Решение по дело №119/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 154
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20237240700119
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 154                                      07.07.2023 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Юлиана Станева, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №119  по описа  за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора против Решение №14/31.03.2023г постановено по АНД №134/22г по описа на РС Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление №24-003068/03.08.2022г издадено от касатора с наложена на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл. 413 ал.2 от Кодекса за труда за нарушение на чл.215б ал.4 от Наредба №7/23.09.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нарушението е установено на 27.06.2022г по представени документи и при извършена проверка на място в Котелен цех, град Гълъбово, извън града.  Обстоятелствата, на които се основава обвинението са следните: Работник на длъжност „Монтьор електрооборудване“, при изпълнение на възложената работа – подмяна на електрически кабел, захранващ прожектор, пада от височина в следствие пропадане на пода на стълбищната площадка между кота 0 и кота 8 на стълба, водеща към котел К1, причинено от компрометиран гидерос – поради скъсани заварки, изгнил материал или нестабилно захване към основната конструкция на стълбата. С оглед на тези факти е прието, че работодателя не е изпълнил задължението си използваните от работниците стълби да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им – чл.215б ал.4 от Наредба №:/23.09.1999г / Наредбата/.

С въззивната жалба е поискано от въззивния съд да отмени наказателното постановление като издадено при противоречие между фактическите обстоятелства и тяхната квалификация като нарушение на изискванията на  чл.215б ал.4 от Наредбата. Посочено е още, че между фактическото обвинение, вписано в АУАН и в НП няма идентичност. Липсват безспорни доказателства за извършено нарушение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като обвинението се основава на предположения – поради скъсани заварки, изгнил материал или нестабилно захващане към основната конструкция на стълбата. В самото НП не са посочени законните разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН изисква да се извърши правна квалификация на нарушението под съответните на деянието законови правила, които не са изпълнени.

За да отмени Наказателното постановление РС Гълъбово е приел, че фактите са доказани от събраните по делото доказателства, но съдържанието на НП не удовлетворява изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Липсва посочване на разпоредбата на чл.275 ал.1 от КТ, която задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд и чието нарушаване е основание за налагане на имуществена санкция по чл.413 ал.2 от КТ.  За да се запълни бланкетния състав на административно наказателната по чл.413 ал.2 от КТ трябва да се посочи и законна норма на чл.275 ал.1 от КТ във връзка с чл. 215б ал.4 от Наредбата. Това е така, защото предмет на чл.215б ал.4 от Наредбата са технически изисквания към стълбите, поради което само нейното посочване без да е вписана разпоредба на чл.275 ал.1 от КТ не е удовлетворява условията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН за пълна правна квалификация – законните разпоредби, които са нарушени.

 С касационната жалба се твърди, че решението за отмяна на наказателното постановление на основание допуснато несъответствие с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установените обстоятелства са във връзка с настъпила трудова злополука в обект на предприятието. Стълбата не е имала достатъчна якост, не е била обезопасена и правилно поддържана, за което сочат и свидетелските показания. Установено е по делото, че стълбата се е използвала от работник на предприятието, който е открит паднал от височина в следствие пропадане пода на стълбищната площадка от стълбата, водеща към Котел К1.  Задължение на работодателя е да осигури здравословни и безопасни условия на труд по време на трудовия процес, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В изпълнение на това задължение работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите. При използване на стълби същите следва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им. Стълбата е била компрометирана, но въпреки това се е използвала. С това работодателят е нарушил задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, като е допуснал по време на работния процес да се ползва оборудване, с което създава реална опасност за настъпване на вредни последици за живота и здравето на работниците.  От съда се иска отмяна на Решение №14/31.03.2023г постановено по АНД №134/22г по описа на РС Гълъбово и постановяване на ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120лв. 

        Ответника „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон. В писмен отговор против касационната жалба твърди, че  в чл.413 ал.2 от КТ е предвидена административно наказателна отговорност за неизпълнение на задължението, вменено с нормата на чл.275 ал.1 то КТ – работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а работодателя който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв до 15 000лв. В наказателното постановление като нарушена е посочена само разпоредбата на чл.215б ал.4 от Наредбата, която поставя технически изисквания към стълбите, но не съдържа конкретно задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което е посочено в чл.275 ал.1 от КТ и съответно пълната правна квалификация на деянието като административно нарушение по чл.413 ал.2 от същия Кодекс изисква подвеждане под законовата норма, вменяваща задължение за конкретно поведение. Поддържат се и доводите, посочени във въззивната жалба относно противоречието между фактически обстоятелства и тяхната правна квалификация.

        Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Състава на чл.413 ал.2 от КТ въздига в административно нарушение неизпълнение на задължението по чл.275 ал.1 от КТ – осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд така, че опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Конкретните задължения на работодателите за създаване на здравословни и безопасни условия на труд, от чието изпълнение зависи да се постигне целта на чл.275 ал.1 от КТ се съдържат в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба №7/23.09.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване / Наредбата/, в Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че настъпването на трудовата злополука – падане от височина, поради пропадане на пода на стълбищната площадка на стълба, водеща към котел К1, причинено от компрометиран гидерос – вероятно скъсани заварки, изгнил материал или нестабилно захващане към основната конструкция на стълбата. Изброените вероятни причини за компрометиране на материала, от който е изработен пода на стълбищната площадка сочат на обвинение за неизправност на стълбата. В АУАН и в НП не е посочено, че гидероса като вид материал не притежава  изискуемата от чл.275б ал.4 от Наредбата якост и не е следвало да се използва като вид работно оборудване. Изгнилия материал, от който е изработен гидероса –пода на стълбите и площадките, е факт, сочещ на неизправност на стълбата като съоръжение, а задължението за поддържане в изправност и отстраняване на повреди е конкретно установено в законна разпоредба, тази на чл.7 ал.3 т.2 от ЗЗБУТ. Същото задължение е установено и в чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ работното оборудване се поддържа и своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите. гаранция за защита на здравето и живота на работниците и служителите. Задължението за поддържане в изправност на работното оборудване, каквото по своя род са стълбите, установено в чл.7 ал.3 и чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ е самостоятелно и се изпълнява наред с изискванията на чл.215б ал.4 от Наредбата, относими към задължението работното оборудване да е подходящо и безопасно по своето естество за извършваната работа.  Съгласно чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ работните места и оборудване трябва да отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Тези минимални изисквания не са уредени в самия ЗЗБУТ, а по силата на чл.7 ал.2 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и това е  Наредба №7/99г. Наред с установените от Наредбата минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, разпоредбите на чл.7 ал.3 и чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ въвеждат законово задължение за работодателя да създаде условия за опазване здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, чрез изпълнение кумулативно и на конкретно изброени действия в четири точки, първата от които е работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се отстраняват във възможния най-кратък срок. Съответно чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ изисква работното оборудване да се поддържа и своевременно да се ремонтира през целия период на използването му и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите. Тези две конкретни задължения за поддържане в изправност, ремонт и своевременно отстраняване на неизправности и повреди, които застрашават безопасната и здравословна среда, която работодателя дължи са предмет на самия ЗЗБУТ, а не на подзаконовата нормативна уредба. Работното оборудване може изцяло да отговаря на изискванията на Наредбата по чл.7 ал.2 от ЗЗБУТ, с което работодателя ще е изпълнил задължението по чл.7 ал.1 от същия закон, но ако то е неизправно, не своевременно ремонтирано, ще е налице бездействие противно на чл.7 ал.3 съответно чл.8 ал.4 от закона. Подробните изисквания при избор на работно оборудване и създаване на работна среда, които са предмет на Наредбата се изпълняват по силата на задължението по чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ, но наред с тях работодателя дължи създаването на условия за опазване живота и здравето на работещите като изпълнява и четирите конкретни мерки на чл.7 ал.3 от ЗЗБУТ.  

В тази връзка следва да се каже, че самото задължение по чл.275 ал.1 от КТ е общо и се конкретизира с правилата на специалния закон, за чието неизпълнение по силата на чл.55 от ЗЗБУТ се носи административно наказателна отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

 Фактите, посочени в Наказателното постановление имат своята правна уредба в диспозицията чл. 7 ал.3 т.2 от ЗЗБУТ -  работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се отстраняват във възможния най-кратък срок. Посочена е неизправност на пода на стълбищна площадка– износване на материала, от който е направен, станало причина за нейното пропадане поради което работодателят не е изпълнил конкретно въведено с чл.7 ал.3 т.2 от ЗЗБУТ задължение за поддържане на работното оборудване в техническа изправност и за своевременно отстраняване на всички повреди по тях, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите.  Няма нито един факт в обстоятелствената част на НП, освен че се касае за работно оборудване, който да има признаците на чл.215б ал.4 от Наредбата, посочена като неизпълнено правило. Ето защо и доводите във въззивната жалба за противоречие между фактите и тяхната правна квалификация са напълно основателни, а решаващия мотив на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление поради несъответна правна квалификация е в съответствие с приложимия материален закон.  

  Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/31.03.2023год., постановено по АНД №134/2022г. по описа на РС Гълъбово.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    

                                                                              2.