Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
гр.Добрич,
29.05.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, сложи за разглеждане гр.д. №2739 по описа на съда за 2016 година,
докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Ж.И.П., ЕГН **********
*** е предявил срещу М.Г.Т. – П., ЕГН **********,*** искове (съгласно изменение допуснато в о.с.з. от 09.02.2017г.) за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника, за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Ж.Ж. П., ЕГН
**********, за определяне режим на лични
контакти с детето, за присъждане на
издръжка в полза на детето в размер на 105 лв.,
за предоставяне ползването на семейното жилище на ответницата, както и
след развода ответницата да се именува с предбрачното си фамилно име - Т.. В
исковата молба са изложени следните съображения: В началото съпружеските взаимоотношения
протичали в дух на разбирателство. Постепенно между тях възникнало напрежение,
породено от различните им разбирания и несходство в характерите им. Съпрузите
решили да работят в чужбина и с получените средства да издържат семейството, но
не се получило. Последвали множество скандали, което довело до отчуждение между
тях. Първоначално ищецът П. полагал усилия да запази брака, но поведението на
ответницата довело до липса на контакти между съпрузите. От една година съпрузите
са фактически разделени, не се срещат. Ответницата образувала срещу ищеца
производство за защита от домашно насилие, след което ищецът няма желание да
осъществява контакти с нея.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба.
Ответницата М.Г.Т.
– П. е предявила срещу ищеца по първоначалните искове Ж.И.П., насрещни
искове за развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по
време на брака дете Ж.Ж. П., за
определяне режим на лични контакти между бащата и детето, за присъждане на
издръжка в полза на детето в размер на 150 лв.,
начиная една година преди подаване на исковата молба, за предоставяне
ползването на семейното жилище, както и след развода ищцата да се именува с
предбрачното си фамилно име - Т.. Излагат се следните съображения: Преди
сключването на брака страните открили магазин за цветя с цел осигуряване на
доходи. В магазина работела само М. П.. Съпругът й не искал да работи,
евентуално правел доставки, но задължително вечер вземал оборота от продажбите.
След сключването на брака съпругът се променил. Започнал да прави скандали,
обиждал съпругата си и семейството й. След всеки скандал си заминавал. Наложило
по време на бременността и след като детето навършило 40-дни, П. да работи в
магазина. При това вземала детето със себе си. Две седмици след раждането на
детето, П. се преместил да спи в друга стая, тъй като детето му пречело да спи.
Два месеца след раждането на детето, П. се изнесъл от семейното жилище и повече
не се е връщал. По време на брака между страните, П. многократно обиждал
съпругата си и й нанасял побой. На 26.05.2014г. в заведение в гр.Добрич, в
присъствието на сестрата на П. и съпруга й, П. станал агресивен, обиждал и
заплашвал съпругата си. По пътя към вкъщи я ударил. След раздялата между
съпрузите, П. по никакъв начин не е участвал в издръжката на детето. Когато се
виждал с него не му обръщал внимание или се държал грубо. В отношения му с
детето липсва бащина обич. След срещите с бащата, детето ставало неспокойно и
се удряло по главата. Това мотивирало П. да се обърне за съдействие към отдел
„Закрила на детето”, където й било препоръчано да посещава социална услуга
„Център за обществена подкрепа”.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор на исковата молба.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Бракът между
съпрузите е сключен на 28.04.2012г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при община гр.Добрич.
От брака си
страните имат родено едно дете – Ж.Ж. П., род.***г.
Ищецът Ж.П. е представил доказателства, от които се установява, че същият
притежава два жилищни имота – апартамент в гр.Добрич със застроена площ от
115.98 кв.м. и апартамент с площ от 112 кв.м., както и товарен автомобил.
Ответницата М. П. не е представила доказателства за притежавани от нея
недвижими имоти и МПС.
В съответствие с нормата на
чл.15, ал.6 от ЗЗД съдът изиска и по делото е представен социален доклад от
дирекция “Социално подпомагане” - Добрич. От представения социален доклад се
установява, че детето Ж. посещава детска ясла №2
в гр.Добрич, за което майката заплаща ежемесечна такса в размер на 54 лв. След
раздялата на родителите, детето се отглежда от майката, която осигурява основните
му потребности от подслон, облекло и храна. Жилището, което обитават майката и
детето е собственост на родителите й. Апартаментът се състои от две стаи, кухня
и сервизни помещения. Жилището е обзаведено с мебели и уреди за обичайна
употреба. Поддържа се добра битова хигиена. Жилището, което обитава бащата Ж.П.
е собственост на неговия баща и се състои от три стаи, кухня и санитарни
помещения. Битовата хигиена е добра. Обзавеждането е съобразено с потребностите
на домакинството. Бащата е обособил кът за игра и кът за отдих за детето в
жилището. Майката М. П. е заявила, че работи като консултант с месечен доход от
600 лв. Бащата Ж.П. е информирал, че е безработен, като не е регистриран в ТД
«Бюро по труда». Ж. има избран личен лекар, който посещава при необходимост. Не
страда от хронични заболявания. От
социалното проучване е установено, че детето познава роднините си по майчина и
бащина линия. Между майката и детето съществува силна емоционална връзка.
Детето е силно привързано към баба си по майчина линия, която живее в същото
жилище. Установена е лоша комуникация между родителите във връзка с детето.
Същите са консултирани и им е издадено направление за ползване на социални
услуги към ЦОП, където с тях да работят психолог и социален работник.
По искане на ищеца Ж.П.,
делото е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена след проучване на материалите
по делото и проведено психологично
изследване на детето Ж. и неговите родители. Съгласно заключението, към периода на
обследване детето Ж. е с психо-физиологическо развитие в норма, съответстваща
на възрастта и опита му. Не се установяват наличие на физически и физиологични
дефицити или хронични заболявания. У детето са налице познавателни пропуски, но
и такива изпреварващи възрастовата му принадлежност и развитие. При Ж. не се
наблюдават отклонения в смисъл на психо-емоционално разстройство и/или болестно
състояние, различно от нормалното. Детето все още не е формирало яснота и
правилност на говорните си умения. Психо-емоционалното му поведение има
ситуативно-инстинктивен характер и е в процес на усвояване на адекватността на
психо-емоционалните си реакции. Наблюдаваните у детето негативни
психо-емоционално-поведенчески изблици са отнесени по-скоро към растежа на
детето за по-лесно постигане на моментно желание. Не се отчитат наличие и/или
индикации за физическо насилие над детето от страна и на двамата родители към
него. Към датата на обследването бащата Ж.П. осъществява лични контакти с детето
Ж. с посредничеството на лелята по бащина линия – М.Н., което подпомага процеса
на транзиторност на детето от едното жилище в другото и обратно. Независимо, че
психо-емоционалната реакция на детето в транзиторния процес от майката към
бащата се отличава с кратковременна остра ситуативна реакция на
противопоставяне, психо-емоционалната реакция на детето в транзиторния му
процес от бащата към майката се отличава със силно изразена позитивна реакция
на близост, у детето Ж. се установява наличие на амбивалентно отношение на
приемане на двамата родители. Детето възприема дома на майката като свой дом,
който е негов от раждането му и на практика е неговата защитена зона. Вещото
лице препоръчва и двамата родители да продължат да бъдат консултирани за
етапите на психо-емоционалното, психо-физическото и възрастово развитие на
детето, нивата на възпитание, подходите, методите и ролите и на двамата родители,
заедно и поотделно.
Св.М.Н. /сестра на ищеца Ж.П./ излага, че съпрузите не живеят в едно жилище от около две години. Същите сключили брак след една година съвместно съжителство, като живеели в
жилище, собственост на родителите на съпругата М. П.. Започнали общ бизнес –
магазин за цветя, в който работели и двамата. След раждането на детето Ж.,
майката се грижела за него, а ищецът Ж.П. работел в магазина. Отношенията между съпрузите се влошили малко след раждането на детето. Според св.Н.причината за неразбирателството между съпрузите е несходството
в характерите им. Разделили се, защото между тях
имало постоянно кавги и неприятности, като се започнало още около
приготовленията около сватбата, след това при избора на име на детето и пр. Преди това, няколко пъти Ж.П. се връщал да живее в дома на родителите си. Съпругата му изхвърляла багажа му
през терасата. През м.юни 2016г. съпрузите заминали за Англия, за да работят.
След завръщането им отношенията им били „съвсем нажежени”. Св.Н.твърди, че
съпругата М. П. се държала арогантно /напр. удряла по масата/ при посещения в дома на родителите на Ж.П..
Винаги употребявала алкохол и цигари. След употребата на алкохол
ставала агресивна и не можела да се контролира. Към настоящия момент, когато свидетелката взема детето от майката, то е в окаяно състояние - мирише
на цигарен дим,
дрехите му са неугледни. Бащата винаги се е грижел за
детето.
Св.И.Н. /съпруг на сестрата на ищеца Ж.П./
излага, че съпрузите живеели в дома на родителите на М. П.. Преди две години Ж.П. се
прибрал да живее при родителите си, като причините за това не са
известни на свидетеля. Според Н., съпругата М. П. пуши
много и пие „доста
бира”. След употреба на алкохол става агресивна спрямо съпруга си. Отнасяла се е неуважително към бащата на съпруга си.
