Р Е Ш Е Н И Е
№ 202/16.07.2020 г.,
град Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седми
юли, две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и
прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от председателя КАНД № 242 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич, подадена чрез юрисконсулт ***, редовно упълномощен,
срещу Решение № 122/ 14.04.2020 г., постановено по НАХД № 1270/2019 г. по описа
на Районен съд – Добрич.
Касаторът настоява, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба представя писмен
отговор по касационната жалба, в който излага подробни съображения за неоснователността
на същата. Моли, жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Добрич, като обсъди събраните
доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата
на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна.
Районният съд е установил следната фактическа
обстановка:
С оспореното наказателно постановление № 08 –
001429/323 от 28.08.2019 г. на “***.” ЕООД е наложена имуществена санкция от 3
000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3, за това че в
качеството си на работодател е допуснал до работа в обекта – поле с лавандулови
насаждения, находящо се в землището на с. Божурово, общ. Добричка и
стопанисвано от дружеството на 19.06.2019 г. ****, без да е сключил с него
трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл.62, ал.1 във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, но е отменил същото тъй като е приел с оглед на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, че не е установено
по-безспорен начин, че дружеството работодател е наело лицето Виктор **** да
извършва трудова дейност.
При постановяването му РС е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313
и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
факти и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен
състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
ДРС правилно е приел, че не се
установява **** да е престирал труд в полза на „***.“ ЕООД, без да има за това сключен писмен трудов договор. От
приетите по делото доказателства не се установява, привлеченото към административно наказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
от КТ. Липсват доказателства относно
твърдението, че едноличния търговец и Виктор **** са се намирали в трудови
правоотношения. Настоящия състав на съда намира, че не са ангажирани от страна
на АНО доказателства установяващи по безспорен начин, че „***.“ ЕООД е наел непълнолетното лице да извършва
трудова дейност на лавандуловите насаждения. Безспорно както от представеното
сведение, така и от разпита на актосъставителя и бащата на непълнолетния се
установява, че той е бил на нивата, защото е нямал на кого да бъде оставен. Не
се установява по никакъв начин, че дружеството е наело освен бащата, така и
сина да извършва трудова дейност. Още повече, че от представения протокол от
извършване на проверката се установява, че всички други присъстващи на нивата
работници – около 10 човека са имали сключени трудови договори, т.е. търговецът
в това отношение е бил изряден.
В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства
твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение,
което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства
установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение,
а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване
наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага
труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на
КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна
сила, в тежест на административнонаказващият орган е да извърши разследване на
същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема,
че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен
трудов договор. Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат
стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с
оглед спазването на принципа на законосъобразност. Правилно ДРС е отменил
наказателното постановление, като е констатирал издаването му в противоречие
със закона. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва
да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което
не е сторено от административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната
практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на
трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на
правата на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което
има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички
свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на
съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с
каква правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за
обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.
С оглед горното касационната жалба се явява
неоснователна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, І състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №122/14.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 1270/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: