№ 4386
гр. София, 08.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100109008 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Н. Б., чрез адв. В., срещу „К.е“ ЕООД.
Претендира се осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7 740 625 лв.
имуществени вреди за ¼ ид. част от наследствен имот и 627 075 лв. неимуществени вреди. В
исковата молба е описано, че са водени дела /не става ясно между кои лица и с какъв
предмет/ относно имот, част от който е съсобствен на ищеца по наследство и реституция, а
впоследствие имотът изглежда е продаден на ответника. Претендира се обезщетение за
имуществени вреди и пропуснати ползи от неизпълнена инвестиция за ¼ ид.част от имота в
размер на 7 613 550 лв., причинени на ищеца с фактическите действия на ответника по
издаване на документи с невярно съдържание, обезщетение за имуществени вреди, което за
целия имот възлиза на сума в размер на 30 454 200лв. и обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от него от незаконните действия на ответника.
С разпореждане от 22.07.2021 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване
нередовности на исковата молба, като изрично посочи:
1. В какво точно се изразяват твърдените от него имуществени вреди, които му е нанесъл
ответника в размер на 7 613 550лв. за посочения в петитума период и в каква връзка е
посочването в петитума на исковата молба на пропуснати ползи от неизпълнена
инвестиция; да поясни как е формиран размерът на претенцията;
2. Дали твърди, че е собственик на недвижим имот – в който случай да го
индивидуализира с актуалния му устройствен статут – който имот се ползва без
основание от ответника, поради което се претендира обезщетение за лишаване от
ползването. При положителен отговор - да индивидуализира претенцията по размер и
период;
3. В какво се изразяват твърдените от него неимуществени вреди и с какви конкретни
противоправни действия на ответника са му били причинени те.
С молба от 06.08.2021г. ищецът, чрез адв. В. посочва, че имуществените му вреди се
изразяват в това, че е лишен от правото да ползва имота си, а размерът на претенцията е
формиран като ¼ от общо пропусната печалба и щета, която за целия имот била общо в
размер на 30 454 200 лв., съгласно подробно описаното в експертно становище.
1
Неимуществените вреди се изразяват в загуба на нормалното му съществуване и действие
като собственик на имота, което дълбоко е засегнало психиката му.
С разпореждане от 17.08.2021г. съдът повторно е обездвижил исковата молба. На
ищеца е указано в едноседмичен срок с писмена молба по делото с препис за ответника
изрично да:
1. посочи с какви точно противоправни действия ответникът му е нанесъл твърдените
имуществени и неимуществени вреди;
2. Поясни повторно вида и размера на твърдените имуществени вреди, като
индивидуализира претенцията си по размер и период. Повторно е указано на ищеца да
поясни как е формиран посоченият и в уточнителна молба от 06.08.2021г. размер на
претенция за обезщетяване на имуществени вреди от 7 613 550 лв., като му е обърнато
внимание, че цитираното от него експертно становище не е приложено нито към исковата
молба, нито към пояснителната молба; да уточни дали така посочената претенция е за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизпълнена инвестиция или
обезщетение за лишаване от ползването на имота;
3. Обясни значението за спора на цитираното от него гр. д. № 1039/2009г. по описа на
СГС, 9 с-в / препис от иковата молба по което не е приложен към исковата молба, въпреки
посочването на обратното/, като посочи кои са били страните по този спор, дали той е
участва в делото, какъв е бил изхода на същото;
4. Заяви дали е бил страна по съдебен спор с ответника, в който да е било установено
по съдебен ред между тях принадлежността на правото на собственост върху процесния
недвижим имот с идентификатор 68134.1945.1248.
Указано е на ищеца, че следва да направи горепосочените уточнения по ясен и
разбираем начин, като отговори на конкретно поставените въпроси, с цел изясняване на
предмета на делото. По искането за освобождаване от държавна такса съдът е посочил, че
ще се произнесе едва след като се увери, че е сезиран с допустими искове.
Извън горното, на ищеца е указано в същия срок да представи по делото с препис за
ответника всички документи, описани като приложения към исковата молба, които не са
били приложени към същата /към момента на постановяване на разпореждането, както и
към настоящия момент е било приложено само писмо изх. №03-00-46/28.05.2021г. на
Министъра на културата/, както и препис от самата искова молба за връчване на ответника.
Ищецът е предупреден, че при неизпълнение съдът ще върне исковата молба.
Препис от разпореждането е връчен на адв. В., с пълномощно към исковата молба, на
07.09.2021г. В срока за изпълнение на дадените указания, на 13.09.2021г. адв. В. е поискала
удължаване на срока поради отсъствието на ищеца от гр. София. На осн. чл.63, ал.1 от ГПК
съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с 10 дни, считано от изтичането на
първоначалния срок – или до 24.09.2021г. За продължаването на срока адв. В. е била
уведомена на 15.09.2021г. по телефона от съдебен деловодител, което е удостоверено върху
молбата на адв. В. от 13.09.2021г. До изтичането на срока, както и до постановяване на
настоящото разпореждане, указанията не са изпълнени.
Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба
гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно
решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това
законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на
исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на
същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави
без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
2
нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на
които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира
спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които
то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а
изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така
че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът
основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.
Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на
предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и
връщане на исковата молба.
Съдът намира, че подадената искова молба не отговаря на изискванията за редовност
и съдържанието й, включително и след уточняването й с молбата от 06.08.2021г., не
позволява индивидуализирането на предмета на спора. Неизпълнението на указанията,
дадени с разпореждане от 17.08.2021г. на свой ред представлява самостоятелно основание за
връщане на исковата молба.
С оглед горното и на осн. чл.129, ал.3 от ГПК , съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. в рег. на СГС номер 8702/14.07.2021 г., по която е
образувано гр.д. N 9008/2021 г. по описа на СГС, 30 състав.
Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3