МОТИВИ
по НОХД № 396/2016 г. по описа на РС- Несебър
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по
повод постъпилия в съда обвинителен акт на Р.п.г. против подсъдимия Д.В.Б., ЕГН **********, за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 01.11.2012 г. до средата на месец март на 2013 г., в гр.
Свети Влас, общ. Несебър, с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 51 000 (петдесет и една хиляди)
лева, възбудил и поддържал заблуждение у лицата Ж.И.Д. ***, в качеството й на
управител на „Т.с.” ООД- г.П.Г.В. ***, в качеството й на управител на „В.Е.Д.М."
ЕООД-гр. П. и Н.К.К. ***, в качеството му на ЕТ „Н. ***, че ще им отдаде под
наем хотел „Кактус”, находящ се в гр.Свети Влас, община Несебър, и с това им
причинил имотна вреда, на обща стойност 16 020 (шестнадесет хиляди и двадесет) лева,
както, както следва:
- За това, че с цел
да набави за себе си имотна облага в размер от 11 000 (единадесет хиляди)
лева, на 01.11.2012 г. възбудил и до средата на месец март на 2013 г. поддържал
заблуждение у Ж.И.Д.,***, в качеството й на управител на„Т.С."
ООД - гр. Поморие, че ще й предостави за ползване под наем хотел „Кактус”,
находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, като сключил с нея договор за
отдаване под наем на хотела на 01.11.2012 г., със срок на договора от
30.04.2013 г. до 30.04.2014 г., след което на
03.12.2012 г. в гр.Бургас сключил договор за отдаване под наем на
същия хотел за периода 01.05.2013 г. до 01.05.2014 г. с лицето Г.В. ***, в качеството й на управител на „В.Е.Д.М."
ЕООД-гр. П. и на 27.12.2012 г. в
гр.Св.Влас сключил договор за отдаване под наем на същия хотел за същия период
от време, 30.04.2013 г. до 30.04.2014 г., с лицето Н.К.К. ***, в качеството му на ЕТ „Н. К. 2012”- гр.
Ст.Загора, като с това причинил имотна вреда на Ж.И.Д.,***, в качеството й на управител на „Т.с.” ООД- г.П. в размер на 4720
/четири хиляди седемстотин и двадесет/ лева;
- За това, че с цел
да набави за себе си имотна облага в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева,
на 03.12.2012 г. в гр.Бургас възбудил и до средата на месец март на 2013 г.
поддържал заблуждение у Г.В. ***, в качеството й на управител на „В.Е.Д.М.”
ЕООД- г.П. че ще й предостави за ползване под наем хотел „Кактус”, находящ се в
гр. Свети Влас, община Несебър, като сключил с нея договор за отдаване под наем
на хотел „Кактус” на 03.12.2012 г., със срок на договора от
01.05.2013 г. до 01.05.2014 г., като преди
това на 01.11.2012 г. в гр.Поморие сключил договор за отдаване под наем
на същия хотел с лицето Ж.И.Д. ***, в качеството й на управител на „Т.с.” ООД- г.П.
след което на 27.12.2012 г. в гр. Свети Влас сключил договор
за отдаване под наем на същия хотел за перирода от 30.04.2013 г. до 30.04.2014 г. с лицето Н.К.К. ***, в качеството
му на ЕТ „Н. ***, и с това причинил на Г.В.В., в качеството й на
управител на „В.Е.Д.М.” ЕООД- rp. Поморие, имотна вреда в
размер на 1300 (хиляда и триста) лева;
- За това, че в с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 20 000 лева, на 27.12.2012 г. в гр.
Св.Влас възбудил и до средата на месец март на 2013 г. поддържал заблуждение у Н.К.К.
***, в качеството му на ЕТ „Н. ***, че ще му предостави за ползване хотел
„Кактус”, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, като сключил с него в гр. Свети
Влас договор за отдаване под наем на хотел „Кактус” на 27.12.2012 г., със срок
на договора от 30.04.2013 г. до 30.04.2014 г., като преди това на 01.11.2012 г.
сключил договор за отдаване под наем на същия хотел с лицето Ж.И.Д. ***, в
качеството й на управител на „Т.с.” ООД- г.П. и на 03.12.2012 г. сключил
договор за отдаване под наем на същия хотел с лицето Г.В. ***, в качеството й
на управител на „В.Е.Д.М." ЕООД- г.П. и с това причинил на Н.К.К., в
качеството му на ЕТ „Н. *** имотна вреда в размер на 10 000 (десет хиляди) лева-
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на Р.п.г.
в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага
аргументи, установяващи извършването на престъпното деяние и доказващи, както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност с налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият, в
производство по чл.371, т.2 от НПК, признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират нови доказателства за тези факти освен събраните в хода на досъдебното
производство. Признава вината си и в последната си дума изразява съжаление за
стореното, като изразява желание да възстанови нанесените вреди.
Защитникът на
подсъдимият пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок,
определени от съда.
От страна на ощетеното
юридическо лице „В.Е.Д.М.” ЕООД- гр. Поморие бе предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 1300 лв., представляваща
равностойността на невъзстановени имуществени вреди, вследствие на
престъплението, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2012 г.
до окончателното изплащане, като бе оставено без уважение искането за
конституиране на дружеството в качеството му на частен обвинител. Дружеството
бе конституирано като граждански ищец.
От страна на ощетеното
юридическо лице „Т.с.” ООД- г.П. бе предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 4220 лв., представляваща равностойността на невъзстановени
имуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, като бе оставено
без уважение искането за конституиране на дружеството в качеството му на частен
обвинител. Дружеството бе конституирано като граждански ищец.
От страна на ощетеният
ЕТ „Н. *** бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на невъзстановени
имуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, като търговецът бе
конституиран като граждански ищец.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д.В.Б.
е български гражданин, разведен, с безработен, осъждан.
Свидетелката Ж.И.Д. била управител на „Т.С." ООД - гр. Поморие, с
предмет на дейност туристически услуги. През
2011 година същата се запознала с Д.В.Б.,
чрез тяхна обща позната, която я информирала, че подсъдимия е собственик на хотел „Кактус" в гр. Св. Влас,
община Несебър, и при наличие на
интерес от страна на свидетелката,
същата би могла да изпраща туристи за настаняване в хотела. Д. се свързала с Б., но цената, която
последният й предложил била висока и туристите не проявили интерес към този
хотел. На 20.10.2012 г. Б. се свързал
по телефона със свидетелката с
предложение да й отдаде под наем притежавания от него хотел „Кактус", за
срок от една календарна година, срещу сумата от 11 000 лв. Д. посетила хотел „Кактус" заедно със
своя приятелка и колежка- св. Жанета
Симеонова Ерменлиева, разгледали хотела в присъствието на Б., а той от своя
страна се ангажирал да отстрани дребните забележки, които Д. имала към
материално - техническото състояние на хотела. На св. Д. й допаднало
местоположението на хотел „Кактус", предложената цена й се сторила изгодна
и се съгласила. На 01.11.2012 г., в
гр. Поморие, между „Т.С." ООД, представлявано от св. Д., в качеството му на наемател, и Б. в качеството му на наемодател, бил сключен
писмен договор за наем на хотела за
срок от една година, считано от 30.04.2013 г. до 30.04.2014 г., като наемателят
следвало да заплати годишна наемна цена в размер на 11 000 лв. При сключването
на договора присъствала и св. Ерменлиева. След
като сключили договора, св. Д. и подсъдимия
отишли в офиса на св.Д. в гр. Поморие, където последната в присъствието на св. Ерменлиева предала на обвиняемия
сумата от 8000 лв., с уговорката остатъкът от наемната цена, в размер на 3000
лв., да бъде заплатен от нея към дата 30.04.2013 г. Отделно от наемната цена, съобразно договореното, св. Д. заплатила
и сумата от 720 лв., представляваща данък върху наемната цена, което тя сторила
още на следващия ден, след сключването на договора за наем.
Св. Н.К. К. бил управител на ЕТ „Н. К.
2012" - гр. Ст.Загора. В периода
месец октомври - месец ноември 2012 г., съпругата на св.К. - св. П. Стойчева К.а,
живуща ***, разглеждала обяви за недвижими имоти в интернет- страницата „БГ
Пропъртис" и попаднала на обява за отдаване под наем на хотел
„Кактус", находящ се в гр. Св. Влас, община Несебър, област Бургас, ул. „М.
№ *. В обявата било посочено лице и телефон за контакт- Д.В.Б. /собственик на хотела/ и телефон-
0892/741 469. Св. К.а се свързала с Б.
по телефона и двамата се уговорили да се посети хотела на място, за да го
разгледа. В началото на месец ноември
2012 г., св. К.а, заминала за гр. Св. Влас, придружена от съпруга си- св. Н.К. К.,
където двамата се запознали с подсъдимия,
разгледали предлагания под наем хотел и след като го харесали, решили да го
наемат за летния сезон на 2013 г., срещу сумата, посочена в обявата и в
последствие потвърдена и от Б., а именно 20 000 лв. Последният настоявал да получил капаро от св. К.а и съпруга й, но те отказали, с оглед на което се уговорили
да се срещнат през месец декември в гр. Св. Влас, за да сключат писмен договор
за наем на хотел „Кактус".
Св. Г.В.В. била управител на „В.е.д.м."
ЕООД-гр. Поморие. През месец ноември
2012 г. разглеждала сайтове за обяви на недвижими имоти под наем, тъй като
възнамерявала да наеме под наем малък семеен хотел за летния сезон на 2013 г. Попаднала
на обява за хотел в гр.Св. Влас, чието име не се съдържало в обявата, но в нея
били публикувани няколко снимки и телефон за връзка, който се отдавал под наем. Свидетелката
позвънила на посочения в обявата телефонен номер- 0892 741 469 и се свързала с лице от мъжки пол, което
й се представило като Д.Б. и се уговорили да се срещнат в гр. Бургас. Срещнали се в кафене в гр. Бургас, в
близост до Младежкия дом, където св. В. се запознала с подсъдимия, който и предложил да отидат още същия ден в гр.Свети
Влас, за да й покаже отдавания под наем хотел, а именно - хотел „Кактус". Свидетелката
се съгласила и след като разгледала хотела, харесала неговото местоположение и
се уговорила с Б. да наеме хотела, при разсрочено заплащане на наемната цена. Няколко дни по- късно, двамата подписали
споразумение в тази насока, като на същия ден, св. В. заплатила на Б. и сумата
от 200 лв. На 03.12.2012 г., в гр.
Бургас, между Д.В.Б. /наемодател/ и Г.В.В. /наемател/, бил сключен писмен
договор за наем на хотел „Кактус", за срок от една година, считано от
01.05.2013 г. до 01.05.2014 г., като наемателят следвало да заплати годишна
наемна цена в размер на 20 000 лв., разсрочено на пет вноски, описани подробно
в договора по размер и срок за плащане. В
момента на сключване на договора, св. В. предала на Б. сумата от 1800 лв. Няколко седмици по- късно, на 27.12.2012
г., Б. се срещнал със св. Н. К. и св. П. К.а в гр. Св. Влас, община Несебър,
където в сградата на хотел „Кактус", бил сключен договор за наем на
посочения хотел, между Д.В.Б.
/наемодател/ и Н.К. К. /наемател/, за срок от една година, с годишна наемна
цена 20 000 лв. При сключването на договора, св. К. предал
на Б. сумата от 7000 лв., като капаро. На
16.01.2013 г. Б. бил в гр. Стара Загора и позвънил на св. К., за да се видят.
Срещнали се в Мол „Галерия", където подсъдимия
представил на св. К. проект за допълнително изграждане на бистро и магазин за
хранителни стоки пред входа на хотел „Кактус", като за тази цел го помолил
да му даде сумата от 3000 лв., за да можел да реализира проекта, за което нямал никакви намерения. Св. К.
се съгласил и заплатил поисканата от обвиняемия сума от 3000 лв., като за
платените от св. К. суми били съставени касов ордер, в който били отразени и
двете плащания. До началото на месец
март 2013 година, когато св. К.а публикувала обява на хотел „Кактус" в
интернет страница „почивка.бг", за резервации през летния сезон, св. К.
посещавал няколко пъти хотела, където се срещал с Б. и двамата правели планове
за ремонтирането му.
В края на месец януари 2013 г. Б.
позвънил по телефона на св. В. с молба да му заплати по- рано от договореното
сумата от 1000 лв., представляваща част от втората вноска от наемната цена. Срещата между двамата се състояла на 29.01.2013
г., в гр. Несебър, където на подсъдимият
била дадена исканата от него сума в размер на 1000 лв., за което като оправдание Б. излъгал, че парите му били необходими за
ремонт на хотела. След срещата, св. В.
започнала да подготвя реклами на хотела за предстоящия летен сезон, като за
целта се свързала и с няколко туроператора, регистрирала се и в интернет
страници за реклама на хотели, където публикувала снимките, използвани от Б. в
първоначално видяната от нея обява, предхождаща срещата им в гр. Бургас. Междувременно, през месец януари, св. Ж.Д.
се свързала отново с подсъдимия, тъй
като била ангажирала професионален фотограф, за да направи снимки на хотела, с
цел реклама. Уговорили се да се
срещнат в хотела, но пристигайки там, св. Д. не успяла да се срещне с Б., който
бил оставил няколко стаи отключени за заснемането им, като същият се извинил по
телефона с обяснението, че има
неотложен ангажимент. След
заснемането на хотелските стаи, св. Д., изпратила снимките на свои колеги в
Словакия, за да ги включат в рекламните си каталози с предлагани хотели в
България за почивка. През месец март
2013 г., св. Д. решила да публикува обява за наетия от нея хотел и в български
електронни страници за избор на хотели с цел почивка, сред които и сайта
„почивка.бг", но няколко дни по- късно с нея се свързали администраторите
на страницата, съобщавайки й, че още две лица са публикували обява за същия
хотел в техния сайт. Администраторите
на посочената страница се свързали и със св. К.а, на която съобщили същото, а
именно, че още две лица са публикували обяви за същия хотел в техния сайт, като
й предоставили телефона на св. Ж.Д.. По
същото време, в началото на месец март, със св. В. се свързали администратори
на интернет страницата „почивка.бг" и я попитали в какво качество рекламира хотела, тъй като обява
на същия вече е публикувана и от страна на други лица, представящи се за негови
наематели. Св. В. обяснила, че тя
също е наемател на хотела и помолила за телефон на другите лица, публикували
обява на същия хотел, в резултат на което получила телефона на св. Ж.Д.. Св. В. се свързала със св. Д. и в хода на
разговора им, и двете установили че са подписали договор за наем на един същ
хотел- хотел „Кактус", с едно и също лице- Б. и за един и същ период от
време. В средата на месец март 2013
година, подсъдимият се свързал със
св. В. по телефона, обяснявайки й, че има проблеми с хотела и не може да й го
отдаде под наем, съобразно сключения между тях договор. Св. В., от своя страна го запитала за другите лица, с които той бил сключил договор за наем на същия
хотел, за същия период от време, но последният не й дал никакви обяснения,
обещавайки да й върне платената от нея до момента сума. В последствие Б.
възстановил на св. В. сумата от 1700 лв., от общо платената от нея сума, в
размер на 3000 лв. Междувременно подсъдимият се свързал и със св. Д., като
на 18.03.2013 г., се срещнал с нея й възстановил сумата от 4000 лв. След тази среща св. Д. не се е срещала
повече с Б., не е получила от него и остатъка от първоначално платената от нея
сума, в размер на 8720 лв., възлизащ на сумата от 4720 лв.
През месец април 2013 година, св. К.а,
която била за кратко в чужбина, се завърнала в Република България и позвънила
на св. Ж.Д., с която вече контактували по телефона, попитала я как се развиват
нещата около случая и научила, че Б. е възстановил както на нея, така и на св. В.
част от платените от тях суми. Св. К.а
разказала на съпруга си за проведения със св. Д. телефонен разговор и двамата
посетили гр. Св. Влас, за да се срещнат с Б., но намерили хотел „Кактус"
заключен. Позвънили на подсъдимия за
да се срещнат с него и да разговарят, като след известно време същият дошъл в
хотела, обяснил им, че го е заключил, тъй като електричеството е прекъснато и
обещал да им върне платената от тях сума в размер на 10 000 лв. В последствие, св. К.а и съпруга й- св. К.
няколко пъти разговаряли с Б. по телефона, същият винаги обещавал да им върне
платеното в кратък срок, но впоследствие нито се срещнали повече, нито им
възстановил каквато и да било част от заплатената от тях сума.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин и се подкрепя изцяло от събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства- протоколите за разпит на всички
свидетели, договорите за наем, обясненията на подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така приетата
за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че за периода от
01.11.2012 г. до средата на месец март 2013 г. подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.209, ал.1 от НК, за
което му е било повдигнато обвинение. Същият съвсем съзнателно е възбудил и
поддържал у ощетените юридически лица посредством техните представители,
заблуждение, че е сключил с тях валидни договори за наем, респективно ще им
отдаде хотел „Кактус” под наем за уговорените периоди от време, като целта му е
била да набави за себе си имотна облага в сочените по- горе размери. Същият не
е имал намерение да изпълни обещанията, дадени на различните лица, като
намерението му е било единствено да се облагодетелства. Трите деяния
осъществяват поотделно състава на чл.209, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното деяние. В този смисъл осъщественото от Б. съставлява
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Деянието е извършено
умишлено при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, но въпреки това е желал и
целял тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното,
съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
санкцията съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от Б. престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на дееца- признанието на вината, обремененото му съдебно минало,
както и обстоятелството, че подсъдимия не работи. С оглед гореизложеното и като
съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, настоящият съдебен
състав определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК, а именно дванадесет
месеца „Лишаване от свобода”. С оглед задължението за редуциране с 1/3 се
наложи наказание от осем месеца, чието изпълнение съдът намери, че следва да
отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Съдът намира, че така
определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, степента на обществена
опасност на същия като личност, и напълно достатъчно по размер да съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в чл.36 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
За да са налице
предпоставките за търсене на гражданска отговорност от подсъдимия е необходимо
на пострадалото лице да са нанесени имуществени вреди. В случая са налице
предпоставките за търсене на гражданска отговорност от Б.- вреди, противоправно
поведение, причинна връзка между вредите и поведението на последния, т.е.
налице са всички елементи на “непозволеното увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Безспорно по делото е, че е налице пряка причинна връзка между виновното
противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вследствие на това
вредоносен резултат по отношение и ощетените юридически лица. Това е така, тъй
като дейността на деликвента, обективирана чрез извършеното от него престъпно
деяние, в случая- получаването на имотната облага чрез измамните действия, стои
в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, а именно нанасянето на
имуществени вреди на юридическите лица. Предвид изложеното до тук съдът приема,
че предявените претенции се явяват доказани по своето основание и до размера на
претендираните вреди, които са в рамките на посочените в обвинителния акт.
Основателни се явяват и исковете за присъждане на законната лихва върху сумите,
считано от датата на всяко от деянията до окончателното им изплащане.
Накрая съдът се
произнесе и по направените разноски, както и държавната такса по предявените
граждански искове, които, с оглед изхода по делото, възложи на подсъдимия.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: