№ 5095
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215915 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № BG07052022/5800/Р8-883 от 24.10.2022 година
директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на С. В. П., ЕГН
**********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата най-напред се
оспорва фактическите твърдения на наказващия орган за неплатена за извършения на
23.04.2022г. пътна такса, като се сочи, че дружеството собственик на МПС надлежно
изпълнява задълженията си в тази връзка, чрез монтираното в товарния автомобил бордово
устройства, предвид на което се оспорва и субективната страна на извършеното.
Жалбоподателят изтъква, че доколкото на същия ден, за същото превозно средство с рег. №
СВ *** РН, е отчетено движение чрез монтираното бордово устройство и заплатена
дължимата пътна такса за част от маршрута, то пропускът за отчитане от рамката на АМ
„Европа“ следва да се отдаде на неизправност в същата, и не следва да се третира като
допуснато от водача или собственика на автомобила неизпълнение на задължението за
заплащане на такса за установяване на изминато разстояние и заплащане на такса. Наред с
това се изтъква и драстичното разминаване между дължимата такса от 1.43 лева, която сочи
на маловажност на извършеното и наложената глоба в размер на 1800 лева, респективно
компенсаторната или друга такса, събрана от жалбоподателя. В допълнение се оспорва
доказателствената стойност на справката по чл.189е, ал.8 ЗДвП, както и на представените
фотоснимки, като същите нямат задължителна доказателствена сила, и следва да се преценят
през призмата на чл.14, ал.2 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В заключение и в условията на
евентуалност се излагат доводи за маловажност на случая.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява се от
1
адвокат Калоянов, който поддържа искането за отмяна, като акцентира върху доводите
изложени в жалбата, в частност факта, че са касае за несработване на техническото
устройство в рамките на изолиран участък, което е довело до неотчитане на такса в
незначителен размер, като наред с това се сочи липса на виновно поведение.
В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на НТУ при АПИ, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Димитров, който моли за потвърждаван на
наказателното постановление като правилно и незаконосъобразно, подкрепено с
доказателства. Изтъква, че санкцията е определена от законодателя и не зависи от размера
на незаплатената такса, като нарушението не е маловажно. Претендира присъждане на
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. В. П., с ЕГН **********, с адрес с. Мрамор, община Столична, ул.
"Васил Левски", № 9А.
На 23.04.2022г. в 13:30 часа пътно превозно средство товарен автомобил „Скания
Р450“, с рег. № СВ *** РН, с техническа допустима максимална маса над 12 тона, се е
движел по път А-6, км 60+705 без заплатена пътна такса, което е било засечено с контролно
устройство с идентификатор с № 10192, част от Електронната системата за събиране на тол
такси, стопанисвана от НТУ. Приложени са статични изображения във вид на снимков
материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил
създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1, ЗП, с номер на нарушението DE1A84AFB789202DE053031F160A4CFF.
Този факт бил констатиран при извършена проверка на МПС на 07.05.2022г., в 09:19
часа, при преминаване на превозното средство през граничен контролно- пропусквателен
пункт Калотина, при излизането му от територията на Република България, към който
момент същото се управлявало от жалбоподателя С. П..
Посоченото превозно средство както към дата 23.04.2022г., така и към настоящия
момент, е собственост на "Сканиа Файнанс България" ЕООД с вписан ползвател- търговско
дружество "Планет Транс" ООД. В тази връзка и с оглед използване на платената пътна
мрежа от автомобилите, използвани от последното, на 19.01.2021г. между „Интелигентни
трафик системи“ АД, "А1 България" ЕАД и „Планет Транс“ ООД бил сключен Тристранен
договор № 7333 с предмет предоставяне на дружеството – ползвател на ППС на услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време. Съгласно
приложение към същия, съдържащо данните за ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за които се
предоставя услугата, същата обхваща и товарен автомобил с рег. № СВ *** РН, в който е
монтирано бордово устройство с уникален номер 111572. Видно от приложените извлечения
от отчетите на доставчика на услугата "ИТС" АД, изготвени чрез посочената в договора
платформа- tollpass.bg, през месец април 2022г., за посоченото превозно средство са
отчетени тол такси в размер на 16.59 лева, а конкретно за посочената дата 23.04.2022г., е
регистрирано пътуване по отсечка Мало Бучино- Перник, за което надлежно е установено и
заплатено задължение за преминаване по платената пътна мрежа в размер на 1.43 лева.
Във връзка с посочения по-горе доказателствен запис обаче на 07.05.2022 година бил
съставен акт за установяване на административно нарушение номер BG07052022/5800/P8-
883 от страна на старши инспектор отдел МП-Калотина в ТД Митница София, с който
срещу С. П. било повдигнато административно-наказателно обвинение за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДвП, изразило се в управлението на 23.04.2022г. около 13:30 часа на
превозното средство с максимално допустима маса над 12 тона, а именно автомобил с рег.
№ СВ *** РН, по път А-6, км 60+705, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
2
ал.1, т.2 ЗП.
Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на
съставянето му. По делото липсват данни от страна на АПИ-НТУ, да е било отправяно
запитване до ползвателя на превозното средство, а именно "Планет Транс" ООД, или да е
била изискана информация- пътен лист или друг документ, удостоверяващ самоличността
на лицето управлявало товарния автомобил на 23.04.2022г.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № BG07052022/5800/Р8-883 от 24.10.2022 година директорът на Национално тол
управление(НТУ) към АПИ е наложил на С. В. П., ЕГН **********, наказание глоба в
размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено
нарушение по същия текст.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
BG07052022/5800/P8-883/07.05.2022 година, Наказателно постановление (НП) №
BG07052022/5800/P8-883 от 24.10.2022 година, Заповед № ЗАМ-322/32-66544 от
28.02.2020г., Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022г., Заповед № РД-11-167/08.02.2021г., за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, запис на доклад от електронна
система и приложни към същия фотоснимки, справка от ОПП-СДВР за регистрация на
МПС, Тристранен договор с "Интелигентни трафик системи" АД и приложение към същия,
Месечна и дневна разпечатка за товарен автомобил с рег. № СВ *** РН, квитанция от
07.05.2022г., писмо изх. № 11-00-1058/09.02.2023г. на АПИ НТУ, Протокол за установяване
годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка от 15.08.2019г., Разрешение за строеж № РС-63/02.07.2019г. и останалите
документи, приложени по делото. Съдът възприема същите в цялост като логични,
последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по
същество се явява основателна в искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
BG07052022/5800/P8-883/07.05.2022 година, който е съставен от старши инспектор при АМ,
в рамките на материалната и териториалната му компетентност, съобразно чл.189е, ал.1 от
ЗДвП, вр. чл. 167, ал.3-3б ЗДвП и чл.6, т.2 и т.17 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници“, както и приложената № ЗАМ-322/32-66544 от 28.02.2020г. Въз основа на него е
издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на НТУ
при АПИ, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-11-
167/08.02.2021г., на председателя на УС на АПИ, издадена в съответствие с чл.189е, ал.5, 6
и 12 и чл.189ж, ал.4 от ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление формално са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, установените за това законови срокове. Нито акта, нито наказателното
постановление страдат от пороци, които да засягат описанието на нарушението, като в
същото еднозначно е посочено, кога и къде е извършено нарушението с номер на път, и
3
конкретния пътен участък от същия, както и са вписани индивидуализиращи данни за ППС.
Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират пороци на АУАН и НП, които да
станат основание за отмяна на НП.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, С. П. е нарушил разпоредбата на чл.179, ал.3а
от ЗДвП, съгласно, който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв."
В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява категорията на МПС- товарен автомобил "Скания Р450" с рег. № СВ *** РН, а
именно такова с максимална допустима маса над 3, 5 тона, в конкретния случай над 12 тона,
предвид, на което същото попада в приложеното поле на чл.10б, ал.3 Закона за пътищата.
На следващо място от приложения доказателствен запис- доклад №
DE1A84AFB789202DE053031F160A4CFF генериран от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, и фотоснимки към същия, категорично се установява, че на
23.04.2022г., около 13:30 часа превозното средство е преминало по път А-6, в частност през
км 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото е да е отчетено
бордово устройство, позволяващо установяване на изминато разстояние и заплащане на
дължимата пътна такса. Иначе казано нарушението е безспорно установено от обективна
страна.
Същото обаче не може да се твърди нито за авторството на деянието, нито пък за
субективната страна на извършеното. По делото липсват каквито и да е доказателства, извън
липсата на оспорване от страна на жалбоподателя, че именно С. П. е водач, респективно
субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП, извършено на 23.04.2022г. По делото не се
установява конкретно жалбоподателя, който е бил проверен на 07.05.2022г. на ГКПП
Калотина да е управлявал превозното средство и на 23.04.2022г., в 13:30 часа, когато се
твърди, да е осъществено административното нарушение на път А-6, отсечка 60+705. Нещо
повече нито в АУАН, нито в НП се сочи именно той да е лицето водач на ППС към тази дата
и час т.е. да има качеството „водач“ на това ППС, в каквото е било привлечено към
административно-наказателна отговорност на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. Не са
приложени тахографски листове, пътни листи, записи от дигитален тахограф, или дигитална
карта на водача, или каквито и да е други документи, които биха подкрепили извода, че
именно той е управлявал специалният автомобил. Недопустимо е единствено от факта, че
същият е установен като водач на същото превозно средство при извършена в по-късен
момент проверка да се прави извода, че той е бил водач на товарния автомобил и към датата
на деянието, без значение дали този факт се оспорва или не. От страна на наказващата
администрация, чиято е доказателствената тежест за всички елементи от състава на
твърдяното нарушение не са положени каквито и да е усилия в тази насока. Производството
по ЗАНН като вид санкционно производство е подчинено на правилата и принципите на
наказателния процес, в частност забраната обвинението да почива на самопризнание, като
същото не освобождава съответните органи от задължението да събират доказателства.
Предвид на това, съдът на първо място намира, че не се доказва жалбоподателят П. да е
субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП, осъществено на 23.04.2022г.
На следващо място дори да се приеме, че именно С. П. е лицето, управлявало
товарния автомобил с рег. № СВ *** РН на посочената дата, то не може да се твърди, че е
4
налице виновно поведение от страна на същия, свързано с отчитане на тол таксата за
изминато разстояние по посочения участък от платената пътна мрежа. Видно от
представеното свидетелство за регистрация и справка от ОПП-СДВР, регистриран ползвател
на превозното средство е "Планет транс" ООД, като същото от своя страна е сключило
договор с "ИТС" АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние и на база време, включително по отношение на процесния
автомобил. При това същия е бил надлежно снабден с бордово устройство, за което са
налице категорични данни, че е работило и на посочената дата - 23.04.2022г., като въз
основа на него е отчетено и заплатено преминаване на ППС в отсечката Мало Бучино-
Перник. Предвид на това и несработването на устройството при преминаването му през
процесния участък от платената пътна мрежа, респективно конкретно контролно устройство
с идентификатор № 10192 от системата на НТУ, не може да се отдаде на виновно поведение
на водача на товарния автомобил. По правило за вината като елемент от субективната
страна на нарушението се съди въз основа на обективните данни, които в настоящия случай
се свеждат до наличие в товарния автомобил на функциониращо бордово устройство, т.е. за
водача са налице всички основания да смята, че е изпълнено задължението за осигуряване
на техническа възможност за установяване на изминатото от автомобила разстояние, като
липсват аргументи за виновно неизпълнение на това изискване. Предвид на това доколкото
не се установяват причините за несработването на устройството при преминаване на
автомобила през рамка 1019, и доколкото вината, в която и да е от нейните форми, не следва
да се презюмира, то съдът се солидаризира с доводите в жалбата, че деянието не е виновно,
респективно не съставлява административно нарушение.
Не на последно място, дори да се приеме, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна, то съдът намира, че размерът на наложената глоба противоречи на
изискването за пропорционалност на санкцията като налагането й, влиза в колизия и с
изискванията на чл.2, &7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/24 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство".
Правилото е въведено в националната нормативна уредба с приемането на чл.10б, ал.7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024г., но при все това настоящият съдебен състав намира, че
независимо от предвидения вакацио легис, то доколкото към момента на нарушението и към
настоящия момент, нормите на ЗП, уреждащи хипотезата на неотчетено плащане са в
колизия с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., които
имат пряко действие, то приложение е следвало да намерят именно последните, е следвало
да с предостави възможност за доброволно заплащане на дължимата пътна такса, преди да се
пристъпи към санкционирането, и то с глоба в значителен дори спрямо таксата по чл.10б,
ал.5 от ЗП размер.
С оглед на това съдът намира, че са налице и данни за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото не е спазено посоченото по-горе изискване за предварително
уведомяване и предоставяне на възможност за заплащане на таксата, преди да се пристъпи
към налагането на глоба в размер на 1800 лева, чийто размер значително надхвърля размера
на незаплатената такса, и като такъв противоречи на принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5 ДЕС. Следва да се изтъкне, че изискването за съразмерност,
последователно е залегнало в практиката на СЕС(например решения С-259/12, С-263/11, С-
210/10, С-501/14, както и цитираната в същите практика), и същото налага използваните
5
санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за постигане целта на
закона, като за да се прецени дали санкцията е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението,
което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът
намира, че в настоящи случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед цитираните
по-горе стойности на евентуално дължима пътна такса, наложената имуществена санкция се
явява самоцел, и има преимуществено репресивен характер, в противовес и с целите на
административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл.12 ЗАНН.
Посочените съображения са основание да се определи наказателното постановление като
издадено в противоречие с материалния закон.
Предвид на изложеното, съдът намира, че поради недоказаност на авторството и
вината, както и поради нарушения на материалния закон, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят С. П. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ е
заплатена сумата от 600 лева. Предвид отсъствието на релевирано от насрещната страна
възражение за прекомерност, въпросът за ревизирането на неговия размер не се нуждае от
обсъждане, като наред с това същото е в размер близък до законоустановения минимум.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към която се числи
наказващия орган, а именно - АПИ.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № BG07052022/5800/Р8-883 от 24.10.2022
година директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на С. В. П.,
ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на С. В. П., ЕГН **********,
сумата от 600 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6