Пирогов, като това се е случило
по обяд или следобед (показанията на свидетеля З., л. 70). Самият ищец също
заявява, че е паднал около обяд (л. 79).
[11] От една страна, ако В. А. е стъпил в дупка на тротоар и е паднал
3
около обяд на 26.03.2019 г., той не би могъл да е бил превозен веднага с такси
към болница Пирогов, защото е постъпил за лечение не в болница Пирогов, а в
болница СОФИЯМЕД и то не веднага, по обед или следобед на 26.03.2019 г., а
сутринта на 28.03.2019 г. От друга страна, ако пък В. А. е стъпил в дупка на
тротоар по обяд или следобед на 28.03.2019 г., това е било невъзможно,
защото вече се е лекувал в болница СОФИЯМЕД от сутринта на 28.03.2019 г.
Ето защо съдът приема, че В. А. не е получил уврежданията си от падане
поради стъпване в дупка на тротоар.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] В. А. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
[13] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо на изпълнителя на работата.
[14] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Общината да е възложила работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на В. А.;
3. Общината да не е изплатила на В. А. обезщетение за неимуществени
вреди.
4
[15] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 1, т. 1 от
ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата)
Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.
[16] Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата). Ето защо тротоарите към
улиците в населените места са също публична общинска собственост.
[17] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините
(чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на
тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от
общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.
[18] В случая съдът не установи В. А. да е стъпил в дупка на тротоара,
от което да е паднал и да е получил установените увреждания. Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[19] Общината търси разноски. Тя не е направила такива, но е била
представлявана от юрисконсулт.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова
съдът осъжда В. А. да заплати на Общината 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо съдът
РЕШИ:
[21] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на В. К. А.
срещу Столична община за заплащането на 28 000,00 лева обезщетение за
5
неимуществени вреди от скъсване на предни кръстни връзки и лезия на
медиален мениск на дясна коленна става, получени вследствие на стъпване в
дупка на тротоара пред номер 53-55 на бул. „Гоце Делчев“ в София в посока от
бул. „България“ към пазар „Красно село“. В. А. е с адрес в гр. София, ж. к.
„Стрелбище“, ул. ******* и съдебен адрес - адвокат М.Д., гр. София, ул.
„*******
[22] ОСЪЖДА В. К. А. да заплати на Столична община 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[23] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[24] Ако В. А. обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 560,00 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението,
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на
САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6