№ 31890
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110126196 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 150908/09.05.2024г. на СРС,
подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу А. А. М., уточнена с Молба, вх. №
166189/22.05.2024г. на СРС, депозирана във връзка със Заповед № 34478/18.11.2024г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 60905/2023г. на СРС. С Определение № 17703/24.04.2024г. по ч.гр.д. №
60905/2023г. на СРС незабавното изпълнение на заповедта е спряно на основание чл. 420
ГПК.
С Определение № 22327/30.05.2024г. /влязло в сила/ производството по делото е
частично прекратено.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 29 октомври 2024г.
Час: 9:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД чрез юрк. Джулия Иванова е предявил
срещу ответника А. А. М. искове с правно основание по чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
4 ЗПКр /отм./, чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва:
9500,00 лева просрочена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
1
сметка № 51РКО-Б-7545/29.08.2007г.;
11244,19 лева възнаградителна лихва за периода 19.07.2017г.-25.06.2023г.;
447,85 лева законна лихва за периода 26.06.2023г.-02.11.2023г.;
39,00 лева такса за поддръжка на кредитна карта от 2016г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че сключил с
ответника в качеството си на заемодател Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-
7545/29.08.2007г. Към него били сключени анекси от 07.09.2010г. и 02.10.2014г., с които
първоначално определения лимит от 8000,00 лева бил променен на 11000,00 лева, съответно
9500,00 лева. В исковата молба подробно са описани датите, на които е ползван
предоставеният овърдрафт, съответно погасяванията по същия. Според клауза в договора
същият се подновявал автоматично след изтичане на срока му. При непогасяване до датата
на падежа на пълния размер на дебитното салдо се дължала лихва от 13% годишно за
плащания на ПОС терминал и от 15% за останалите транзакции. При неплащане на месечна
погасителна вноска се дължала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
+ 12%. Кредитът бил в просрочие, считано от 19.08.2017г. /общо 2267 дни, броени до
02.11.2023г.вкл./. Заявените сумите останали неплатени и дължими, поради което ответникът
следвало да ги заплати.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. А. М. чрез адв. Р. П. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 245032/29.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като е
сключен в противоречие с чл. 6, чл. 7 и чл. 10 ЗПКр /отм./ - потребителят не бил уведомен
предварително какви суми ще дължи по договора, липсвало изискуемо негово съдържание
по чл. 7, не били спазени императивните изисквания по чл. 10. Банката едностранно и
субективно имала право да променя базовия лихвен процент, а оттам и всички останали
лихви по договора, в който, както и в общите условия, липсвали обективни методика и
процедура за изменяне на лихвените проценти, нито базовият процент бил обвързан към
точни, ясни и конкретни променливи фактори. Договорът не отговарял на изискванията на
чл. 58 ЗКИ. Обосновава се, че голяма част от клаузите на договора имали неравноправен
характер, включая тази за автоматичното му подновяване, която се оспорва като нищожна.
При това се подчертава, че от 2016г. банковата карта на ответника била блокирана и върната
на банката, с което банката престанала да престира каквато и да било услуга по договора.
Налице били клаузи, предвиждащи анатоцизъм посредством капитализиране на лихвите,
което противоречало на закона и добросъвестността. Обосновава се, че претендираните от
банката вземания са погасени по давност, като началният срок, от който следвало да се брои
тя, не била датата, посочена от банката – 26.06.2023г., а много по рано: изтичането на
първоначалния срок на договора през 2009г., евентуално 01.11.2014г. с подадено от
ответника предизвестие за прекратяване на договора във връзка със сключено между
страните споразумение, евентуално от последното теглене на средства през 2016г. При
посещение в офис на банката през 2021г. му било обяснено, че не дължи нищо, дори имал по
2
сметката си 120,00 лева. С погасяването на главницата се погасили и вземанията за лихви.
Оспорва се М. да е правил погасяване на задължения през 2018г., както твърди ищецът.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр /отм./, чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума по
уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, както и възникване на
задължения за извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в
това число и възникването на задължения за заплащане на лихви. В тежест на ищеца е да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на
ищеца е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни,
както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 60905/2023г. на СРС /заповедното производство/.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за
вещо лице ИВАН ПЕТРОВ ЙОНОВ, специалност: счетоводна отчетност, вътрешен одит в
публичния сектор, достъп до класифицирана информация, тел. 0888 667 842. ОПРЕДЕЛЯ
на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер на 400,00 лева,
платими от ищеца в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за
поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да депозира
заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след
внесен депозит. УКАЗВА на вещото лице, че, ако от страна на ответника му бъдат
предоставени допълнителни справки/документи, същите да бъдат приложени към
заключението му.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
3
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4