Решение по дело №5311/2017 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                 гр. София  09.08. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

 

                                  СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

              при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5311 по описа за 2017 г, за да се произнесе взе предвид следното:

                         Предявени са кумулативно съединени искове  по чл.226 ал.1 и по чл. 274 ал.1 пр.1 КЗ(отм).  

               Ищецът твърди в ИМ, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 16.09.2015г. в гр.Монтана. На посочената дата около 08:45 часа Д.Т. управлявайки л.а „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******по бул. „А.Стамболийски“ с посока на движение към ул. „Трети март“, управлявайки превозното средство под въздействието на алкохол, предприела маневра „ завой надясно“ и  отнела предимството на движещия се отдясно велосипедист – ищецът Н.А.К.. В резултат на злополуката ищецът е претърпял описаните в ИМ травматични увреждания на левия горен и левия долен крайници, наложило приемането му в болницата. Поставената му е била гипсова имобилизация на левия горен крайник, довело до трайно затруднение на движения за период повече от един месец. По НОХД № 215/17г. по описа на РС- Монтана, приключило със споразумение водачът на л.а се е признала за виновен за настъпване на процесното ПТП и причинената средна телесна повреда.  Към момента на настъпване на ПТП-то за л.а е била сключена валидна застраховка „ГО“ с ответното дружество с период на валидност от 27.08.2015г. до 27.08.2016г.Претендира обезщетение за причинените  неимуществени вреди – болки и страдания в размер исковата сума, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 16.09.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира  и разноски.

                          Ответникът „ ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, чрез пълномощника си адв. СТОЯНОВ  е представил в законния срок отговор на ИМ. В него не оспорва наличието на валиден застрахователен договор по отношение на лекия автомобил, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача на л.а „Фолксваген Бийтъл“, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, допринесъл с  поведението си настъпване на  вредоносния резултат.

                          В срока за отговор, ответникът е предявил за съвместно разглеждане в настоящото производството регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ(отм) срещу Д.Ц.Т.. В случай, че съдът го осъди  да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, едновременно с това да осъди ответника по регресния иск да заплати на „ ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД сумата от 26 000 лв. застрахователно обезщетение, ведно с мораторна лихва-4509 лв.и законната лихва от датата на ИМ. Претендира  разноски

                          В законовия срок от ответника по регресния иск чрез пълномощник адв. Д.  е представен отговор, в който не оспорва правото на ищеца да предяви регресен  иск. Сочи обаче, че същият е предявен преждевременно, тъй като не са представени доказателства застрахователят да е изплатил на пострадалото лице определена сума, абсолютна процесулна предпоставка за реализиране на правото на регрес на застрахователя. Оспорва иска на пострадалия като неоснователен и прекомерно завишен

                          Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

                Безпорно е, че „ ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“ (ГО), сключена за л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******.

                 От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.09.2015г.в гр.Монтана Д.Т. управлявайки л.а „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******по ул. „А.Стамболийски“ и ищецът като велосипедист се движели в дясното платно с посока на движение към ул. „Трети март“. Преди кръстовището образувано от ул. „А.Стамболийски и ул. „Хан Аспарух велосипедът е бил в дясно спрямо л.а.,като мястото на кръстовището е регулирано с пътни знаци „Б3“ и „Д4“. Автомобилът предприел маневра завиване на дясно и в момента на извършването на завоя и минавайки с висока скорост пред велосипеда, отнемайки му предимството задната дясна странична част на л.а. „повлича“ предното колело, вилката и кормилото на велосипеда в посока “вдясно“ и нарушавайки  устойчивостта на велосипеда ищеца губи равновесие и пада наляво.

                 Безпорно е,че водачът на л.а. е имал концентрация на алкохол 1.05 на хиляда и по повод процесното ПТП е било образувано НОХД № 215/17г. по описа на РС- Монтана, приключило със споразумение, с което Д.Ц.Т. се признала за виновна и й е било наложено  наказание лишаване от свобода 3 месеци с отлагане за срок от 3 години.  

                 В заключението на САТЕ се посочва, че във всеки един момент водачът на лекия автомобил е можел да възприеме движещият се велосипедист и е могъл да предприеме необходимите действия за недопускане на конфликтната ситуация. В.л. П. в с.з. поясни,че ищецът не е имал никаква техническа възможност да предотврати проишествието.

                           СМЕ  установява, че в причинна връзка с ПТП ишцът  е получил следните увреждания: счупване на главичката на радиуса на лявата предмишница, изкълчване в областта на лявата лакета става, контузия в областта на лявата гривнена става, контузия с охлузвания в областтана лявото коляно. В МБАЛ „ Д-р Стамен Илиев“ в гр. Монтана му е била поставена гипсова имобилизация, след премахване на гипса е била проведена рехабилитация и физиотерапия. Възстановителният период е продължил повече от 2 месеца и с оглед възрастта на ищеца, артрозните промени на ставите не може да се очаква пълното възстановяване на лакътната става.

                           От показанията на свид. А., дъщеря на пострадалия преценени по реда на чл.172 ГПК  се  установи, че баща й е претърпял продължителни болки и страдания, често го в придружавала до болницата и към днешна дата едната му ръка е по-къса от другата, поради неправилно зарастване. В с.з. поясни, че преди ПТП-то ищецът не е имал ставни проблеми и е карал кола, колело, придвижвал се е свободно.

                          По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):

                Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.

                 По делото е безспорно установено, че  ответникът е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“ (ГО), сключена за л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******. Също така се установи, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО“ настъпва ПТП, което е покрит риск по вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при ответника съгласно чл. 223 ал.1 КЗ(отм). Съдът зачете влязлото в сила споразумение по ДП № 929/15г. относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.             

                 В в резултат на произшествието ищецът  е получил  описаните по горе  травматични увреждания,  които са му  причинили  болки, страдания и неудобства в ежедневието и прогонизите за в бъдеще.

                Следователно искът е доказан по основание.

            Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на  конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на обезщетението се определя по справедливост, но преценката се извършва въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване и др. Съдът като взе предвид вида на уврежданията, 3 месечния период, на възстановяване в който са търпени болки и страдания, възрастта на ищеца – 71 г. в момента на ПТП-то и  вече ограничените движения в раменната, лакътна и киткова става на лявата ръка намира, че сумата от 18 000 лв. е справедлив еквивалент на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В разликата над 18 000 до 30 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен.

              Върху главницата следва да се присъди законната  лихва, считано от датата от датата на увреждането - 16.09.2015г.

              По иска по чл. 274 ал.1 пр.1 КЗ(отм.)

               Предвид, че главния иск по чл. 226 ал.1 КЗ (отм) е уважен частично и отговорността на застрахователя ще бъде ангажирана, налице е сбъдване  вътрешно процесуално условие за разглеждане предявения обратен с характер на евентуален иск от застрахователя срещу Д.Ц.Т..Основанието за ангажиране отговорността на ответника по обратния иск е в управлението на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата норма. В конкретния случай съдът съобрази, споразумението по  НОХД № 215/17г. по описа на РС- Монтана по арг.на чл. 300 ГПК от което е установено, че ответницата по обратния иск е управлявала л.а. с концентрация на алкохол в кръвта  над допустимата норма, а именно 1.05 %.

              По тези съображения предявеният обратен иск се явява основателен и следва да бъде уважен  в размер на 18 000 лв. или до размера на уважения главен иск, като в разликата до 30 509 лв. следва да бъде отхвърлен.

                         Относно възражението за съпричиняване: 

               Категорична и безпротиворечива е съдебната практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ТК ІІ Т.О.), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат.Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал.1 КЗ(отм) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

              Съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно,тъй като нито ответника по основния иск, нито ответника по регресния (обратния) иск недоказаха по безспорен и категоричен начин приноса на  ищеца за вредоносния резултат.

              По разноските:

              При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.      

              По главния иск

              Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски и такива не му се дължат.

              Адвокат В.Н.има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2  ЗАдв. във вр. чл. 7, ал.2  Н-ба № 1/09. 07.2004г. съразмерно уважената част от иска  в размер  на 858лв.  (18 000/30 000 x1 430( 830 + 3 % върху 20 000)

            Ответникът е направил разноски в размер общо на 4 750 лв., (150 лв. депозит за СМЕ, 175 лв. депозит-САТЕ и адв. възнаграждение  1500 лв. Съразмерно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК  ищецът следва да му заплати 1 900 лв. (12 000/30 000 x 4 750).

            Ответникът следва да заплати  на осн. чл. 78 ал.6  ГПК, ДТ по см. СГС – 720 лв.

             По обратния иск

             Ищецът по обратния иск е направил разходи за ДТ в размер на 1 220 лв. и  съобразно уважената част на иска  ответницата следва да му заплати  720 лв. (18 000/30 509 x1 220).

             Ответницата съгласно списъка е направила разходи: за СМЕ-  75 лв, за САТЕ – 150 лв.и адв. възнаграждение 1 400 лв., общо – 1 625 лв. и съобразно отхвърлената част от иска  ответникът следва да  й заплати 624 лв. (11 509/30 509 x1 625).

             

 По изложените съображения съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

           ОСЪЖДА „ЗАД Д.:  Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.А.К. ЕГН- ********** *** чрез адв.В.Н.САК съд.адрес : гр. София, ул. „И. ******на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 18 000 лв. – застрахователно обезщетение  от ПТП настъпило на 16.09.2015 г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска в разликата над 18 000 до 30 000 лв.

           ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.Й.Н.  САК гр. София, ул. „******, на основание  чл. 38, ал.2  ЗАдв. сумата от 858лв. – адв. възнаграждение.

           ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата 720 лв. по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

           ОСЪЖДА Н.А.К. ЕГН - ********** *** чрез адв. В.Н.съд.адрес *** да заплати на „ЗАД Д.:  Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ ******,на основание чл. 78 ал.3 и 8 ГПК сумата 1 900 лв.

           ОСЪЖДА Д.Ц.Т. ЕГН **********, гр.******със съд.адрес адв. И.Д.гр. София, ул. „******, кантора 26 да заплати на „ЗАД Д.:  Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ ****** на основание чл. 274 ал.1 пр.1 КЗ (отм.) сумата от 18 000 лв. ведно със законната лихва 16.09.2015г., и сумата 720 лв. разноски  на осн. чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК:  при условие, че застрахователят заплати застрахователното събитие на Н.А.К. ЕГН- ********** от гр.Монтана, ул.“Средец“ № 3 в резултат на реализираното  ПТП на 16.09.2015 г.и ОТХВЪРЛЯ  иска в разликата над 18 000 до 30 509 лв.

           ОСЪЖДА  „ЗАД Д.:  Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ ******, да заплати на Д.Ц.Т. ЕГН **********, гр.******със съд.адрес адв. И.Д.гр. София, ул. „*******, кантора 26 на осн. чл. 78 ал.3 ГПК сумата  624 лв.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба  пред САС в двуседмичен срок от получаването  му от страните.

 

                                        СЪДИЯ: