РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Пловдив, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 180/07.10.2022г., постановена по НОХД № 1099/2022г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив, осъденият Н. Е. Т. е признат за виновен в
това, че на 20.12.2019г. в гр.* е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „*“, с регистрационен № *, след употреба на наркотични вещества
- амфетамин, поради което и на основание чл.343б, ал.3 вр. чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.
Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание една
година лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
На основание чл.59, ал.2 и ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан, считано от
20.12.2019г. до 31.12.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода, както и от 01.01.2020г. до 06.02.2021г. с мярка за
1
неотклонение „домашен арест“, като два дни се зачитат за един ден лишаване
от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Съгласно чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от
20.12.2019г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият Т. да изтърпи
изцяло и отделно от горепосоченото наказание, наказанието, наложено му по
НОХД № 1043/2018г. по описа на ПРС, ХХ н.с., в размер на десет месеца
лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим според чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно вещественото
доказателство и разноските по делото.
По повод въззивна жалба на защитника на осъдения съдебният акт е бил
предмет на въззивен контрол. С решение № 141/15.04.2024г., постановено по
ВНОХД № 2482/2023г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на
Районен съд гр.Пловдив, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е намалил
размера на наложеното наказание лишаване от свобода на шест месеца и на
основание чл.55, ал.3 от НК е отменил присъдата в частта, в която е наложено
наказание глоба в размер на 500 лв.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата на Районен съд гр.Пловдив е влязла в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От осъдения Т., чрез неговия защитник, е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Прави се искане за възобновяване на делото, връщането му на друг състав на
първоинстанционния съд или осъденият да се признае за невинен.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Т. и неговият защитник
поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
2
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Осъденият, в последната си дума, иска да бъде оправдан.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се
отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и
ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
3
Неоснователно е оплакването в искането, че при присъдата на Районен
съд гр.Пловдив е налице липса на мотиви, порок който не може да се санира
от въззивния съд.
Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част, мотиви
и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско
убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето естество
вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение
на определени факти и обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото,
която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По
този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните,
така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на
начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.
В случая първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по
чл.305, ал.3 от НПК в мотивите да посочи какви обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Обсъдил е противоречивите доказателства
и е изложил аргументи кои кредитира и на кои не дава вяра. Спрял се е и на
писмените доказателства. Не търпи упрек, че не е анализирал всяко едно от
тях, каквото е виждането на защитата.
Не се приемат и възраженията срещу съдебния акт на Окръжен съд
гр.Пловдив. Решението му отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. В него
са обсъдени доводите на страните и им е даден отговор.
При преглед на съдопроизводствените действия на двете съдебни
инстанции не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането, проверката и анализа на различните
доказателствени източници.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен и
всестранен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се
констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на
процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен,
4
обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената
дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ
на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил
крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Двете съдебни инстанции са анализирали обясненията на осъденото
лице и показанията на свидетелите. Изложили са съображения коя част от тях
кредитират и коя разглеждат като израз на правото на защита. Оценили са ги
съобразно събраните доказателствени материали, без да са допуснали
превратна или тенденциозна оценка. Дали са проведени очни ставки или не,
преценката е на решаващия съд. Няма и такова искане от страните.
Заключенията на приетите комплексни съдебномедицински експертизи също
са били обект на внимание на решаващите съдилища.
Настоящата съдебна инстанция не приема за основателни и доводите в
искането относно тестовата касета. Дали въпросното техническо средство се
използва и след инкриминираната дата е без значение. Няма доказателства да
е подменено.
Относно липсата на протокол за оглед на веществено доказателство,
това писмено доказателствено средство не е задължително, нито което и да е
от доказателствените средства. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нито едно от
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Всеки един факт, свързан с предмета на
доказване, може да се установи с всички допустими от закона доказателства и
доказателства средства. Не е имало пречка защитникът, който е
представлявал осъдения и в съдебното производство, да поиска извършване на
оглед на вещественото доказателство, след като намира, че такъв е необходим
да се направи. Според Методическите указания за работа с горния тест
/р.ІІ,т.4/ резултатите от него трябва да бъдат анализирани в рамките на 10
минути след стартирането му. Следователно евентуален оглед не би имал
търсената от защитата безспорност на резултатите от вещественото
доказателство.
Показаният от тестовата касета положителен резултат намира опора в
свидетелските показания. Отразен е и в писмените доказателства - протокол
5
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, протокол за медицински изследване, талон за изследване, АУАН.
Неспазването на раздел ІІІ, т.6 от Методическите указания не води до
опорочаване на проверката с полевия тест. Тези за определени отбелязвания
върху тестовата касета, начин на опаковане са част от една административна
процедура, която предхожда образуването на досъдебното производство.
Наличието на тези надписи, пакетирането не й предават предварително
определена доказателствена тежест. Липсата им не прави тестът невалиден.
Резултатът от тестовата касета подлежи на преценка наред с останалите
доказателства и доказателствени средства.
Незаконосъобразно е възражението на защитата за липса на
правоспособност на свидетеля С. З. да извършва тестове с „Дрегер Дръг Чек -
3000“. От показанията на същия се установява, че в служебните му
задължения влиза тестване за алкохол и наркотични вещества. Посочва, че е
запознат с инструкцията за работа с този полеви тест. Такъв извод може да се
направи при проследяване на твърденията и действията му в конкретния
случай.
При установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /Наредбата/ не разписва полицейският служител да е преминал
определено обучение, каквото изискване е налице съгласно чл.8, ал.1 от
Наредбата при констатиране концентрацията на алкохол в кръвта.
Според чл.15, ал.6 от Наредбата при неявяване на лицето за изследване в
указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който
е установена употребата на наркотични вещества. По делото безспорно е
установено, че осъденият Т. по собствена воля е отказал да даде кръв за
изследване, въпреки че е имал възможност да стори това.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд
и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е транспортно престъпление на
6
просто извършване. За да е осъществен неговият престъпен състав е
необходимо да се установи употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Законодателят не се интересува от вида, количеството на тези
вещества и какво е конкретното им проявление в поведението на водача. Не е
необходимо да се изследва какви промени са настъпили в съзнанието на
последния след техния прием и дали той представлява опасност за
движението. Със самата употреба се поставя в опасност нормалната и
безаварийната транспортна дейност, лични и имуществени интереси на
неопределен брой физически и юридически лица. Това прави деянието
общоопасно престъпление.
Към инкриминираната дата от обективна страна съставът на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК изисква управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Доказването на тази употреба се
установява с всички предвидени в НПК доказателствени средства и способи.
В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /Решение № 116/08.08.2016г.
по н.д. № 34/2016г., III н.о.; Решение № 81/15.05.2018г. по н.д. № 237/2018г.,
III н.о.; Решение № 126/05.07.2019г. по н.д. № 540/2019г., II н.о.; Решение №
198/04.12.2019г. по н.д. № 562/2019г., I н.о.; Решение № 259/23.01.2020г. по
н.д. № 938/2019г., I н.о., НК/. Към момента на извършване на деянието за
съставомерността на чл.343б, ал.3 от НК законодателят не е имал изискване
установяването употребата на наркотични вещества да става по „надлежния
ред“, предвиден в Наредбата, за разлика от чл.343б, ал.1 от НК, при който
елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация,
надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред“.
Със ЗИД на НПК /ДВ, бр.67/2023г./ чл.343б, ал.3 от НК е изменен и е
създадена ал.5 на чл.343б от НК. С това изменение е въведен допълнителен
признак от обективна страна - употребата на наркотични вещества да е
установена по „надлежния ред“. Също така е предвидено отнемане в полза на
държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да
се присъжда равностойността му.
При тази нова редакция при преценка кой закон да се приложи, спор
няма, че по-благоприятен се явява този, който е бил в сила по време на
извършване на престъплението, до какъвто извод е стигнал и въззивният
7
съд.
Не е налице и основанието на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, за да се приеме,
че наложеното наказание на осъдения Т. е явно несправедливо. В искането не
са изложени доводи в подкрепа на тази теза.
Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по
въпроса за индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата
относно вида и размера на санкцията може да се проследи и провери. Тя е
формирана и в съответствие с доказателствата по делото, и със закона.
Окръжен съд гр.Пловдив е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от
НК при индивидуализация на наказанието, поради което следваща намеса би
била проява на прекалено снизхождение. Законосъобразно е приложена и
разпоредбата на чл.68 от НК, като е активирано предходно осъждане.
Съдът намира за необходимо да посочи, че искането по съдържание
преповтаря изложените във въззивната жалба доводи, въпреки че въззивният
съд не е пренебрегнал оплакванията на подсъдимия и с решението си е дал
подробен и обстоятелствен отговор на всички направени възражения. Дори е
уважил частично жалбата, като е намалил размера на наказанието лишаване от
свобода и е отменил наложената глоба.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд
и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване
на производството по делото и за оправдаването му, като неоснователно,
следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Е. Т. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 2482/2023г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 1099/2022г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9