№ 1241
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20221100505321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в СГС чрез частен съдебен
изпълнител/ЧСИ/ А.П. с рег. № 849 на КЧСИ жалба вх. № 4332/05.04.2022 г. от ЗЕАД
„Б.В.И.Г. срещу постановление за разноски от 28.03.2022 г. по изпълнително дело №
20228490400182, с което съдебния изпълнител е отказал да допусне изменение на
разноските по изпълнението в частта, отнасяща се до определеното адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 3 315,00 лв. на 200,00
лв., респективно е отказал намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С жалбата са изложени оплаквания, че възприетите по изп. д. № 20228490400182
на ЧСИ – А.П. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед това, че
правната помощ на адвоката на взискателя се свеждала единствено до подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело. Изтъква, че образуваното изпълнително
дело не се отличава с каквато и да е било правна и фактическа сложност. Отбелязва се
и това, че сумите предмет на приведения в изпълнение изпълнителен лист са били
изплатени изцяло на кредитора по тях от страна на длъжника по изпълнението към
момент предшестващ момента на получаване на изпратената по изпълнителното дело
покана за доброволно изпълнение. Настоява се, че ЗЕАД „Б.В.И.Г. е действал изцяло
добросъвестно по изпълнение на задълженията си произтичащи от издадения на
16.03.2022 г. срещу него изпълнителен лист, като е платил изяло сумите по него
своевременно още преди образуването на изпълнителното дело. Обратно на това
носителят на правата по ИЛ – И. е злоупотребил с принудителното им упражняване,
което е довело и допълнителното генериране на разноски за адвокатско
възнаграждение за инициирания изпълнителен процес. Добавя се и довод, че между
взискателя – П.И. и процесуалния му представител по изпълнителното дело – адвокат
1
София Н. е налице родствена връзка, което обстоятелство също трябвало да се отчита,
когато се прави преценка за действията на тази страна в производството и дали същите
кореспондират на принципа на добросъвестното упражняване на права. Поддържа се
неприложимост на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г., защото след
подаването на молбата за образуване на изпълнителния процес срещу жалбоподателя,
от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършвани никакви
допълнителни процесуални изявления по делото насочени било към проучване
имущественото състояние на длъжника, справки и предлагане на изпълнителни
действия чрез прилагането на които да се постигне удовлетворяване на вземанията
предмет на издадения ИЛ. В този контекст се иска да бъде ревизиран акта на съдебния
изпълнител, с който е отказано редуцирането на разноските за адвокатски хонорар в
изпълнителния процес над сумата от 200 /двеста/ лева до сумата от 3 315 /три хиляди
триста и петнадесет/ лева, както и на размера на пропорционалната такса следваща се
по т. 26 от ТТРЗЧСИ като се приеме, че същия е незаконосъобразен.
От ответника по жалбата – П.И., чрез адвокат Н. на 13.04.2022 г. е депозиран
писмен отговор, като с него се възразява по основателността на упражнената жалба.
Сочи се, че ЧСИ съвсем правилно е преценил какъв следва да бъде съвкупния размер
на подлежащото на репариране от длъжника адвокатско възнаграждение платено за
представителството на взискателя в инициирания изпълнителен процес. Сочи се, че
възнаграждение се следвало, както по смисъла на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., така
и по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. Отрича се между П.И. и процесуалният му
представител да е налице родствена връзка, но дори и да се установило обратното, то
този факт нямал никакво релевантно значение за формирането на отговорността за
разноски в изпълнителното производство, в частност за заплащането на адвокатски
хонорар за осъществено процесуално представителство. На последно място се изтъква,
че определените минимални размери на адвокатските възнаграждения за водене на
гражданско или изпълнително дело не се влияели от сложността на водените дела и
следвало д се присъждат независимо от този показател. Сложността на даденото дело
била обстоятелство, което оправдавало уговарянето и репарирането на разход за
възнаграждение на адвокат, когато същия е в размер над минималния, какъвто
разглеждания случай не бил.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ – А. П., счита жалбата на длъжника
за допустима, но неоснователна. Сочи се, че плащането на сумите по ИЛ е извършено
от длъжника по изпълнението по сметка на ЧСИ на 28.03.2021 г., което е момент след
образуване на изпълнителното дело и след връчване на поканата за доброволно
изпълнение, което правело фактически необосновани позоваванията на жалбоподателя,
че е предприел изпълнение още преди образуване на изпълнителното дело,
респективно получаването на ПДИ. Що се касае до процесуалното представителство
оказано от адвокат Н. на взискателя в образувания изпълнителен процес, то същото
далеч не се свеждало само до действия по образуване на изпълнителното дело.
Отбелязва се, че процесуалния представител на П. И. изрично е посочил пред ЧСИ
конкретен способ, посредством чието приложение да се постигне удовлетворяването на
допуснатото до принудително изпълнение вземане, като именно това се е и случило с
налагането на запора върху сметка на длъжника. По тази причина в полза на П. И. се
било породило правото да получи присъждане и на разноски за адвокатско
възнаграждение формирано по правилото на чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004г., което
правело неоснователно искането на жалбоподателя за ревизиране на този разход. От
ЧСИ е подчертано и това, че именно поради несъществения обем от допълнителни
2
действия предприети от адвокат Н. в изпълнителното производство и начисленото
адвокатско възнаграждение по формирано по правилото на чл. 10, т. 2 от Наредба
1/2004г. била под минимално разписания в наредбата размер. Допълнено е и това, че са
налице доказателства за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от клиент
на адвокат за представителството в пределите на изпълнителния процес. Що се касае
до претенцията на жалбоподателя за редуциране на определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е посочено, че тя е определена коректно, като са взети
предвид сумите по ИЛ, в т.ч. и определеното адвокатско възнаграждение, като
направен разход за провежданото изпълнително производство.
СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на съдебния
изпълнител и се запозна с приложеното копие от изпълнително дело №
20228490400182 на ЧСИ – А. П., с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 21.03.2022 г. по
молба на кредитора П.В.П., чрез пълномощник – адвокат – Н., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 16.03.2022 г. по в.гр..д. № 3070/2021 г. по описа на
Апелативен съд – София, за осъждане на ЗАД „Б.В.И.Г.“ да заплати на П.В. И.
главница в размер на сумата от 180 000 лв., ведно със законната лихва начислена,
считано от 01.03.2019 г. до изплащането.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие сключен на 21.03.2022 г., в чието съдържание е отразена
воля на П.В. И. да бъде представляван от адвокат – С.К. Н. при образуване на
изпълнително дело срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, като е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3 315 лв., за което е посочено, че е заплатено в
брой.
До длъжника по изпълнението – ЗАД „Б.В.И.Г.“ на 21.03.2022 г. от ЧСИ е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която му е указано, че по образуваното
срещу него изпълнително дело № 20228490400182 разполага с възможност доброволно
в 2-седмичен срок, считано от поканата да заплати на П.В. И. сумите, както следва :
180 000 лв. – главница, 56 550 лв. – законна лихва за периода от 01.03.2019 г. до
05.04.2022 г., като същата продължава да се начислява върху главницата до
окончателното й изплащане; 3 315,00 лв. – адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело; 66,00 лв. – разноски по изпълнението, както и 9 883,44 лв. –
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника по изпълнението - ЗАД
„Б.В.И.Г.“ на 21.03.2022 г.
Със съобщение за налагане на запор с изх. № 4488/21.03.2022 г. изпратено от
ЧСИ – А. П. до „Уникредит Булбанк“ АД се констатира, че на основание чл. 450, ал. 3,
чл. 507 и чл. 508 от ГПК е наложен запор върху вземанията на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ по
банковите му сметки /левови и валутни/ открити в банката до размерите упоменати в
съобщението.
Съгласно съобщение за вдигане на запор с изх. № 5019/28.03.2022 г. се
установява, че ЧСИ е постановил вдигане на запора наложен върху банковите сметки
разкрити от длъжника - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ в „Уникредит Булбанк“ АД, поради това, че е
осъществено пълно погасяване на сумите по изпълнителното дело с осъществено
плащане от длъжника на 28.03.2022 г.
С възражение вх. № 3700/23.03.2022 г., подадено в 1-седмичен срок от
връчването на ПДИ, длъжникът прави до съдебният изпълнител оспорване за
3
прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение, като възразява,
че адвокатското възнаграждение трябва да се сведе до сумата от 200,00 лв. заради
липсата на фактическа правна сложност на изпълнителното делото и липса на
действия, които да обуславят калкулиране на адвокатски хонорар съгласно чл.10, т.2 от
Наредба № 1/2004 г., както и да се намали пропорционално и сумата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 28.03.2022 г. ЧСИ е отказал да намали
разноските за адвокатско възнаграждение и начислената пропорционална такса по чл.
26 ТТРЗЧСИ.
Подадената жалба е допустима, доколкото е упражнена в пределите на
разписания в чл. 436, ал. 1 ГПК срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200,00 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл.
7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е
предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в
извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство. Адвокатското възнаграждение от тази
категория е дължимо в полза на взискателя в изпълнителното производство тогава,
когато липсва погасяване в срока за доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби
на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ са приложими в различни хипотези на развитие
на изпълнителното производство – 1). когато вземането бъде погасено в срока за
доброволно изпълнение (доброволно или в резултат от посочения в молбата за
образуване способ), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от
Наредбата; 2). когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на
взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително дело.
В този случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби своя
относително обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата
и ще стане част от поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла
на ч. 10, т. 2 от Наредбата. В разглеждания случай липсва основание за ангажиране
отговорност на длъжника по изпълнението за репариране на възнаграждение за
предоставяне на услуга по извършване на процесуално представителство на взискателя
в пределите на образувания изпълнителен процес, което да се определя по реда на чл.
10, т. 2 от НМРАВ, защото освен депозираната молба за образуване на делото няма
предприети никакви други действия по процесуално представителство на взискателя,
които да обусловят възникване на отговорност за понасяне на подобна категория
разноски. Нещо повече в срока за доброволно изпълнение, а именно на 28.03.2022 г. от
страна на длъжника по изпълнението е осъществено успешно погашение на сумите по
приведения в изпълнение изпълнителния лист, което съставлява самостоятелно
основание разноски за заплатено адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.
10, т. 2 от НМРАВ да не се понасят от длъжника. При тежи съображения разноските за
адвокатско възнаграждение, за които П.В. И. разполага с право да бъде възмезден в
рамките на провелия се изпълнителен процес следва да се фиксират на сумата от
200,00 лв., като за разликата до определената от ЧСИ сума в размер на 3 315,00 лв.,
4
отказът за намаляване от 28.03.2022 г. се явява незаконосъобразен и подлежи на
отмяна.
Така изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер
на сумата 180 000 лева – главница по изпълнителния лист, 56 550 лв. – законна лихва
начислена върху главницата, както и 200,00 лева – адвокатско възнаграждение
следващо се за изпълнителното производство. Следователно, основата, върху която се
изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 236 700 лева и съгласно
разпоредбата на т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 7 954,00
лева, без ДДС или 9 544,80 лева с включен ДДС, което означава, че определените
разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се редуцират до така възприетия размер.
С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и пълната
основателност на подадената жалба за „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД се поражда
правото да получи присъждане на направените за защитата му в настоящото
производство разноски възлизащи в размер на общо 173,00 лв., от които 25 лв. –
заплатена държавна такса, 48 лв. – такса за връчване на препис от жалбата на
насрещната страна и 100,00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски следва да се възложат за
плащане в тежест на ответника по жалбата – П.В. И.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 4332/05.04.2022 г. подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г., с
ЕИК **** срещу постановление за разноски от 28.03.2022 г. по изпълнително дело №
20228490400182, с което съдебния изпълнител /ЧСИ-А. П./ е отказал да допусне
изменение на разноските по изпълнението в частта, отнасяща се до определеното
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 3 315,00 лв.
на 200,00 лв., респективно е отказал намаляване размера на пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
НАМАЛЯВА определените от ЧСИ – А. П. в рамките на образуваното
изпълнително дело № 20228490400182 в полза на П.В. И., с ЕГН********** и
възложените в тежест на длъжника по изпълнението - ЗЕАД „Б.В.И.Г., с ЕИК ****
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение следващи се по образуваното
изпълнително дело № 20228490400182 по описа на ЧСИ – М. А. П., с рег. № 849 до
сумата в размер от 200,00 лв., както и начислената по реда на т. 26 от НМРАВ
пропорционалната такса до сумата в размер от 9 544,80 лв.
ОСЪЖДА П.В. И., с ЕГН**********, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г., с ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 173,00 лв. – съдебни разноски
направени за защита на жалбоподателя по производството пред Софийски градски съд
във връзка с обжалване действие на съдебния изпълнител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6