РЕШЕНИЕ
Гр.София,08.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав в публично съдебно заседание на единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета
Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 559 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба
от А.А.Н., ищец пред СРС, срещу решение № 484224 от 10.09.2018 г. постановено
по гр.д.№ 25079 по описа за 2017 г. на СРС , ГО, 113 с-в в частта, в която е
отхвърлен, предявеният от нея, иск по чл.30,ал.1 ЗН срещу Г.А.Н. за
възстановяване на запазената й част от наследството на В.Е.Н., починала на
31.05.2016 г. , както и е отхвърлен иска й за делба на недвижим имот,
представляващ ап.№ 16, находящ се в гр.София, бул.“*********тавански етаж, със
застроена площ от 69,31 кв.м.
Във въззивната жалба се
сочи, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в изготвяне на непълен и неточен доклад по чл.146 ГПК,
както и по събиране на относимите /според въззивницата/ по спора доказателства
във връзка с попълването на наследствената маса на В. Н., арг. от чл.31 ЗН. Като
по отношение на последното се иска от въззивната инстанция събиране на
доказателства за включване в наследствената маса на апартамент № 144, находящ
се в гр.София, ж.к.“*********, вх*********който ап. бил дарен от В. Н. в полза
на Г.А.Н. с договор № 86 от 04.01.1980 г. По отношение на тази сделка се
твърди, че същата е прикрита, а именно дарение оформено като покупко-продажба. Освен
това се сочи, че при изготвянето на съдебно-оценителната експертиза не било
взето предвид състоянието към момента на подаряването на включените в
наследствената маса имоти, които били предмет на дарение, изповядано с нот.акт
№ 160/30.09.1981 г., н.д.№ 3651/1981 г. по силата на което наследодателката В. Н.
била дарила на сина си А.А.Н. собствените си ½ идеални части от следния
недвижим имот: едноетажна вилна сграда с площ от 97 кв.м., заедно с дворно
място, цялото с площ от 810 кв.м., съставляващо парцел IV, пл.№ 462, кв.4, по плана
на кв.Симеоново, гр.София. Оспорва дадената оценка на апартамента, предмет на
завещанието от 04.12.2009 г. като се сочи, че същата била по-ниска от реалната
пазарна цена към 31.05.2016 г. като се иска допускане на свидетелски показания
за установяване на състоянието на имота към 1981 г., както и изслушване на нова
съдебно-оценителна експертиза. Счита, че доказателствените й искания не са били
преклудирани с оглед соченото от нея нарушение на чл.146 ГПК.
Иска
се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи иска по
чл.30, ал.1 ЗН, както и този за делба. С въззивната жалба не се претендират
разноски.
От въззиваемата страна Г.А.Н.,
ответник пред СРС, е постъпил отговор, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Не
били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при изготвяне на
доклада и разпределение на доказателствената тежест. Счита, че доказателствените
искания по въззивната жалба във връзка с дарението на ап. в гр.София, ж.к.“*******са
преклудирани и събирането им е недопустимо, а по
същество-доводите-неоснователни. По отношение на искането за допускане на нова
съдебно-оценителна експертиза на вилната сграда се сочи, че вещото лице било
дало отговор на въпросите още пред първата съдебна инстанция, а самото
заключение не било оспорено.
Не се претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивницата е уведомена на 11.10.2018 г. Въззивната жалба е подадена на
25.10. 2018 г. /по пощата/ следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
– само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена
проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено
във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че иска с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН подлежи на разглеждане
преди иска за делба. В полза на ищцата А.А.Н.
