№ 1474
гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Производството е образувано по предявен от М. М. Й. срещу ЗАД
“Л.Ин.” иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ - за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от липса на реализиран доход,
причинени следствие настъпила на 13.11.**г. инвалидизация, представляваща
ексцес и пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19
септември 2016г. от застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №BG/22/***, валидна от
29.07.2016г. до 28.07.**г. водач при управление на л.а. БМВ ** с рег.№ТХ **,
за периода 13.11.**г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -29.08.**г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.09.2016г. се движел от гр.Варна за гр.Добрич
по път II-29 с л.а. Сеат Толедо с рег.№В **, като при километър 17+200
водачът на насрещно движещия се л.а. БМВ ** с рег.№ТХ ** изгубил контрол
над управляваното МПС и навлязъл в лентата му за движение. Последвал
удар между двете МПС, като при инцидента ищецът пострадал тежко. Бил
1
транспортиран в МБАЛ“св.Анна“ гр.Варна, където му била поставена
диагноза : счупване на костите на левия крак; счупване на дясната бедрена
кост; гръдна и коремна травма; пневмоторакс; хемиперитонеум; контузио
церебри фисура хепатис; контузио торацис; пулнонум; множество фрактури
по ребрата; счупване на лява глезенна става. Претърпял няколко оперативни
интервенции вкл. с поставяне на титаниеви пирони. Възстановителният му
период продължил около една година, през което време бил на 09.11.** г. в
11:47:18 ч. Актът е постановен на 09.11.** неработоспособен и се очаквало до
есента на **г. да се възстанови от претърпените травми. Това не само, че не
случило, но здравословните му проблеми се задълбочили и получените при
ПТП увреждания довели до трайна инвалидизация с начална дата 13.11.**г.,
когато с Решение на ТЕЛК били определени 86 % т.н.р за срок от три години.
Твърди, че преди ПТП бил напълно работоспособен, работел поС.но на
трудов договор, а понякога на частно и без сключен трудов договор. Когато
нямал сключен трудов или граждански договор, работел на частно като
дървосекач , събирал билки, работел като общ работник по строежи,
извършвал различни други дребни услуги в бита за частни лица и др. В
годината на настъпване на ПТП работел по трудов договор в периода от
февруари до април, а през останалото време работел на частно, основно като
дървосекач. Благодарения на полагания труд осигурявал средства за
издръжката си, като доходите му имали поС.ен характер и възлизали на не по-
малко от размера на средната работна заплата за страната. През 2016г.
работил по трудов договор, като за месец март получил възнаграждение в
размер на 900 лева, а за половините февруари и април съответно 520 лева и
400 лева. непосредствено преди ПТП работел в сферата на дърводобива без
сключен трудов договор и реализирал месечен доход от 1000 лева. В периода
от 19.09.2016г. до 13.11.**г. бил напълно негоден да извършва всякаква
трудова дейност, особено тежката физическа работа, която вършел преди
ПТП. След месец март **г. се опитал да се завърне постепенно към
извършването на някаква трудова дейност, макар и по-лека и по-ниско
платена. Настъпили допълнителни неблагоприятни последици от
уврежданията, причинени при ПТП- псевдоартроза и рекурвация в областта
на бедрата и коленните стави. На 08.11.**г. след преглед било констатирано
скъсяване дължината на единия крак с 2 см, водещо до неправилна походка,
както и котрактура на лява глезенна става. Това принудило ищеца да
2
преустанови опитите си да се върне на поС.на работа. Нямало как да се
завърне на работа и да продължи да получава доходи, тъй като в
противопоказанията на ТЕЛК за работа бил посочен „тежък физически труд“ ,
а работата на ищеца преди ПТП била само такава. Ищецът не притежавал
квалификация и в с.Изворско нямало свободни места за лица с 86% т.н.р. била
му отпусната социална пенсия в минимален размер, която не покривала
загубите, които търпял от неполучения месечен доход в периода 13.11.**г. до
30.04.2019г. Сочи се, че между страните съществува сила на пресъдено нещо
относно извършения деликт, вината на, причинната връзка между
допуснатите нарушения и настъпването на ПТП и по отношение на
получените от ищеца увреждания и причинната връзка между настъпването
им и ПТП, по отношение на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и виновния водач, възражението за съпричиняване. Твърди се, че за
процесният период ищецът е можел да реализира доходи от положен труд
при липса на получените от ПТП увреждания в размер на 18 000 лева. Излага
се, че в периода месец юни **г. до месец април 2019г. е получил социална
пенсия в размер на 2481.76 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД “Л.Ин.” е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на иска.
Оспорва се, че инвалидизацията на ищеца е настъпила следствие на
настъпилото на 19.09.2016г. ПТП. Оспорва се ищецът да е работил поС.но на
трудов договор, а понякога на частно без сключен граждански или трудов
договор като дървосекач, общ работник и да е събирал билки. Оспорва се
преди ПТП да е реализирал доход в размер на средната за страната заплата,
както твърдението, че за процесния период е можел да реализира доход в
такъв размер. Твърди се, че през времето, през което е бил трудово ангажиран
е получавал възнаграждение в минимален размер. Твърди се, че в процесния
период ищецът е получавал социална пенсия, добавки и трудови доходи.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 18.10.**г. Решение №1283/19.06.**г., постановено
по НОХД №2268/**г. по описа на ВРС Ст.В.Д. е признат за виновен за това,
3
че на 19.09.2016г. на път II гр.Добрич- гр.Варна, кил.17.2 в землището на
с.Зорница, обл.Варна, при управление на пътно превозно средство – л.а. БМВ
с рег.№ТХ **, нарушил правилата за движение – вл.20 от Закона за движение
по пътищата, ал.1 и по непредпазливост причинил осем телесни повреди на
М. М. Й., изразяващи се в : контузия на мозъка, обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота; гръдна травма с контузи на бял дроб,
усложнена с развитие на левостранен пневмоторакс и малък пневмоторакс
вдясно, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота;
комбинирана травма в областта на корема, изразяваща се в хемоперинеум,
десорзия на напречното дебело черво, контузия на черен дроб с наличието на
фисура, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота;
двустранно счупване на леви и десни ребра, което е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 2,5-3 месеца;
подрохантерно счупване на лява бедрена кост, което е определило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по -малък от
5-6 месеца; счупване на диафизата на дясна бедрена кост, което е определило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-
малък от 5-6 месеца, двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е
определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период не по-малък от 4,5 -5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ ,
пр.2 НК, като на основание чл.78 а НК същия е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание. Решението е
потвърдено с Решение №220/18.10.**г., постановено по ВНОХД №855/**г. по
описа на ВОС.
С Решение от 30.04.**г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.а“ ЕАД-гр.Варна
за М. М. Й. е определена 86 % трайна неработоспособност при определени
противопоказани условия на труд: тежък физически труд.
С Решение от 13.04.**. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.а“ ЕАД-гр.Варна
за М. М. Й. е определена 50 % трайна неработоспособност при определени
противопоказани условия на труд: тежък физически труд.
С Решение №47/13.04.**г. по гр.д. №50/**г. по описа на Окръжен съд
гр.София „Л.Ин.“АД е осъдено да заплати на М. М. Й. сумата от 100 000
лева,к представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2016г.,
4
ведно със законната лихва, считано датата на увреждането до окончателното
изплащане, сумата от 4181 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди- разходи за лечение, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 19.09.2016г., ведно със законната лихва, считано датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Решението е
потвърдено с Решение №932/22.04.2019г. по т.д. №3455/**г. по описа на ВКС.
Представени са и други писмени доказателства, за които липсва
необходимост да бъдат обсъждани предвид обявените за безспорни факти и
обстоятелства.
С Решение №**/30.06.**г., постановено по гр.д. №13442/**. по описа на
ВРС „Застрахователна компания Л.Ин.“ АД е осъдена да заплати на М. М. Й.
сумата от 5 529,74 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи
от труд за периода от 19.09.2016 г. до 19.09.** г., претърпени в резултат от
реализирано на 19.09.2016 г. по път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна)
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег. № ТХ**, застрахован по действащ към датата на събитието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на датата
на исковата молба – 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 429, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1,
т. 1 от КЗ, като искът е отхвърлен в частта за разликата над сумата от 5
529,74 лв. до пълния предявен размер от 9600 лв. Решението е частично
отменено с решение №**.02.2023г., постановено по възз.гр.д. №2454/**г. по
описа на ВОС като следващото се обезщетение е присъдено в размер на
8837,03лв.
Свидетелят В.Г.С. излага, че живее на семейни начала с ищеца. Сочи, че
ПТП с него станало на 19.109.2016г. преди него той работел в озеленяването,
след това бил поддръжка на хотели и след това бил без договор в гората. В
гората товарел камионите с дърва и вземал горе -долу до 1000 лева на месец.
След ПТП М. не можел да работи. Седем, осем месеца се пробвал да работи
като охрана в стопанството в тяхното село, но се влошил и отново тръгнали
по доктори. Излязло решение на ТЕЛК, защото докторите му забранили да
работи, понеже не можел да вдига тежко, а такава му била работата. След
5
като излязло решението на ТЕЛК година и половина нямало как да работи.
Сега работел и бил машинист в „Одесос“. Изкарал курс за пътно-строителни
машини, за багери. Преди катастрофата винаги работел, имали едно дете и
той ги издържал. Сега живеели с баща му. В гората работел от месец май до
месец септември 2016г.
Свидетелят Г.П.М. излага, че е работил заедно с ищеца в гората, в
озеленяването. В гората товарили дърва без сключен договор. Така се
практикувало. Плащали им на ръка по около 1000 лева на месец. Работили за
един горски от Аксаково и той им плащал всеки месец. Дървата се товарили
за доставка по домовете и за тирове. Горския имал разрешение за сеч, но
нямал фирма. С.Д. също работел с тях в гората. Това било лятото на 2015г. и
2016г. След инцидента ходел веднъж в месеца при М. да го вижда. Година,
година и половина след инцидента, той не работел. След това започнал като
охрана в селското стопанство, но видял, че не може да работи и се отказал. В
момента М. бил възстановен, но не можел да работи тежка работа.
Съгласно заключението на СМЕ М. Й. е получил счупване на двете
бедра и други травматични увреждания. При проведените освидетелствания
от ТЕЛК са установени псевдоартроза/лъжлива става/ и зарастване на дясното
бедро с отворен ъгъл напред, псевдоартроза на лявата бедрена кост и
контрактура на лявата глезенна става. Във връзка с тези увреждания М. Й. не
е могъл да изпълнява тежка физическа работа като дървосекач, в
строителството и други.
Съгласно заключението на проведената по делото СИЕ размерът на
средната работна заплата за страната в частния сектор за периода 13.11.**г.
до 30.04.2019г. е 20 438.27 лева. За същия период размера на минималната
работна заплата за страната е бил 9 112.37 лева. За този период на ищеца е
била изплатена социална пенсия в размер на 2 359.76 лева. За този период
ищецът в получил доход от трудова дейност в размер на 6 139.14 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка „Гражданска
6
отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети
лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства. За основателността на предявения иск по делото
следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки :
вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно
събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е
причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно Д.ие. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
Претендират се вреди под формата на пропуснати ползи от
нереализиране на доход от труд. При причинена телесна повреда и
увреждане на здравето, водещи до намаляване на работоспособността,
оценката на пропуснатата полза е трудовият доход, който пострадалото лице
би получавало през следващите години, ако не беше извършено непозволено
увреждане спрямо него. При изчисляване на обезщетението се вземат
предвид всички конкретни обстоятелства – възраст, досегашното
здравословно съС.ие, развитието на заплащането на съответната дейност и
други релевантни обстоятелства. Дали пострадалият от деликт е щял да
придобие дохода, който е осуетен от деликта, е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти в действителността, които подлежат на
доказване от ищеца.
Пропуснататa полза е обективна категория и за доказването й е
необходимо да се установят фактите и обстоятелствата, от които произтича
реалната осъществимост на ползата, т.е. на прихода.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
извършения деликт, вината на застрахованото в ответното дружество лице,
причинната връзка между ПТП и получените от ищеца увреждания;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
виновния водач. Всички тези факти са установени в предходно водени
процеси между страните и се ползват със сила на пресъдено нещо.
Инвалидизацията на ищеца, призната с решение на ТЕЛК от **г.
7
следствие на настъпилото ПТП и причинната връзка между тях, както и вида
на трудова дейност и размера на дохода му от същата, непосредствено преди
настъпването на ПТП също са установени и доказани в производството по
гр.д. №13442/**. по описа на ВРС със същия предмет за предходен период /
19.09.2016 г. до 19.09.** г./ поради което и възраженията на ответника в тази
връзка са недопустими и не могат да бъдат преразглеждани в нов процес.
Така съобразно Решение №**.02.2023г., постановено по възз.гр.д. №2454/**г.
по описа на ВОС преди настъпването на ПТП ищецът е работил в сферата на
дърводобива и е реализирал месечен доход в размер на 1000 лева. Касае се за
правопораждащи факти, относими към възникването на признатото с влязло
в сила решение право, които се ползват със сила на пресъдено нещо макар и
за различен период.
От СМЕ се установява, че в процесния период ищецът не е могъл да
извършва тежък физически труд следствие на настъпилите здравословни
увреждания от ПТП и настъпилата инвалидизация. Товаренето на дърва
безспорно изисква тежки физически усилия и е било противопоказно за
ищеца.Извършваната от ищеца трудова дейност представлява такава в
частния сектор, поради и което съдът приема, че същият е могъл да реализира
доход от упражняването й в размера посочен от вещото лице по ССчЕ
20 438.27 лева, предвид необходимостта да се съобрази увеличаването в
заплащането през годините. От тази сума следва да се приспаднат доходите
на ищеца от получена социална пенсия в размер на 2 359.76 лева и
реализирания доход от вид трудова дейност в размер на 6 139.14 лева, поради
и което размерът на дължимото обезщетение възлиза в размер на 11 939.37
лева, която сума представлява настъпилата за ищеца вреда под формата на
пропусната полза от нереализиран в пълен размер доход. Искът е основателен
за този размер и претенцията следва да се отхвърли за разликата до 18 000
лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените
направените разноски в настоящото производство. Ищецът претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение, за което има доказателства да
платено в размер на 2100 лева. Възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е несъстоятелно, с оглед минималния размер
8
по чл.7,ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да се редуцира с
оглед уважената част от иска и да се присъди в размер на 1392.93 лева.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на : 101 лева за заплатен
депозит за ССчЕ и 168.35 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от
331.65 лева за изплатени от бюджета на съда депозити за ССчЕ и СМЕ.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.Ин.“АД, ЕИК:** със седалище
и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №51Д да заплати
на М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.Изворско, общ.Аксаково, обл.Варна,
ул.“**“№11 сумата от 11 939.37 /единадесет хиляди деветстотин
тридесет и девет лева и тридесет и седем ст./лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от липса на реализиран доход,
причинени следствие настъпила на 13.11.**г. инвалидизация, представляваща
ексцес и пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19
септември 2016г. от застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №BG/22/***, валидна от
29.07.2016г. до 28.07.**г. водач при управление на л.а. БМВ ** с рег.№ТХ **,
за периода 13.11.**г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -29.08.**г. до окончателното й
изплащане,на основание чл.432,ал.1 КЗ КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата до 18 000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.Ин.“АД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №51Д да
заплати на М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.Изворско, общ.Аксаково,
обл.Варна, ул.“**“№11 сумата от 1392.93 /хиляда триста деветдесет и два
лева и тридесет и девет ст./лева, представляваща разноски по делото , на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.Изворско,
9
общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“№11 да заплати на Застрахователна
компания „Л.Ин.“АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.“**“ №51Д сумата от 269.35/двеста шестдесет и девет
лева у тридесет и пет ст./лева, представляваща разноски по делото , на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.Ин.“АД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №51Д да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
районен съд сумата от 331.65 /триста тридесет и един лева и шестдесет и
пет ст./лева, представляваща изплатени от бюджета на съда депозити за
експертизи, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10