Решение по дело №10471/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 76
Дата: 8 януари 2016 г. (в сила от 3 февруари 2016 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20153110110471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 / 08.01.2016 г., гр.Варна 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав в закрито заседание, проведено на  08.12.2015  година, в състав:

 

                                             районен съдия: Даниела Павлова 

 

 

               при участието на секретаря Кичка И. разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 10471/15 г. по описа на ВРС,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

              Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.127, ал.2 СК от И.В.И.  с ЕГН **********  против М.С.М.  с ЕГН ********** за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното  дете на страните Мартин Миленов М.  с ЕГН ********** на майката  и определяне местоживеенето на детето при нея, за определяне на режим на лични отношения на бащата с  детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с приспиване и 15 дни през лятото когато майката не ползва платен отпуск и определяне на месечна издръжка дължима от бащата в полза на детето в размер на 250 лева,  считано от подаване на молбата – 25.08.2015 г., както и издръжка за минало време за една година назад преди подаване на молбата за периода от 25.08.2014 г. до 25.08.2015 г. в размер на 250 лева месечно, ведно със законна лихва за забава след падежа до окончателното изплащане на сумата,  на осн.чл.149 СК. Твърди се в молбата, че от 2003 г.  страните са живяли заедно и от това съжителство е родено малолетното им дете Мартин. От една година  преди подаване на молбата родителите са разделени и за детето се грижи майката. Не могат да постигнат съгласие с бащата за упражняването на родителските права, поради което за ищцата е налице  правен интерес да предяви иск пред компетентния районнен съд по местоживеене на детето, който да разреши спора.

      В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор  от ответника.   Оспорва предявеният иск като сочи, че майката не упражнява реално родителските права за сина си тъй като тя пътува по корабите и отсъства от страната за периоди от 4 – 6 месеца. Детето се отглежда от него в жилището, в което родителите са живяли с детето повече от 10 години. Оспорва твърденията, че родителите са във фактическа раздяла, тъй като бил уведомен от ищцата по телефона, че го напуска без да даде обяснения за причините. Отглеждането и издръжката не детето никога не  са били възлагани на неговите баба и дядо по майчина линия, напротив при заминаването на ищцата на работа в чужбина, тя била поверила грижите за сина им на неговия баща.  Ищцата, ответникът и детето не са напускали жилището в което и към момента живее детето и се отглежда от неговия баща след като майката е заминала да работи в чужбина. Детето се отглежда в подходяща среда и много добри хигиенно-битови условия, задоволени са базисните, образователните и емоционалните потребности на детето. Не е подлагано никога на емоционален и психически стрес, между бащата и детето има силна емоционална връзка. Моли съдът да определи привременни мерки като предостави упражняването на родителските права на него и определи местоживеенето му  при бащата, а майката да заплаща издръжка в полза на сина си в размер на 100 лева месечно. 

               В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител  поддържа молбата.

               Ответникът не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

               Контролиращата страна  Д ”СП” Варна  е са представила социален доклад и чрез соц.работник поддържа същия. 

               С определение от 08.12.2015 г. съдът е определил привременни мерки за упражняването на родителските  права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения на детето.

               Съдът след като взе предвид  становищата на страните,  събраните доказателства както поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на закона и по свое убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна: 

                 Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК ако родителите на детето не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката му, спора се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

                Установено е от представено по делото удостоверение за раждане, че родители на детето Мартин,  родено на *** г. са  страните по делото  И.В.И.  с ЕГН **********  против М.С.М.  с ЕГН **********.

        От проведеното изслушване на детето Мартин Миленов М.  с ЕГН ********** се установява, че в момента то живее в жилището на неговите баба и дядо по майчина линия заедно с неговата майка, а баща му живее  в жилище под наем в съседния вход, където преди са живяли заедно.  Баща му го търси да се видят, но не  се е държал много добре. Не винаги му се обаждал, рядко излизали двамата.  Ходили са на разходка  в Морската градина и на ресторант.  Когато  му звъни  по телефона, той  понякога отговаря,  друг път не. Не знае дали баща му работи, казвал, че не го  интересува.  Давал е пари на детето, както и на  майка му.  Плащал е сметките, купувал е храна.  На училище ходи с дядо си, вземат го дядо му и майка му.  Баща му е идвал в училище да го взема, когато той  реши, хващал го, дърпал го пред съучениците му и от това  се чувствал неудобно защото  всички го питали какво става.  Лятото е бил при баща си  почти половината ваканция и баща му го е  водил на заведения на плажа, Мартин му е казвал, че му се спи, баща му не го е прибирал в къщи до 2-3 часа. Понякога го е оставял сам в квартирата.  Детето му е казвало, че не иска да ходи по  заведения, но баща му е отговарял, че  не може да го остави  сам.  Иска да живее с майка си, защото с нея ще се чувства по-добре.  В жилището на баба и  дядо му харесва, там се  грижат добре за него. Иска да се среща с баща си в неделните дни без приспиване. Не поддържа връзка с баба му по бащина линия, тя не му се обажда и не е идвала на гости, дядо му е починал.  Баща му също не поддържа връзка с майка си.

               От изготвения социален доклад от Д ”СП” Варна и от становището на представителя на Д „СП” Варна се установява, че  детето в момента живее при родителите на майката,  преките грижи да него  са поети от майката, тя притежава необходимия родителски капацитет, детето се отглежда в спокойна семейна среда, майката задоволява адекватно всички негови потребности.  В дома в който то се отглежда  условията са много по-добри.  Не е установено от социалните работници да има манипулация от страна на  майката или на нейните  родители.  Детето изразява негативно отношение към баща си, което е нормално след като живее с майка си да  проявява по-голяма лоялност към нея. Детето е споделило, че не желае да комуникира с баща си, но това може да  е  реакция на протест за раздялата. За всяко дете е важна целостта на семейството и то търси вината в някой.  

              От събраните в производството доказателства, съдът намира, че е в интерес на детето да определи местоживеенето му  при неговата майка, както и  на нея да бъдат предоставени  родителските права.

      По отношение режима на лични отношения на бащата с детето същият следва да бъде  определен  като бащата ще има възможност да вижда детето всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до 17:00 ч. в неделя с преспиване, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

              Съдът намира, че не са налице основания за прилагане на защитните мерки по чл.59, ал.8 ГПК и ограничаване правото на бащата да се вижда насаме със със сина си и на подходящо място по негова преценка в определения режим на лични отношения. Така определеният режим е в интерес на детето, тъй като се установи от доказателствата по делото, че между бащата и детето е налице  емоционална връзка и е в интерес на детето то да контактува  с баща си, предвид неговата възраст и пол.   

               Бащата следва да заплаща издръжка в полза на малолетния си син, която се дължи на осн.чл. 143 СК. 

               По отношение размера на издръжката:

               Размерът на дължимата издръжка в полза на детето от родителя, който не упражнява родителските права  следва да се определи съгласно разпоредбата на  чл.142 СК. Доколкото не са представени доказателства за  получавани от бащата  доходи, но същият е заявил пред социалните работници, че реализира доходи в размер до 2000 лева на месец, като не е оспорил искът за издръжка по размер, съдът намира, че бащата  следва да заплаща издръжка в полза на сина си  в  размер на 250 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, тъй като е налице произнасяне на съда за дължимата издръжка, считано от подаване на молбата – 25.08.2015 г. Издръжката се дължи на  5-то число на месеца ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. 

               От доказателствата по делото /проведеното изслушване на детето/  се установи, че преди този период  бащата е давал издръжка на сина си. Недоказани са останали твърденията на ищцата, че ответникът не е издържал сина си, включително и след фактическата раздяла настъпила на 01.02.2015 г., поради което искът за издръжка за минало време следва да се отхвърли. 

      По разноските:

      По молбата с пр.осн.чл.78 ГПК  ответникът следва да заплати на ищцата  заплати разноски за уважените искове в размер на 728 лева.   

      Задължения за  държавни такси и разноски на осн.чл.78, ал.6 ГПК:

      Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса по иска за  издръжката  в размер на 360 лева по сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт. 

 

      Мотивиран от изложеното,  съдът

 

          

Р Е Ш И  :

 

 

      ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права  за  детето  Мартин Миленов М. с ЕГН ********** на майката И.В.И. с ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето при нея.

 

      ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.С.М.  с ЕГН ********** с детето Мартин Миленов М.,  с ЕГН ********** като бащата ще има възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета  събота и неделя  от месеца от  10:00 /десет/ часа в събота до 17:00 /седемнадесет/ часа в неделя с преспиване, както и 15 /петнадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

 

              ОСЪЖДА М.С.М.  с ЕГН ********** да заплаща в полза на  детето Мартин Миленов М.,  с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.В.И. с ЕГН **********  издръжка  в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от влизане в сила на решението,  на падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката,  ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

 

               ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка  от М.С.М.  с ЕГН **********  в полза на  детето Мартин Миленов М.,  с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.В.И. с ЕГН **********  за минало време за периода от 25.08.2014 г. до 25.08.2015 г.  в размер на 250  лева месечно,  ведно със законната лихва след падежа  до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.149 СК.

 

              ОСЪЖДА М.С.М.  с ЕГН **********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна държавна такса за производството в размер на 360  лева,  на осн.чл.78, ал.6  ГПК. 

 

              ОСЪЖДА М.С.М.  с ЕГН ********** да заплати на  И.В.И. с ЕГН **********  разноски за производството в размер на 728 /седемстотин двадесет и осем/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

                Решението подлежи на обжалване с въззивна  жалба в двуседмичен  срок от съобщението. 

 

 

                                                            Районен съдия: