№ 75
гр. Чирпан, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20235540200163 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на М. Х. Х., от ** с ЕГН
**********, съдебен адрес за призоваване ** Адвокатска кантора „ДУКОВ § ПАРТНЬОРИ“,
против НП № 23 - 0375- 000068/ 22. 03. 2023 г., издадено от И. Димитров Димитров, на
длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно
наказание по чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв..
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и
същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира
разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4
от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален
размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
1
Установи се по делото, че с НП № 23 - 0375- 000068/ 22. 03. 2023 г., издадено от И.
Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на
жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200лв., затова че: “ на АМ "Марица, км 14 +800 метра по посока север -
юг, управлява собственият си лек автомобил ** 7 с рег№ **, като се движи с несъобразена
скорост спрямо пътната обстановка, атмосферните условия /дъжд/ като излиза от ляво
на пътното платно и се блъска в предпазна мантинела в следствие на удара, излиза и се
блъска отдясно на пътно платно в предпазна мантинела и реализира ПТП с пострадали
лица, е извършил:
Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, за да
спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което
виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е постановено въз основа на АУАН с актосъставител И. Н. А. и
свидетел по съставянето на акта Ж. М. Ж. и двамата служители в РУ Чирпан.
Разпитан в хода на производството актосъставителя А. изрично заяви в показанията
си, че „ Не съм посещавал това ПТП…това което е в констативния протокол, не съм го
писал аз. Правя го на подписа на колегата Пламен Славов на почерка.
Тези показания сочат, че записаното в АУАН досежно съставянето му е невярно.
Само този факт е достатъчен за отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 40,
ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Ако липсват свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението и само в този случай, е допустимо акта
да се състави в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е императивна и обхваща всички случаи, в които
нарушенията се установяват въз основа на свидетелски показания или други
доказателствени средства, които нямат правната природа на официални документи. Акта се
съставя в присъствието на лицата, възприели извършването или установяването на
нарушението, защото чрез техните показания се потвърждават фактите, които
актосъставителя приема за установени и отправя като фактическо обвинение. Ако такива
свидетели няма и той лично е установил извършването на науршението въз основа на други
доказателствени средства, то акта се съставя в присъствието на двама други свидетели,
което се вписва изрично. Неспазването на това изискване не съставлява нередовност, при
която е допустимо да се издаде НП, защото представлява гаранция за правото на защита на
наказаното лице от най-ранния етап на административно-наказателното производство.
Условието на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не е самоцелно, а осигурява състезателност от най-
2
ранната фаза, чрез изискването актосъставителя и нарушителя да възприемат показанията на
очевидците и да се даде възможност на уличеното лице да възрази против тях. В случая
изобщо не е ясно имало ли е свидетели очевидци на настъпването на твърдяното ПТП, като
дори самия актосъставител отрича да е посещавал местопризшествието, камо ли да е
събирал годни доказателства , именно за това е необходимо АУАН да се състави в
присъствието на двама други свидетели, като изрично се посочи, че са свидетели на
повдигане на обвинението / виж в тази насока Решение от 23.06.2017 г. на АдмС - Стара
Загора по к. а. н. д. № 194/2017 г./.
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост,
се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил
и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за движение с несъобразена
скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а
предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното
постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на
конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи
извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е
движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че
жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с релефа на
пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи
механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно чл.
57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които
то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение
на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв
извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и
съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните
особености, а именно с метеорологичното състояние на времето / дъжд /, със състоянието на
пътното платно. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност
на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен
начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното
нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да
докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В
процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи
твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН НП следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно параграф 30 от ДР на ЗДвП " Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
3
товар или други материални щети. В случая бланкетно е записано, както в АУАН, така също
и в обжалваното НП,че са пострадали лица без обаче да се сочи какви са тези лица, били ли
са пътници в автомобила или други и т.н.Горното е важно с оглед установяване правилно ли
е приложена санкционна норма на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗдДвП,която гласи,че който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието
не съставлява престъпление. Отделно от това не става ясно налице ли са материални щети
по пътно превозно средство, път, пътно съоръжение / каквито са предпазните мантинели/ и
т.н., за да се твърди, че е настъпило ПТП.
В конкретния случай е налице разминаване между обстоятелствената част, която е
възприел АНО, а именно, че било налице движение с несъобразена скорост спрямо
атмосферните условия /дъжд / състоянието на пътя и в следствие на което е реализирал
ПТП, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение. Не става изобщо ясно дали АНО възприема, че ПТП е настъпило и
реализирано, от това, че водачът не е предвидил възможността да вали дъжд и то не особено
силен / виж приложената справка от НИМХ / на Автомагистра „ Марица или не е съобразил
механично изброените и подробно визирани в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП други
условия за избиране на скоростта на движение. В конкретният случай съдът е затруднен да
приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на скоростта си на
движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото наличието на дъжд не би следвало
да се отнесе към изрично посочените в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП случаи. В
обжалваното НП АНО е следвало па категоричен начин да посочи с какво не се съобразил
водачът при избиране на скоростта си за движение, а се е задоволил чисто бланкетно да
сочи, че в конкретния случай било налице освен несъобразяване с атмосферни условия,
несъобразяване с релефа- в случая не е ясно защо е посочено, че водача е следвало да се
съобразява с релефа, тъй като няма данни за някаква конкретна специфика, с условията на
видимост, интензивността на движение, за която пък няма каквито и да било данни или
доказателства и други обстоятелства, за които също няма каквито и да било, нито описания,
нито доказателства.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да посочи,
че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното
4
средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие.
Съдът намира, че вменяваното на жалбоподателя ПТП не е в причинна връзка със
скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. Съдът не споделя
убеждението на актосъставителя, /който дори не е посетил местопроизшествието и може би
и поради тази причина не е посочил обстоятелствата изложени по- горе/ и
административнонаказващия орган, според което жалбоподателят е бил длъжен при
избиране скоростта си на движение да се съобрази с наличието на голямо количество вода
на пътното платно, в тъмната част на денонощието, около 01. 20ч. в условията на валеж.
Сама по себе си наличието на вода на пътното платно не би следвало да представлява
препятствие на пътното платно и да представлява опасност за движението. В противен
случай може би Законодателят следва да предвиди различни режими на скорост. Едни
валидни за движение на сухо и други за движение на мокро. Опасност представлява само
такова събиране на вода, което е в състояние да причини аквапланинг.
От друга страна обаче, закона е вменил в задължение на водачите да управляват
МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно
наличието на такова количество вода, което може да причини аквапланинг, по същество
трудно и невъзможно за възприемане, следва да се приеме за непредвидимо обстоятелство и
не следва да бъде и може съобразено изначално от водачите на ППС. В тази насока следва
да се отбележи, че ноторно известно е обстоятелството, че на строителството и
поддържането на републиканската пътна мрежа в Република България в последните години
се отдава изключително значение и се отделят финансови средства от Държавното
ръководство, в това число и по линията на програми финансирани от ЕС. Все пак следва да
се има предвид, че Република България е повече от десетилетие държава член на ЕС и не
бива да се толерира неизрядно поддържане на спомената пътна инфраструктура, още повече
на Автомагистрала- път с национално и международно значение.
Тук се има предвид, че мястото на нарушението е автомагистрала. Несъмнено пред
АПИ и пред държавата стои задължението да поддържа автомагистралите в Републиката, в
това число като осигури адекватно оттичане на падналите на пътното платно валежи, чрез
изграждането на отводнителна система. Такава следва да се монтира на всеки път с цел
осигуряване на безопасност на движението на МПС и особено на места, където има голяма
интензивност и висока скорост на движение на МПС каквато е една автомагистрала.В тази
ситуация за жалбоподателя са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него
знание или поне предположение, че на пътното платно ще има такова количество вода след
като дъжда не е бил особено силен.
По изложените съображения наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
5
представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 700,00 лв., съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възражение, с искане същото да бъде намалено. Съдът счита искането за основателно.
Предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, следва да се приеме, че са
налице условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, действащ понастоящем, за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение от 700,00 лева на размер от 400,00 лева –
минималният размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите следва да се
възложат в тежест на ОДМВР Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 - 0375- 000068/ 22. 03. 2023 г., издадено
от И. Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с
което на М. Х. Х., от ** с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване ** Адвокатска
кантора „ДУКОВ § ПАРТНЬОРИ“,е наложено административно наказание по чл.179,
ал.2,пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200,00 лв. , като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на М. Х. Х., от ** с ЕГН
**********, съдебен адрес за призоваване ** Адвокатска кантора „ДУКОВ § ПАРТНЬОРИ“,
направените по делото разноски в размер на 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6