№ 8785
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ Гражданско дело №
20241110158219 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 308523/02.10.2024 г, с
която от името на „ТT“ ЕАД, ЕИК **** против наследниците на Н. С. С., ЕГН
**********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 324507 от 14.10.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на Н. С. С.,
ЕГН **********, а именно: Я. Т. Д. с ЕГН: **********, с адрес; гр. София, п.к. ***,
обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, А. Т. Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София,
п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, С Н. К. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, А. Н. С. с ЕГН: ****, с
адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б**** и С. А. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, като
е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно в полза на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 506,82 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. –
1
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
02.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 130,07 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 17.09.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 13,57 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода 01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,25 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2021 г. – 17.09.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
От Я. Т. Д. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми;
От С Н. К. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми;
От А. Н. С. с ЕГН: **** се претендират 1/5 част от горепосочените суми;
От С. А. Г. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми.
От А. Т. Д. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми.
В исковата си молба ищецът „ТT“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател /. Поддържа, че
ответниците /респективно техннаследодател/ имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот: **, находящ се в гр. София,
ж.к. „Л“, ***, аб. № ***.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „ТT “ АД, като в тази връзка се посочва, че
на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали
доставяна топлинна енергия през заявения в исковата молба период и не са
2
погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж,
поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради
което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдеин
да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 506,82 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб. №
*** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 130,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.09.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 13,57 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода
01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,25 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.10.2021 г. – 17.09.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
От Я. Т. Д. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми;
От С Н. К. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми;
От А. Н. С. с ЕГН: **** се претендират 1/5 част от горепосочените суми;
От С. А. Г. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми.
От А. Т. Д. с ЕГН: ********** се претендират 1/5 част от горепосочените
суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата А. Т. Д. с ЕГН: **********715, с който предявените срещу
този ответник обективно кумулативно съединени искове се оспорват като
неоснователни.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответниците Я. Т. Д. с ЕГН: **********, С Н. К. с ЕГН:
3
**********, А. Н. С. с ЕГН: **** и С. А. Г. с ЕГН: **********, с който предявените
срещу тези ответници обективно кумулативно съединени искове се оспорват като
неоснователни.
В отговорите на исковата се излагат становища за липса облигационна
връзка между ищеца и ответниците. Прави се възражение за погасяване по давност
на вземанията, предмет на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника /респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане
за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
/респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на
ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и
размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните с отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
4
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания спрямо ответниците.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
5
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
6
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "ТT" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представените писмени доказателства /настанителна заповед от
17.09.2020 г. и договор за наем на общинско жилище от 19.10.2020 г./ се установява
в производството, че ползвател на недвижим имот, представляващ **, находящ се в
гр. София, ж.к. „Л“, ***, считано от м.19.10.2020 г., е Н. С. С.. Същевременно от Н.
С. С. до ТT ЕАД е подадено заявление-декларация от 14.10.2020 г. за разкриване на
партида на нейно име за имот, представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“,
***.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че по силата на горепосочените /настанителна заповед от
17.09.2020 г. и договор за наем на общинско жилище от 19.10.2020 г.процесният
имот се е ползвал от /настанителна заповед от 17.09.2020 г. и договор за наем на
общинско жилище от 19.10.2020 г./.
Не е спорно и се установява от събрания в производството доказателствен
материал, че Н. С. С. е починала на 01.08.2021 г. и е оставил за наследници по
закон Я. Т. Д. с ЕГН: **********, А. Т. Д. с ЕГН: **********, С Н. К. с ЕГН:
**********, А. Н. С. с ЕГН: ****, и С. А. Г. с ЕГН: **********, както и че на
27.01.2025 г. в особената книга на СРС е вписан отказ от наследство от А. Т. Д. с
ЕГН: ********** от наследството на наследодателя му Н. С. С..
В случая безспорно се установява, че през процесния период Н. С. С. е
ползвала процесния имот по силата на настанителна заповед от 17.09.2020 г. и
договор за наем на общинско жилище от 19.10.2020 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, „собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
7
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.“.
Действително в настоящия случай, процесният имот е бил ползван от Н. С.
С. по силата на сключен договор за наем на общински имот между нея и Столична
община, район Л.
Именно между Н. С. С. и ТT ЕАД е имало сключен договор за доставка и
продажба на топлинна енергия до процесния имот, въз основа на отправеното от Н.
С. С. предложение за сключване на договор, обективирано в обсъденото по-горе
заявление-декларация от 14.10.2020 г. за разкриване на партида на нейно име за
имот, представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, прието от ТT ЕАД.
Следователно за периода 14.10.2020 г. – 01.08.2021 г. /датата на смъртта на Н.
С. С./ между Н. С. С. и ТT ЕАД е имало сключен договор за доставка и продажба
на топлинна енергия до процесния имот. Следователно същата е дължала
заплащане на доставената и потребена в имота топлинна енергия за горепосочения
период. Със смъртта на Н. С. С., сключеният между нея и ТT ЕАД договор, с
предмет доставка на топлинна енергия до имот, представляващ **, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л“, ***, е прекратен.
Я. Т. Д. с ЕГН: **********, А. Т. Д. с ЕГН: **********, С Н. К. с ЕГН:
**********, А. Н. С. с ЕГН: ****, и С. А. Г. с ЕГН: ********** не са страна по
наемното правоотношение, нито по делото са ангажирани доказателства, че от
същите е депозирано искане до ищцовото дружество за откриване на партида по
отношение на процесния имот на тяхно име, за да се приеме, че е налице сключен
писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие /по смисъла на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
По делото се установи, че ответниците са наследници по закон на Н. С. С.,
като върху тях са преминали, както активите на наследството, останало от
наследодателя, така и пасивите на същото, включително и незаплатената цена на
доставена и потребена в имот, представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“,
***, топлинна енергия, дължима за периода 01.05.2021 г – 31.07.2021 г.
8
Следователно ответниците, следва да отговарят за заплащането на и
незаплатената цена на доставена и потребена в имот, представляващ **, находящ
се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, топлинна енергия, дължима за периода 01.05.2021 г –
31.07.2021 г. За периода след смъртта на наследодателя им /01.08.2021 г. –
30.04.2022 г./ исковете се явяват неоснователни, доколкото не се установи
наличието на правоотношение, което да е обвързвало страните, с предмет доставка
на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот.
По отношение на ответника А. Т. Д. с ЕГН: ********** от събрания по
делото доказателствен материал се установява, че на 27.01.2025 г. в особената
книга на СРС е вписан отказ от наследство от А. Т. Д. с ЕГН: ********** от
наследството на наследодателя му Н. С. С., поради което и исковете срещу този
ответник, следва да бъдат отхвърлени в цялост.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че ответниците Я. Т. Д. с ЕГН:
**********, С Н. К. с ЕГН: **********, А. Н. С. с ЕГН: ****, и С. А. Г. с ЕГН:
********** е следвало да отговарят за заплащането стойността на доставената и
потребена в имота топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., като
всеки е следвало да отговаря за по ¼ част от сумите за доставена и потребена
топлинна енергия за този период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
9
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 07.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ на ТT ЕАД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
начислена съобразно изразходваната топлинна енергия в размер на 337,88 лева; за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 81,65 лева; за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 122,11 лева. Установява се също, че
през процесния период служители на отдел „Дялово разпределение“ на ТT ЕАД
редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от процесния имот– общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„връщане“ в размер на 4,81 лева, която следва да бъде извадена от общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния
период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната
станция спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на
ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната
станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
10
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 541,64 лева, за заплащането
на която следва да отговарят ответниците Я. Т. Д. с ЕГН: **********, С Н. К. с
ЕГН: **********, А. Н. С. с ЕГН: ****, и С. А. Г. с ЕГН: **********, като всеки от
тях, следва да отговаря за по 1/4 част от стойността на потребената и незаплатена
топлинна енергия.
В отговорите на исковата молба, подадени от името на ответниците, са
релевирани възражения за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
11
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ТT ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ТT ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
12
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на ТT ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно
се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане,
доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след
неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ТT ЕАД на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
13
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 02.10.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че погА.и по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец юли 2021 г. е настъпила считано от
15.09.2021 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, доколкото
изикуемостта на вземането за месец юли 2020 г. е настъпила след отмяна на
извънредното положение, респективно след датата 13.05.2020 г., т.е. давностният
срок е започнал да тече след отмяна на извънредното положение, т.е. след
13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/, то 3-годишния
погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в
съда – 02.10.2024 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец юли 2021 г. е следвало
да изтече на 15.09.2024 г./.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав достига до извод,
че предявените искове за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
14
общо 130,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.09.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед отхвърляне на претенциите за главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, то следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за лихва за забава върху същата главница.
По отношение на претенцията за сумата от общо 13,57 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода
01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., съдът намира следното:
По делото се установи, че ответниците следва да отговарят за заплащането
стойността на доставена и потребена топлинна енергия и цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г. Доколкото в
производството се претендира главница за цена на услугата дялово разпределение
за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб.
№ *** за периода 01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., то следва извод, че ответниците не
следва да отговарят за заплащането на цената на извършената услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. София,
ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода 01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., поради което
исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 4,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.10.2021 г. – 17.09.2024 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед отхвърляне на претенциите за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, то следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции
за лихва за забава върху същата главница.
Отделно, следва да се посочи, че по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
15
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена и на това основание.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ответниците. От името на същите не е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото исково производство, респективно и в тяхна полза не
следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на ТT ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Я * против Я. Т. Д. с ЕГН: **********, с адрес;
гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, А. Т. Д. с ЕГН: **********
с адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, С Н. К. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б****, А. Н.
С. с ЕГН: ****, с адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к. „Л“, б**** и
С. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. ***, обл. София, общ. Л, ж.к.
„Л“, б****, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Я. Т. Д. с
ЕГН: **********, А. Т. Д. с ЕГН: **********, С Н. К. с ЕГН: **********, А. Н. С. с
ЕГН: ****, и С. А. Г. с ЕГН: ********** да заплатят разделно /по 1/5 част за всеки
от тях/ на ТT ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 506,82 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 130,07 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 17.09.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 13,57 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр.
16
София, ж.к. „Л“, ***, аб. № *** за периода 01.08.2021 г. – 31.05.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,25 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2021 г. – 17.09.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17