РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Пловдив, 24.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
петнадесети състав в публично заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 961 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226, ал.1 от АПК.
Д.Г.В.,*** оспорва Заповед № 607 от
08.07.2019г. на Кмета на
Община Родопи, с която е наредено на Д.Г.В., в качеството му на извършител и
собственик на незаконен строеж, да премахне „Пристройка № 4 към североизточната
част на двуетажна сграда”, намиращ се в поземлен имот 66651.108.15, местност
Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи.
Жалбоподателят излага подробни съображения относно
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Претендират
се отмяната на оспорената заповед.
Ответникът
- Кметът на Община Родопи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна и
разноските по настоящото дело и по АД № 12680/20г. по описа на ВАС /
представен е списък на същите-л. 43 по
настоящото дело/.
Настоящото производство е в изпълнение на указанията на Върховния
административен съд, дадени с Решение №
4527 от 08.04.2021г., постановено по АД № 12680/2020г.
Съдът установи
следното:
Заповед № 607/08.07.2019г. е издадена от компетентен
административен орган, съгласно изискванията на чл.225а ал.1 ЗУТ и категорията
на строежа, която правилно е определена
във връзка с предназначението му като
пета / по чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ/. Същата е мотивирана и в необходимата
писмена форма.
Строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите
строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж.
Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след
изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение
на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/.
Процесният
строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж – в
нарушение на чл.108 /в обстоятелствената част от заповедта е отразен чл.108
ал.1 т.1 ППЗТСУ/ и чл.148 ал.1 ЗУТ, представлява „Пристройка № 4 към
североизточната част на двуетажна сграда”, в поземлен имот 66651.108.15,
местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи : изградена едноетажна
пристройка с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция,
покрита с черна хартия и дъски, с поставена ПВЦ врата и прозорец и размери 3,20
на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен. В
обстоятелствената част на заповедта е налице позоваване на Констативен акт №
6/08.02.2019г. – л.15 и 16. Констатирано е, че незаконният строеж се намира в
ПИ 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи и е
собственост на Д.В., който е собственик и на имота : „Към североизточната част
на двуетажната сграда, находяща се в ПИ 66651.108.15, образуван от разделянето
на ПИ 108014, който е бил образуван от обединението на ПИ 108002, ПИ 108009, ПИ
108007 и ПИ 108012, е изградена едноетажна пристройка. Тя е масивна с тухлена
зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и
дъски. Поставена е ПВЦ врата и прозорец. Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36
кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен.” Проверката е
извършена в отсъствие на Д.В. и е установено, че за строежа не е издавано
разрешение за строеж и няма одобрен проект, като строителството е осъществено
без промяна предназначението на земята. Отразено е представянето на три
нотариално заверени декларации за година на извършване на строителството, в
които не е конкретизирано за кой строеж се отнасят. КА съдържа окомерна скица –
чертеж с няколко обекта, номерирани като – пристройка № 3, пристройка № 2,
пристройка № 1 и № 4. КА е връчен „на ръка” на 27.02.2019г. на оспорващото
лице.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че видно
от Констативен акт № 6/08.02.2019г., строежът представлява: изградена
едноетажна пристройка, с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена
конструкция, покрита с черна хартия и дъски. Поставена е ПВЦ врата и прозорец.
Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата
3,00м от кота терен.”. Пристройка № 4 е строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ.
По отношение декларираната година на извършване на
строителството – грубият строеж до 1987г., а останалите СМР до 31.03.2001г. – в
представените нотариално заверени декларации /л.23-25 по АД № 2465/19г/,
административният орган приел, че по ситуация на място – строежът не отговаря
на действалите по време на изграждането му изисквания на чл.108 ал.1 т.1 ППЗТСУ
/отм./ : извън строителните граници на населените места, в земеделски земи,
строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, съгл.
чл.2 от Наредба № 2/20.05.1993г. и Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване
на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение
на земите. Посочено е, че частично застроително решение не е представено от
собственика и няма такова влязло в сила. Цитирана е и нормата на чл.2 ал.1 т.2
и ал.2 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителството в
земеделски земи без промяна на предназначението им – разрешено е застрояване с
обекти, свързани с ползването на земеделската земя, чиито функции са съвместими
с нейното предназначение, въз основа на виза за проектиране или ПУП, при
спазване изискванията на ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове. Предвид това е прието, че строежът не може да бъде
квалифициран като търпим по см. на § 127 ал.1 и § 16 ал.1 ПР ЗИД ЗУТ.
Отбелязана е дата на връчване на КА и наличие на представено възражение, към
което не са представени документи, удостоверяващи законност на строежа.
Посочено е, че според становище на оправомощен от гл.архитект на общината –
арх.Ч.– началник отдел ИПС /л.11 по АД № 2465/19г/, за строежа не са налице
данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184
ПЗР ЗИД ЗУТ, както и не е подадено заявление за узаконяване по реда на § 127
ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Във възражението против КА /л.13 и сл. от АД №
2465/19г./ е заявено, че Д.В. не е уведомен за проверката в имота, при което не
е имало кой да осигури достъп на проверяващите длъжностни лица, като имотът е
ограден с висока ограда, затова не е възможно да бъдат направени замервания на
пристройката. Твърди се, че на 08.02.2019г. имотът не е посещаван от отразените
в акта длъжностни лица, поради което съдържанието на КА относно размерите на
строежа не съответства на действителните. Представени са три декларации с вх. номер
в общината от 01.12.2015г., според които обектът е построен в груб строеж преди
1987г., а всички останали СМР – в периода до 31.03.2001г. В тази вр. и с
позоваване на данните за собственост, е посочено, че строежът не е възложен и
изпълнен от Д.В.: С договор от 02.03.2006г. жалбоподателят купува от община
Родопи имот № 108002, ведно с построената в него сграда-склад от 100 кв.м.
/л.18/, с нот.акт от 05.02.2009г. Д.В. купува изоставени тревни насаждения –
имот № 108007 по КВС в м.Корията /л.20 по предходното дело/, с нот.акт от
30.01.2009г. Д.В. купува изоставени тревни насаждения – имот № 108009 по КВС в
м.Корията /л.19/, а с нот.акт от 18.06.2014г. жалбоподателят купува изоставени
тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в м.Корията /л.21, 2 по АД № 2465/19г /.
Трите
декларации са нотариално заверени и с идентично съдържание - от 01.12.2015г.
Деклараторите са физически лица с адреси в гр.Пловдив. декларирали са, че
строежът – собственост на Д. В., без описание на строежа, както и без посочени
размери и вид на строежа, е построен в груб строеж преди 1987г., а всички
останали СМР – в периода до 31.03.2001г.
Преписката
съдържа констативни актове за незаконни строежи в ПИ 108002, по КВС, землище
с.Ситово, от 2016г. и заповеди за отмяната им. Заповедите нареждат извършване
на нова проверка на място с точно описание на фактическата обстановка. В
констативен протокол от 08.02.2019г. /л.43 по предходното дело на ПАС/ е
отразено, че посочените в акта длъжностни лица са извършили проверка в ПИ
108002, ПИ 108007, ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище с.Ситово –
собственост на Д. В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за извършено
строителство в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във фактическата
обстановка и извършените замервания, описани в констативен протокол от
23.10.2018г. В същия е отразено, че длъжностни лица са извършили проверка в
същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са извършени
замервания, при които било констатирано, че няма промяна във фактическата
обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. – съставени по данни
от проверка на 30.09.2015г. /л.60 по АД 2465/19г./.
В
отменените констативни актове от 2016г. не се идентифицира строежът – предмет
на премахване с оспорената заповед - едноетажна пристройка с тухлена зидария, с
трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски, с
поставена ПВЦ врата и прозорец и размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с
височина до стрехата 3,00м от кота терен.
Преписката съдържа искане за издаване на удостоверение
за търпимост за строеж „Къща за гости” в ПИ 108002, 108007, 08009, 108012,
м.Корията, с.Ситово /л.61/ и документи, представени към искането. Тъй като не
касае обектът – предмет на оспорената заповед за премахване, не следва да бъде
коментирано в насока – висящо производство или влязъл в сила мълчалив отказ. На
07.07.2016г. /л.64 и сл. от
АД
2465/19г./. жалбоподателят е представил геодезическо заснемане от м.юни 2016г.,
в обяснителната записка към което са описани заснети четири сгради, в площните
характеристики на които не попада пристройка № 4, л.67. В геодезическо
заснемане от м.август 2012г. /л.126/ за имот 108002 е отразена сграда 2 Мсбж и
навес.
За ПИ
108002, 108007, 08009, 108012, м.Корията, с.Ситово е налице Решение по см. на
чл.124а ал.1 и ал.5 ЗУТ на ОбС-Родопи - разрешено е изработване на ПУП – ПРЗ и
ПП за обект: Жилищно строителство и обществено обслужване /къща за гости и
ЗОХ/, разширение на полски пътища, трасета за външно водоснабдяване и
електроснабдяване, целящ промяна на предназначението на описаните ПИ – от
земеделска земя в УПИ за застрояване. Отсъстват данни за краен акт от
процедурата.
В скици от ОСЗ – Родопи от 2013г. не са отразени
сгради в имоти с номера 108009, 108007, л.117 и сл от АД № 2465/19г.
В хода на
делото по АД№ 2465/19г. страните не са осигурили допуснатите свидетели при
режим на довеждане.
В настоящото
производство е разпитан свидетелят Д.И.П.. Свидетелят посочва, че познава имота
на Д. В.. Имотът е каменна сграда, която е строена от ВиК-Нареченски бани.
Ползвал се е от ТКЗС-Ситово. Представлява 2-етажна сграда с изба, всичко от
камък. Тази сграда има един вход от лявата страна-като се застане изток-запад.
Входът представлява една врата.Имало е и още една врата в противоположната
страна, вдясно. Сградата е строена през 1962г.
Съгласно свидетелските показания тогава е имало навес,
отпред с една голяма тераса с плочи и отгоре покрита. Колкото е цялата сграда,
толкова е била и терасата с навес. Имало е само навес с плочи.
Съдът, в
настоящия състав не кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите не
кореспондират с останалите доказателства по делото и с приетата СТЕ по АД №
2465/19г. по описа на ПАС.
В настоящото производство не е изготвена СТЕ, в
изпълнение на указанията на ВАС, тъй като жалбоподателят, въпреки многократно
предоставената му възможност, не съдейства на вещото лице да осигури достъп до
имота му. Поради тези обстоятелства
назначената СТЕ е заличена.
СТЕ е
представена по АД № 2465/19г. по описа на ПАС, която Съдът, в настоящия състав
кредетира изцяло, ведно с приложенията, като компетентно и обективно изготвена
и в съответствие с доказателствата по делото.
Експертът
посочва, че ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници на място и е
разположен далеч от населени места, в предимно горска територия, на 1700м.
надморска височина. В имота има няколко сгради с различно предназначение –
описани в групи. Процесната пристройка представлява едноетажна сграда с
правоъгълна форма, с размери в план 2,20м/3,20м., долепена до северната
ограждаща стена на източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна
сграда. Изпълнена е от тухлена зидария с дървена покривна конструкция.
Височината до стрехата е 2,95м и 3,00м от различните страни, поради наклони на
терена. Покривът е трискатен, покрит с черно битумно покритие –
хидроизолационна мушама. Монтирани са един прозорец на северната фасада и врата
на източната фасада, и двете от ПВЦ – профили. Предназначението на пристройката
е за входно предверие /антре/ към входа на двуетажната сграда за обитаване.
Технически показатели на сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /Приложение № 1 към СТЕ/.
Строежът
се намира в имот, който е извън урбанизираната територия на с.Ситово, за която
не е одобряван ПУП, не е създаван и кадастрален план. До одобряването на
кадастралната карта за неурбанизираната територия на община Родопи, имотът и
сградите в него са отразявани в КВС. Според Приложение № 1 към СТЕ –
единствената сграда, нанесена в имота по КВС към 2006г., е сграда – хижа, л.175
/означена в син цвят/. КККР за неурбанизираната територия на с.Ситово са
одобрени със Заповед № РД-18-57/30.06.2017г. и за ПИ 66651.108.15 не е
одобрявано изменение на КК. В КК не са отразени съществуващи сгради в имота.
Представена е информация за ПИ по КК – вид територия – земеделска, НТП – нива,
стар № 108015. Процесната сграда е нанесена от СТЕ върху КК с размери от
заснемане на място, с данни за сгради, отразени в имот 108002 по КВС по
геодезическо заснемане от 2012г. Според отразеното в Пр. № 1 – строежът,
разпореден за премахване като незаконен, не е показан в КВС.
Проследено е образуването на ПИ 66651.108.15 по КК –
от разделянето на имот 108014 по КВС, който от своя страна е бил разделен на
два имота – 108015 и 108016, които са собственост на жалбоподателя.
Образуването на имот № 108014 по КВС през 2016г. е резултат от обединяване на
имот № 108002, 108007, 108009 по КВС, след като техен собственик е станал жалбоподателят
към 2014г. В КВС на с.Ситово имоти с №№ 108007, 108009, 108012 са вписани с НТП
– изоставени трайни насаждения. Продадената от община Родопи сграда в договора
за продажба и АОС /частна/ е описана като Сграда - склад с площ 100кв.м., а в
КВС е отразена като Хижа. При одобряване на КК през 2017г. ПИ 66651.108.15 е
вписан с НТП – нива.
Процесната сграда е с предназначение – входно
предверие пред входа на двуетажната сграда със стаи за обитаване. Пристройката
е едноетажна, с размери в план 2,20м/3,20м и височина 2,95м /3,00м/ до
стрехата. Изпълнена е от тухлена зидария за ограждащи стени върху бетонови
основи с цокъл над терена, без стоманобетонови колони и греди. Покривът е от
дървена конструкция, трискатен, с битумно покритие.
Пристройката е на значително разстояние от имотните
граници на ПИ 66651.108.15. Има жилищни функции, тъй като обслужва жилищна
сграда. Сградата се намира в земеделска територия и за имота не е променяно
предназначението на земята за неземеделски нужди. Цитирано е посоченото по-горе
Решение № 292, прието с Протокол № 9/27.08.2015г. на ОбС-Родопи за допускане
изработването на ПУП – ПЗР и ПП за промяна предназначението на земеделската
земя относно цитираните ПП, но в СТЕ е посочено, че процедура не е проведена,
не е одобрен ПУП и не е променено предназначението на земеделската земя.
„Строителството в такива земи е допустимо по реда на „Наредба № 19/25.10.2012г.
за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им”. ПИ
66651.108.15 е с площ 8,089 дка, т.е. под 10 дка и за него важи ограничението
на чл.2, ал.1, т.1 от наредбата. Процесната постройка може да се приеме, че
представлява помещение за обитаване, но „не е част от едноетажна постройка за
съхранение на селскостопанска продукция” по см. на чл.2 ал.1 т.1 от наредбата. Преди 2014г., с площите за всеки от
отделните имоти под 10 дка, действат ограниченията на чл.2 ал.1 т.1, както на
наредбата от 2012г., така и същите разпореди на предходните наредби от 1998г. и
от 1993г. Постройка с площта на процесната не е била допустима, тъй като
построяването й води до разширяване на площта вече застроените площи, които са
над 35 кв.м. – допустима площ по наредбата от 1998г.
В периода на действие на Наредба № 2 от 20.05.1993г.
до 1998г. – процесната сграда не е отразена в КВС, „очевидно е построена след
тези години”. Огледът на място и физическото състояние на материалите също не
показват възраст на сградата над 20 години.
Тъй като
за територията на процесния имот не е одобряван ПУП, няма предвиждания за
застрояване на имота, вкл. не са одобрявани частични застроителни решения и не
са издавани скици с визи за допуснато застрояване.
По външни белези и степента на физическо изхабяване на
вложените материали, може да се предположи период на изграждане на постройката
в последните 10 години. „В приложеното по делото геодезическо заснемане на
сградите в имот № 108002 от 2012г. постройката не е отразена. Отразена е в
геодезическото заснемане от 2016г.“.
СТЕ потвърждава категорията на строежа – Пета, съгл.
чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ – сграда от допълващото застрояване, свободно
разположена.
Съдът установи, че според извадка от КК – в поземлен имот
66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи: няма отразени
сгради, л.162 по АД № 2465/19г/..
Съгласно обяснителна записка относно оценката на
недвижим имот по акт № 731 /л.187 и сл. по
АД №
2465/19г. / отсъства обектът на премахване. Незаконният строеж не е отразен в
скица на ПИ 108002 от 2001г., л.196 по АД № 2465/19г.
По данни от ОДЗ-Пловдив /л.226 и сл. по АД № 2465/19г./ - планът на съществуващите
стари реални граници е обявен в ДВ бр.31 от 1994г.
Съдът намира, че административната процедура
съответства на установените в ЗУТ правила, изготвен е КА.
Адресатът на заповедта е правилно определен, предвид
обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК - лицата,
на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта :
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване
на незаконния строеж.”. Според събраните по делото доказателства,
жалбоподателят е собственик и извършител на констатирания незаконен строеж.
Категорията на строежа е от значение за
материалноправната компетентност на административния орган - посочена е в заповедта
и потвърдена от СТЕ.
Пристройка № 4 към североизточната част на двуетажна
сграда, представлява
строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ, който факт не е спорен и потвърден от СТЕ
/изпълнена е от тухлена зидария за ограждащи стени върху бетонови основи с цокъл
над терена, без стоманобетонови колони и греди; покривът е от дървена
конструкция, трискатен, с битумно покритие/.
Констативният акт е предвидено от специалния закон на
чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида
на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите
проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният акт е императивна
процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на
процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е
изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на
съдебното производство. Разпоредбата на
чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя, като
условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица. В случая КА е
връчен лично на жалбоподателя. Представеното възражение правилно не е прието за
основателно. Констативният акт има доказателствена сила за съществуване,
местоположение и вид на строежа, което подлежи на опровергаване в съдебна фаза,
вкл. с доводи за търпимост. Фактическите установявания в КА, съставен при оглед
на място, представляват огледен протокол в административното производство,
затова същият се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички
останали доказателства по делото. В случая без основание се поддържа
недостоверност на описанието на незаконния строеж в КА, предвид данните от СТЕ.
Според КА, заповедта и СТЕ- разпореденият за
премахване строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж,
представлява едноетажна сграда, с размери в план 2,20м/3,20м. – СТЕ и
2,30м/3,20м - заповед, долепена до северната ограждаща стена на източната
двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда, респект. към североизточната
част на двуетажната сграда. Изпълнена е от тухлена зидария с дървена покривна
конструкция. Височината до стрехата е 2,95м и 3,00м от различните страни,
поради наклони на терена. Монтирани са един прозорец на северната фасада и
врата на източната фасада, и двете от ПВЦ – профили. Технически показатели на
сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /СТЕ/, ЗП = 7,36 кв.м. - заповед.
Заповедта съдържа необходимите данни, еднозначно
индивидуализиращи обекта на премахване, като при конкретните обстоятелства
площните характеристики са сходни, тъй като разликата е в минимум.
Местоположението на пристройката е потвърдено със СТЕ – в ПИ 66651.108.15 и
по-конкретно - пристройка към двуетажната сграда, респект. към източната
двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда. Описанието на
незаконния строеж е ясно и техническите показатели са коректно посочени.
Индивидуализацията с местоположение и площ са съществени за целите на
изпълнение на заповедта, която следва да е обективно изпълняем административен
акт. Разпореденият за премахване строеж е отграничен по наименование от
останалите констатирани незаконни строежи. Според доказателствата по делото
следва извод за съответствие между волеизявлението на административния орган и
обективното действително състояние на обекта.
Административното производство е служебно и издадената
заповед е по същността си принудителна административна мярка, поради което в
тежест на администрацията е освен констатация за липса на одобрен инвестиционен
проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване вида, местоположението
и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. При проверка на
място обективно е установимо местоположението на строежа, вписано коректно. В
случая разпореденото премахване на незаконен строеж е обективно изпълняемо,
вкл. административният акт е съразмерен с целта, за която е издаден /чл.6 ал.2
и ал.5 АПК/.
Следва да се посочи, че в констативен протокол от
08.02.2019г. е отразено, че посочените в акта длъжностни лица са извършили
проверка в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище
с.Ситово – собственост на Д. В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за
извършено строителство в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във
фактическата обстановка и извършените замервания, описани в констативен
протокол от 23.10.2018г. В същия е отразено, че длъжностни лица са извършили
проверка в същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са
извършени замервания, при които било констатирано, че няма промяна във
фактическата обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. –
съставени по данни от проверка на 30.09.2015г. Независимо, че КП от
08.02.2019г. препраща за фактическата установеност в КА от 2016г., се съобрази,
че няма пречка КА да бъде съставен след продължителен период от време за
строеж, за който е имало съставен предходен КА, като в този случай е необходимо
идентичност или отсъствие на идентичност в размери и описание на обекта, да
бъдат безсъмнено потвърдени, респект. обосновани. Заповедта и КА не препращат към
КП от 08.02.2019г., нито е посочено, че се издават въз основа на документална
проверка, поради което описанието на незаконния строеж е отразеното в
оспорената заповед и КА № 6. Предметът на премахване с оспорената заповед не се
идентифицира със строежите от КА, съставени през 2016г. Колкото до това, че не
е извършена проверка на място при проверката от 08.02.2019г., в производството
по АД № 2465/19г. вещото лице е извършило оглед на място, поради което и при
неоспорване на приетото заключение – информацията на в.л. следва да бъде приета
за достоверна. Същата не е подложена на съмнения и посредством допълнителни
доказателства. Според СТЕ - ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници, което
противоречи на изявлението на жалбоподателя за висока ограда, непозволяваща
оглед без допускане в имота.
В хода на
настоящото производство жалбоподателят възпрепятства извършването на нова
проверка и оглед от вещото лице като не осигури достъп до имота, въпреки
многократно дадена възможност от съда, поради което назначената СТЕ бе заличена.
Действително в оспорената заповед не е посочен период
на изграждане на сградата, но изследване търпимостта на строеж от страна на
административния орган е обусловено от момента на извършването му, поради това
при липса на яснота относно този момент, преценката би била обективно
невъзможна. Търпимостта притежава правоизключващо премахването действие, при
което тежест за установяването й е върху адресата на заповедта, тъй като е
страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване на благоприятни
правни последици.
По дефиниция търпимите строежи са такива, за които
няма строителни книжа и преди издаване на заповед за премахване на незаконен
строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по
см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Жалбоподателят не осигури всички допуснати свидетели
при режим на довеждане относно период на построяване на постройката. Съдът не
кредитира свидетелските показания на свидетеля Д.И.П., тъй като същите са
неясни и в противоречие с останалите писмени доказателства по делото: КВС от 2006г., Кадастрална карта, одобрена през 2017г.,геодезичното заснемане от 2012г., СТЕ.
По отношение нотариално заверените декларации: липсват
твърдения деклараторите да са били съпричастни по някакъв начин в твърдения
период на изграждане на обекта, който не е описан по вид и местоположение.
Неустановената обвръзка между декларатори и жалбоподател от една страна и от
друга – отсъствие на установеност между тези лица и периодът на осъществяване,
отразен в нотариално заверена декларация, не позволява заявените данни да бъдат
възприети за убедителни. Действително, спор за автентичност на подписи в
декларацията не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират
действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани
от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления –
авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително
осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно
установяващи фактите. Следва да се има предвид също, че удостоверителното
волеизявление на нотариуса /в случая на кмета/ се свежда най-общо до датата на
съставяне на декларациите, присъствието на деклараторите и че отразеното в
документа е заявената от лицата воля, но не и че тя е действителната такава. В
случая нотариусът е удостоверил подписите върху документите на посочените в
декларациите дати, но същият не е задължен, а и практически няма как да провери
дали това е действителното фактическо положение. Следователно, декларираните
факти биха могли да бъдат възприети за убедителни само при съпоставка с други
доказателства, обосноваващи извод за осъществяване на строежа именно в
декларирания период. Такива не доказателства не са ангажирани нито в
предходното съдебно производство, нито в настоящото такова.
Според СТЕ - огледът на място и физическото състояние
на материалите не показват възраст на сградата над 20 години. Изводът на експерта.
съответства на картния доказателствен материал – постройката не е отразена в
КВС от 2006г., както и в геодезичното заснемане от 2012г. Не е отразена и в КК,
одобрена през 2017г. В геодезическото заснемане от 2016г. е заснета, съгласно
СТЕ. Пристройката към двуетажната сграда не е упомената в нито един от
документите за собственост на жалбоподателя. Според събраните доказателства, обективно ориентировъчни периоди
на изграждането са: след одобряване на КК – 30.06.2017г., евентуално към 2016г.
– при изготвяне на геодезическото заснемане, изключващи прилагане на нормите за
търпимост. Източник на достоверна информация е скицата от
СГКК-Пловдив, както и скиците – извадки от КВС, поради което спрямо
съдържанието на тези документи се преценяват твърденията за търпимост – при
липса на представени доказателства от жалбоподателя. Твърдението за построена
сграда преди 1987г. не бе доказано и посредством доказателства за ползване на
ток и вода в този период.
Ведно с извода, обоснован с информация от картния
доказателствен материал, се излагат и следните съображения : §16 ал.1 ПР ЗУТ не
изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи. Освен периодът на
построяване - до 7 април 1987г., предпоставки за прилагане на цитираната норма
са строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени планове
и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Според действалите към твърдяното в жалбата време за
изграждането на строежа разпоредби на Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство
/ППЗТСУ, отм./ - извън строителните граници на населеното място се
разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които
се определят с правилника за приложение на този закон и строителните правила,
норми и нормативи /чл. 40 ал.2 ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.1, ал.2 и ал.7 ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от
1985г./ за строежи извън строителни граници е
било необходимо застроително решение, съотв. - „ В местата, предоставени за земеделско ползуване при
условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански
имоти, извън регулация, може да се разрешава
строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м. …Строителството им се извършва по утвърдени
проекти и с разрешение за строеж. …”. Предходните редакции на нормата се отнасят до местата,
предоставени за селскостопанско ползване – икономични постройки за сезонно
ползване. При съпоставка с данните по делото следва извод за отсъствие на
посочените предпоставки. В случая няма одобрявани застроителни решения. Според
СТЕ - не е одобрен ПУП и не е променено предназначението на земеделската земя.
В редакции от 1996г. и от 1998г., чл.108 ал.1 ППЗТСУ
/отм./ изисква частично застроително решение за строежи извън строителни
граници на населените места, като за строежи в земеделски земи препраща към
Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими
с основното предназначение на земите. Нормата на чл.2 т.1 и т.2 от Наредба № 2
от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от
4.06.1993г./ позволява изграждане на: на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и
съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно
списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с
необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и
пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране
на твърдите отпадъци, мелиорации и др.; жилищни сгради за временно или
постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на
лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски
земи, без ограничителна площ, но с оглед предпоставките за прилагане на
цитираната норма се съобрази, че пристройката би попадала в обхвата на чл.2 т.2
– с обслужващата си, респект. помощна функция към жилищната сграда, при наличие
на доказателства за произвеждане на селскостопанска продукция от съответните
земеделски земи – от страна на оспорващото лице. Такива отсъстват за посочения времеви период, вкл. при
съобразяване годините, в които жалбоподателят е придобивал имоти, от които впоследствие
е образуван ПИ 66651.108.15. По отношение Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в
земеделските земи и площ на имотите под 10 дка преди 2014г., е приложимо
ограничението на чл.2 ал.1 т.1 : „Без да се изисква промяна на предназначението
на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им,
както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки
със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не
се заплащат при отчуждаване и комасация на земята;“. В случая не е налице
съответствие с предвиденото предназначение в наредбата, вкл. и по т.2 поради
отсъствие на доказателства за предпоставката - за произвеждане на
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Както бе посочено, процедура по промяна предназначението на
земеделската земя не е осъществена – след приемане на решението на ОбС-Родопи
по чл.124а ЗУТ от 27.08.2015г., не са издавани последващи административни
актове. Периодът на изграждане на обекта според доказателствата по делото
определя за приложима Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в земеделски
земи без промяна на предназначението им - ПИ 66651.108.15 е с площ 8,089 дка,
тоест под 10 дка и попада в обхвата на ограничението на чл.2 ал.1 т.1 от
наредбата: „Без
промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване
с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с
предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на
едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция
и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;“. В тази вр. –
пристройката е към двуетажна жилищна сграда, която не е идентична с едноетажна
селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, с помещение за обитаване. Следователно, налице е несъответствие и с
действащата норма, която е и приложимата в случая, предвид събраните доказателства.
Според приетата и неоспорена СТЕ по външни белези и степента на физическо
изхабяване на вложените материали, може да се предположи период на изграждане
на постройката в последните 10 години, т.е. към 2010г. В тази вр. се отбелязва,
че и документите за собственост на жалбоподателя не водят до извод за по-ранен
период /договор от 02.03.2006г. - купува от община Родопи имот № 108002, ведно
с построената в него сграда-склад от 100 кв.м.; НА от 05.02.2009г. - купува
изоставени тревни насаждения – имот № 108007 по КВС в м.Корията, без данни за
сграден фонд; НА от 30.01.2009г. - купува изоставени тревни насаждения – имот №
108009 по КВС в м.Корията, без данни за сграден фонд; НА от 18.06.2014г. -
купува изоставени тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в м.Корията, без
данни за сграден фонд /.
За периода по §16 ал.2 ПР ЗУТ няма представено
доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите органи до
31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16 ал.3 ПР ЗУТ – липсва
информация за деклариране в 6-месечния срок.
Според данните по делото отсъстват основания за
прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В.
бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за които няма
издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за времето от
01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. Със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр.
82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127 ПЗР ЗИД
ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва и
преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и
да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Налице са
„успоредно” действащи норми – едновременно и самостоятелни по изисквания,
регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки,
според периода на изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за
търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и
поради липса на придадено обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в
конкретния случай за строеж, осъществен след
31.03.2001г.
Няма данни по делото за започнало и
неприключило производство по реда на §16 ПР ЗУТ, §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 184
ПЗР ЗИДЗУТ в предвидените в същите срокове, вкл. за подадено заявление за
узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в установения срок.
Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна
и постановена в съответствие с целта на
закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира,
следователно са неоснователни.
С оглед изхода
на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено , като на основание чл.226, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган пред Върховния
административен съд по АД № 12680/20г. и по настоящото съдебно производство в
общ размер от 400лв. /четиристотин лева/.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В.,***
против Заповед № 607 от 08.07.2019г. на Кмета на Община Родопи.
ОСЪЖДА Д.Г.В.,***, да заплати в полза на Община Родопи сумата
в размер от 400лв. /четиристотин
лева/
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/