Преди раздялата между съпрузите за детето се е грижела майката. Св.Н. определя
детето като „добре гледано,
добре развиващо се”. Притеснението му е, че детето мирише на цигари, също и дрехите му, тъй като вероятно се отглежда в среда, в която се пуши. След раздялата между съпрузите, Ж.П. полага грижи за
детето – закупувал е храна за него. Когато детето е с баща си, двамата си
играят и се разхождат. В дома на бащата детето има цяла стая с негови играчки, купувани след раздялата на родителите. Детето също има и дрехи, които баща му е купувал и стоят в неговия дом.
Св. Ж.Г. /майка на М. П./ излага, че след сключването
на брак, съпрузите заживяли в собствения на свидетелката апартамент на ул."***" № 2, вх.В,
ап.3. Около една
година с тях живяла св.Г. и съпруга й, но установили, че страните не се
разбират и се преместили да живеят на друго място. Съпругът Ж.П. обиждал
съпругата си, родителите й, както и упражнявал физическо насилие спрямо нея – „Нямаше бой, но имаше шамари”. След като родителите на съпругата се изнесли
от жилището, отношенията между съпрузите се влошили. След раждането на детето, Ж.П. не искал да спи в стаята с него, тъй като много плачело.
След като съпругът П.
се изнесъл от апартамента,
скандалите не спрели. Според Г., П. сам си тръгвал от жилището, не е бил гонен
от дъщеря й. Съпрузите имали цветарски магазин, в който работела М. П., а П.
спял до 11,00ч. За стока ходели двамата. Детето не било навършило 40 дни, когато съпругата заедно с него отивала да работи в цветарския
магазин. След
раздялата между съпрузите, бащата не е полагал грижи за детето, не е
предоставял средства за това. Издръжката на детето била поета от св.Г. и
другата й дъщеря – сетрата на М. П.. Преди два месеца бащата започнал да плаща
издръжка на детето. Детето се отглежда от майката в жилището на свидетелката.
Детето не иска да бъде с баща си, тъй като той го карал да се самонаказва
- "Удари се сам в главата, иначе аз ще те
ударя". След
престоя при бащата детето се връщало гладно, настроено срещу св.Г. и агресивно
към нея – удряло се в главата или удряло нея. Свидетелката не отрича, че тя и М.
П. пушат, но сочи че това не е в присъствието на детето, а в друга стая от
апартамента.
Св.Д.П. /без родствена връзка със страните по делото/ излага, че познава ответницата М. П. от нейните родители. В
началото на м.април 2016 г. родителите на П. потърсили свидетеля
с молба да я съпровожда при нужда. Родителите на П. споделили, че отношенията между съпрузите не са добри, като имало и случаи на нанесен побой от
съпруга. След това М.
П. се обадила на свидетеля и го
помолила в тъмната част на денонощието и през
времето, когато е сама да я съпровожда. П. разказала на свидетеля за случай от 24-25 май 2016г., при който Ж. с М. и сестрата на М. с нейния
съпруг са били на заведение "Лайф" в Градския парк. Ж. влязъл в спор с М. и отправил закана, че ако тръгне да се развежда, ще й окачи камък на краката и ще я потопи. След този случай, П. се
страхувала да се движи сама. На 30.08.2016 г. около 19,00 часа, след разходка в градския парк,
свидетелят и трето лице придружили П. до дома й. След това по нейна молба се
върнали. След около един час, дошъл Ж.П. и започнал
да блъска по вратата и да хвърля камъчета по остъклената част на маркизата, с
желание да види детето в този късен час. Детето било заедно с майката в дома, започнало да плаче и викало:
"Не тата, не тата, мама".
След това М. П. се
обадила на сестрата на П. и блъскането
спряло. На 13.08.2016 г. М. П. разхождала детето в Дървения град, като присъствал и свидетеля по нейна молба. Впоследствие дошъл и Ж.П. и започнал да
говори на съпругата
си невъздържано. При това детето се стресирало и побягнало. Свидетелят П.определя П. като грижовна майка.
От последната свидетелят знае,
че детето след срещи с баща си се
връщало изнервено и си удряло главичката.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.49, ал.1
в.вр.ал.3, чл.59, ал.2, чл.56, ал.1 и чл.53 от СК.
Изхождайки от установената
по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. От около две години е налице фактическа раздяла между
страните, продължаваща и до момента. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.
Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни
доказателства и от изявленията на страните. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.
Доколкото съдът е сезиран
с искане по реда на чл. 49, ал. 3 СК, то са налице предпоставките за произнасяне
по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От
събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл.172 ГПК, се установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла
продължаваща вече около 2 години. Конкретните причини и персонална вина за това
обаче, както и за влошените отношения по между им, не се установяват по
безпротиворечив и категоричен начин. От съвкупния анализ на всички събрани по
делото доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са допринесли за
разпада на брачната връзка. Съпрузите
не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно чл.17 СК задължения за
осигуряване благополучието на семейството, като брачният им съюз е лишен от
съдържание и не отговаря на закона. Налице е дълбоко и непоправимо
разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод. В обобщение
на изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, чрез поведението си са
съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото
разстройство следва да се вмени и на двамата съпрузи.
Относно
родителските права и местоживеенето на роденото от брака дете: Съпрузите имат
родено от брака си едно дете – Ж.Ж. П..
Предимство по тези въпроси принципно би имало общото съгласие на
родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най – добре по
какъв начин да се организират след развода,
така че отглеждането и възпитанието на децата да бъде в техен интерес, но при липсата на съгласие и
разбирателство между двамата родители, се налага съдът
да разреши този въпрос. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши
по въпроса кой е по подходящият родител, за да постанови родителските права да
се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от
значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът
следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се
обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства и в
чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и
комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието
„интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 от СК
може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това,
то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му
създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание,
който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй
като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо
конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка
с неговото правилно развитие.
Преценявайки възможностите на родителите да осигурят нормалното развитие на
детето, включително от сигурност при задоволяване нуждите му от дом и ежедневни
грижи към настоящия момент, съдът намира че и двамата родители са в състояние да предоставят подходящи условия и
притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
детето Ж.. Интереса на детето диктува родителските
права по отношение на същото да бъдат предоставени
за упражняване на майката, както и да бъде постановено то да живее
съвместно с нея. Способността
на майката да полага в необходимата степен лични и непосредствени грижи към
детето, възможностите да му осигури нормална и задоволяваща потребностите му
домашна обстановка и средства за неговата издръжка, както и основният фактор -
спокойствие и душевен комфорт се съчетават със специфичната, незаместима с нищо връзка
"майка-дете". Майката е отглеждала детето след раздялата на родителите и без противопоставяне от
страна на бащата, при което е проявила в по-голяма степен родителските и
възпитателските си качества. Емоционалната й връзка с детето е силна.
Предявеният
от Ж.И.П. иск за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете следва се отхвърли.
При този резултат на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето Ж.. Страните по делото не
постигат съгласие по отношение на режима на лични отношения, като майката
настоява детето да не преспива в дома на бащата. Мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от
интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. Основната цел на
уредбата за определяне на лични отношения между детето и родителя, който не
упражнява родителските права, е гарантираната защита на интереса на малолетните
и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да
изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането
на личността му. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Воден от горното настоящият
състав намира за подходящ следния режим на лични
отношения на бащата с детето Ж.: всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния ден, с преспиване при бащата; една седмица през
зимата, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск; двадесет
дни през лятото, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен годишен
отпуск; по време на коледните, новогодишните и великденските празници през
дните обявени за почивни за страната, от 10.00ч. на втория почивен ден до
17.00ч. на следващия ден, с преспиване при бащата, като детето се взема и връща от дома на майката. По делото не са
налице данни, които да обосновават основателност на искането на майката, режима
на лични отношения да се осъществява без преспиване в дома на бащата.
Самостоятелното общуване на детето с бащата ще даде възможност за осъществяване
на пълноценни отношения и за изграждане на силна и здрава връзка между тях. Бащата ще има възможност да
участва в изграждането на навици на детето – самостоятелно хранене, обличане,
спане и пр., от която не би следвало да бъде лишен, като родител комуто не са
предоставени за упражняване родителските права.
Относно
издръжката: Задължението за издръжка е установено въз основа на
семейна връзка строго лично и безвъзмездно задължение на определени
членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи
се членове от същото семейство. Правото на издръжка може да търси лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Действащият Семеен
кодекс съдържа разпоредба, съгласно която родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. чл.143, ал.2 СК. Нормално задължението за
издръжка се изпълнява съзнателно и доброволно, но в случаите на пренебрегване
на родителския дълг, конфликт между родителите, фактическа раздяла, развод,
липса на брак и пр. се поставя въпроса за съдебна интервенция в тези естествени
и морални задължения. В процесния казус с оглед възприетото от съда разрешение
за упражняване на родителските права, детето Ж. ще живее при майка си, която ще
полага грижи по отглеждането му, като съответно в тежест на другия родител – бащата
следва да бъде възложено участие в издръжката му. Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите
на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл.142,
ал.2 минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната
работна заплата / от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ¼ от 420 лв. е 105
лв.; от 01.01.2017г. ¼ от 460 лв. е 115 лв./. В настоящия случай се
касае за дете на 3 години, и съобразно неговата възраст и потребности, които са в рамките на нормалните за възрастта - храна, облекло
и пр., съдът счита, че са му необходими средномесечно около 250 лева. Съгласно
събраните доказателства за податните възможности на двамата родители /имотно
състояние, трудова заетост и т.н./ съдът
счита, че от общата сума, необходима за издръжката на детето, бащата следва да осигурява средства от 150 лв.
месечно. Разликата следва да се обезпечава от доходите на майката, която освен
това ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Бащата заявява, че не работи, но същият като пълнолетно лице в трудоспособна
възраст е в обективна възможност да полага обществено полезен труд, да
реализира доходи и така да осигурява издръжка на детето си. Отделно от това бащата притежава два жилищни
имота в град Добрич, от които би могъл да реализира доходи. За начална дата на
дължимост на издръжката се определя датата на подаване на исковата молба от
майката – 10.11.2016г.
Съдът счита
за основателно и искането за издръжка за минало време. Идеята на законодателя
при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да
доказва нуждата си за претендирания
период. Ответната страна следва да докаже, че такава нужда не е съществувала,
или че доброволно е доставяла издръжката. По делото не бяха ангажирани
доказателства от страна на ответника в този смисъл. Издръжката за минало време
на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена в размер на по 130.00 лв. на месец за
периода от 10.11.2015г. до
09.11.2016г., като в останалата част до предявения размер от по 150.00 лв. на
месец претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно
семейното жилище: Съгласно искането на страните семейното жилище, находящо се в
гр.Добрич, ул.”Ген.Скобелев” №2 вх.В ет.1 ап.3 следва да се предостави за
ползване на съпругата М.Г.Т. – П..
Относно
фамилното име: След развода съпругата следва да носи предбрачното си фамилно
име – Т..
И двете страни са
претендирали присъждане на сторените по делото разноски. С оглед възприетото
разрешение за вина и на двамата съпрузи и на основание чл.329, ал.1 ГПК,
разноските по делото остават в тежест на всяка от страните, както са ги
направили.
Съдът определя
окончателна държавна такса по допускането на развода в размер на 50 лв.,
дължима от двамата съпрузи и държавна такса върху издръжката в размер на
206,40 лв., която следва да се заплати от Ж.И.П..
Водим от горното,
Районният съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД сключения на 28.04.2012г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при община град Добрич граждански брак между Ж.И.П., ЕГН ********** и М.Г.Т. – П., ЕГН **********, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА роденото
от брака дете Ж.Ж. П., ЕГН ********** да живее съвместно с майката М.Г.Т. – П.,
ЕГН ********** на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Ж. П., ЕГН ********** на
майката М.Г.Т. – П., ЕГН **********, като определя режим на лични контакти на детето с бащата Ж.И.П.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния ден, с преспиване при бащата; една седмица през
зимата, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск;
двадесет дни през лятото, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен
годишен отпуск; по време на коледните, новогодишните и великденските празници
през дните обявени за почивни за страната, от 10.00ч. на втория почивен ден до
17.00ч. на следващия ден, с преспиване при бащата, като детето се взема и връща от дома на майката.
ОСЪЖДА Ж.И.П., ЕГН ********** да заплаща
на детето Ж.Ж. П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.Г.Т. – П., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 150 лв., начиная от 10.11.2016г., до настъпването на законна причина за нейното
изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Ж.И.П., ЕГН ********** да заплати
на детето Ж.Ж. П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.Г.Т. – П., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 130 лв. за периода от 10.11.2015г.
до 09.11.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 130 лв. до претендирания
размер от 150 лв. месечна издръжка за периода от 10.11.2015г.
до 09.11.2016г.
ПРЕДОСТАВЯ за
ползване семейното жилище, находящо се в гр.Добрич, ул.”Ген.Скобелев” №2 вх.В
ет.1 ап.3 на съпругата М.Г.Т. – П., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила съпругата да носи
предбрачното си фамилно име – Т..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ж.И.П. срещу М.Г.Т. – П. иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по
време на брака дете Ж.Ж. П..
ОСЪЖДА Ж.И.П., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Добрич
държавна такса по допускане на развода в размер на 25 лв. и държавна такса върху издръжката
в размер на 206,40 лв.
ОСЪЖДА М.Г.Т. – П.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Добрич държавна такса по допускане на развода в
размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :