РЕШЕНИЕ
№ 2571 19.06.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански
състав
На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на десети юни 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 30 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1
от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от И.П.К., ЕГН:
**********, чрез пълномощника й **** Ч.Х., срещу *****.
Ищцата твърди, че е
работила въз основа на трудов договор № ***** г. с ответника на длъжност „*****”.
Впоследствие с допълнително споразумение № **** г. ищцата била преназначена на
длъжност „****“, като
ТПО било прекратено със Заповед № ***** г., считано от 12.11.2018 г., на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, изречение второ, вр. чл. 325 ал. 2 т. 1 от КТ.
Ищцата отказала да подпише заповедта за уволнение, като отказът й бил
нотариално удостоверен.
Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, тъй
като заповедта за уволнение не била мотивирана- липсвали мотиви относно
основанието, на което се извършва прекратяването, като това изискване било въведено
и в защита на работника да разбере кои са фактите, въз основа на които ТПО се
прекратява.
На второ място, се твърди, че съгласно теорията и
практиката „съкращаване на щата“ означавало премахване на отделни бройки от
общата численост на служителите в предприятието, поради преустановяване на
трудовите им функции. Законосъобразността на уволнението тук изисквала да се
установи, че се касае за реално премахване на съответната трудова функция,
която за в бъдеще вече не съществувала, като съкращаването на щата трябвало да
бъде извършено по надлежния ред и от компетентния орган. В случая обаче тези
изисквания не били спазени.
Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което
да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено с горепосочената
заповед и като такова да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа за
периода 12.11.2018г. – 12.05.2019г. в размер на 4189,38 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
03.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен и недоказан.
Твърди се,
че искът бил погасен по давност, тъй като не бил предявен в двумесечния срок от
деня на прекратяването.
Признава
се, че ТПО между страните било прекратено с оспорената заповед за уволнение,
връчена при отказ, нотариално удостоверен, като самата заповед била получена от
ищцата на 28.11.2018 г.
Съкращаването
на щата се наложило поради намаляване обема на работа в *****, нуждата
от оптимизация на дейността и облекчаване на бюджета, в която връзка
председателят взел решение да закрие единствената щатна бройка „******“, като се
изготвило и утвърдило ново щатно разписание. Той упражнил вменени му по закон и
устав правомощия- чл. 26 ал. 2 т. 4 от ЗК и чл. 38 ал. 2, предложение пето от ****.
Решението му било сведено до знанието на УС на ******
Не било
вярно твърдението на ищцата, че заповедта за уволнение не била мотивирана- в
нея били посочени правно и фактическо основание, като било записано още, че
заповедта се издавала на база ново щатно разписание по заповед ***** г.
Твърди се,
че заповедта била издадена от компетентен за това орган и по надлежния ред.
Според съдебната практика не подлежала на съдебен контрол преценката на
работодателя да извършва промени в щатното разписание, доколкото това било
въпрос на целесъобразност. Съкращаването на щата било реално, тъй като се
премахвала единствената такава длъжност.
Искът за
изплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение също
следвало да се отхвърли, предвид неоснователността на иска за признаване на уволнението
за незаконно.
Моли за
отхвърляне на исковете. Също претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства – трудов договор и допълнително споразумение, се установява, че
ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 13.02.2008 г.
последно на длъжност “*****”. Трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 12.11.2018 г./ с връчване на
заповедта за уволнение/ поради съкращаване в щата, на основание чл.328, ал.1,
т.2, изр.2 от КТ, по силата на Заповед № *****г., издадена от *****. Спорно
между страните се явява обстоятелството дали решението за съкращаване в щата е
взето от надлежен, оправомощен орган. От представените по делото доказателства
се установява, че с Протокол от 09.11.2018 г. К. К. в качеството на ***** е взел
решение за съкращаване в щата, като е премахнал, считано от същата дата,
единствена щатна бройка на длъжността “*****”, като е изготвил и утвърдил ново
щатно разписание. Със заповед № *****. на К. К. в качеството на ****** същият е извършил промени в щатното
разписание, като е закрил единствена щатна бройка за длъжността “*****”. От
протокол от 14.11.2018 г. от заседание на членовете на управителния съвет и
контролния съвет на **** се
констатира, че на заседанието **** К. е запознал членовете на управителния съвет и
контролния съвет на ***** с причините
за прекратяване на трудовия договор на ищцата К..
Ищцата
заявява, че вземането на решението за съкращаване в щата следва да се извърши
от общото събрание или управителния съвет на ***** но не и еднолично от *****. Ответникът
е навел възражение, че К.се явява *****, но и *****, поради
което и има правомощия в посочената насока, предвид уредената в *****/ и в устава
на **** възможност
да сключва и прекратява трудовите договори на работниците и служителите.
В правомощията на общото събрание на ******, уредени в
разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗК, липсва изрично посочване, сред изброените
изключителни правомощия, вземането на решение за съкращаване в щата. Съгласно
ал.6 на същия текст, Общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси,
свързани с ***** и нейната
дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗК, управителният съвет изпълнява решенията на общото събрание и направлява
дейността на *****. Той
осъществява и други функции, определени със закона и устава.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.3, 4 и 5 от ЗК, председателят на ***** ръководи
текущата дейност на *****, сключва и
прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на **** и определя
трудовите им възнаграждения, изпълнява и
други функции, определени в устава, съобразно закона.
Съгласно чл.
25, 35 от вписания в Търговския регистър Устав на ***** от 2008 г.,
не са уредени изрични правомощия на общото събрание и управителния съвет за
вземане на решения за структурни промени и реорганизация относно щатното
разписание на *****. В чл.35,
ал.1 от Устава е прието, че УС ръководи текущата дейност на ***** и решава
всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на общото събрание.
Съгласно
чл.38, ал.1 от Устава, председателят на ***** е председател на УС, а в ал.2 е
уредено, че председателят на ***** ръководи текущата дейност на кооперацията, сключва и
прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на ***** и определя
трудовите им възнаграждения.
В Определение № 49 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2016 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията *****, по въпроса кой е компетентният орган да приеме
решение за съкращаване на щата, когато работодател е **** -
управителят или управителният съвет, е прието, че председателят на ***** е
разполагал с компетентност да одобри новото щатно разписание, въз основа на
решение на УС на ***** за
съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността "*****",
заемана от ищеца. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на Върховния
касационен съд по чл. 290 ГПК - решение № 327 от 28.04.2010 г. по гр. д. №
796/2009 г., IV г. о., в което се приема, че в правомощията на председателя на ****, в
изпълнение решение на УС за съкращаване на щата, е да реши конкретно кои бройки
и от коя длъжност да се съкратят съобразно компетентността му предвидена в
закона и устава. На него е възложено оперативното управление, включително
правомощието да определя числения състав на работниците и служителите като
направи вътрешно разделение на труда в предприятието, съгласно чл. 26, ал. 1,
т. 2 и 4 ЗК, с оглед на което председателят на **** е компетентен да утвърждава ново
щатно разписание. Това
правомощие не представлява вземане на решение по основни насоки за развитие на
дейностите на ****, предвидено
като такова на Общото събрание на **** - чл. 15, ал. 4, т. 8 ЗК. Не всяко
съкращаване на щата е съществена организационна промяна. Определянето на общия
брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по
трудови функции по начало не е съществена организационна промяна. Това е
решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на
кооперацията, което е необходимо да се взема оперативно.
С решение №
413 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013 г. на ВКС, IV г. о. е даден отговор
на въпроса, дали ***** на
търговско дружество има правомощия да утвърждава щатното разписание в
дружеството, като съдът е приел, че възлагане на управлението дава право на ***** да взема
решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са
изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. има компетентност да
променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е
предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган.
В Определение № 176 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3495/2008 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията ****** е прието, че относно
компетентния орган, оправомощен да взима решения за съкращаване в щата, следва да
се прецени дали в устава на ***** не е изрично посочено кой неин орган има правомощието да
взима такова решение. Съгласно устава, възпроизвеждащ нормата на чл. 17, ал. 3
ЗК (отм.), общото събрание обсъжда и взема решения по всички
въпроси, свързани с **** и нейната дейност, и когато законът или уставът не
предвиждат изрично това. Следователно, компетентният в случая орган
е общото събрание на ****. Делегиране на правото за съкращаване на щата на
управителния съвет е недопустимо, тъй като подобна делегация излиза извън правомощията на
този орган, очертани с устава. Затова и заповедта на *****, с
която е наредено да бъде съкратена 1 бр. **** от щатното разписание, не
произвежда правно действие. ***** е орган с представителни, а не с
разпоредителни правомощия и следователно упражненото от него със заповедта право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е незаконосъобразно. Спорният по
настоящото дело въпрос следва да получи разрешение съобразно организационната
структура на ответника - ****, нормативно
установените правомощия на органите на **** със Закона за кооперациите и тези,
предвидени в устава на ответника.
Посочената
съдебна практика се явява противоречива, но настоящият съдебен състав намира,
че принципно и безпротиворечиво се приема в посочените съдебни актове на ВКС,
че следва да се извършва преценка за правомощията на органите на ***** относно
съкращаване в щата, като се изхожда от залегналите такива в устава. В настоящия
случай липсва изрично посочване в Закона за кооперациите, както и в устава на
ответната **** сред
изключителните правомощия на Общото събрание вземане на такова решение.
Несъмнено, общото събрание може да вземе решение за структурна реорганизация на
кооперацията, но липсва спор, че такова решение не е взето.
Съкращаването
на щата се явява съществена реорганизационна промяна, която следва да бъде
решена от Управителния съвет, но не и еднолично от председателя му, който се
явява и ****. Последният
може да издаде заповед за прекратяване на трудово правоотношение със
съответните работници или служители, чиито длъжности се съкращават, но не може
да вземе еднолично решение за реорганизация в щата. Неслучайно и разгледаните
от ВКС случаи касаят именно фактическо съкращаване в щата от ****, но въз
основа на решение на управителния й съвет. Оперативното управление, възложено
на ****, се явява в
насока кои именно лица да бъдат съкратени / при повече от едно лице, заемащо
съответна длъжност/, но не и принципното решение за намаляване на щатната
численост, което има траен характер и представлява по своето естество
съществена организационна промяна.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението за съкращаване в щата се явява взето от
лице, което не е оправомощено за това, поради което и уволнението, сторено въз
основа на това решение, се явява незаконосъобразно. Ето защо същото следва да
се отмени.
Предвид
уважаване на главния иск, следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. От
представената трудова книжка на ищеца в оригинал в съдебно заседание, проведено
на 10.06.2019 г., се установява, че ищецът не е започнал работа по друго
трудово правоотношение след прекратяване на това, предмет на разглеждане в
настоящото производство, до 10.06.2019 г. Следователно претенцията следва да
бъде уважена изцяло за периода 12.11.2018г. – 12.05.2019 г. От неоспореното
заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец, предхождащ уволнението,
възлиза на 698,23 лв. С оглед изложеното, обезщетението за оставане без работа
възлиза на 4189,38лв. Искът ще се уважи изцяло, наред с обезщетение за забава,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Не се възприема възражението на ответника за
погасяване на исковете по давност, тъй като същите са предявени в двумесечен
срок от датата на уволнението / съгласно чл.358, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда/, а именно от 12.11.2018 г., поради което и не са погасени по давност.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, като от представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е заплатил такова в размер на 1500лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
обективно съединяване на три иска / възнаграждението за първите два от които е
в минимален размер от 560лв. – минималната работна заплата и 300лв. – за
оценяемия иск/, както и проведени 4 съдебни заседания, то минималното
възнаграждение е 1283,26лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че на ищеца следва да се присъди възнаграждение в претендирания
размер, поради което и не се възприема възражението на ответника в тази насока.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на
делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 327,57лв. /по 80лв. за уважените неоценяеми
искове и 167,57лв. – за уважения оценяем иск/ - държавна такса, както и 60лв. –
разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ***** г. на *****, с която на основание чл.328, ал.1,
т.2, изр.2 от Кодекса на труда, считано от 12.11.2018 г., е прекратено
трудовото правоотношение с И.П.К., ЕГН: **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като
възстановява ищеца И. П.К., ЕГН: **********, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност –
„*****“, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА *****, да заплати на И. П.К., ЕГН: **********,***, на основание чл.344, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда, сумата от 4189,38 лв./четири
хиляди сто осемдесет и девет лева и 38ст./, представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в периода
12.11.2018 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 03.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1500 лв./хиляда и
петстотин лева/ – разноски по производството, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 327,57лв./триста
двадесет и седем лева и 57ст./ – държавна такса и сумата от 60лв. /шестдесет лева/– разноски за
съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 24.06.2019 г., като препис от същото се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д.
КАЦАРОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.