съществува право на иск, тъй като същата била низходящ на наследник с право на
запазена част в качеството си на дъщеря на А.А.Н., починал на 17.01.2014 г. За
да се установи дали извършеното от наследодателката В.Е.Н. в полза на ответника
Г.А.Н. завещателно разпореждане от 04.12.2009 г. накърнява запазената част на
ищцата, следвало да се образува наследствена маса по смисъла на чл.31 ЗН от
всички имущества, които са принадлежали на наследодателя към момента на
откриване на наследството – момента на смъртта на наследодателя съгласно чл. 1
от ЗН, като се извадят задълженията на наследството, включително и увеличението
на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Към тази маса следвало да се прибавят и
даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
– за недвижимите имоти, и по време на подаряването – за движимите вещи. При
образуване на масата по чл. 31 от ЗН се прибавяла и обикновената покъщнина по
чл. 12, ал. 1 от ЗН, без значение дали същата следва да се постави в дял на
наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него. По делото не
се установило наследодателят В.Е.Н. към момента на смъртта си – 31.05.2016 г.,
да е имала имуществени задължения към трети лица. Съгласно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК ответникът Г.А.Н. следвало да докаже по делото кои конкретни
имуществени обекти влизат в актива на оставеното от В.Е.Н., наследство, т.е.
обема на наследството, тъй като в интерес на същия било да установи, че в
масата по чл. 31 от ЗН освен предмета на процесното завещателно разпореждане се
включват и други имущества. В случая от представените от страните писмени
доказателства се установило, че наследодателката В. Н. била притежавала следните
недвижими имоти:
1. 1/2 идеална част от дворно място с площ от 754
кв.м., съставляващо парцел ХІІІ, имот пл.№462 в квартал 4 по плана на кв. Симеоново,
гр.София, дарен на Г.А.Н. по силата на Нотариален акт за дарение №
119/18.02.1975 г., том ІХ, н.дело № 1026/1975 г. (чиято стойност по време на
откриване на наследството – 31.05.2016 г., съгласно кредитираното от съда
заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ възлизала на 71 565.00
лева);
2. 1/2 идеална част от следния недвижим имот: вилна
сграда, едноетажна, застроена на 97 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня
и др. сервизни помещения, мазе, с таван, заедно с дворно място, цялото от 810
кв.м., съставляващо парцел ІV, пл. №462 в квартал 4 по плана на кв. Симеоново, гр.София,
дарен на А.А.Н., по силата на Нотариален акт за дарение № 160/30.09.1981 г.,
том ХХІІІ, н.дело № 3651/1981 г. (чиято стойност по време на откриване на
наследството – 31.05.2016 г., съгласно кредитираното от съда заключение на
вещото лице по изслушаната и приета СТЕ възлизала на 131 560 лева).
Към наследствената маса на наследодателката В.Е.Н.
следвало да се прибави и процесното завещателно разпореждане в полза на
ответника Г.А.Н., чиято стойност по време на откриване на наследството –
31.05.2016 г., съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по
изслушаната и приета СТЕ възлизала на 98 310.00 лева.
Същите недвижими имоти на основание чл. 31, изр. второ
от ЗН следвало да се включат в наследствената маса.
Общата стойност на наследствената маса към момента на
откриване на наследството – 31.05.2016 г., възлизала на 302 435.00 лева.
Наследниците по закон на В.Е.Н. съгласно чл. 5, ал. 1
от ЗН били нейния син Г.А.Н.– ответник по делото, и наследодателя на ищцата А.А.Н.
– също син на общата наследодателка, чието наследство било предмет на делбата.
Запазената част на наследниците по закон на В. Н., която не била оставила след
своята смърт преживял съпруг, при две деца, какъвто е бил случаят, била в
размер общо на 2/3 или по 1/3 за всяко от децата й – Г.А.Н. и А.А.Н., а
разполагаемата част от наследството била в размер на 1/3 – арг. от чл. 29, ал.
1 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Стойността на запазената част общо за наследниците по
закон на наследодателката В. Н. била в размер на 200 956.67 лева, а за всеки от
тях съобразно с обема на наследствените им права по 100 478.33 лева. Стойността
на разполагаемата част била 100 478.33 лева.
Тъй като към момента на откриване на наследството
наследодателката била притежавала имущество на стойност, достатъчна за
покриване на размера на запазената част на А.А.Н., то следвало да се приеме, че
искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.
Относно иска по чл. 34, ал. 1 от ЗС СРС се е позовал
на изхода на спора по иска по чл.30, ал.1 ЗН и е приел, че не е налице
съсобственост между страните, поради което предявеният иск за съдебна делба на
недвижимият имот, представляващ – АПАРТАМЕНТ №16, находящ се в гр.София, бул.“*******,
тавански етаж, със застроена площ от 69.31 кв.м., състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, баня, клозет и антре, ведно с таванско помещение с площ от
5.14 кв.м., заедно 0.95 идеални части от общите части на сградата, следвало да
се отхвърли като неоснователен.
В частта, в
която производството по иска по чл.43 ЗН е прекратено, решението /имащо
характер на определение/ е влязло в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл.30, ал.1 ЗН е предявен като евентуален
след депозиране на отговора по исковата молба, с който е било представено
завещанието /виж л.34 по делото пред СРС/./Производството по главния иск по
чл.43 ЗН е прекратено, както беше вече отбелязано, с влязло в сила
определение/. Претендира се намаляване на завещателното разпореждане до размер
на 1/3, каквато следвало да бъде запазената част на ищцата А.Н..
С нарочно определение четено в публичното съдебно
заседание, състояло се на 11.12.2019 г. въззивната инстанция намери, че не са
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, твърдени във
въззивната жалба, респективно в молбата-уточнение от 25.05.019 г. по доклада по
чл.146 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест между страните. СРС с
проекто-доклада по чл.140 ГПК, а впоследствие във връзка с предявения иск по
чл. 30 от ЗН, изрично е разпределил доказателствената тежест, това е видно от
л. 38 по делото пред СРС, представляващ протокол от първото проведено съдебно заседание,
състояло се на 19.04.2018 г.
Наред с това въззивната инстанция констатира, че
доводът за наличие на прикрита сделка се прави за първи път във въззивната
жалба, т.е. този довод е бил преклудиран още в производството пред СРС. При
това положение направените доказателствени искания от въззивника във връзка с
този несвоевременно направен довод бяха оставени без уважение.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, така
например решение № 158 от 03.07.2013 г. по гр.д.№ 1455 по описа за 2013 г. на
ГК, Второ ГО, преклузията в делбеното производство настъпва с приключването на
първото по делото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата, в което
заседание съделителите следва да въведат в предмета на делото всички свои
възражения, касаещи наличието на съсобственост, лицата между които тя
съществува и делбените им права, вкл. и възраженията против правото на някой от
тях да участва в делбата и включването в наследствената маса на някои имоти.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на СРС в
обжалваното решение, поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви на настоящият съдебен акт.
Решението е
правилно:
Предмет на делбата е наследството на В.Е.Н.. Същата е
починала на 31.05.2016 г. и е оставила за наследници по закон синове Г.А.Н. и А.А.Н.
като последния е починал на 17.01.2014 г. и е оставил за наследник А.А.Н.,
негова дъщеря. При това положение призовани по наследство са въззивницата А.Н.
/внучка на починалата/ и въззиваемия Г.Н. /син/.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства /първоначално същата е била предявена пред РС, гр.Ловеч, който е
препратил същата по подсъдност на СРС/, общата наследодателка е била собственик
на процесния ап.№ 16 по силата на съдебна спогодба, сключена с А.А.Н. по гр.д.№
11154 по описа за 1976 г. По силата на същата спогодба В. Н. е получила в дял
½ идеална част от дворното място в кв.Симеоново, а другата – ½
идеална част е поставена в дял на А.А.Н.. Вместо уравнение на дела си Г.Н. е
получил правото да живее безвъзмездно в ап.№ 16 за срок от 10 години, считано
от датата на сключване на спогодбата-03.03.1977 г.
Видно от протокола от 27.10.2016 г. за обявяване на
саморъчно завещание, наследодателката В. Н. със саморъчно завещание от
04.12.2009 г. се е разпоредила в полза на Г.А.Н. по отношение на ап.№ 16,
предявен за делба от А.Н./л.22 по делото на СРС/. В същото завещание е
посочено, че на другия си син – А.А.Н. е дарила друг недвижим имот- ½
идеална част от къща и дворно място в гр.София, кв.Симеоново, ул.“********
По силата на дарение на недвижим имот, изповядано с
нот.акт № 119 от 18.02.1975 г. Г.Н. е получил от родителите си А.МН. и В. /В./ ЕН.,
празно дворно място с площ от 754 кв.м., представляващо парцел XIII, имот пл.№ 462, кв.4 по плана на кв.Симеоново-София/л.43/.
Доколкото се касае до имот за който не се спори, че е придобит от
прехвърлителите при равни квоти, то частта на В. Н. следва да е ½
идеална част, т.е. основателен е довода на адв.М. в молбата й от 15.05.2018 г./л.62/,
че оценката следва да бъде извършена само по отношение на ½ идеална
част.
По силата на дарение, изповядано с нот.акт № 160 от
30.09.1981 г./л.46/ В. /В./ ЕН. е дарила на сина си А.А.Н. собствената си
½ идеална част от вилна сграда, едноетажна, с площ от 97 кв.м., заедно с
дворното място с площ от 810 кв.м., представляващо парцел IV, кв.462, кв.4 по плана на кв.Симеоново-София. С оглед
посочените съседи касае се до два съседни парцела, виж в този смисъл и заключението
на допуснатата, изслушана и приета пред СРС, съдебно-оценителна
експертиза/л.65/.
Пазарната цена на ап.№ 16 възлиза на 98 310 лв.,
на дворното място с площ от 754 кв.м., съставляващо парцел XIII- 462 /дарено на Г.Н./ е 143 130 лв. или ½
- 71 565 лв. А пазарната цена на дворното място с площ от 810 кв.м.,
парцел IV-462 ведно с вилната сграда /дарена на бащата на
ищцата/– е 263 120 лв. или обща стойност на трите имота към момента на
откриване на наследството според състоянието им към момента на извършване на
дарението, е 504 560 лв.
Видно от протокола, съставен за о.с.з. на 20.06.2018
г. нито една от страните не е оспорила заключението.
Наред с това се констатира, че действително, както
поддържа адв. М., изслушаната пред СРС съдебно-оценителна експертиза е
отговорила на релевантно поставените за производството въпроси. Това е видно от
начина, по който съдът е разпоредил да бъде извършена СЕ и съдържанието на молбата
на адв. М. от 15.05.2018 г., в която молба е описано състоянието на имота към
момента на дарението. В самото заключение сградата е описана като едноетажна.
На съдебно оценителната експертиза са били поставени задачите по молбата на
ищеца от 25.04.2018 г. и на ответника от 15.05.2018 г. и по този начин вещото
лице инж. Я.е отговорила.
Правилно СРС е кредитирал заключението на СТЕ,
кредитира се и от настоящата инстанция.
Правилно СРС е съобразил, че общата наследодателка е
притежавала ½ идеална част от дарения на Г.Н. парцел XIII- 462 и е определил пазарна цена от 71 565 лв.;
същото и по отношение на другия парцел, дарен на сина й А.Н. като е определил
пазарна цена в размер на 131 560 лв. Така формираната наследствена маса
възлиза на стойност от 302 435 лв. Стойността на запазената част за
наследниците по закон на общата наследодателка В. Н. възлиза на 200 956,77
лв. или по 1/3 ва всеки от тях или на стойност от 100 478,33 лв. и при
разполагаема се част от 100 478,33 лв.
При това положение правилен е извода на СРС, че към момента
на откриване на наследството общата на страните по спора наследодателка е
притежавала имущество на стойност, достатъчна да покрие размера на запазената
част на А.А.Н..
Налага се извод, че претенцията по чл.30, ал.1 ЗН е
неоснователна.
С оглед изхода по иска по чл.30, ал.1 ЗН,
неоснователен е иска за делба на ап.№ 16- последният не се връща в наследството
на починалата В. Н., т.е. не е налице съсобственост.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Страните не претендират разноски и такива не се
присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
484224 от 10.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 25079 по описа за 2017 г. на СРС
, Трето ГО, 113 с-в, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от А.А.Н.,
иск по чл.30,ал.1 ЗН срещу Г.А.Н. за възстановяване на запазената й част от
наследството на В.Е.Н., починала на 31.05.2016 г. , както и е отхвърлен иска й
за делба на недвижим имот, представляващ ап.№ 16, находящ се в гр.София, бул.“*********тавански
етаж, със застроена площ от 69,31 кв.м.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: