№ 7
гр. , 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100456 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК и чл. 59, ал.
1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба М. Д. Б., гражданин на А., постоянно пребиваващ в Република
България чужденец с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.З., ул. „*******“ № 36, чрез
адв. П. П. П., член на САК, адрес на кантората в гр. С., бул. „**********“ №10, вх. А, ет. 1,
тел. ********* срещу С. Д. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.З., ул.“*******“ № 6
и адрес за призоваване гр.З., ул.“*******“ № 36. В исковата молба се твърди, че ищецът и
ответницата сключили брак на ********* г. в град З.. От брака им има родено едно дете - Е.
М. Б. с ЕГН **********. Твърди се, че към датата на подаване на настоящата ИМ,
ответницата е подала искова молба за развод, по която е образувано гражданско дело № 41
по описа на Районен съд - П. за *** г. и към момента на подаването на настоящата искова
молба, по бракоразводното дело все още нямало постановено решение. В ИМ се твърди, че :
I. През време на брака си семейството придобило имущество на значителна стойност:
- На ********* г. С. Б. закупува от свое име два урегулирани поземлени имота в гр. З.,
находящи се на ул. „*******“: единият с площ от 1030 кв. м. и съставляващ парцел XXIV-
681 в квартал 75, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от
88 кв. м., а другият с площ от 748 кв. м. и съставляващ парцел XXIII-1073 в квартал 75,
ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 24 кв. м.
Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията - гр. П. като акт № *****, том V, дело
№ 1015/**** г. Цената по сделката е ***** лв. при данъчна оценка от ****** лв. Така
описаните два броя сгради били придобити в режим на семейна имуществена общност,
1
докато парцелите били придобити единствено от съпругата С. Б., поради конституционната
забрана чужденци да придобиват земя в Република България, освен по силата на
международен договор, какъвто между Република България и А. липсва /чл. 22, ал. 1 КРБ/.
Към днешна дата, съгласно Скица № 15-5********* г. на СГКК -С.-област, двата поземлени
имота са обединени в УПИ с идентификатор 310*******.
- През **** г. двете постройки са сьборени и до ****** г. в двата парцела започва да се
изгражда нова луксозна двуетажна къша с разгьната застроена илощ от 464 кв. м.
/кадастрален идентификатор 310*******.1/ и склад с площ от 44 кв. м. /кадастрален
идентификатор 310*******.2/. Към м. ноември ****** година къщата е завършена и
обзаведена окончателно и ищецьт, съпругата му и детето се нанесли в нея. Общата стойност
на строителството и обзавеждането на новата къща възлизало на около 500 000.00 лв.
Престоят на семейството в новия дом бил кратьк за около 2-3 месеца, като поради временно
заболяване на детето те се завърнали обратно в дома на родителите на съпругага на ул.
„*******“ №36. които им помагали в отглеждвнето.
- По време на брака семейството закупило и 2 бр. леки автомобили, както следва: на ***** г.
- ********, модел 2000 г.. на стойност ******** лв., а на *********. - *********, модел
***** г.. на стойност **** лв.;
II. За периода на сьвместния си живот, доходите на ищеца надвишавали в пъти тези на
ответницата. Същият работил при различии работодатели от минната индустрия в България
и чужбина като специалист по сондажи. Съгласно Удостоверение за декларирани данни с
изх. № ************* г. на ТД на НАЛ - С.. приложено като доказателство по настоящото
дело, ищецът с имал следният месечен облагаем доход от трудово вьзнаграждение: - За
2009 г. - ****** лева; - За **** г. - ******* лева; - За 2011 г. - ********** лева; - За
***** г.- ****** лева; - За 2013 г.-********* лева; - За ***** г.-******* лева; - За 2018
г.-******** лева; - За ****** г.-********* лева; - За *** г.-******** лева. ОБЩО:
********* лева.
За периода на брака и малко преди него, по спомен на ищеца, ответницата е работила на
трудов договор единствено в периода ********* г. като служител в „Българска
телскомуникационна компания“ с брутна заплата в размер на около **** лева месечно, а
през **** г. - в администрацията на „А.Б.“, като преводач, за период от около 6 до 8 месеца с
брутна заплата от около **** лева месечно. Това прави общ доход от трудово
възнаграждение от около ****** лева за периода. На 11.12.**** г. ответницата е
реализирала доход от продажбата на сграда - предбрачно имущество, на стойност 11 319.46
лева, видно от нотариален акт № ****, том III по описа на СВ- П. за **** г. Така паричните
доходи на ответницата за периода на брака възлизаг на общо около ******** лв.
За същия период, съгласно публично достъпни данни от Националнин статистически
институт (https://www.nsi.bg) средният годишеи разход на лице в домакинство за Област С.
е, както следва:- За ******* г.-1851 лв.;- За **** г.-2347 лв.: - За 2008 г. -2930лв.; - За
2009 г.-3179 лв.;- За **** г.-3079 лв.; - За 2011 г.-2760лв.; - За***** г.-3224 лв.: - За
2013 г. -3259лв.; - За ***** г.-3482 лв.; - За 2015 г. -3562лв.; - За ****** г. -4031 лв.; -
За ******г.-4253 лв.; - За 2018 г.-4398 лв.; - За ****** г.-4756 лв. Доколкото
2
горепосочените стойности са публичнодостъпни иа посочената интернет-страница, то
същите съставляват общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК и не се нуждаят от
доказване. Цитираният показател следва да се счита за обективен и достоверен, доколкото
включва широк кръг разходи, а именно: храна, алкохолни и тютюневи изделия, облекло и
обувки, жилища и битови сметки, обзавеждане и поддьржане на дома, здравеопазване,
транспорт, съобщения; свободно време, културен отдих и образование; разнообразни стоки
и услуги, данъци и социални осигуровки, регулярна трансфери към други домакинства и др.
От горепосочените данни е видно, че при липсата на някакви особени разходи средната
издръжка на домакинство от двама души (ишеца и ответницата), за периода от сключване на
брака им през ******* г. до ****** г., когато къщата е окончателно построена и обзаведена,
както и отчитайки раждането на детето им и увеличаването на домакинството с оше едно
лице през ***** г., възлиза на ****** лв. Изхождайки от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК,
приспадащият се на ответницата дял от разходите за издръжка на семейството възлиза на
половината от тази сума, или около ********* лв.
III. За периода на брака ищецът е работил през продължителни периоди от време в
чужбина: през ***** г. същият е работил по проект на „Д*********“ в гр. К., А.. През *****
г. ищецьт отново работи в А., а през ****** г. - в С. и К.. По признание на ищцата в
исковата й молба за развод, копие от която представят като доказателство, от около 7 години
двойката не консумира брака си и е във фактическа раздяла, като ответницата живее с
дъщеря си при родителите й, които я подпомагат в отглеждането на детето. От всички тези
изявления на ответницата с видно, че за доста продължителен период от време двойката е
във фактическа раздяла и не споделя общо домакинство, поради което ответницата с
полагала единствено грижи за отглеждането и възпитанието на детето, но не и по
отношение на ищеца, който е отсъствал през продължителни периоди по време на брака
поради трудови ангажименти. В отглеждането на детето ответницата сама признава, че е
подпомагана от родителите си. Разбира се огорчението от раздялата ще попречат на
ответницата да признае, че бащата обича детето си и че не се е дезинтересирал от него -
освен че напълно е осигурявал издръжката му, същият полага грижи и за възпитанието му,
доколкото ищцата и родителите й му позволяват това. От значителен период от време насам
бащата с възпрепятстван умишлено от ответницата и родителите й да има пълноценен
контакт с детето си, поради което този въпрос също с предмет на бракоразводното дело и
ищецът е ангажирал съдебен изпълнител за осъществяване на личен контакт с детето му.
IV. От всичко гореизложено е видно, че доходите на ответницата за периода на брака са
около четири пъти по-малки дори от необходимите средства за обикновената издръжка на
домакинството на съпрузите, камо ли да бъдат достатъчни за закупуването и обзавеждането
на толкова луксозен дом и два автомобила. От това следва, че ищецът не само че в основна
степен е осигурявал материалната издръжка на семейството, но изцяло е осигурил
средствата и за закупуването на гореописаните недвижими имоти и автомобили. Грижите
на ответницата в домакинството не са достачъчни да компенсират материалните средства,
необходими за придобиването на имущество на толкова висока стойност поради няколко
причини. Видно от гореизложеното, ищецът и ответницата от дълго време насам не делят
3
общо домакинство, поради което ответницата е полагала грижи основно за детето, но не и за
ищеца. Нещо повече - по нейно собствено признание тя е била подпомагана в грижите за
детето от родителите си, с които живее понастоящем. От около година и половина насам
бащата умишлено е лишаван от пълноценен контакт с детето, поради което това
обстоятелство не може да му се вмени във вина, съответно ответницата да черпи права от
него, тьй като то е резултат на собственото й противоправно поведение.
V. Към момента съпрузите са страни по висящ бракоразводен процес (гр. дело № ***** г. по
описа на Районен съд - П.), по който няма влязло в сила решение. Съпругата С. Б. е поискала
от съда да прекрати брака чрез развод, без произнасяне по въпроса за вината, предоставяне
упражняването на родителските права върху малолетното дете, присъждане на издръжка за
детето и предоставяне на семейното жилище за ползване. Съпругьт М. Б. не се
противопоставя бракьт да бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината, както и
майката да упражнява родителските права върху детето. Спорни между страните остават
въпросите за размера на исканата издръжка, за режима па личните отношения между бащата
и детето, както и за ползвансто на семейното жилите и съответното заплащане на наем от
неползващия съпруг. След като първоначално се противопоставят семейното жилище да
бъде предоставяно на съпругата, поради това, че тя твърди, че живее от седем годнни при
родителите си и съответно няма жилищна нужда, за разлика от съпруга, който няма друго
жилище и няма роднини в страната, съдът и крайна сметка постановил привременни мерки,
съгласно които предоставя жилишето за ползване на съпругата. Това принудило ишеца да
замине временно за А. при роднини, тьй като не успял да си намери друго жилище под наем
или за закупуване в района на гр. П. и З.. Пред перспекгивата да бъде лишен от ползването
на жилишето и с окончателното съдебно решение, г-н Б. поискал от съда с бракоразводното
решение да осъди съпругата му да му заплаща наем на осн. чл. 57 СК, съобразно
припадащия му се дял от собствеността. Това обстоятелство поражда правния интерес на
ишеца да иска прекратяване на семейната имуществена общност и опреД.е на по-голям дял
от съсобсгвеното имущество, тьй като размерът на дела му ще предопредели и размерът на
наема, който съпругата му следва да заплаща за ползване на общото жилище. Дори
уважаемият съд да счита, че това обстоятелство не е от такава важност, че да обуславя
прекратяване на семейната имуществена общност преди да бъде прекратен самият брак, то
при всички положения щом страните не се противопоставят на развода, решението на PC -
П. по отношение на прекратяването па брака ще влезе в сила по време на съдебното дирене
в настоящия процес и ще следва да бъде взето предвид от съда на осн. чл.235, ал. 3 ГПК.
В ИМ ищецът моли съда на осн. чл. 29, ал. 3 СК да определи на ищеца М. Д. Б. с ЕГН
********** дял от общото му имущество със С. Д. Б. с ЕГН ********** в paзмер на 95/100
(деветдесет и пет върху сто) идеални части.
VIII. Въпреки че ищецът е осигурявал напълно издръжката на семейството, осигурил е
необходимитс средства за закупуване на гореописаното имущество и е полагал грижи в
общото домакинство, поради разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Реиублика
България същият няма право да придобие дял от поземлення имот, закупен по време на
брака, а само от построените в него къща и склад, заедно с мебелите и двата автомобила.
4
Известно е от конституционноправната теория, че тази забрана преследва една легитимна
цел за защита на националната сигурност и суверенитет. Постигането на тази цел обаче не е
в колизия с общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване, намерил израз в
разпорелбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. След като ищецът по
време на брака е осигурил изцяло средствата за закупуване на поземления имот, а същият е
станал изключителна собственост на съпругата му, то тя се е обогатила неоснователно за
негова сметка и дължи връщане на паричната равностойност на дела, който ищецът би
получил след прекратяване на семейната имуществена общност, ако беше български
гражданин към деня на сключване на сделката. Разпростирането на действието на забраната
по чл. 22, ал. 1 КРБ и по отношение па възможността ищецът да търси парично обезщетение
за неоснователно обогатяване не може да бъде обосновано с преследването на някаква
легитимна цел в обществен интерес. Нещо повече - такава забрана не е предвидена изрично
в Конституцията или Закона и извеждането й от конституционната разпоредба би било
възможно единствено в резултат на разширително тьлкуване. Такова разширително
тьлкуване обаче би било в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на
човека, съгласно която разпоредбите, ограничаващи основни права, защитени от
Конвеицията, следва да се тълкуват ограничително (Решение на ЕСПЧ от 10.07.1998 г. по
делото Сидиропулос с/у Гърция, No 57/1997/841/1047, параграф 38). Правото на собственост
е защитено от разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, а забраната за
дискриминация по какьвто и да е признак се съдържа в чл. 14 от Конвенцията, следователно
ограничението следва да се прилага само във връзка с пряко заложената му цел - забрана
чужденци да придобиват собственост върху земя в България с цел защита на националната
сигурност и суверенитет. Отношенията. възникнали във връзка с неоснователно обогатяване
са частноправни и засягат само интереса на страните. Хипотезата е принципно различна от
привидно сходните случаи на придобиване на имущество по наследство или дарение от
някой от сьпрузите по време на брака при законов режим на общност в тези хипотези е
изначално ясно, че придобивансто не е в резултат на съвместен принос, а е безвъзмездно,
докато в разглеждания случай невъзможността за придобиване на имота в режим на СИО е
резултат единствено на качеството “чужденец“ на единия от сьпрузите. Аналогия, макар и
не пряка, може да се изведе от режима на отчуждаване по ЗДС и други специални закони - и
в тези случаи при наличие на определени предпоставки Законът предпочита обществения
интерес пред принципа на неприкосновеност на частната собственост, но с цел да не се
допусне неоснователно обогатяване на държавата или съответното учреждение,
отчуждаването се извършва срещу равностойно парично обезщетение (чл. 32, ал. 1 ЗДС).
Доколкото ищецът има почти изключителен принос за придобиване не само на общото
имущество, но и на процесния поземлен имот, то ответницата се е обогатила неоснователно
с паричната равностойност на дела, който ишецът би получил в собственост, ако не
попадаше под забраната на чл. 22, ал. 1 КРБ. Неоснователното обогатяване се с осыцествило
в деня на сключване на сделката /********* г./, а делът следва да се изчисли от цената на
придобиване на имота /15 900.00 лв/, В този смисъл искът но чл. 59, ал. 1 ЗЗД е обусловен от
уважаването на иска по чл. 29, ал. 3 СК и размерът на обезщетението следва да се определи
5
съобразно дела на ищеца от обшото имущество.
В ИМ ищецът моли уважаемият съд да осъди ответницата С. Д. Б.(с фамилно име след
прекратяване на брака П.) с ЕГН ********** да заплати на ищеца М. Д. Б. на осн. чл. 59, ал.
1 ЗЗД обезщетение в размер на 15 105,00 лв. /петнадесет хиляди сто и пет лева/,
изчислени като паричната равностойност на 95/100 /деветдесет и пет върху сто/ ид.
ч. от цената на придобиване на УПИ с идентификатор 310*******.
В хода на устните състезания по делото ищеца, чрез процесуалния си представител
заявява становище за основателност на иска, ангажира доказателства, претендира разноски
по представен списък по чл.80 ГПК, депозира писмена защита.
В дадения от съда срок ответникът е дал писмен отговор, представил е писмени
доказателства и е направил доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответника изразява следното становище:
1. Oтносно допустимостта и основателността на исковете: Предявени са обективно,
субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 23 ал.2 СК и чл. 29 ал.3
от СК и чл.59 от ЗЗД. Предявен е иск за прекратяване на съпружеската имуществена
общност по време на брака на основание чл.23, ал.2 от СК. Обективно съединен с иска по
чл.23, ал.2 от СК с предявеният конститутивен иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за
опреД.е на но-голям дал от общото имущество в полза на ищеца /95/100/ от вече
прекратената /в случай на уважаиване на първия иск/ съпружеска имуществена общност.
Обективно съединен с иска по чл.23, ал.2 от СК и с иска по чл.29, ал.З от СК е предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на 15 105 лева,
представляващи равностойност на 95 % от цената на придобивапе на УПИ. Счита, че
предявените искове за недопустими и неоснователни, като излага следните съображения:
1.1. Предявеният иск по чл. 27, ал. 2 СК, е недопустим и неоснователен предвид факта, че не
е приложима хипотезата на тази разпоредба. Страните са в бракоразводен процес, но от
няколко години са във фактическа раздяла, като за тях е имало възможност да се възползват
от разпоредбата на чл. 27, ал. 3 СК, което не са сторили. Страните не са в режим на
разделност, не са сключили брачен договор, като за тях е приложим режим па съпружеска
имуществена общност. 1.2. Предявеният иск чл.29, ал.3 от СК е недопустим и
неоснователен, както поради недопустимостта и неоснователността на обуславящия иск така
и поради следните самостоятелни основания. Не отговаря на действителността, че ищецът е
имал преобладаващ принос в придобиването на имуществото по време на брака.Ищецът не
е имал никакъв принос, както в придобиването на двата урегулирани имота в гр. З. на
********* год., така и в разходите по изграждането и обзавеждането на построената върху
тях двуетажна кыца и склад. Не отговаря на действителността, че стойността на
строителството и обзавеждането на къщата възлизало на около 500 000 лева. Това невярно
твърдение е плод на логичното незнание на тези разходи предвид неучастието на ищеца в
тях. Ищецът не е имал преобладаващ принос за придобиването на двата автомобила.
Посочените размери на месечни облагаеми доходи за периода на брака по никакъв начин не
6
кореспондират с претенцията за преобладаващ принос. Ищецът не е получавал никакви
доходи от фирма „Т.“ООД. Вярно е че ищецът е работил продължителни периоди извън
България - през ***** г. и ***** г. в А. и през ****** г. в С.. Вярно е, както твърди ищецът,
че страните са във фактическа раздала и не консумират брака си от около 7 години, както и е
вярно, че ответникът сама отглежда детето с помощта на своите родители. В тези
продължителни периоди от време единствено ответницата е имала принос в придобиването
на имущества, само тя е влагала средства в строеж и обзавеждане на къщата, само тя е
полагала труд за домакинството, грижи за детето. И в периодите в които е бил в страната
ищецът не е влагал средства за придобиване на имущества, не е полагал труд за
домакинството и изобщо не се е грижил за детето. Той е живял в преобладаващия период от
време на брака в жилището на родителите на ответницата, като не е участвал в разходите на
общото домакинство. Не отговаря на действителността твърдението, че ищецът в основна
степен е осигурявал материалната издръжка на семейството и че изцяло бил осигурил и
вложил средствата за закупуването на гореописаните недвижими имоти и автомобили.
Вярно е обаче твърдението на ищеца, че ответницата единствено се е грижила за
домакинството и за детето с помощта на нейните родители, както и е вярно твърдението, че
страните от дълго време /около 7 години/ не делят общо домакинство. По време на брака
единствено ответницата е полагала усилия за благополучието на семейството, единствено тя
е участвала с принос и личен труд в закупуването на недвижимите имоти, на леките
автомобили, в строителството и обзавеждането на къщата. Тя е организирала провеждането
на процедури по забременяване „ин витро“, като предвид отсъствието след поредния
скандал на ищеца, помощ и подкрепа в тези моменти е получила единствено от родителите
си. Единствено ответницата е полагала непосредствените грижи по отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето им, единствено тя е полагала труд в домакинството.
Ответницата с финансовата и физическа подкрепа на родителите й е извършила
строителството на къщата и е закупила обзавеждането й. Средствата за придобиване, както
на урегулираните поземлени имоти, така и на движимите вещи, както и средствата за
строежа и обзавеждането на къщата са били осигурявани именно от доходите на
ответницата, включително спестявания от заплати, получени преди сключването на брака,
както и от дарения от нейните родители, като за реализирането им, правилното им
разходване и липсата на разхищение се е грижила съпругата. Съпрузите не са имали равен
нематериален принос за благополучието на семейството. Единствено ответницата се е
стремила да осигури благополучието на семейството и отглеждането на детето сьобразно
изискванията на чл. 17 СК. Изключителното в случая е, че съпрузите през преобладаващата
част от времето не са живеели заедно, поради работата на ищеца в чужбина, както и поради
настъпилата фактическа раздяла. Ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и
отглеждането на детето са останали в тежест на ответницата, като същата е работила по
трудово правоотношение и е осигурявала материалното благополучие на семейството
сьобразно възможностите си.По отношение на размера на придобитите доходи от
ответницата вярно е твърдението, че сыцата е реализирала доход от продажба на предбрачно
имущество на стойност ******* лева.Така също ответницата е получила доходи по трудови
7
правоотношения в общ размер на ******* лева.Ответницата е получила дарения от
родителите си в общ размер на ****** лева.Ответницата и баща й са заплащали разходите
по изграждане на къщата, като организацията по този строеж фактически е осыцествявана
от нейния баща, по подробните бележки на който стойността на строежа възлязъл на около
****** лева.Ответницата е влагала придобитите от нея средства за придобиването на
общото имущество, строежа и обзавеждането на къщата, отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето, за посрещането на ежедневните разходи на домакинството. 1.3.
Предявеният иск чл. 59 от ЗЗД е недопустим и неоснователен, както поради
недопустимостта и неоснователността на двата обуславящи го иска така и поради следните
самостоятелни основания. Не е допустимо единият от съпрузите да предяви срещу другия
съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака
неравенство преди прекратяване на брака.
Досежно основателността на предявените искове ответницата заявява, че ги оспорва
изцяло по основание и размер, като неоснователни.
2. Относно обстоятелствата, на които се основава искът: Счита, че описаните в исковата
молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на
действителното положение и на фактическата обстановка по делото като подробни
съображения е изложила в горната точка.
3. Възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават: Оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Счита същите за недопустими и
неоснователни.Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди
направените сьдебно деловодни разноски, включително заплатено адвокатско
възнаграждение.
В хода на устните състезания по делото ответницата се явява лично, чрез процесуалния си
представител заявява становище за отхвърляне на исковата претенция, претендира разноски,
депозира писмена защита.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети следните доказателства: Удостоверение за сключен
граждански брак от 07.03.***** г. на Община З.; Искова молба по гр. дело № 41 по описа на
PC - П. за *** г.; Препис-извлечение от протокол от 18.06.*** г. от открито заседание по
делото; Молба от М. Б. по делото от 19.06.*** г.; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *****, том V, дело № 1015/**** г. по описа на СВ – П.; Скица № 15-
5********* г. на СГКК - С.-област; Скица № 15-538200-23.06.*** г. на СГКК - С.-област;
Скица № 15-******** г. на СГКК - С.-област; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
****** г. на Община З.; Удостоверение с peг. № 1******* от ОДМВР - С., Сектор „Пътна
полиция"; Договор за покупко-продажба на МПС от *********. и данъчна фактура към
него; Договор за покупко-продажба на МПС от ***** г. и данъчна фактура към него;
Удостоверение за застрахователна стойност с изх. № ****** г. на ЗАД „*********";
Удостоверение за застрахователна стойност с изх. № М-******** г. на ЗАД „*********";
Удостоверение за декларирани данни с изх. № ************* г. на ТД на НАП - С.;
8
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том III по описа на СВ - П.
за **** г.; Справка от системата „Инфостат" на Националния статистически институт за
средния годишен разход на лице в домакинство за Област С. - *******-****** г.; Молба до
гл. архитект на Община З. per. № 9******1/25.06.*** г.; Нотариален акт за покупко-
продажба № 46, том VIII от 03.11.2005 г. по описа на СВ - П.; Разпечатка от сайта на
Националния статистически институт относно средните разходи на лице в Област С. през
2004 и 2005 г.; Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 22.06.*** г. по гр. дело №
41 по описа за *** година на Районен съд – П.; Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 16/29.10.***** г., изд. от Главния архитект на Община З.; Технически паспорт №
3/07.03.***** г., изд. от инж. Стоил Карагьозов; Граждански договор №36/23.11.*******г.,
сключен между „К.-М." АД - гр.П. и С. Д. Б.; Анекс от 05.12.*******г., сключен между „К.-
М." АД- гр.П. и С. Д. Б.; Сметка за изплатени суми №57/14.04.2005г.; издадена от„Ю.М.“
АД - гр. П.; Допълнително споразумение към трудов договор №***********г., сключено
между „К.-М." АД - гр.П. и С. Д. Б.; Допълнително споразумение към трудов договор
№967/15.12.****г., сключено между „К.-М." АД - гр.П. и С. Д. Б.; Трудов договор
№40/28.09.****г.,сключен между „К.-М." АД-гр.П. и С. Д. Б.; Допълнително споразумение
от 23.03.2005г., сключено между „БТК" АД - гр.С. и С. Д. П.; Трудов договор №*******г.,
сключен между „БТК" АД - гр.С. и С. Д. П.; Допълнително споразумение от 11.12.2004г.,
сключено между „БТК"АД -гр.С. и С. Д. П.; Допълнително споразумение от 04.11.2004г.,
сключено между „БТК" АД -гр.С. и С. Д. П.; Фиш за м.Ноември 2005г.; Фиш за м.Октомври
2005г.; Справка - Декларация до ТП на НОИ от 25.01.*******г. издадена от „БТК" АД -
гр.С.; Удостоверение от 31.01.*******г., издадено от „БТК" АД - гр.С.; Служебна бележка
от 19.12.2005г., издадена от „БТК" АД - гр.С.; Списък със строителни материали - 5 стр. /
копия от тефтер в оригинал/.; Квитанция към ПКО №026/24.02.****г.; Експедиционна
бележка №2875, издадена от „********" ЕООД -гр.П.; Експедиционна бележка
№2736/12.08.2011г., издадена от „********" ЕООД - гр.П., подписана от Д.П.;
Експедиционна бележка №2783, издадена от „********" ЕООД -гр.П.; Експедиционна
бележка №2654/05.08.2011г., издадена от „********" ЕООД - гр.П., подписана от Д.П.;
Квитанция към ПКО №425/02.11.****г., издадена от „*******" ЕООД -гр.П.; Квитанция към
ПКО №208/07.09.2011г., издадена от „*******" ЕООД - гр.П.; Квитанция към ПКО
№204/03.09.2011г., издадена от „*******" ЕООД -гр.П.; Квитанция към ПКО, издадена от
„*******" ЕООД - гр.П.; Квитанция към ПКО №50/04.08.****г., издадена от „*******"
ЕООД-гр.П.; Квитанция към ПКО №51/04.08.****г., издадена от „*******" ЕООД-гр.П.;
Квитанция към ПКО №24, издадена от „*******" ЕООД - гр.П.; Квитанция към ПКО
№32/16.07.****г., издадена от „*******" ЕООД-гр.П.; Квитанция към ПКО от 21.09.****г.,
издадена от „*******" ЕООД -гр.П.; Квитанция към ПКО №89/16.09.****г., издадена от
„*******" ЕООД-гр.П.; Квитанция към ПКО №108/30.08.****г., издадена от „*******"
ЕООД - гр.П.; Квитанция към ПКО №21/05.07.****г., издадена от „*******" ЕООД-гр.П.;
Фактура №**********/27.07.****г. на стойност 2 454.00лв. с ДДС, издадена от „*******"
ЕООД - гр.С., получател -Д.П., подписана от Д.П. и И.В.; Фактура
№**********/08.09.****г., на стойност 6 663.60лв. с ДДС, издадена от „*******" ЕООД -
9
гр.С., получател -С. Д. Б., подписана от Д.П. и И.В.; Договор за дарение на сумата от 9
480.00лв. от 20.03.******г., сключен между Д. И. П. като дарител и С. Д. Б. като дарено
лице; Договор за дарение на сумата от 7 200.00лв. от 07.04.*****г., сключен между Д. И. П.
като дарител и С. Д. Б. като дарено лице; Договор за дарение на сумата от 7 200.00лв. от
15.01.2011г., сключен между Д. И. П. като дарител и С. Д. Б. като дарено лице; Договор за
дарение на сумата от ********лв. от 12.08.2018г., сключен между Д. И. П. като дарител и С.
Д. Б. като дарено лице; Договор за дарение на сумата от *********лв. от 15.02.****г.,
сключен между Д. И. П. като дарител и С. Д. Б. като дарено лице; Договор за дарение на
сумата от 10 430.00лв. от 10.01.2009г.; сключен между Д. И. П. като дарител и С. Д. Б. като
дарено лице; Договор за дарение на сумата от 30 000.00лв. от 25.02.****г.; сключен между
И.Х. П. и С. Д. Б.; Информация за сметка за период 01.01.******г. -31.12.2018г. на Д. И. П.;
Банково извлечение от сметка на Д. И. П. за период от 02.01.2008г. до 11.12.*****г.;
Погасителен план и ГПР от Банка „****" АД; Промоционални условия по кредитна
програма „**** *******“; Социален доклад Изх.№ ПР/Д-СО-ПП/41-001/29.10.2021 г. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – П.; Писмо Изх.№ 10-00-741 от ТД на НАП С., офис С.
област за данъчна и осигурителна информация по реда на чл. 74 от ДОПК относно С. Д.
П./Б.; Писмо Изх.№ 10-00-742 от ТД на НАП С., офис С. област за данъчна и осигурителна
информация по реда на чл. 74 от ДОПК относно Д. И. П.; Писмо Изх.№ 94-П-83/10.12.2021
г. от ТД на НАП С., офис С. област за данъчна и осигурителна информация по реда на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ДОПК относно С. Д. П./Б. и Д. И. П.; Справка – Данни за осигуряването по
ЕГН за период от 01.12.2002 г. до 28.02.2021 г. на името на С. Д. Б. издадена от НАП ТД С.;
Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.12.2002 г. до
28.02.2021 г. на името на С. Д. Б. издадена от НАП ТД С.; Справка – Данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2004 г. до 31.08.2018 г. на името на Д. И. П.
издадена от НАП ТД С.; Справка актуално състояние на действащи трудови договори за
период от 01.01.2004 г. до 31.08.2018 г. на името на Д. И. П. издадена от НАП ТД С.;
Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал.
1 от ЗДДФЛ на Д. И. П.; Удостоверение Изх.№ 3042-22-3/06.12.2021 г. от НОИ, ТП-С.
област за получените суми от пенсии за периода от м.декември 2008 г. до м.август 2018 г. от
Д. И. П.; Актуално състояние на „******” ЕООД; Молба по т.д. № 193/*** г. на СОС и
платежно нареждане от „******” ЕООД към М. Б. за ******* лева; Молба по т.д. № 193/***
г. на СОС и междинен баланс на „******” ЕООД към 31.10.*** г.; Договор за покупко
продажба на МПС от 18.02.*** г. и фактура № **********/28.02.*** г.; приет е за сведение
Сигнал до Софийска окръжна прокуратура относно в.л. М. М. и е приложено гр.д. ********
г. по описа на СОС, от което се установява, че бракоразводното решение по цитираното
гр.д.№41 по описа на РСПп за *** г. е влязло в сила по отношение на прекратяване на брака
между страните на 11.02.2021 г., след което ответницата ще носи фамилно име П..
Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си страните
имат едно родено дете - дъщеря Е. М. Б., родена на 24.04.*****г., с ЕГН********** и са
придобили процесните недвижими имоти, а именно два урегулирани поземлени имота в гр.
З., находящи се на ул. „*******“: единият с площ от 1030 кв. м. и съставляващ парцел
10
XXIV-681 в квартал 75, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с
площ от 88 кв. м., а другият с площ от 748 кв. м. и съставляващ парцел XXIII-1073 в квартал
75, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 24 кв. м.
Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията - гр. П. като акт № *****, том V, дело
№ 1015/**** г. Цената по сделката е ***** лв. при данъчна оценка от ****** лв. Установява
се от приетите по делото доказателства, е че описаните два броя сгради са придобити в
режим на семейна имуществена общност, докато парцелите са придобити единствено от
съпругата С. Б., поради конституционната забрана чужденци да придобиват земя в
Република България, освен по силата на международен договор, какъвто между Република
България и А. липсва /чл. 22, ал. 1 КРБ/. Съгласно Скица № 15-5********* г. на СГКК -С.-
област, двата поземлени имота са обединени в УПИ с идентификатор 310*******. и двете
постройки са сьборени и е изградена двуетажна къща с разгьната застроена илощ от 464 кв.
м. /кадастрален идентификатор 310*******.1/ и склад с площ от 44 кв. м. /кадастрален
идентификатор 310*******.2/, като същата е въведена в експлоатация през ***** г. Видно
от приетите доказателства е, че в режим на СИО са закупени 2 бр. леки автомобили, както
следва: на ***** г. - ********, модел 2000 г., на стойност ******** лв., а на *********. -
*********, модел ***** г., на стойност **** лв.
Установява се от назначена СЧЕ, че към 31.10.*** година салдото по разплащателна
сметка в ******* е ***** лева. Към същата дата общия дебитен оборот е ****** лева, а
кредитния оборот е ********** лева. Касовата наличност на 01.10.*** година е ****** лева.
Дебитните обороти са ****** лева, редитните обороти са ********* лева и салдото по
сметка 501 /каса в левове/ е 489.61 лева. На 18.05.2021 година е осчетоводено платежно
нареждане по банкова сметка на М. Д. Б. с основание главница и разноски по решение
2****58/05.05.202 година по търговско дело 193/*** година на СОС. Номера на
транзакцията е 80082Р12114106К9.
От назначена Съдебнооценителна експертиза и изслушано в.л. Р. К. се установява че към
****** г. пазарната стойност на процесната сграда и обзавеждане е в размер на ******* лв.
Същата е оспорена и е назначена тройна експертиза, неоспорена от страните от която и
изслушани в.л. в с.з. се установява, че се касае за законно построена през **** г. масивна,
монолитно изградена еднофамилна двуетажна жилищна сграда в УПИ ХХ*******, 1073, кв.
75 по плана на гр. З., на ул. „X. С.-" 4. Сградата е с идентификатор 310*******.1,
застроената и площ е 232 м2, а РЗП 361 м2. На първия етаж, в рамките на застроената площ
се намира и гараж за два автомобила със застр. площ около 50 м2. Покривната конструкция
на сградата е дървена, самият покрив - с керемиди. В двора има и отделна масивна, тухлена,
монолитно изградена обслужваща сграда (склад) също с дървена покривна конструкция и
покрив с керемиди, която не е водоснабдена, електрифцирана. Застроената и площ е 44 м2.
Жилищната сградата е оборудвана с котел на твърдо гориво и отоплителна инсталация с
алуминиеви радиатори. Дограмата е луксозна - PVC, подовите настилки и стенните
облицовки -съвременни, луксозни, от скъпи материали и перфектно изпълнени. Оценяваният
имот се намира в центъра на гр. З., на място с отлична достъпност и комуникативност и с
напълно изградена инженерна инфраструктура. Пазарната стойност към м. декември ******
11
г. на еднофамилната жилищна, двуетажна сграда с идентификатор 310*******.1, находяща
се в гр. З., със застроена площ 232 м2 и разгъната застроена площ 361 м2, ведно с
обзавеждането в нея, както и на отделен склад с идентификатор 310*******.2 с площ 44 м2,
разположен в двора е общо 413 хил. лв., в т.ч. жилищна сграда - 335 хил. лв., склад - 18 хил.
лв. и обзавеждане 60 хил. лв., като стойността на земята е изключена от посочената тук
пазарна стойност. Настоящият съдбен състав кредитира тройната съдебно оценителна
експертиза като компетентно изготвена, пълна и безпристрастна.
В разпита си свидетеля С.Н., чиито показания настоящия съдебен състав цени като
безпротиворечиви и последователни, излага дословно следното: „Познавам С. Д. от дете.
Познавам баща й. Казва се Д.П.. Бившият мъж на С. М. го познавам от малко преди да се
оженят. Ожениха се 2004-2005 г., някъде там. Не помня точно. Знам, С. и баща й да са
започнали строеж в гр.З.. Към **** г. някъде беше, купхиха една стара къща, която беше на
Кольо М.. Бутнаха я и почнаха строеж на къща. Тази къща се намира срещу основното
училище през реката точно. Не мога да се сетя името на улицата. Това е в гр.З.. Аз живея в
гр.З.. Главният, който организираше строежа на тази къща беше Д.П.. Той ръководеше
строежа. Аз съм ходил на строежа. През цялото време на грубия строеж съм помагал с
превози, с прекарване на материали и т.н. Д. беше наел една турска бригада. Майстор беше
Й. /Ю./. Когато сме купували материалите за строежа Д. даваше парите. Когато сме ходили
да взимаме материали, той ги плащаше. Аз знам, че Д. купи къщата и я бутнаха и започнаха
строежа. Не знам на чие име е бил нотариалният акт. Те бързо я направиха тази къща.
Грубият строеж беше завършен някъде до октомври месец **** г. След това не съм
участвал. Минавал съм от там, но не знам какво е правено вътре. М. не съм го виждал на
строежа. После вече съм го виждал като беше стегната къщата, че влиза с колата. По време
на строежа не съм го виждал. Материалите за къщата са купувани от гр.П., от гр.К. и
повечето от гр.З. от бившата мандра. Другите материали може да ги е взимал без мен. Не
всички материали за къщата сме закупили заедно. За по- дребните материали съм участвал с
превоза. Аз не съм пазарувал. Той си пазарува. Аз съм го карал. Не ми е давал пари на мен.
Аз ходя с него, товарим и караме. Той отива да си плаща там. Ами може ли да вземе
материалите без да си плати? Не съм присъствал на плащане. Само съм возил. Като сме
ходили, Д. отива да си оправя там фактури, работи и т.н. Не съм присъствал на самото
предаване на пари. Не съм чувал Д. да е казвал, че ще плати с пари на М., че М. му е дал
пари за плащане. Само знам, че си носеше бележки и фактури за всяко нещо. Виждал съм
фактури и касови бележки. Не знам дали М. му е давал пари. Той не ми е казвал. Не е
ставало на въпрос.“.
В разпита си свидетеля Д.П., баща на ответницата, чиито показания съдът цени през
призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, но пряко възприети и
последователни, установява дословно следното: „М. и дъщеря ми се ожениха ******* г.,
август месец. Детето се роди на 24.04.***** г. Докато бяха заедно М. и дъщеря ми живееха
при нас, в нашата къща. Тя се намира на ул.”*******” № 36 в гр.З.. През този период от
време М. не ми е плащал никакви разходи, за да живее в тази къща. М. не живееше
постоянно в гр.З. и не работеше постоянно в България. М. пътуваше по месец в чужбина и
12
след това беше в гр.З.. След раждането на детето съпругата ми, майка му, аз, леля му и
вуйчо му полагахме грижи за неговото отглеждане и възпитание. М. го нямаше. Като
идваше, той не полагаше грижи. Дори когато е било болно не се е грижил. За лекарства,
храна и други консумативи, той никога не е взимал участие. Купихме стара къща в гр.З. на
името на Т.. 2005 г., ако се не лъжа. Не съм сигурен. След това старата къща я бутнахме и
**** г. почнахме да правим нова къща. Груб строеж и другите неща, които трябва да се
правят. Аз и Т. организирахме строежа на тази къща. Моята дейност като организатор се
изразяваше в това да се доставят материали, да се намерят майктори, да се закупят
естествено материалите. За изграждането на тази къща всички парични средства сме давали
аз, съпругата ми и Т.. Грубият стоеж през месец май го започнахме, октомври-ноември го
завършихме. М. на мен лично пари за изграждане на къщата не ми е давал. Майсторът на
строежа, Ю. се казва човека, от с.Р. и имаше бригада, която работеше. Материалите за
къщата са купувани от гр.З., гр.П., гр.К.. М. въобще не е идвал на строежа. Не е присъствал.
Аз и съпругата ми сме давали пари като дарение на дъщеря си за изграждане на къщата. С
точност не мога да кажа колко, но може би над ******* лева сигурно са. Всичките тези пари
са харчени за строежа на къщата. Всичките са вложени там. Теглени са от сметки, някои са
били в нас – спестени. Нали не сме длъжни всичките пари в банката да ги внесем? Около
****** лева излезе строежа на къщата. За грубия строеж говорим. След грубия строеж също
съм участвал. За там не мога да си спомня сума. Не мога да кажа с точност колко пари са
дадени за обзавеждането. Не са дадени наведнъж, не знам – ******** лева. Някои неща за
довършителните работи съм плащал аз, не всичките – за които ми е искала Т.. С точност не
си спомням за кои. Те са дадени на нея. Аз не мога да кажа тя за какво ги е вложила. Аз съм
ходил непрекъснато в къщата и съм участвал навсякъде. С обикновени терикотни плочки е
направена. Стълбището има дъбови парапети, дъбови облицовки. Дъбов паркет има, да.
Има кухня дъбова, масив. Аз не мога да кажа тях кой ги е плащал. Не знам. С Т. и детето
живеем, откакто се е родило детето. За битовите разходи си делим сметките с Т., със сина
ми. Ние сме в една къща всичките. М. не участва по никакъв начин. Той не живее с нас от
две години. Най-напред 2018 г. напусна. Нямаше го пет месеца. *** г. напусна и край.“
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК, настоящия съдебен състав намира,
че иска е процесуално допустим, предявен в едногодишния преклузивен срок от
прекратяване на брака. Според определение на ВКС № 303 от 13.07.2009 г. по гр. д. №
197/2009 г., ІІ Г.О., искът по чл. 29, ал. 3 от СК е неоценяем, т.е. подсъден е на РС. Според
разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК, п ри прекратяване на общността поради развод или по
чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг,
ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изр. 1 от СК предполага, че при развод всеки от съпрузите има
право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и
от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна
13
стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за
децата или с работата си в домакинството. Съгласно чл. 19 от СК от1 985г. (отм.), действал
по време на сключване на брака на страните, вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, като съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на
противното и може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа
в домакинството, в който смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 21 от СК.
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, като дяловете
на съпрузите са равни, съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК. Основанието за изменение на
установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез
съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания
от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и
изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът
не е работил, без да е бил нетрудоспособен или е разпилявал систематически придобитите
от него средства. Като принос на съпрузите следва да се вземат предвид не само
получаваните доходи от работа по трудово/служебно правоотношение и безвъзмездно
предоставени средства от близки в пари или в натура, а и личният труд, положен в
домакинството и в отглеждането и възпитанието на децата. Значителността на приноса,
която е основание за опреД.е на по - голям дял, на един от бившите съпрузи в общото
имущество, се преценява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на
съпрузите , а следва да се вземат в предвид и под внимание всички форми на съдействие , в
които може да се изразява съвместния принос, а именно влагането на средства и личен труд,
грижи за децата и работа в домакинството, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика - ППВС № 5/1972 г., TP № 63/1984 г. на ОСГК, Решение № 133 от 23.03.2011 г. по
гр.д.№ 1700/**** г. на ВКС, IV г.о., Решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/**** г.
на ВКС, II г.о., Решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 931/**** г. на ВКС, I г.о.,Решение
№ 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874 / ***** г. на ВКС, I. г. о.). Ищецът по иска по чл. 29,
ал. 3 от СК следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя
форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като
законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва
конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните
придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за опреД.е на
по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от
обичайното, което да сочи на изключителност (така и Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.
д. № 4874/***** г., І ГО на ВКС). В конкретният случай по делото се установи, че доходите
на ищеца, реализирани по време на брака, значително надвишават тези на ответницата, но
по-големият размер на получаваното от него трудово възнаграждение, само по себе си, не
може да обоснове по-голям принос за придобиване на общото имущество, тъй като не се
14
доказа по делото, че доходите на ищеца изключително са послужили за придобиването на
процесните движими вещи и недвижими имоти в семейството по време на брака. Не на
последно място, следва да се отбележи, че отчитането на приноса на всеки от съпрузите в
придобиването на един имот, следва да става към момента на придобиването - тогава, когато
настъпва вещното прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Установи
се, че по време на брака на съпрузите, и двамата съпрузи са работили по време на брака и са
реализирали доходи съобразно квалификацията си, като ответницата е изпълнявала
семейните си задължения допринасяйки за придобиването на семейно имущество, основно
тя се е грижила за отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете, както и за
поддържането на домакинството и жилището. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК е
въведена възможността при прекратяване на съпружеската имуществена общност, съпругът,
чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг за придобиване на общото
имущество да претендира за опреД.е на по-голям дял от общото имущество, отговарящ на
приноса му. Съгласно чл. 21, ал. 3 от СК доказателствената тежест относно по-големия
принос по време на брака за придобиване на общото имущество е на ищеца. В конкретния
случай ищеца следва да обори презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК, като докаже значително
по-голям принос от този на ответницата за придобиване на общото имущество по време на
брака, за да може съдът да й определи по-голям дял от този на бившата му съпруга.
Релевираните в искова молба обстоятелства- осигуряване на необходимите на семейството
финансови средства, не са в състояние да обосноват значително по-голям принос на ищеца,
надхвърлящ до такава изключителна степен приносът на ответницата, и водещ до
основателност на предявения иск. Това е така от една страна, поради обстоятелството, че
съгл. чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос на съпрузите се изразява не само във влагане на
средства и труд, но и в грижа за децата и работа в домакинството, т.е. в семейните работи
съпрузите участват според възможностите си и законодателят не е въвел изискване за
равенство на вложеното в семейните отношения от двамата. Видно от събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, настоящия съдебен състав стига до извода, че и
ответницата, и ищецът по време на брака им са работили и са допринасяли-според
възможностите си, за благополучието на семейството, като не се доказа безспорно, че
драстично по-високият доход на ищеца, е вложен за придобиването на вещите по време на
брака. Изхождайки от това, настоящият съдебен състав счита, че придобитото имущество по
време на брака е в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. Поради това
претенцията на ищеца М. Д. Б. да се определи дял в paзмер на 95/100 (деветдесет и пет
върху сто) идеални части от общото му имущество с ответницата С. Д. Б. (с фамилно име
след развода П.), на основание чл. 29, ал. 3 от СК следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, настоящия съдебен състав намира,
че в съдебната практика еднозначно се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи
да предяви иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака
15
неравенство срещу другия съпруг или срещу неговия наследник, стига твърденията за
неоснователно обогатяване в исковата молба да не са свързани с някой от конститутивните
искове за опреД.е на по-голям дял от общото имущество /чл. 29, ал. 3 СК/ или за получаване
на дял от личното имущество на другия съпруг /чл. 30 СК)/. В случая, предявената насрещна
претенция се основава на твърдение, че ищецът е искал само връщане на онова, което дал по
време на брака и с което, според неговите твърдения, бившата му съпруга се е обогатила,
придобивайки дял от закупения от нея имот вследствие на прекратяването на брака.
Предявеният иск има за предмет заплащане на сума, чрез което да бъде изравнено
икономически създадено неравенство между двамата съпрузи, а фактите, които пораждат
вземането за неоснователно обогатяване, не покриват никоя от хипотезите на чл. 29 и чл. 30
СК. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД включва
следните елементи: обогатяването на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго
лице, свързано със съответното обогатяване, и липсата на правно основание за
обогатяването. В случая, с оглед изложените от ищеца твърдения, на които основава
претенцията си за неоснователно обогатяване на ответницата, и обстоятелството, че
последната е придобила дял от закупения по време на брака недвижим имот, в тежест на
ищеца е да докаже, че така закупения имот е бил заплатен с негови лични средства, с
извънсемеен характер. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че продажната цена и разходите за закупуване на имота са били
заплатени със средства на ищеца. Следва да се посочи, че ответницата по иска не излага
твърдения, че имотът е закупен с общи семейни средства, нито са налице доказателства по
делото, от които да се направи такъв извод. Придобиването от ответницата на дял от този
имот в резултат на прекратената СИО не е довело до създаване на икономическо
неравенство между съпрузите, което неравенство в стойностно отношение да се изразява в
съответната на получения от нея дял от съсобствеността върху закупения имот сума на
заплатената продажна цена и други разходи за закупуването на имота, с която сума същата
се е обогатила за сметка на ищеца. Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 15 105,00 лв. /петнадесет хиляди сто и пет
лева/, изчислени като паричната равностойност на 95/100 /деветдесет и пет върху
сто/ ид. ч. от цената на придобиване на УПИ с идентификатор 310*******., е
неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на делото, ищеца М. Д. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответницата
С. Д.ов Б. (с фамилно име след развода П.) направените разноски по делото в общ размер на
4 301,90 лв. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на деловодни разноски, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Д. Б. с ЕГН **********, срещу ответницата С. Д.ов
Б. (с фамилно име след развода П.) с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 29, ал. 3
от СК - за опреД.е на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество в режим на
съпружеска имуществена общност – 95/100 (деветдесет и пет върху сто) ид.части, тъй като
приносът на ищеца за придобиване на имуществото значително надхвърля този на
ответницата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Д. Б. с ЕГН **********, срещу ответницата С. Д.ов
Б. (с фамилно име след развода П.) с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД - за заплащане на сумата в размер на 15 105,00 (петнадесет хиляди сто и пет) лева,
съставляващи паричната равностойност на 95/100 (деветдесет и пет върху сто) ид.
части от цената на придобиване на УПИ с идентификатор 310*******., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Б. с ЕГН **********, да заплати на С. Д.ов Б. (с фамилно име след
развода П.) с ЕГН **********, сумана в размер на 4 301,90 (четири хиляди триста и един лв.
и 90 ст.) лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17