Р Е
Ш Е Н
И Е №260017/23.2.2022г.
гр. ЯМБОЛ.23.02.2022..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........10.02.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………….....…...гр.дело N .230…... по описа
за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното.................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Л.Д.Й., Р.Д.Й., със знанието и съгласието на
своята *** Р.М.И., и Б.Р.Я., с която молят да бъде осъден „ЗАД Армеец“ АД да
заплати на:
Л.Д.Й.,
обезщетение в размер на
5000 лева, частичен от 25 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие причиняването на смъртта на *** М. Я. И., от водач на МПС л.а. марка
„***", модел „***" с д.к.№ ***, със сключена застраховка „Гражданска
отговорност" при ЗАД „Армеец" АД, полица № ***, валидна от
02.12.2015г. до 17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в гр. Я.,
изразяващи се в шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло,
загуба на надежда и развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство,
както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от 19.08.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Р.Д.Й., обезщетение в
размер на 5000 лева, частичен от 25 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на *** М. Я. И., от
водач на МПС л.а. марка „***", модел „***" с д.к.№ ***, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „Армеец" АД, полица № ***,
валидна от 02.12.2015г. до 17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в
гр. Я., изразяващи се в шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и
живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство, както и компенсаторна лихва в размер на законната такава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.08.2016г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Б.Р.Я., обезщетение в
размер на 5000 лева, частичен от 25
000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на *** М. Я. И., от
водач на МПС л.а. марка „***", модел „***" с д.к.№ ***, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „Армеец" АД, полица № ***,
валидна от 02.12.2015г. до 17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в
гр. Я., изразяващи се в шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и
живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство, както и компенсаторна лихва в размер на законната такава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.08.2016г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищците твърдят, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.08.2016г., е причинена смъртта на М. Я. И. – ***
на ищците, вследствие на което същите търпят неимуществени вреди.
Посочват, че на
19.08.2016 г., при управление на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № *** Д.
Д. виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение по ул. ***
гр. Я. в района на кръстовище с пряка до бензиностанция „***“, въпреки
наличието на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“, водачът навлязъл в кръстовището без да спре, отнемайки предимството
на велосипедиста М. Я. И., в резултат на което била причинена неговата смърт.
Посочват, че по
случая има постановена присъда № *** г. постановена по НОХД № *** по описа ЯОС,
с която Д. Д. е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г. е нарушил
правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „***“ с рег. № *** и на кръстовище, образувано между ул.*** и
улицата, водеща до „Сакарела“ ООД е реализирал ПТП. При удара била причинена
смъртта на М. Я. И. Посочва, че в резултат на смъртта ищците търпят
неимуществените вреди, които претендират. За лекия автомобил имало сключена
застраховка ГО при ответното дружество, валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на същия за обезщетяване на вредите.
Претендира за
направените по делото разноски.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа, като е направено увеличени в размера на
исковете от 5000лв. на 25000лв. за всеки един от ищците.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който изцяло оспорват претенцията по основание и
размер и молят същата да бъде отхвърлена. Оспорват всички твърдения в исковата
молба относно механизма на ПТП във връзка с изключителната вина на водача на
л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № *** за настъпване на същото. Твърдят, че
значителен принос за настъпване на произшествието има пострадалия М. Я. И.,
който не е съобразил поведението си с разпоредбите на ЗДвП относно движението
на велосипедисти по платното за движение и сам е станал причина за настъпване
на ПТП и вредоносния резултат. Твърдят, че не е налице покрит застрахователен
риск, респ. не е налице застрахователно събитие, като се позовават на ТР №
1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Посочват, че към момента на сключване на договора, застрахователят не
носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица при условията
на посочено тълкователно решение, поради което и застрахователят не се е ангажирал
да носи подобен риск. Този риск не е съществувал към датата на сключване на
договора.
Оспорват материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на техния *** М. Я. И. Възможността за
обезщетяване на лица извън изброените в ППВС №***г. и ППВС № *** г. се допуска
само като изключение като правото да се получи обезщетение в тези случаи не е
абсолютно, само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди, като следва да е налице особена близка трайна и дълбока житейска емоционална
връзка с починалия. Ответника оспорва съществуването на такава връзка между
ищците и починалото лице. Оспорват твърденията, че болките и страданията на
ищците от смъртта на техния *** надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Оспорват за ишците да са настъпили
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, като
оспорват твърденията, че ищците търпят твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. Оспорват и размера на предявените искове като прекомерни и
неоснователно завишени, съобразно претърпените от ищците болки и страдания,
социално – икономическите условия на живот в страната и в противоречие с
принципа на справедливост. Оспорват размера на исковите претенции като
несъобразени с параграф 96, ал.1, във вр. с чл.4 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за
застраховане, според който размера е до 5000 лв. Позовават се на практика на
ЕС, относно гражданската отговорност и размера на обезщетенията. Оспорват и
претенциите по акцесорния иск с оглед неоснователността на главния иск.
При условията на евентуалност, оспорват като погасена по давност
претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от датата на настъпване на събитието 19.08.2016 г. до
25.01.2018 г. на основание чл.111, б.В от ЗЗД.
На самостоятелно основание, на основание чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение в РБ., възразяват срещу
начисляването на лихва за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. Правят
възражение за присъждане и за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Не оспорват наличието на застрахователно правоотношение, породено от
договор за задължителна ГО на автомобилистите по отношение на л.а. „***“ към
датата на процесното събитие и твърдят, че по посочената полица не е налице
застрахователно покритие по застраховка ГО на автомобилистите по отношение на
разширения кръг на лицата съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по ТД №
1/2016 на ОСНГТК на ВКС. В хода на производството възраженията се поддържат
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представения препис от акт за смърт издаден на 22.08.2016г. от
Община Я. М. Я. И. е починал на ***г. Според удостоверение за наследници изх.№ ***
от 24.08.2016г. на Община Я. и
удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ ***г. на Община Я. ищците са ***
на починалия М. Я. И., като всички са деца на починалата Р.М.И., дъщеря на М. Я.
И.
За наличието на
твърдянато ПТП на 19.08.2016г. е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица , съставен от ***. А., *** ПТП при ОД на МВР-Я.
Видно от
Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд за наличието
на ГО автомобил с рег.№ *** има сключена застраховка ГО в ЗАД АРмеец АД за периода 21.09.2016г. – 20.02017г.
С присъда №***г.
постановена по нохд №*** по описа за 2018г. на ОС-Я. подсъдимият Д. Д. Д. е
признат за виновен в тома, че на 19.08.2016г., около 19.30ч. в гр.Я., в ж.к.“***“,
на кръстовище, образувано между ул.“***“ и улицата, водеща към фирма
„Сакарела“ООД, при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Я. И.,ЕГН **********, настъпила на ***г.,
поради което е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Според мотивите на присъдата , съдът е приел, че вина за станалото ПТП имат
както подсъдимия, който като управляващ автомобила е следвало да пропусне
движещия се по пътя с предимство велосипедист и едва след това да навлезе в
кръстовището, така и пострадалия който е следвало да се движи възможно
най-близо до десния край на пътя, като по този начин би избегнал сблъсъка с
автомобила. Освен това същият е имал техническа възможност да спре, ако е
задействал спирачната система на велосипеда след второто тръгване на
подсъдимия.
По искане на
ответника по делото бе изготвена авто-техническа експертиза. В същата е описан
механизма на ПТП, а именно:
На 19.08.2016 г., около 19:30 часа, в
условията на оптимални атмосферни и пътни условия, в гр. Я., по ул. ***, в
посока ЦГЧ се движи ***М. И. Движението се е реализирало в дясното платно за
движение, на около 3,9 метра вляво от десния край на пътя (около осовата линия)
със скорост от около 15 км/ч. При същите обстоятелства, водачът на лек
автомобил *** с per. № ***е подходил от пресечката водеща към фирма
„Сакарела" ООД, с намерение да навлезе в пътя с предимство - ул. „***"
и осъществи маневра завой на ляво, в посока с. В. В определен момент, водачът
на лек автомобил *** е навлязъл в кръстовището без да пропусне движещият се по
пътя с предимство ***, ускорявайки автомобила до около 18 км/ч. Навлизайки в
ул. „***", той се „поставил като преграда" пред движещия се ***.
Настъпва сблъсък между двете превозни средства, като за *** ударът е бил челен,
в позицията на предна гума, а за автомобил *** - страничен отляво, обособен в
позицията на ляв праг, под задна лява врата. След удара *** се е завъртял около
вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, като дясната
част на кормилото е контактувало със задните ляво-странични състави на
автомобила, след което е паднал върху асфалтовата настилка, около надлъжната
пътна маркировка, върху левите си състави.Според вещото лице от
инженерно-техническа гледна точка, основна причина за настъпване на
произшествието е отнемането на предимството за преминаване на ***, от страна на
водача на л.а. *** *** не е реагирал по никакъв начин на създалата се аварийна
ситуация.*** би могъл да избегне сблъсъка, ако беше осъществил едно от
условията, описани по-долу:
-
да осъществява
движение по ул. „***", в близост до десния му край, при което автомобилът
щеше да е освободил достатъчен просвет за безпрепятствено преминаване на ***
зад задните състави на автомобила и сблъсък нямаше да има;
-
ако при създалата
се аварийна ситуация, *** беше реагирал за аварийно спиране, като отговор на
обстоятелството - МПС, пресичащо траекторията му на движение.
По искане на ищците по делото бе
назначена и изготвена съдебно психиатрична експертиза. Даденото е следното заключение
:
Ищцата Л.Д.Й. по времето на съобщаването
му на новината за травмата на дядо М. се е намирала в състояние на повишена
тревожност,негативна емоционалност,страх от безизходността на случващото
се,безсилие пред обстоятелствата.Имала сърцебиене,изпотяване,зашеметеност
.Подобно психично състояние съобщава и за деня на погребението на ***.Тези
поведенчески характеристики отзвучават дни след случилото се и се проявяват
епизодично в следващите години, при спомени за ***.Ищцата е преживяла остра
стресова реакция,но не и душевно разстройство,каквито са постравматичното
стресово разстройство и разстройството на адаптацията.. 2.С каква
продължителности с какви симптоми?
Симптомите са именно тревожност
,напрежение,безсилие пред природата на случващото се,
зашеметеност,сърцебиене,зачервяване-симптоми от невро вегетативен
характер.Налице е тъга ,нежелание за контакти,дистимно настроение.Продължителността
на въпросните симптоми е не повече от седмица и имат характера на скръб и
тъга,характерни за повечето погребални ритуали,след което намаляват по
съдържание и интензивност.
Ищецът съобщава развитие на клиничната
динамика на емоционалните реакции,съпровождащи състоянието след и по време на
смъртта на пострадалия в ходна дезактуализация.
Според експерта ищцата е психически
здрава от времето на смъртта на ***,което е било състояние на скръб и
тревога,но не и психично разстройство в смисъла на заболяване.Практически от
тогава и до днес ищцата е психично здрава.
Състоянието на скръб и потиснато
настроение по време и след смъртта на М. Я. И. е в причинна връзка едно и
друго.Няколко дни и седмици горното потиснато и тревожно настроение владее
ищцата и цялото семейство,несъмнено провокирано от връзката между
състоянието.на ищцата и загубата на *** М.
Ищцата отрича да е търсила специализирана психиатрична
помощ от времето на смъртта на *** и до настоящия момент.
Ищцата отрича
използване и прием на успокоителни медикаменти и липса на необходимост за това.
По времето, когато им съобщили за ПТП с ***
М. и недоброто състояние и перспективи за здравето му,всички от
семейството,вкл. и изследваната Р.Д.Й. били в състояние на повишена
тревога,силно безпокойство и тъга при мисълта за лошите перспективи за живота
на ***.Изследваната тогава е била във възрастта на пубертета ,когато емоциите
са нестабилни,вниманието по-неустойчиво,желанието да се преосмисли всичко се
сблъсква с реалността .Р. към въпросното време е била в състояние на
стрес,проявяващ се с тъга,нестабилна емоционалност,неведение относно случващото
се и най-вече тъга и скръб по смъртта на добрия им ***.Липсва ясен спомен за
сърцебиене,стеснено съзнание или пристъпи на паникажоето е нормалпсихологично
поради отдалечеността на случилото се във времето и съответната амнезия.
Състоянието на ищцата е било с неголяма
продължителност всл. възрастовия фактор и нестабилността на емоциите в тази
възраст.Симптомите са на мъка и тъга,усещане за невъзвратимост и липса на
надежда любимия й *** да се върне в живота и.
Емоционалните реакци на ищцата бележат дезактуализация ,свързана с
времето и реалния живот.Постепенно и с годините спомените за любмия човек
отзвучават,но относно клинична динамика еднозначен отговор е трудно да се
декларира ,тъй като по принцип не се касае за болнично или амбулаторно лечение
,а за нормалпсихологична личностова реакция ,свързана със смърт на близък
човек.
Ищцата не страда от психично
заболяване,а преживява смъртта на***,към който е имала тя и сестрите й близки
емоционални отношения.Преживяват адекватно реалностите ,свързани с изпращането
на любимия човек,изпитват тъга и скръб и загуба на надежда нещата да се върнат
в стария си ход.В този смисъл ищцата никога не е била болна,съответно
прогнозата е оптимистична.
Смъртта на М. Я. И. е в пряка причинна
връзка със състоянието на ищцата.
Липсват данни за употреба от страна на
ищцата и за приемане на успокоителни медикаменти.
Относно ищцата Б.Р.Я., вещото лице сочи,
че тя посреща вестта за тежката пътна катастрофа заедно със сестрите си.За разлика
от тях обаче,отношенията й с *** са били много интензивни,близки и сърдечни.Ищцата
е живяла повече от десет години в дома на *** и ***,които са й били като
родители в ранна детска възраст.Ищцата споделя,че й причерняло като чула за
катастрофата и първа с майка си отишла в болницата да види ***.Следват дни на
тревога,мъка и чувство за беззащитност,както и последния жест на ***,отправен
лично към нея.Последвалите дни са все така наситени с тъга и скръб по
починалия,но постепенно остава спомена за един скъп близък човек.
Т.е. за периода от вестта за
катастрофата и до смъртта бележат едно състояние на стресова реакция,което
постепенно се дезактуализира и не може да се твърди,че е било формирано душевно
разстройство-т.е. психично заболяване.
Стресовата реакция стартира с вестта за
катастрофата и последиците й за *** М.Ищцата изпитва силно вълнение,твърди,че й
причерняло и изпитала силно сърцебиене.След минути потеглили с майка си за
болницата,като през цялата време изпитвала силна тревога,чувство за
безпомощност и безнадеждност.Тези негативни емоции я владели до погребението и
дни след това. Симптоми на душевно заболяване не се установиха. Налице е
динамика в емоционалното отреагиране на ищеца и тя е следствие на толеранса към
тези емоции,формиран от психотерапевтичното отношение на всички от семейството
,засегнати от травмата,както и от дезактуализиращото влияние на времето.Не е
било необходимо прилагане на каквито и да е медикаменти.
Ищцата не е била в състояние на психично
заболяване или разстройство и поради това няма причини да се прави прогноза за
оздравяване.
Налице е причинна връзка между
състоянието на ищцата и загубата на М. Я. И.Смъртта на *** на ищцата причинява
състояние на стрес в първите часове на вестта,а в следващите дни и до
споменатата симптоматика на скръб, тъга и безпомощност.
Липсват клинични данни за търсена
психиатрична помощ от ищците след настъпилото процесно ПТП.
Липсват данни за употреба от страна на
ищците на успокоителни медикаменти.
В съдебно
заседание вещото лице поясни, че и трите ищци са компенсирани изцяло в
психичното си състояние и като цяло в поведението си. В тяхното поведение няма
нищо необичайно и странно и това е поведение, присъщо на такива житейски
ситуации.
По
делото бяха събрани гласни доказателства:
Разпитана
свидетелка Г.Х. заяви, че били съседи с ***, който живеел с съпругата си и
най-малкия си син и неговите деца и жена. С ищците поддържал добри отношения .Помагал
на всички с каквото може. На
погребението видяла ищците, че им било мъчно, че чувствали липсата му.Най-много
й било мъчно на Р., която много тежко преживяла смъртта на ***, понеже много го
обичала и уважавала.
Свидетелката
М. М. заяви, че познава ищците, защото били комшии. Посочва, че *** М. си
гледал децата и с всички се разбирал, уважавал ги. Той много им помагал, на
празници им колел овце, агнета. Докато бил жив си гледал всички внуци, не ги
оставял гладни. Като починал, те много ревали, като това още им тежи.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл.86,ал.1
от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими с оглед на постановеното ТР № 1 от
21.06.2018г. по тълк. дело
№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Видно от приетите като
доказателства по делото удостоверения за родствени връзки се установи, че
ищците са *** на починалия при ПТП М. Я. И., които претендират обезщетение за
неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя
на прекия причинител на вредата, по застраховка"ГО".
С
ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга
от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление
№ 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния
съд,а именно: родители; деца;съпруг и лице във фактическо съжителство. С ТР №
1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго лице,освен
горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъде обезщетено. Предвид това, следва да се приеме,
че като ***на пострадалия от деликт М. Я. И., ищците по делото е активно легитимирани
да предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата
смърт.
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно КЗ с
договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищците е да установят, в условията на пълно и главно
доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно:
наличие на валидна облигационна връзка по силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност"сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно поведение на деликвента, от което са настъпили вреди;
настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди;
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Ответникът следва да докаже наведените от
него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсва
спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС „***“ с рег.№ ***
собственост на Д. Д. Д., валидна към датата на произшествието. Страните не
спорят за факта на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 19.08.2016г. в
гр.Я., в ж.к.***и последвала смърт на М. Я. И. със застрахования при ответника
за „гражданска отговорност“ автомобил, собственост на виновния водач. Във
връзка с произшествието при ответника е била образувана щета под № ***, по
която на ищците е отказано изплащате на застрахователно обезщетение.
С влязлата в сила присъда по нохд №***г.,
която е задължителна за настоящият съд, разглеждащ последиците от деянието
съгл.чл.300 от ГПК, са установени извършеното деяние от Д. Д. Д., неговата
противоправност и виновността на същия за настъпилата смърт на М. Я. И. С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът
приема за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при установения
от САТЕ механизъм.
Предвид
това,основателността на претенцията следва да се преценява с оглед другите релевантни
обстоятелства,а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищците и М. Я. И., както и естеството и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания.
Според
разясненията дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е
прието,че наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства не се установи
, че между ищците и техния *** е имало изключително близка връзка, надхвърляща
представите за обичайните взаимоотношения между *** и ***. От същите не се
установи да е имало особена близост между тях, надхвърляща обикновенното и
нормалното в отношенията на този род близки родственици. Според свидетели ищците
не са живели с *** М. в едно домакинство. Същият е имал около 30-35 внуци, като
с всички е общувал, но не се установи да е имал специални и изключителни
отношения с ищците по делото, на които да е отделял специално внимание и
поведение Всички тези грижи съставляват част от обичайните отношения между ***
и *** и не са израз на такава дълбока емоционална връзка,която да предположи
прилагане на изключението,предвидено за лица,имащи право на обезщетение за
вреди съгласно цитираното тълкувателно
решение. Налице са били традиционните за българския бит отношения между *** и ***. Още повече,че към
момента на настъпване на смъртта на *** ищцата Л.Й. е била на 4години, а ищцата
Р. Йондона е била на 2 години -възраст,в която не могат да бъдат оценени
напълно трайните последствия от загубата на близък,камо ли да са налице
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ.
От показанията на свидетелите се установи, че ищците са страдали от
загубата на своя ***, които страдания според неоспорената съдебно-психилогична
експертиза, е присъщо на такива житейски ситуации , но
няма нищо необичайно и странно в тяхното поведение.
При
тези доказателства съдът намира, че не бе доказана изключителност в отношенията
им, каквито възражения са направени от ответната страна и които се споделят от
съда. Поради това съдът приема, че ищците
не са материално легитимирани да търсят обезщетение от застрахователя и
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до останалите
възражения на ответника срещу исковете, съдът приема следното:
Възражението за принос на
пострадалия за настъпване на ПТП е основателно.
В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. При определянето на
съпричиняването следва да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки от тях обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. №
3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът в случая е обусловен от това, че в
нарушение на правилата за движение по пътищата на *** пострадалият се е
придвижил в лявата част на платното за движение на пътни превозни средства в
посока към автомобила, вместо да остане в дясната и то в най- крайната и близка
до бордюра част, както сочи вещото лице по авто- техническата експертиза. По
този начин е изложил живота си на риск и е улеснил настъпването на произшествието,
от което е последвала смъртта му. Вещото лице е констатирало, че ако
пострадалият се е движил в дясната част на платното за движение, не би
настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали. Деликвентът е признат за
виновен затова, че е отнел предимството на пострадалия. Скоростта на движение
на лекия автомобил не е била висока, като сблъсъкът е настъпил в задната част
на автомобила, т.е. *** се е блъснал в него. Предвид действията на двамата
съдът счита, че приносът им за настъпване на ПТП е равен.
Съдът намира за основателно и
възражението, че застраховката не покрива посочения в исковата молба
застрахователен риск, тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разширяващо кръга на материално
легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък лица, е прието след сключването на полицата и застрахователят
не е предвидил покритие на такъв риск с нея. Съгласно чл. 184 от КЗ (отм.)
застрахователния договор се сключва в писмена форма и задължително съдържа покритите застрахователни рискове. Чл. 223 ал.1 от същия КЗ
урежда тези рискове по договора за застраховка
"Гражданска отговорност", които
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, а именно- отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Третите лица към момента на сключване на договора,
определящ и приложимия закон, са визираните към онзи момент в правните норми,
със задължителното им тълкуване тогава. Да се приеме обратното, означава да се
придаде обратно действие на тълкувателното решение, което е спорно в практиката
на ВКС (Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., и
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени
по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на тълкувателен акт, в
конкретния случай- на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Прието е
принципно от ВКС, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. В случая с
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на
Пленума на ВС, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г., като е
прието, че не се дължи обезщетение за неимуществени
вреди на лица извън кръга на тези, посочени в тях. Тъй като Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. се явява последващо, не
може да има обратно действие.
В тази връзка съдът намира, че ищците не установиха наличие на особена и
изключителна връзка с починалия си ***, като с оглед всичко гореизложеното
намира, че исковете останаха недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени като неоснователен.
Предвид изхода на главните
искове следва да отхвърлят и предявените
акцесорни искове за присъждане на законна лихва, т.к. същите следват съдбата на
главният иск.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото, които съобразно представения списък
са в размер на общо 687,50лв., от които 200лв. – платено юрисконсултско
възнаграждение, - 237,50лв. депозит за
САТЕ и 250.00лв. – депозит за изслушване на САТЕ.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Л.Д.Й., ЕГН ********** ***, Р.Д.Й., ЕГН ********** *** и
двете със знанието и съгласието на своята *** и законен представител Р.М.И.,
ЕГН ********** със същия адрес и Б.Р.Я., ЕГН ********** *** искове по чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл.86,ал.1
от ЗЗД срещу ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД, вписано в ТР при АВ под
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.***
представлявано заедно от *** М.П. И. , за заплащане на всеки по 25 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на техния *** М. Я. И.,
настъпила в резултат на ПТП от 19.08.2016г., виновно причинена от застрахования
по задължителна застраховка „ГО“ при ответника водач, ведно със законната лихва
считано от 19.08.2016г. до окончателното им изплащате, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Д.Й.,
ЕГН ********** ***, Р.Д.Й., ЕГН ********** *** и двете със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител Р.М.И., ЕГН ********** със
същия адрес и Б.Р.Я., ЕГН ********** *** заплатят ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД направените по
делото разноски в размер общо на 687,50лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: