РЕШЕНИЕ№ 563
гр. Монтана, 15 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ А.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 473 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
208 от АПК.
С Решение № 239/10.07.2020 г., по АНД № 229/2020 г. на районен съд гр. Враца, е
потвърдено Наказателно постановление № 8/04 02 2020 г. на Заместник Началник на
ДНСК, гр. София, с което
на „К*** -1” ЕООД, гр. София е наложена имуществена санкция, затова че в
периода от 06 06 2019 г. – 19 06 2019 г. на строеж: „С*** зала на С*** „Х*** Б***
”, при неспазване на технологичните изисквания за влагане на материали,
продукти и изделия – бетониране на плочи под наклон, с което не е изпълнило
възложените му по чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ задължения и отговорности за
изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти
и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за
спазване на технологичните изисквания за влагането им.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното
дружество, в която същото твърди, че административното производство е незаконосъбразно, проведено при съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и не на последно място,
злоупотреба с права и служебно положение.
Отговорността за изпълнението на чл,
163. ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ е на техническия ръководител на строежа по аргумент
на чл.163а, ал.4 от ЗУТ, поради което счита че незаконосъобразно с оспорваното
НП е ангажирана имуществената отговорност на юридическото лице „К*** -1” ЕООД, с ЕИК * , вместо тази
на отговорното физическо лице - техническия ръководител, какъвто е
назначен, видно от акт № 7 от 06 06 2019 г. Неправилно ангажираната отговорност е
винаги основание за отмяна на НП.
Поддържа твърдението, че на „К*** -1” ЕООД, за едно деяние са
съставени три акта и три наказателни постановления - №
Вр-24 и № Вр-25 от 20.08.2019г. от РДНСК-Враца и един от Община Враца (№ 1/20.08.2019). Издаденият от Община Враца Акт № 1 от
20.08.2019г. и издаденото въз основа на акта Наказателно постановление № 1 от 05.09.2019г. е за налагане санкция по чл.237, ал.2, т. 2 от ЗУТ за констатирано
нарушение по чл. 163. ал. 2. т. 1, чл. 154. ал. 5 и чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Това НП е оспорено пред РС-Враца (Н.А.Х.Д.№
945/2019г.) и все още не е влязло в сила. Макар, че Наказателно постановление
№ 1 от 05.09.2019г. на Община Враца
да не е влязло в сила,
ангажирането на отговорност за едно и също нарушение два пъти е нарушение на
правилото, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение,
т.е. оспорваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение
на процесуалните правила. В тази връзка твърди паралелна
компетентност между началника на ДНСК. респ. упълномощено от него длъжностно
лице и Кметовете на общини за налагане на имуществени санкции за строежите от
четвърта, пета и шеста категория на строител, неизпълнил свое задължение по
чл.163. ал.2, т. 1 -т.5 от ЗУТ.
Дадената в акта правна квалификация за
извършено деяние е формално посочена, без да са посочени реални нарушения,
както и мотиви, че същите попадат в категорията на съществените. Твърди, че волята на наказващия
орган е неясна за това, какво всъщност приема, че е извършеното административно
нарушение, което пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице,
поставяйки го в невъзможност да узнае кои норми от съответния закон е нарушило,
респ. защо след като на строежа има назначен технически ръководител се ангажира
отговорността на строителя.
При съставяне на акта не са взети
предвид всички относими доказателства, респ. проверените строителни книжа (одобрени
проекти, актове и протоколи, съставени по време на строителството) не са
обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка.
Констативен протокол №
СН-Вр-155/19.06.2019г. е съставен в присъствието на представител на лицето,
упражняващо строителен надзор на строежа - „М*** " ЕООД. Видно от
снимковия материал, на строежа са се изпълнявали СМР, но по неясна причина
представител на строителя не е участвал в проверката, въпреки че по време на
проверката на строежа е имало служители на дружеството- жалбоподател.
Твърди, че на строежа в периода от
06.06.2019г до 19.06.2019г. не са допуснати нарушения от страна на строителя по
чл.163, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
В
оспорвания административен акт се твърди, че строежът се изпълнява „При
неспазване на технологичните изисквания за влагане на материали, продукти и
изделия-бетониране на плоча под наклон, с което не е изпълнило възложените му
по чл.163, ал.2, т.2 от ЗУТ задължения. Тъй като няма одобрена технология на изпълнение
не става ясно какво е нарушено. Същевременно изпълнението на СМР на обекта е
продължено, като всички изпълнени от жалбоподателя СМР се използват без да са
разрушени, което доказва по безспорен начин, че не е извършено твърдяното в
акта нарушение. Представен е снимков материал от 04.06.2020г. и е изслушана
свидетелката К*** , с което безспорно се установява, че бетонираната плоча под
наклон не е разрушена, а напротив, се използва и започнатите от жалбоподателя
СМР се довършват. Твърди, че изпълненият на място строеж в частта трибуни е в
съответствие с одобрения технически проект по част Конструктивна, одобрен на
24.07.2015г. и указанията на проектанта по част конструкции, който упражнява
авторски надзор по време на строителството. Вложеният бетон отговаря на
заложените в проекта характеристики, което обстоятелство е потвърдено с
протоколи от изпитване на бетона, предоставени на РДНСК-Враца и представени по
делото.
Конструктивното заключение на
инж. М*** П*** -
проектант по част „Конструктивна", е невярно и написано единствено и само, за да може да отстрани
безбройните си грешки в проекта по част Конструкции и количествените сметки
(частично отразени в Доклад на ,,М*** и***" ЕООД - гр. София от
07.03.2019г.).
Констатациите в Констативен протокол №
СН-Вр-155/19.06.2019г. са неверни. В него е цитиран предходен Констативен
протокол №
СН-Вр-103/15.04.2019г., към който е направен снимков материал, от който е
видно, че кофражът на трибуните към 15.04,2019г. е бил направен, и то под
наклон. Констатацията на представителите на РДНСК-Враца е. че към 15.04.2019г.
не се констатират нарушения. Трибуните частично са изпълнени стъпаловидно, а
неизпълнената част е поради недопускане на жалбоподателя-строител да изпълни
проекта. КП е съставен неприсъствено. Фактически констатации не се ползват с
презумпция за вярност, като доказването им по правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК е поставено в тежест
на административния орган. Твърди, че не са налице твърдяните нарушения, тъй като плочата
за трибуните се изпълнява стъпаловидно, на етапи. След възобновяване на
строителството с нов строител със значително увеличена строителна стойност на
обекта е продължило изпълнението на трибуните по технологията, започната да се
изпълнява от жалбоподателя, като изпълнената част от трибуните се използва
изцяло.
При съставяне на акта са нарушени
императивните разпоредби на чл.40, 42, 51 от ЗАНН и др. В НП не е посочена дата на
нарушението, което ограничава правото на защита.
Твърдяното в акта изменение/отклонение от
проекта е несъществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, тъй като не се
променя строителната конструкция, конструктивните елементи и натоварванията,
включително и вида на конструкцията. В акта се посочва отклонение в един
конструктивен елемент по отношение на формата, а не по отношение на вида на конструкцията.
С влязло в сила решение №
9873/20.07.2020г. по адм.д.№ 1574/2020г. на ВАС се отменя Заповед № 1267/31.07.2019г. на Община
Враца за спиране на строеж „Изграждане на спортна зала в СУ "Х*** Б*** "
гр. Враца".
С оглед изложеното счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
В случай, че се приеме извършено нарушение,
моли да се приеме, че става въпрос за маловажен случай и
жалбоподателят да бъде освободен от отговорност. Нарушението е за първи път,
налице са множество смекчаващи вината обстоятелства, поради което следва нарушението
да се определикато маловажно. За същото нарушение е съставен АУАН и НП от
Община Враца. Строителят е извършил спорните СМР (изпълнение на плоча тип пързалка
на трибуните)
по указание на проектанта по част СК, упражняващ и задължителен авторски надзор на строежа,
както и под надзора на лицето, упражняващо строителен надзор. Кофражът за
изпълнение на плоча - трибуни тип пързалка е приет от проектанта по част СК и
надзора, като е разрешено бетонирането. От действията на строителя не са произлезли
вреди или вредни последици. Такива са нанесени единствено на жалбоподателя.
В с.з.,
процесуалният представител на дружеството-касатор, поддържа съображенията изложени
в жалбата, като твърди, че липсва технологичен проект, който да бъде изпълнен и
с който да се сравни дали е изпълнен или не одобреният проект.
Ответната страна, чрез юрк Х*** , в писмен отговор и в с.з
оспорва жалбата. Твърди, че касационната жалба не съдържа изложени точно,
мотивирано и обосновано конкретни пороци на въззивното решение, които да
съставляват касационни основания съгласно чл. 348 от НПК. Оспореният съдебен
акт на PC - Враца е правилен, обоснован и постановен в съответствие със
съдопронзводствените правила. Съдебният състав е направил точна, обективна и
задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е
отчел, че НП съдържа необходимите реквизити в съответствие с чл.57 от ЗАНН.
Издадено от компетентен АНО в рамките на предоставените му правомощия, съгласно
приетата като доказателство по делото Заповед № РД-13-196/01.07.2019г. на
началника на ДНСК. както и в предписаната от закона форма. Нарушението е точно
и подробно описано и правилно подведено под конкретната правна норма в
обжалваното НП. АНО е отчел и възражението на жалбоподателя по акта с вх. №
ДК-32-521-01-283/25.11.2019г. като подробно се е мотивирал в самото НП относно
неговата неоснователност. По делото са събрани и достатъчно доказателства за извършването
на описаното в НП нарушение. При извършена проверка от служители на РДНСК -
Враца, отразена в Констативен протокол /КП/ № СН-Вр-155/19.06.2019п. е
установено че „К*** -1" ЕООД. гр. София, представлявано от З.Б.К. - управител,
в качеството си на строител на строеж „С*** зала на С*** Х*** Б*** ”, по силата
на Договор с Община Враца, е допуснал извършването на строителни и монтажни
работи /СМР/ в периода от 06.06.2019г. до 19.06.2019г. на горецитирания строеж
при неспазване на технологичните изисквания за влагане на материали, продукти и
изделия - бетониране на плочи под наклон, с което не е изпълнило възложените му
по чл. 163, ал.2. т.2 от ЗУТ задължения и отговорности за изпълнението на CMP с
материали, изделия, продукти и друти в съответствие с основните изисквания към
строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им.
Правилно съдът е преценил и че не липсва дата на
извършване на нарушението в акта, а вписаният период отговаря на законовите изисквания
за този реквизит, на спецификата на строителни процес, както и на събраните по
преписката документи. Строителството не е еднократно действие, а процес,
съвкупност от отделни СМР, чието осъществяване изисква различно технологично
време - полагане на бетонната смес, бетониране, вибриране на положения бетон и
др., поради което строеж, като процесния. не може да се и завърши за един ден,
за да е възможно този конкретен ден да се посочи като една-единствена дата на
извършеното нарушение в АУАН и в НП.
Неправилно е твърдението в жалбата относно наличието на
паралелна компетентност между началника на ДНСК. респ. упълномощено от него
длъжностно лице и Кметовете на Общини за налагане на имуществени санкции за
строежите от четвърта, пета и шеста категория на строител, неизпълнил свое
задължение по чл.163. ал. 2, т. 1 -т.5 от ЗУТ. Съгласно чл.222. ал. 2, т.7 от ЗУТ органите на ДНСК, съобразно своята компетентност, установяват други
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му за
всички категории строежи. В чл.222, ат. 1. т. 15 от ЗУТ началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице, налага предвидените в този закон глоби и
имуществени санкции за всички категории строежи. Никъде в ЗУТ не е предвидена
възможност Кмета на съответната Община да налага имуществена санкция на
строител, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ. Такава
възможност е предвидена в ЗУТ единствено за Началника на ДНСК. респ. упълномощено
от него длъжностно лице, независимо от категорията на строежа.
Видно от приложената и приета като доказателство по
настоящото дело Заповед на „М*** инженеринг” ЕООД (лицето, упражняващо
строителен надзор) за спиране на строежа, след декофриране на трибуните се
наблюдава некачествено изпълнение на бетоновите работи, вследствие на което се
показва армировката, във връзка с което на осн. чл. 168, ал.1. т.З от ЗУТ е
наредено спиране на строителството до отстраняване на некачествено изпълнените
работи. Съгласно Становището на инж. М*** П*** - проектант по част „СК", е
че при изпълнение на бетоновите работи не са спазени технологичните изисквания
за бетониране на плочи под наклон. Строителната реализация е изпълнена в
отклонение на изискванията на Наредба № 3 от 9.11.1994г. за контрол и приемане
на бетонни и стоманобетонни конструкции (Наредба № 3 от 9.11.1994 КПБСК).
Съгласно чл.32 от посочената наредба е необходимо конструкциите да се
бетонират, като се запази проектното положение на кофража, на армировката, на
напрегаемите елементи, на каналообразувателите и на закотвящите устройства.
Абсурдни са изложените от свидетелката К*** , която няма техническо
образование, доводи относно ”чакаща" армировка, няма такова понятие, нито
като формално определение, нито като действително изпълнение на конкретните
СМР. В чл. 7, ал.З, т.7 и т.12 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството и приложенията към нея Акт
образец 7 и Акт образец 12, ясно и недвусмислено е записано кога и как се
извършват кофража и армирането и как се документират и доказват.
Служителите на РДНСК - Враца са извършвали проверка на
дейността на строителния надзор на строежа, като не се спори, че на място е
имало и служители на дружеството-жалбоподател. С КП № СН-Вр-155/19.06.2019г..
съставен при тази проверка от служителите на РДНСК - Враца е установено, че не
са спазени технологичните изисквания за бетониране на плочата под наклон
съгласно предвиденото проектно положение, както същите са предвидени в чл. 32
от Наредба № 3 от 9.11.1994 КПБСК. Именно поради неспазването на технологичните
изисквания за бетониране, бетона се е разлял и армировката е оголена.
Предвид горното е налице осъществяването от обективна
страна на изпълнителния състав на деянието, обявено от закона като
противоправно и за което е ангажирана административнонаказаталната отговорност
на соченото за нарушител дружество, в качеството му на строител.
Правилно и обосновано съдът не споделя повторените и в
касационната жалба доводи, че дружеството-нарушител е санкционирано с
издаването на две НП за едно и също нарушение. От една страна, това не отговаря
на обективната истина, тъй като с издаденото от Кмета на Община Враца НП и
процесното НП, на дружеството са вменени различни административни нарушения.
АНО е определил справедливо наложеното с НП
административно наказание в минимален размер. Съдът е преценил, че правилно не
е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. тъй като по административнонаказателната
преписка и впоследствие по делото не са събрани, нито са ангажирани каквито и
да е доказателства представляващи многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена
опасност от останалите такива случаи.
Предвид изложеното, смята, че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, поради което моли да се отхвърли
подадената касационна жалба и да се остави в сила Решение от 10.07.2020г. по
н.а.х.д. № 229/2020г. по описа па PC - Враца, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение правилно и законосъобразно. Издаденото
наказателно постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Установена е фактическата обстановка и правилно е записана в диспозитива на
издаденото наказателно постановление. Възраженията, направени с касационната
жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
за установено следното:
При разглеждане на делото районният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е
приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото доказателства.
Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви и то по конкретно
направените във въззивната жалба възражения.
За да потвърди издаденото НП, районният съд приема, че Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията
на чл. 57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. З от ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка,
въззивният съд приема, че от доказателствено обезпечената фактология по
безспорен и категоричен начин се установява, че за времето от 06.06.2019 г. до
19.06.2019 г., дружеството е извършило СМР при неспазване на технологичните
изисквания за влагане на материали, продукти и изделия - бетонирана е плоча под
наклон вместо изграждането на стъпаловидна такава, по който начин е променен
вида на стоманобетонната конструкция и армировката и не е вложена армировка за
изграждането на предвидените в одобрения проект Г-образни елементи. С това от
обективна страна е извършено нарушение по чл.163, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която
норма „Строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните
работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните
изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за
влагането им."
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва
да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството
или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма.
Справедливо е и определеното с НП административно
наказание. Предвидено е в чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ, че на строител на строеж,
неизпълнил задължение по чл.163, ал. 2, т.1-5 ЗУТ, се налага санкция в размер
от 5000 до 30 000 лв. Наложената на жалбоподателя санкция е в минимално
предвидения в закона размер. Не се споделят изложените в тази насока доводи от
страна на жалбоподателя, че неправилно не е приложена нормата на чл. 28 ЗАНН. В
разглеждания случай не са ангажирани каквито и да е доказателства,
представляващи многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена опасност от
останалите такива случаи. При това не е налице основание да се приеме, че
случаят е маловажен и да се претендира приложението на чл.28 ЗАНН.
Не се споделят застъпените в жалбата и поддържани в хода
на производството доводи, че дружеството-жалбоподател е санкционирано с
издаването на две НП за едно и също нарушение. Действително, на 05.09.2019 г.
кмета на Община Враца е издал НП №1, с което за това, че е променен видът на
плочите на трибуните и вместо стъпаловидна е изградена права плоча, за
нарушение по чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, на основание чл.237, ал.2, т.2 ЗУТ, на
дружеството-жалбоподател е наложена санкция в размер на 10000 лв. С
разглежданото НП на дружеството е наложена санкция отново във връзка с това, че
плочите на трибуните вместо стъпаловидни са изградени прави, но вмененото в
разглеждания случай нарушение е, че чрез това не са спазени технологичните
изисквания за влагане на материали, продукти и изделия, тъй като при
бетонирането на плочата под наклон не е вложена армировка за изграждането на
предвидените в одобрения проект Г-образно елементи и така е променен вида на
стоманобетонната конструкция и армировката. С НП-то на Община Враца обвинението
е за това, че извършеното строителство е в отклонение от одобрените на
24.07.2015 г. инвестиционни проекти, което съдът приема, че е с различен
предмет от разглежданото НП.
Настоящата касационна инстанция счита, че
при разглеждане на делото от въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяна на постановеното решение. Правилно е приложен и материалният
закон.
Първоинстанционният съд е изложил законово обосновани
и относими съображения, които са съответни на събраните в хода на
производството доказателства и в отговор на наведените възражения. Същите се
споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им в
настоящото решение, а предвид текста на чл. 221, ал. 2 от АПК този касационен
състав препраща към мотивите на въззивното решение.
По отношение на твърдението в касационната жалба и в с.з.
от процесуалния представител на оспорващото дружество, за липса на технологични
изисквания/технологичен проект, този касационен състав счита за неоснователно и
несъстоятелно. От една страна в случай, че не следва да има/не съществуват такива
технологични изисквания, то законодателят не би предвидил
задължение/отговорност за тяхното спазване, каквото задължение е вменено в чл.
163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От друга страна, тези изисквания не се предвиждат в
нарочен проект, а са законово установени в действащ нормативен акт - Наредба, а
незнанието на закона не е основание за освобождаване от задължение, респ.
отговорност или в тази връзка нарушението се явява безспорно установено.
Неоснователно е възражението, че при наличието на назначен
технически ръководител, строителят не следва да носи административнонаказателна
отговорност. Законодателят изрично предвижда, че отговорността се носи от
строителя, а обстоятелството, че има технически ръководител, не е такова, което
да освобождава строителят от отговорност, респ. последната да се прехвърля
върху назначеното лице, аргумент от чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, която норма
изрично визира, че отговорността се носи от строителя. Отговорността на
техническия ръководител е съответна на тази на строителя, по отношение
единствено и само по изпълнението на задълженията визирани в чл. 163, ал. 2 на ЗУТ, без с това да отменя/отпада административнонаказателната отговорност на
строителя.
По отношение на възражението за налагане на наказание два
пъти за едно и също нещо, следва да се има предвид, че от една страна не се
твърди наличието на влязъл в сила акт, който да установява, че за същото деяние
е наложено съответно наказание. От друга страна, този състав споделя
твърденията на процесуалния представител на ответната страна, че единствено ДНСК
е компетентният орган да налага наказания за нарушенията по чл. 163, ал. 2, т.
1- 5 от ЗУТ, каквото изрично е предвидено в чл. 237, ал. 1, т. 15 от с.з., без
в тази връзка да е налице паралелна компетентност между Кмета на Община Враца и
Началник ДНСК, а компетентността на Кмета на Община Враца следва да бъде
изследвана в съответното за целта производство, без същата да може да бъде
обсъждана в настоящото.
За пълнота и извън мотивите на въззивното решение, следва
да се посочи, че бланкентното твърдение в жалбата за нарушение на текстове от
ЗАНН е недостатъчно, за да бъде извършен съответен съдебен контрол. Неотносими
са изложените факти и обстоятелства по проведено административно производство,
което е с друг предмет и характер, без преюдициалност към настоящото
производство. Неотносими са и последващо извършените строителни работи, както и
евентуално допуснати от проектанта по част „Конструктивна”, грешки. Без правно
значение и обстоятелството, че към 15 04 2019 г. друг административен орган не
е констатирал извършеното нарушение.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането
за отмяна на въззивното решение е неоснователно, а същото е правилно,
обосновано и мотивирано.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
При
този изход на делото допустимо и основателно се явява искането на процесуалния
представител на ДНСК София, направено в отговор на касационната жалба, за
присъждане на разноски по делото, които в случая се свързват с извършеното процесуално
представителство или юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 239/10.07.2020 г., по АНД № 229/2020 г. на районен съд гр.
Враца.
ОСЪЖДА „К*** -1” ЕООД, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на ДНСК София 80 лева юрисконсултско възнаграждение за извършено
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :