№ 37394
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110136979 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН
**********, чрез *******, срещу ответника **********, ЕИК ********, искове за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем с № ***********., поради
противоречието му със закона, и евентуални искове за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка
при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезщетение, поради противоречието и със закона и евентуално с добрите нрави, и иск
за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 (7) от договора за паричен заем,
предвиждаща заплащането на договорна лихва, поради противоречието и със закона и
евентуално с добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за
предоставяне на информация относно дължимите суми по договора и заплатените
такива, доколкото по делото са налични писмени доказателства за тези факти и
същевременно ответникът е изнесъл исканата информация с отговора на исковата
молба.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по
реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен да предостави справка за дължимите и
1
заплатените суми по договора за паричен заем.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от 10,20 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на ******** с ответника са сключили договор за паричен заем №
*********, по силата на който е получил сумата от 400 лв., при фиксиран месечен
лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %. Поддържа, че
в чл. 6 от договора било уговорено да се предоставят поне две обезпечения, при
подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания. Посочва, че
съгласно чл. 8 от договора дължал неустойка на ответника в размер на 182,17 лв.,
платима разсрочено според погасителен план, в случай че в тридневен срок от
сключването на договора не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение, или същото
не отговаря на изискванията в Общите условия. Развива съображения, че по
отношение на процесния договор са приложими правилата на ЗПК, като същият е
нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил
включен размерът на неустойката по чл. 8, което следвало да се приравни на липса на
посочен ГПР. Подробно аргументира, че начисляването на неустойката е било
неизбежно, тъй като изискванията за предоставяне на обезпечение били практически
неизпълними и потребителят не можел да избира дали да предостави обезпечение и
какво да е то. От това прави извод, че същата представлявала разход по кредита,
целящ неоснователно обогатяване на кредитора. Цитира съдебна практика и
допълнително поддържа, че в договора не било посочено от какви компоненти се
състои ГПР, с което също се нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условия
на евентуалност, ищецът излага съображения, че клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от
договора са недействителни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В тази
връзка излага подробни аргументи, че клаузата за неустойка по чл. 8 накърнява
добрите нрави, тъй като представлява скрито допълнително възнаграждение, предвид
изначално неизпълнимите условия за предоставяне на обезпечение и липсата на вреди
за кредитора при неизпълнение на това акцесорно задължение. Поддържа се, че
неустойката излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции и
накърнява принципите на добросъвестност и справедливост, а от начина, по който е
уговорена, следвал извод, че целта й е да обогати неоснователно кредитора. Навежда
съображения, че с предвиждането на подобна неустойка кредиторът прехвърлял върху
длъжника риска от неизпълнение на собственото му задължение за предварителна
оценка на платежоспособността, което нарушавало чл. 8, пар. 1 от Директива
2008/48/ЕО. Счита, че уговореният в чл. 3, ал. 7 лихвен процент накърнява добрите
нрави, тъй като надвишава тройният размер на законната лихва, а по този начин се
нарушавала равнопоставеността между страните и принципите на добросъвестност и
2
справедливост. Предвид изложеното ищецът иска прогласяване нищожността на
договор за паричен заем с № ***********., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а евентуално – прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от
договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. С подробни мотиви се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в минимален
размер по всеки един от предявените искове, ведно с начислен ДДС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********, който оспорва исковете. Признава, че на ******** между
страните е сключен договор за паричен заем № *********, по силата на който е
предоставил в заем на ищеца сумата от 400 лв., при фиксиран месечен лихвен процент
от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %. Признава, че в чл. 6 от
договора било уговорено задължение за заемателя да предостави поне две
обезпечения, при подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания,
като при неизпълнение на същото се дължала уговорена в чл. 8 неустойка. Ответното
дружество посочва, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора,
като е заплатила сума в общ размер от 619,56 лв. Подробно аргументира, че не са
налице сочените в исковата молба основания за нищожност на договора за заем,
респективно на клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от същия. Счита, че неустойката не е
разход по кредита, поради което основателно не е включена в ГПР. Твърди, че клаузата
за неустойка в чл. 8 е индивидуално договорена под отлагателно условие - в случай че
потребителят не предостави поръчител в 3-дневен срок от сключването на договора.
Поддържа, че ищцата е била наясно с условията на договора и доброволно се е
съгласила със същите, а уговорката за неустойка била израз на свободата на
договаряне и имала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочва, че ищцата е имала възможност да се откаже от договора, в случай че не е
имала възможност да предостави исканите обезпечение. Развива подробни аргументи,
че клаузата на чл. 8 не накърнява добрите нрави. Счита, че следва да дължи само един
адвокатски хонорар, тъй като исковете са предявени в условията на евентуалност и не
са насочени в защита на различни интереси. Поддържа, че върху претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС. С тези
аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съединен в условия на евентуалност с
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
******** между страните е сключен договор за паричен заем № *********, по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400 лв., при фиксиран
месечен лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %, като
в чл. 6 от договора е уговорено задължение за заемателя да предостави поне две
обезпечения, при подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания,
при неизпълнение на което се дължи уговорена в чл. 8 неустойка.
3
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да
докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за заем
с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили
нищожност на цели договор на твърдените основания.
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД следва да докаже, че между
страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на цели
договор, респективно на клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от същия на твърдените
основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
4
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5