Р Е Ш
Е Н И Е
№872
06.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 936
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от В.Л.Б. от Република Р., подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №83/17.06.2019г., постановено по АНД №252/2019г. по описа на Районен
съд – Свиленград.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита се, че фактическите и
правните изводи съдът изградил формално, без връзка с фактите по делото, и в
резултат на неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи се,
че в атакувания акт не били обсъдени доводите на жалбоподателя за съществено
нарушаване правото на защита, поради съставяне на АУАН и съпровождащите го
документи без участието на преводач. За такъв било използвано лице, което
случайно преминавало границата, и чиято самоличност не била известна, като
същото дори не се подписало на съставения АУАН. Освен това, от съда не била
оценена адекватно фактическата обстановка по случая. Игнорирани били
обясненията на наказаното лице, като годно доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От тях ставало ясно, че още при първия си
контакт с митническите си органи лицето заявило желание да декларира стоката. По
изложените съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Териториална
дирекция „Южна морска“ към Агенция митници, чрез процесуален представител, оспорва
касационната жалба, като я счита за неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково пледира неоснователност на касационната жалба и оставяне
в сила решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
С атакуваното Решение №83/17.06.2019г., постановено по
АНД №252/2019г. Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление
№2321/2018 от 04.04.2019г. на Зам. директор на Териториална дирекция „Южна
морска“ към Агенция митници, с което на В.Л.Б.
от Република Румъния, роден на ***г., за нарушение на
чл.233, ла.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 12 513.85 лева, на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са
отнети стоките предмет на нарушението - 1419 броя парфюми и тоалетни води с
лого на различни търговски марки, и на основание чл.233, ла.8 от ЗМ е отнет в
полза на държавата лек автомобил марка „H……….”
с румънски регистрационен номер GL…….ZL, ч, на цвят, с шаси № KMHSH81WP6U……….
ведно с регистрационен талон и 1 брой контактен ключ.
За да потвърди наказателното постановление районният съд формирал
изводи за спазване на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Същите
били издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в предвидените от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН форма
и реквизити. Относно твърдяната липса на превод на АУАН посочил, че ЗАНН не се
предвиждало задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице,
което не владее български език. Позовавайки се на чл.84
от ЗАНН, НПК, разпоредби от ЕКЗПЧОС, Хартата на основните права на Европейския
съюз, Директива 2010-64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г.
и Директива 2012/12/ЕС съдът приел, че липсата на превод на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
В тази връзка стигнал до извода, че директивите установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсвало. Посочил, че отделно от това, по делото жалбоподателят бил
представляван от адвокат, което означавало, че организирал адекватно защитата
си срещу процесното НП. Наред с изложеното съдът посочил още, че АУАН
бил преведен от преводач – лице от мъжки пол с имена Прескорнита Мариус, който
провел с жалбоподателя смислен разговор на румънски език, от който за
актосъставителя и свидетеля по акта не били възникнали съмнения, че
жалбоподателят разбирал случващото се в момента, като освен това от АУАН се
установявало, че лицето се запознало с него, като удостоверило това с подписа
си. След анализ на фактическата обстановка и приложимите законови разпореди
съдът стигнал и до извод по същество, а именно, че наказаното лице осъществило
състава на митническото нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ,, във втората от
предвидените изпълнителни форми „превозване”, без знанието и разрешението на
митническите органи, като не декларирало писмено стоките пред тях. Съдът
изложил и обширни доводи за обективната и субективната страна от състава на
нарушението, като последното приел за доказано. Формирал извод за липса на основания за
квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изложил и мотиви за правилно определен размер на наложеното наказание на
извършителя на нарушението. За правилно и законосъобразно приел наказателното
постановление, в частта на постановеното отнемане в полза
на държавата на стоките, предмет на нарушението, предвид разпоредбата на
чл.233, ал.6 от ЗМ. Позовавайки се на чл.233, ал.8 от ЗМ, за правилно и законосъобразно
приел НП и в частта на постановеното отнемане превозното средство, с което били
превозени стоките - предмет на нарушението, като в тази връзка посочил, че
определената митническа стойност на лекия автомобил с който били првозвани
стоките е в размер на 10 000 лв., а определената митническа стойност на стоките,
предмет на митническа контрабанда - в размер на 12 513.85 лв. В случая не
било налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на
стоките, и тази на отнетото МПС, тъй като стойността МПС не надвишавала
стойността на стоките.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд - Свиленград е валидно, допустимо и правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява извършването на описаното в АУАН и НП нарушение.
