Р
Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.Сливница
26 ЯНУАРИ 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 205 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът,
Л.Д.С., е предявил осъдителен иск срещу „“ ООД с правно основание чл. 221, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за 30-дневния срок на предизвестие, възлизащо в брутен размер на 590 лв.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна
на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В исковата молба се
твърди, че от 11.08.2014 г. по силата на безсрочен трудов договор ищецът е
работил в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа
„Б,г. п. Д.“, като за престирания от него труд е получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 590 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия
месец. Твърди се, че на 07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на
дружеството заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно
и без предизвестие е прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че със
Заповед № 86/08.12.2017 г. е било удостоверено прекратяването на трудовия
договор, като това обстоятелство е било вписано и в трудовата му книжка. В
заповедта изрично било упоменато, че на ищеца следва да се заплати обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не му било заплатено.
Претендира разноските по
делото.
Ответникът,
получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл.
131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който е признал иска по основание и размер. Твърди, че ищецът е отказал да
подпише ведомостите и фишове за заплати, както и протоколите за инвентаризация,
за което са били съставени четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2
бр. и от 15.12.2017 г. Сочи, че ищецът не е съдействал по никакъв начин, за да
получи трудовото си възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищецът
отказва да предостави банкова сметка, ***ата искова молба, което от своя страна
е изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови
решение, с което да уважи ищцовата претенция поради признание на иска, като не
присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По силата на безсрочен
трудов договор сключен на 11.08.2014 г. между страните ищецът е работил в
ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа „Б,г.
п. Д.“ Страните са договорили, че за труда си
ищецът ще получава брутно трудово възнаграждение в размер на 590 лв.
месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. На 07.12.2017 г. ищецът е
депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил трудовото
правоотношение. Със Заповед № 86/08.12.2017 г. законния представител на ответника на основание чл.128а, ал.3 КТ,
удостоверяна прекратяването на трудовия договор и е разпоредено на работника да се начислят и
обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, което, видно от представеното
извлечение от трудовата книжка на ищеца, е в размер на 570 лв. Същевременно по
делото не са ангажирани доказателства за извършено от страна на ответника
плащане, каквито фактически твърдения не са и били въведени с отговора на
исковата молба.
При горните факти съдът
прие следното от правна страна.
Основният спор между страните в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с
извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяването на
иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищеца съдебни разноски.
Съобразявайки това, с
доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал,
че основателността на възражението по чл.
78, ал. 2 ГПК предполага ответникът да установи с всички допустими
доказателствени средства, че той не е станал причина за завеждане на делото,
като докаже, че кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или
не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, респ. като докаже, че ищецът злоупотребява с процесуалните си
права по смисъла на чл. 3 ГПК.
По делото са били
представени четири броя протоколи, които по своето правно естество
представляват частни свидетелстващи документи, които са подписани от лица,
различни от страните по делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите
представляват доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях
изявления са направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да
бъде установено с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и
доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ от ищеца документ, в
който се съдържа признание за тези обстоятелства. По делото обаче не бяха
ангажирани доказателства, с изключение на посочените протоколи, които не могат
да се ценят по различен от посочения по-горе начин, от които да се установява,
че ищецът неоправдано не е прел предложеното му плащане или не е дал
необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл да изпълни
задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените по делото
протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане на
дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че
посочените в протоколите работници, сред които и ищецът, са отказали да получат
заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.
Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява
неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 300
лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.
78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница
дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Макар че решението, с което е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със сила на
присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено
обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„С– **“ ООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление гр., район „Т.“ ул. „П.“ № *, *, да заплати на Л.Д.С., ЕГН **********, с
адрес ***, по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева,
представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С– **“ ООД да заплати на Л.Д.С.
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК „С– **“ ООД да заплати
в полза на държавата по сметка на РС-
гр. Сливница сумата в размер на 50
(петдесет) лева, представляващи държавна такса.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която „С– **“ ООД е осъдено да заплати Л.Д.С. сумата в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева по иска с правно основание чл.
221, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО
в частта за допускане на
предварително изпълнение, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. с частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: