№ 11
гр. Кубрат, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100576 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 КТ по предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 221,
ал. 2 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът – „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г.
наименование на „Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя
Л.А.з, чрез адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: **, като твърди, че: З. ИЗ. Х., ЕГН **********
от ** е работил за дружеството в изпълнение на сключен между тях Трудов договор № 203/
11.12.2017 г. и Доп.споразумение от 17.05.2018 г.; цитирания трудов договор между
страните е прекратен с дисциплинарното уволнение на работника със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 190/ 28.09.2018 г., връчена лично на работника на 01.10.2018 г.,
влязла в сила, тъй като не е обжалвана от работника; работникът не е изпълнил
задължението си по чл. 221, ал. 2 КТ – макар да е бил длъжен да плати на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за договорения 45 – дневен
срок на предизвестието, и да е поканен да го изпълни с изрична клауза на цитираната по –
горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не го е направил, поради което моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати обезщетение в размер
на 1 379.36 лева, съставляващи брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно с законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
1
претенция – 29.09.2021 г., до окончателното изпълнение, и за осъждането му да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото.
Ответникът – З. ИЗ. Х., ЕГН ********** от ** на който е връчено съобщение на
06.10.2021 г., чрез лице от кръга на домашните, не е дал писмен отговор в 1-месечния срок,
изтекъл на 08.10.2021 г.. Редовно призован за о.с.з. на 08.12.2021 г., се явява лично и
признава факта на твърдяното с исковата претенция негово дисциплинарно уволнение от
ищеца, в качеството на работодател, както и че не е платил претендираното срещу него
обезщетение; признава, че не е обжалвал връчената му заповед за дисциплинарно
уволнение; обоснова неизпълнението на задължението с липса на пари.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно установено, че З. ИЗ. Х.,
ЕГН ********** от ** е работил за дружеството в изпълнение на сключен между тях
Трудов договор № 203/ 11.12.2017 г. и Доп.споразумение от 17.05.2018 г. на длъжност
„Машинен оператор“ за неопределено време, считано от 17.05.2018 г.. Цитирания трудов
договор между страните е прекратен с дисциплинарното уволнение на работника със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 190/ 28.09.2018 г., връчена лично на
работника на 01.10.2018 г., влязла в сила на 02.12.2018 г., тъй като не е оспорена от
ответника, в качеството му на дисциплинарно наказан с уволнение – прекратяване на
трудовото правоотношение, работник, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр.с чл. 190, ал. 1, т.
2, вр. чл. 187, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради неявяване на работника на работа в периода
14.08.2018 г. - 31.08.2018 г. – л. 16 от делото.
От приетата ССчЕ се установява, че през периода, през който работодателят е останал
без работник, дължимата сума за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 1 176.78 лв.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното: Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвижда, при дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът на
законодателя е виновната за прекратяването на трудовото отношение страна да понесе
отговорност за претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият договор се
прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното уволнение на ищеца да е
законно /Р. № 55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г. о., на ВКС; Р. № 247/23.06.2011 г.,
ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/. В конкретния случай, по делото липсват доказателства,
нещо повече, липсват и твърдения, посочената Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 190/ 28.09.2018 г., връчена лично на работника на 01.10.2018 г., да е била
оспорена по съдебен ред в предвидения за целта 2-месечен срок. Следователно, тя е
породила правните последици към които е насочена.
Предвид безсрочността на трудовото правоотношение, размерът на дължимото
2
обезщетението се обуславя от размера на брутното трудово възнаграждение на
работника/служителя за срока на предизвестието, договорен в процесния случай н размер на
45 дни, видно от съдържанието на подписаното между страните Доп.споразумение от
17.05.2018 г. – л. 11 от делото. Съобразно законовото предвиждане – чл. 221, ал. 2, предл.
първо КТ, и приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото ССчЕ, при
конкретно установеното дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 35.36 лева,
умножено по 33 работни дни от договорения срок на предизвестие между страните – 45
календарни дни (от 02.10.2018 до 15.11.2018 г.), обезщетението възлиза на 1 176.78 лв., с
оглед на което искът до този установен размер следва да бъде уважен, като основателен и
доказан, а за разликата до предявения с исковата молба размер - 1 379.36 лева, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателността на обусловената искова претенция - за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, за периода от завеждането на исковата претенция - 29.09.2021 г., до
окончателното изпълнение, е предпоставена от установяване момента на изискуемост на
главното вземане, от който момент длъжникът е в забава, съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като следва да се има предвид, че ако
главното вземане е с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) - доказването се осъществява с
договора, а ако вземането става изискуемо след покана, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение. Следователно,
задължението за плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при
липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Когато кредиторът не е поканил длъжника да
изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В процесният случай срокът за изпълнение
на задължението не е резултат на договаряне между страните и не е посочен в закона, т. е.
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен да изпълни. От събраните доказателства
не се установява ответникът да е получавал покана с искане да се плати обезщетение в
конкретизиран от работодателя размер, обезщетение за забавено изпълнение му се дължи,
считано от предявяване на настоящата искова претенция до окончателното изпълнение.
Относно разноските: Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането до размера на
уважената част, съставляваща 85 % от предявената, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца 85 % от сумата 605.17 лева(55.17 лв. –
платена държ. такса; 350.00 лева – платено възнаграждение на един адвокат; и 200.00 лева –
възнаграждение на в.лице), или общо сумата 514.40 лв. За разликата до предявения размер
искането е неоснователно и недоказано.
Воден изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. ИЗ. Х., ЕГН ********** от ** на основание чл. 221, ал. 2 КТ, да плати
на „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г. наименование на
„Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя Л.А.з, чрез
адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: **, сумата от 1 176.78 (хиляда сто седемдесет и шест лева,
седемдесет и осем ст.) лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на безсрочно
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 190/ 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г., до
окончателното изпълнение, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля исковата
претенция по чл. 221, ал. 2 КТ за разликата до първоначално предявения размер - 1 379.36
лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА З. ИЗ. Х., ЕГН ********** от ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати
на „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г. наименование на
„Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя Л.А.з, чрез
адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: **, за разноски по делото сумата 514.40 (петстотин и
четиринадесет лева, четиридесет ст.) лв., като отхвърля искане за разликата до
първоначално предявения размер - 605.17 лева, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4