Решение по дело №1258/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   203                                       24.07.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  двадесет и четвърти  юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 1258 по описа на Районен съд - Хасково за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба на „РАДЕВ - 06" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Г. С. Раковски" № 8, ап.7, ет.4, представлявано /заедно и поотделно/ от управителите Димитринка Пенева Янчева и С.Ч. – Р., против  Наказателно постановление № СФ -17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Заместник - началника на ДНСК София, упълномощена със заповед № РД – 13 - 196/01.07.2019г. на началника на ДНСК, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т.2, във вр.с чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ на  дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 30000 лева, за нарушение на чл.237, ал. 1, т. 6, предложение първо  от ЗУТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че същото било издадено в нарушение на процесуалния закон, на база нищожен АУАН. Описаната фактическа обстановка била невярна и тенденциозна. Твърди се че към датата на извършената оценка от дружеството жалбоподател не се е предвиждал достъп от описаният в НП път. Такъв достъп не бил предвиден от главен път І-8 , а бил предвиден от общинска улична мрежа – ул.“Хан Кардам“. Именно поради това и обекта описан в НП не представлявал крайпътен такъв по смисъла на параграф 1 от Закона за пътищата. проектираният обект не попадал в ограничителната строителна линия на републиканският път. Излагат се мотиви в подкрепа на горното, като се иска съдът да отмени атакуваното НП и алтернатовно ако приеме, че е извършено описаното в НП нарушение да приеме, че е на лице чл.28 от ЗАНН.  Претендират се и направените по делото разноски.

 В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково  жалбоподателят – „РАДЕВ - 06" ЕООД, чрез оправомощения процесуален представител - адв. Гергана Златкова- Манолова, поддържа жалбата и в хода по същество се развиват подробни съображения в подкрепа наведените доводи за нейната основателност, като представя и писмени бележки.

          Административнонаказващият орган –редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от упълномощения по делото процесуален представител – юриск.  Узунов, чрез който подадената жалба се оспорва, като доводи за това се излагат в писмено становище.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното: На 13.05.2019 г. е извършена служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, от св.Д.Л. К. служител в МРРБ и св.Й.В.О. служител в РДНСК – Софийска област, за което е съставен констативен протокол №506/13.05.2019 г. Видно от последният протокол, при тази проверка било установено, че „РАДЕВ - 06" ЕООД, в качеството си консултант по чл. 166, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап", със ЗП=195.89кв.м и РЗП=195.89кв.м, в УПИ VI-39,42, кв.2, м. „Максим Горки" по плана на гр. Божурище, в нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ. Оценката за инвестиционния проект била извършена от „РАДЕВ - 06" ЕООД без извършена проверка за съответствието по чл. 142, ал.4, т.8 от ЗУТ и без наличието на влязло в сила разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект.

Контролният орган след като приел, че горното съставлява нарушение съставил на жалбоподателя АУАН № СФ-17/18.07.2019г., като приел, че нарушението е  извършено в гр.Хасково по седалище на дружеството на 21.02.2019 г., датата на която с печат на „РАДЕВ - 06" ЕООД върху частите на инвестиционния проект е удостоверено извършването на оценка щ. чл. 142, ал.6, т.2 от ЗУТ.  В АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението.  В акта нарушението е квалифицирано по чл. 142, ал.5, т.8 от ЗУТ, във връзка с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата.

На база горният АУАН е издадено и атакуваното НП.

В НП НЕЗНАЙНО ОТ КЪДЕ е възприета подробна фактическа обстановка, която ЛИПСВА ОПИСАНА както в констативният протокол №506/13.05.2019 г. от проверката, така и в АУАН № СФ-17/18.07.2019г. От описаното в НП може да се приеме, че наказващият орган сам е извършил проверка, по случая за което обаче липсват данни по делото и сам е издал атакуваното НП. Тук следва да се отбележи и факта, че за пръв път в НП е посочено мястото на нарушението и то именно от наказващият орган и това е гр.Хасково. В НП е посочена и нова правна квалификация на нарушението описано в НП - чл. 142, ал. 5, т.8 във вр. с изискванията на чл. 144, ал.1, т.4 от ЗУТ, във връзка с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, и е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ. НП е връчено на жалбоподателя на 17.10.2019г.

По делото в съдебното следствие е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че :

 По т.1 от задачата: Към момента на изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ N1-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище, се намира в урбанизираната територия на гр.Божурище и ограничителната строителна линия с одобреното изменение на плана за регулация и плана за застрояване, съгласно което е разработен инвестиционният проект, минава по североизточната граница на УПИ VI - 39, 40.

По т.2 от задачата:

Съгласно изработения инвестиционен проект за строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ VI-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище не е предвиден вход-изход към главен път 1-8. На този етап е предвидена лека ажурна ограда по североизточната граница на имота.

Към момента на изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, за строежа на първи етап, е било невъзможно проектираните с инвестиционния проект сгради и съоръжения да обслужват пътници и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8.

По т.3 от задачата:

Съгласно §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата - "Крайпътни обслужващи комплекси" са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили.

Към момента на изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, по разработения инвестиционен проект за строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ VI-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище не е предвиден вход-изход към главен път 1-8, не е било възможно обслужване на пътници и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8. По тази причина обектът не е представлявал „Крайпътен обслужващ комплекс".

По т.4 от задачата:

Съгласно разработения инвестиционен проект за строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ VI-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище, достъпът към обекта /вход- изход е предвиден единствено от югоизточния край на имота, от улица-тупик, продължение на ул."Хан Кубрат", част от уличната мрежа на гр.Божурище.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Д.Л. К. и св.Й.В.О., относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като  еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

По делото бяха разпитани в качеството на свидетел и св. Л.Н. Вучкова и св.М.Н.Н., проектирали въпросният обект. И двамата свидетели обясняват че процесният имот граничи от вътрешната страна с уличната мрежа на гр.Бужурище, а от външната с главен път І-8. Обекта бил разделен на два етапа тъй като следвало да се изиска  от АПИ разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект. Затова било решено да се ползва обекта в първата му фаза, чрез достъп от уличната мрежа на гр.Бужурище, тъй като парцелът по регулация бил отреден за бензиностанция. Едва със вторият етап се възнамерявало да се проектира достъп до обекта от път І-8 след съответното разрешително. Показанията на тези свидетели относно разделянето и проектирането на процесният обект съдт също кредитира изцяло, тъй като те се подкрепят и от изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 142,ал.4 и ал.5, т.8 от ЗУТ – ал.4 (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите.

Ал.(5) Оценката обхваща проверка за съответствие със: т.8. (нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта;

Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1,т.4 от ЗУТ- Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ал. (1) Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на:

т.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата – чл.8, ал. (2) Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията.

По силата на чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ  - Чл. 237. (1) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва:

6. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., предишна т. 5, изм., бр. 103 от 2005 г.) на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 30 000 до 150 000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

На следващо место настоящият състав счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната на атакуваното НП. Нито в АУАН нито в НП е описано подробно извършеното нарушение и обстоятелствата при които е било извършено. Както вече бе отбелязано по-горе в АУАН липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Това е санирано на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН в НП, но във същото е описана фактическа обстановка и факти, които реално не са констатирани от проверяващите при извършената от тях проверка. Допълването от наказващият орган или по-скоро в случая установяването за пръв път от наказващият орган на фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението е недопустимо съгласно разпоредбите на ЗАНН. Това се извежда от двете отделни фази на производството, а именно установяването на нарушението с АУАН и неговото санкциониране от наказващият орган. В случая тези фази не са спазени и на практика фактите и обстоятелствата около извършване на нарушението са установени от наказващият орган и той се явява както контролен орган така и наказващ. Действително в чл.53, ал.4от ЗАНН се допуска разследване на спорни обстоятелства, но в случая такива не са били посочени в АУАН и липсват данни за извършването на проверка. Тоест в случая според съда без да е присъствал на проверката и без да е извършил такава за спорни обстоятелства описани в АУАН, наказващият орган е възприел фактическа обстановка, която е няколко страници и няма нищо общо с тази в АУАН и протокола от проверката. Последното е съществени процесуално нарушение и води до отмяна на НП.

По същество съда намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението което му е вменено. Безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая „РАДЕВ - 06" ЕООД има   качеството на консултант по чл. 166, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Именно в това си качество дружеството е извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап", със ЗП=195.89кв.м и РЗП=195.89кв.м, в УПИ VI-39,42, кв.2, м. „Максим Горки" по плана на гр. Божурище, в нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ. Съгласно доказателствата в това число показанията на св.Д.Л. Кирева, св.Й.В.О., св. Л.Н. Вучкова и св.М.Н.Н., които съдът изцяло кредитира, от констативният протокол от проверката №506/13.05.2019 г., от останалите приети по делото доказателства и от заключението на експертизата се доказва, че оценката описана в НП се отнася именно до първата част на проекта. В тази първа част не е била проектирана връзка на обекта с главен път І-8, а се е предвиждало той да се обслужва с връзка към уличната мрежа на гр. Божурище. Това обстоятелство е безспорно доказано. Нещо повече съгласно заключението на експертизата По т.2 от задачата: Съгласно изработения инвестиционен проект за строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ VI-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище не е предвиден вход-изход към главен път 1-8. На този етап е предвидена лека ажурна ограда по североизточната граница на имота. Към момента на изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, за строежа на първи етап, е било невъзможно проектираните с инвестиционния проект сгради и съоръжения да обслужват пътници и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8. Именно и поради последното този обект не е представлявал „Крайпътен обслужващ комплекс".

Тук следва да се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата – чл.8, ал. (2) Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. Тоест за да е необходимо такова разрешително за специално ползване на пътя следва да се предвижда освен изграждане на търговски крайпътен обект и изграждането на пътна връзки към него. В настоящият случай такава пътна връзка с главен път 1-8 не се предвижда в проекта, а напротив от страната на пътя има предвидена ограда. Тоест в случая не са на лице предпоставките на последният текст от наредбата за да се иска Разрешението за специално ползване на пътя.

Освен това от експертизата се доказва и че съгласно разработения инвестиционен проект за строеж: "Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап" в УПИ VI-39,40, м."Максим Горки" по плана на гр.Божурище, достъпът към обекта /вход- изход е предвиден единствено от югоизточния край на имота, от улица-тупик, продължение на ул."Хан Кубрат", част от уличната мрежа на гр.Божурище.

Тоест според съда не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение за което е бил санкциониран.

Правилно с оглед правната квалификация на описаното в НП нарушение е била определена административната санкция, като законоустановен е и нейният размер, в минимален такъв предвиждащ законовата разпоредба на чл.237, ал.1,т.6 от ЗУТ.

До колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя и липсва възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че с оглед отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 2016 лева адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице – разноски по делото, до колкото за разноските от 50 лева ДТ, по делото не се представиха доказателства същите.

 

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № СФ -17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Заместник - началника на ДНСК София.

ОСЪЖДА  ДНСК – София да заплати на „РАДЕВ - 06" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Г. С. Раковски" № 8, ап.7, ет.4 сумата в размер на 2016 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция и възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:           /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

Вярно с оригинала!

Секретар: П.Н.