№ 318
гр. В., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска П.а
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело №
20221420100405 по описа за 2022 година
П. ЛЮДМ. П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул. "Б.П." № 16, чрез своя
процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „И.Д.”
******* ******* е предявил искове против „К.К.М.” ЕАД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж. к. С.Т., ул. "З.М." *******,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я. ,с които иска да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 32.04 лева представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № *******/26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 102.00 лева, представляваща недължимо платени суми
по договор за потребителски кредит № *******/08.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане
Предявените искове са правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 вр. чл.
22 от ЗПК и са допустими.
Ответника е депозирал писмен отговор, с който исковите претенции по съображения
подробно изложените в отговора с искане за отхвърлянето им като неоснователни и
недоказани.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:
Ищеца твърди, че на 26.02.2021 г. П. ЛЮДМ. П. е сключил договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ с „К.К.М.” ЕАД. Твърди се, че в договора е посочено, че
1
минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 200.00 лева, кредитния
лимит е 2000.00 лева, лихвения процент при максимален срок на кредита е 36 %, а
Годишния процент на разходите при максимален срок на кредита е 50 % при подробно
описани в договора допускания. Поддържа се, че в договора е посочено, че за кредита
следва да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две
физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно
възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено
от Кредитодателя дружество. Твърди се, че в чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че
усвояването на суми се заявява от Кредитополучателя чрез подаване на искане за
усвояване на място в търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните
канали за дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни
приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол център.
Твърди се, че на същата дата /26.02.2021 г./ П.П. е подал искане за кредитна линия №
******* до „К.К.М.” ЕАД, с която е помолил да му бъде направено предложение за
условията, при които може да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със
следните параметри: 200.00 лева - сума за усвояване, а на същия ден на ищеца бил
отпуснат заем в размер на 200.00 лева. В погасителен план към кредит № ******* към
договор за кредитна линия се твърди, че е било посочено, че погасителният план има
силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 200.00
лева за срок от 1 месец, като сумата от 200.00 лева по кредита е усвоена в брой в
търговския обект, където е подписан договора за кредит. Твърди се, че отново на
същия ден /26.02.2021 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ П.П. сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от
Заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД. Поддържа се, че в договора е
уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи
действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с
минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от „К.К.М.“ ЕАД банка. Твърди се, че в договора е
посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по
кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни
размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от
2
този договор. Също така е посочено, че клиентът заплаща възнаграждението съгласно
представения погасителен план по банковата сметка на посредника /„К.К.М.” ЕАД/,
или в брой в търговските обекти на посредника /„К.К.М.” ЕАД/. Твърди се, че на П.П.
е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който е
посочено, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо
дължимата сума по усвоения кредит № *******, с включено възнаграждение за
предоставено поръчителство възлиза на 255.00 лева. Поддържа се, че Следва че под №
******* фигурира единственоискане за кредитна линия и след отправеното от П.П.
искане не е сключван нарочен договор /а не искане/ за потребителски кредит №
******* с „К.К.М.” ЕАД за сумата в размер на 200.00лв., както е посочено в
представените погасителен план към искане за кредитна линия и погасителен план към
договор за възлагане на поръчителство. Твърди се, че П. ЛЮДМ. П. е погасил изцяло и
предсрочно сумата по предоставения заем, а именно в общ размер на 232.04 лева
/включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Последната е
изплатена изцяло и единствено на „К.К.М.” ЕАД. Твърди се, че на 08.03.2021 г. П.П. е
сключил втори договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ с „К.К.М.”
ЕАД. В договора е посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по
кредита е 200.00 лева, кредитния лимит е 2000.00 лева, лихвения процент при
максимален срок на кредита е 36 %, а Годишния процент на разходите при максимален
срок на кредита е 50 % при подробно описани в договора допускания. Поддържа се, че
в договора е посочено, че за кредита следва да бъде представено едно от следните
обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00
лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Твърди се, че на
същата дата /08.03.2021 г./ П.П. е подал искане за кредитна линия № ******* до
„К.К.М.” ЕАД, с която е помолил да му бъде направено предложение за условията, при
които може да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със следните параметри:
400.00 лева - сума за усвояване и на същия ден на ищеца бил отпуснат заем в размер на
400.00 лева. Твърди се, че в погасителен план към кредит № ******* към договор за
кредитна линия било посочено, че погасителният план има силата на споразумение
между страните относно размера на усвоената сума от 400.00 лева за срок от 1 месец,
като сумата от 400.00 лева по кредита е усвоена в брой в търговския обект, където е
подписан договора за кредит. Твърди се, че отново на същия ден /08.03.2021 г./ в
изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ П.П. сключил
договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя лице, а именно с
„Кредит 3 гаранция“ ЕООД. Твърди се, че в договора е уговорено, че същият влиза в
сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
средитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
3
рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно
възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
„К.К.М.“ ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това. Поддържа се,
че в договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в
размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за
изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на
кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента,
чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план,
неразделна част от този договор. Поддържа се, че на П.П. е представен и погасителен
план с включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, че в случай на
възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по
усвоения кредит № *******, с включено възнаграждение за предоставено
поръчителство възлиза на 502.00 лева. Твърди се, че под № ******* фигурира
единственоискане за кредитна линия и след отправеното от П.П. искане не е сключван
нарочен договор а не искане за потребителски кредит № ******* с „К.К.М.” ЕАД за
сумата в размер на 400.00лева. Твърди се, че П. ЛЮДМ. П. е погасил изцяло сумата по
предоставения заем, а именно в общ размер на 502.00 лева /включваща главница, лихва
и възнаграждение за поръчителство/ и последната е изплатена изцяло и единствено на
„К.К.М.” ЕАД Твърди се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените
императивни правила. Поддържа се и, че процесиите договори са нищожни на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма- нарушено е изискването процесните договори да са сключени в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, да написани по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите. Твърди се, че договорите за потребителски кредит са нищожни на
основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент
от 4 тяхното съдържание, а именно общият размер на кредита, а в случая е налице
единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /200.00 лева по
договор № *******/26.02.2021 г., респективно 400.00 лева по договор №
*******/08.03.2021 г./. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата, както и в какъв срок. Обосновава се, че договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
4
налице съществен елемент отяхното съдържание, а именно общият размер на кредита,
а в случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем
/200.00 лева по договор № *******/26.02.2021 г., респективно 400.00 лева по договор
№ *******/08.03.2021 г./. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата, както и в какъв срок. Обосновава се, че договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Счита се, че
в нарушение на императивните правила, в договорите за потребителски кредит не е
посочен размер на ГПР за конкретно предоставените кредити в размер на 200.00 лева
по договор № *******/26.02.2021 г., респективно 400.00 лева по договор №
*******/08.03.2021 г.., а е налице е единствено общо посочване на ГПР в сключените
договори за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, който обаче се отнасяло до
всички възможни хипотези и суми, които могат да бъдат отпуснати на
кредитополучателя по време на действието на договорите и размерът на този ГПР е
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. На следва място се твърди, че липсата на
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредитите, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ГПР от 50.00 %, е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Поддържа се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема
от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора
и в посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени
всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор
за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер
на ГПР от посочения. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е
налицегрешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 330.00 % за
договор № *******/26.02.2021 г., с който е предоставена сумата в размер на 200.00
лева, респективно 306.00 % за договор № *******/26.02.2021 г., с който е предоставена
сумата в размер на 400.00 лева/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден
в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и
общата сума, дължима от доверителя ми. Твърди се, че в договорите за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ е посочено, че за кредита следва да бъде представено
едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в
размер на 1500.00 лева, или 5 неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена
5
от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество и
в изпълнение на горното на 26.02.2021 г., респективно на 08.03.2021 г., П.П. е сключил
договори за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с
„Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК: *******, като се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение, сумата за което впоследствие е изплатена заедно с останалите
дължими суми по съответните Договори за паричен заем единствено на „К.К.М.” ЕАД.
Твърди се, че в чл. 2 от процесиите договор ответното дружество е поставило
изисквания към допустимите обезпечения, които следва да предостави
кредитополучателя, и които се явяват обективно невъзможни за постигане. Счита, че
другата предоставена възможност на кредитополучателя - банкова гаранция с
посочените изисквания, е обективно невъзможно да бъде предоставена изобщо, а още
по- малко в предвидения срок (5 дни). При тези съображения се твърди, че така
формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесния договор за
потребителски кредит и свързания с него договор за възлагане поръчителство и
договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради
невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя
от точно определено от заемодателя лице - „Кредит гаранция“ ЕООД, в полза на
„К.К.М.” ЕАД е неравноправна, тъй като същата е във вреда на потребителя по
смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните.
Твърди се, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в
съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП. И тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди се,
че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК „К.К.М.” ЕАД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
възнаграждението по сключения между ищеца и „Кредит гаранция“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, което по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва
да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Според императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се твърди, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не 6 могат да надхвърлят 50 % от взетата сума при
което се твърди, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни. Твърди се, че „К.К.М.” ЕАД е нарушило
6
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включило
възнаграждението за поръчител в размера на ГПР, както и че е нарушена разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договорите като цяло, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните. Поддържа се, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този
начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Твърди се, посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че посочването в договора на
размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Твърди се, че договорите за
потребителски кредит са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като липсва посочване на лихвения процент по кредита
/ГЛП/ като в договорите за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ е посочен
размер на ГПЛ от 36.00 %, но същият не се отнася до размера на ГЛП по конкретно
предоставените заеми от 200лв. и 400 лв. На отделно основание се поддържа, че
клаузата за възнаградителна лихва в договорите за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че
определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва
и възнаграждението за поръчител) за изключително висок и противоречащ на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
Поддържа се, че договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 11,
ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното
съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и клаузата не е формулирана по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на 7
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. При тези съображения се моли процесиите
договори следва да бъдат обявени за недействителни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11
вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че процесните договори са нищожни, тъй като не е
посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно наличието или липсата
7
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29,
ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. При тези съображения
се твърди, че нищожността на процесиите договори за паричен заем води до
нищожност и на свързаните с тях договори за предоставяне на поръчителство по
гореизложените съображения. Евентуално, ако се приемат договорите за валидни и
действителни, се твърди, че са нищожни отделните клаузи от процесиите договори на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност.
В срочно подадения отговор на исковата молба се твърди, че предявеният иск
недопустим, тъй като липсва правен интерес от установяване нищожността на
договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ 3- 3-1-10272-243006, с оглед
обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от кредитополучателя, както и
фактът, че действието на договора е прекратен на 08.04.2021г. по взаимно
съгласие,като твърдението за недопустимост не се споделя от съда. Оспорват се
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че изложените в исковата молба
твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите
между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства.
Твърди се, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички, предвидени
в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити. Оспорва се размера на
предявените искове. Поддържа се, че са неправилни и противоречащи на
действителността изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е погасил изцяло
на кредитора сумата от 232.04 лв. Поддържа се, че по делото липсват данни за
сочените за сключени договор за възлагане на поръчителство, както и погасителен план
с включено възнаграждение за обезпечение, предвид което и ответната страна не може
да вземе отношение по наведените твърдения за изискването на суми или престации от
страна на ответника по такъв договор и отношението му към настоящия договор за
потребителски кредит. Твърди се, че са неправилни и в противоречие с доказателствата
по делото и обективната истина наведените твърдения за извършването на каквото и да
е посредничество от страна на „К.К.М.“ ЕАД при приемане на плащания по твърдения
Договор за възлагане на поръчителство, като следва да се има предвид, че ответникът
не поддържа търговски обекти. В тази връзка се оспорва ответникът да е получавал
сочената сума размер на 232.04 лв. Обосноват се съображения, че са неправилни и в
противоречие с доказателствата по делото твърденията в исковата молба за
сключването на втори договор за кредит на 08.03.2021г. Поддържа се, че по силата на
посоченото волеизявление, на 08.03.2021г. кредитополучателят е усвоил 400 лв. (в
рамките на договорения кредитен лимит от 500 лв.) по сключения на 25.02.2021г.
8
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ и приложимият към
усвояването годишен процент на разходите е записан в Приложение № 1 към договора
за кредит, като същият е в размер на 47.01%, като усвоената сума е следвало да бъде
върната на една вноска в размер на 412 лв. Оспорват се изцяло твърденията за
недействителност на процесния договор на 8 основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД),. Оспорват се твърденията за недействителност на договора на основание чл. 10,
ал. 1 вр чл 22 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит бил сключен в
писмена форма, на хартиен, по ясен и разбираем начин като всички елементи на
договора са предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, а именно вид
Calibri, с размер на шрифта 12, като същият е сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Твърди се, че са неправилни изложените твърдения за
липса на реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона потребителския кредит. Оспорват се
твърденията за нищожност на процесния договор на основание чл. 1, ал.2 , т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК. Твърди се, че в таблицата към чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора за кредит са
посочени и взетите предвид допускания за неговото изчисляване и на базата на
допусканията и конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите
може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. към договора за кредит са записани процентите
на ГПР за всички усвоявания. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за
нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване
на разход за поръчителство и се твърди, че ГПР е изчислено правилно, како
включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по
кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че са неправилни и
в явно противоречие както с българското законодателство, така и със
законодателството на Европейския съюз твърденията за това, че уговарянето на
задължение за обезпеченост на договора за потребителски кредит е в пряко
противоречие със съображение 26 от Директива 2008/48 по повод задължението за
кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността. По отношение на
изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, се счита че
същите са абсолютно неправилни. Поддържа се, че са неправилни и изложените в
исковата молба, доводи, че одобряването на кредита като бърз неминуемо води до
одобряване и на обезпечението. Излагат се съображения че изложените твърдения за
недействителност на договора за кредит на основания чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, считам са неоснователни. Оспорват се и изложените доводи за
нищожност на лихвата в размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите
нрави недействителността. Твърди се, че изложените твърдения за недействителност на
договора за кредит на основания чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД са неоснователни. Оспорват се и изложените доводи за нищожност
9
на лихвата в размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави, както
и изложените доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11,
ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК. Оспорват се изложените доводи за недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК. Правото на отказ е
подробно разписано в чл. 4 и чл. 5 от Договора и чл. 22 - чл.27 от Общите условия на
„К.К.М.“ ЕАД 9 към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“. Оспорват
се всички изложени твърдения в исковата молба за получаването от страна на
ответника „К.К.М.“ ЕАД на сочените по двете усвоявания суми в размер на 232.04 лв.
и 502 лв. Оспорвам и всички видове твърдения свързани с така посочените суми.
Ответника твърди,че реално не са налице посочените от ищеца в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба два броя договори за потребителски кредит, които
се атакуват
№ *******/26.02.2021 г. и № *******/08.03.2021 г. като по своята същност това не са
договори за потребителски кредит,а волеизявления, с които кредитополучателя е завил
два пъти усвояване по рамков договор ******* от 25.02.2021г. сключен между
страните.Действително по делото не са представени договори № *******/26.02.2021 г.
и № *******/08.03.2021 г .,т.е. съдът също приема,че няма сключени такива.
Договор ******* от 25.02.2021г. сключен между страните е представен по делото от
ответника,като реално ищеца не е ангажирал становище във връзка с представянето
му.Не е оспорил съществуването на този договор/същия е представен по делото в
неподписан вид/,част от софтуерите , с които работят фирмите дават такива разпечатки
,но реално договора е сключван по електронен път и при евентуално оспорване,каквото
не е направено от ищеца може да се изследва подписан ли е от страните.
При така установеното от фактическа страна, реално не съществуват договорите
,които се атакуват, респективно каквито са и посочените в петитуми на исковата молба.
Ответника е посочил, че с ищеца е сключил рамков договор ******* от 25.02.2021г.
,който не е атакуван и няма формиран надлежен петитум по отношение на същия,при
което само на това основание исковите претенции следва да бъдат отхвърлени без да се
разглежда спора по същество и да се обсъждат останалите доказателства.
С оглед отхвърляне на исковите претенции на ищеца не се следват разноски.
По делото няма ангажирани доказателства за направени разноски по делото от
ответника с оглед направено искане за присъждане на такива.
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. ЛЮДМ. П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул.
"Б.П." № 16, чрез своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „И.Д.” ******* ******* искове против „К.К.М.” ЕАД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж. к. С.Т., ул. "З.М." *******,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я. ,с които иска да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 32.04 лева представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № *******/26.02.2021 г., както и за сумата от 102.00 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №
*******/08.03.2021 г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11