Мотивите на съда в тази насока са подробни и
изчерпателни, поради което настоящия съдебен състав не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Не се споделят възраженията, изложени в касационната
жалба, че лицето не е разбирало съдържанието на АУАН, поради липса на превод на
същото. Член 84 от ЗАНН не съдържа указание за препращане към правилата на НПК
относно назначаването на преводач и извършването на превод на невладеещите
български език лица на разбираем за тях език. В този смисъл нормата на чл.21 НПК не намира приложение,
както по отношение превод на АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар обаче
правилата на ЗАНН изрично да не предвиждат извършването на превод по отношение
на лицата, невладеещи български език, то доколкото връчването на АУАН има за
основна своя цел запознаване на посочения нарушител с констатациите на
актосъставителя, респ. с упражняването на редица права и задължения, то
запознаването на нарушителя със съдържанието на акта на разбираем език е условие
за надлежността на връчването. От събраните от районния съд гласни доказателства става ясно, че в случая е бил извършен превод на АУАН. Последното се
потвърждава от правилно кредитираните от съда показания на свидетелите К. и С.,
които в открито съдебно заседание пред РС дават показания за запознаване на
наказаното лице обстоятелствата по установяване на нарушението, като свидетелят
Стратиев изрично посочва, че преди съставяне на акта лицето е било поканено на
разбираем от него език от свидетеля К., да заяви дали ма нещо за деклариране. По
делото е установено, чрез свидетеля С., че непосредствено преди съставяне на
АУАН, по време на броенето на пренасяните парфюми, се появило лице, което е
разбирало турски език. Предвид последното митническите служители, след като са
установили, че същото може да извърши превод от турски на румънски език са
превели акта на въпросното лице на турски език, а то от своя страна е запознало
настоящия касатор със съдържанието на съставения му АУАН. Наред с последното,
от АУАН се установява, и че касаторът се е запознал с него, като е удостоверил
това с подписа си.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози
стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В
чл.233, ал.6 от ЗМ е предвидено, че стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната
равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ –
стойността на стоките.
За да е осъществен съставът на това административно
(митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през
държавната граница, да няма разрешение на митническите органи – т. е. да е
забранено пренасянето или превозването на такава стока, или да няма знание на
митническите органи - стоката да не е представена, декларирана или обявена пред
митническите органи.
В случая, е безспорно доказано, че нарушението е
извършено чрез „превозване“ с лек автомобил, без знанието и разрешението на митническите
органи.
Съставомерността на извършеното деяние и вината на
нарушителя са били правилно установени от съда. Безспорно от доказателствата по
делото е видно, че на установената дата и място на извършване на нарушението
административнонаказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението,
като е превозило през държавната граница стоки от посочения в наказателното
постановление вид и количества, без да ги декларира. Съставомерността на
извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на
административнонаказателното производство и вината на нарушителя са били
правилно установени от районния съд. Същият е обсъдил всички твърдения на
жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Решението на Районен съд - Свиленград е правилно и по
отношение потвърждаване на НП в частта за отнемане в полза на държавата на превозното
средство, послужило за превоз на стоките предмет на нарушението, а именно
„HYUNDAI” с румънски регистрационен номер GL……AZL, черен на цвят, с шаси №
KMHSH81WP6U………., ведно с регистрационен талон и 1 брой контактен ключ. Съгласно
разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. Преценката за наличие или липса на явно
несъответствие следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки
отделен случай. В настоящия, определената митническа стойност на МПС е в размер
на 10 000 лв., a митническа стойност на стоките предмет на нарушението е в
размер на 12 513.85 лв. Тоест не е налице явно несъответствие между двете
конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил,
тъй като стойността на МПС не надвишава стойността на стоките.
Не се споделя оплакването, че районния съд не взел
предвид личното обяснение на жалбоподателя. След като е анализирал всички
налични по делото доказателства, съдът правилно и в съответствие със закона е
достигнал до извода за осъществяване от обективна и субективна страна на
описаното в АУАН и НП административно нарушение. Твърдението на касатора,
изложено в съдебно заседание пред районния съд, не се подкрепя от нито едно от
доказателствата по делото, следователно същото не е било обсъждано, респ. взето
предвид при формиране на крайния извод на съда за потвърждаване на
наказателното постановление.
Правилно е прието от районния съд, и че не са налице
основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема
проверяваното решение за валидно и допустимо, както и постановено изцяло в
съответствие с приложимия закон, поради, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№83/17.06.2019г., постановено по АНД №252/2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.