ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4240
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело №
20231110206094 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5- ал.7 от Наказателно-
процесуалния кодекс(НПК).
С Постановление от 12.04.2023 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 15009/2014 г. по
описа на 05 РУ - СДВР, респективно пр. пр. № 4281/2014 г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
Срещу постановения прокурорски акт, в законоустановения срок, е
постъпила жалба от адв. А. Т., в качеството на упълномощен процесуален
представител на множество маркопритежатели с приложени по делото
пълномощни. В жалбата е изразено недоволство от прекратяването на
наказателното производство, като същото е определено като
незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за
незаконосъобразно тълкуване на закона, процесуални пропуски при
извършване на разследването и необосновани изводи. Отправена е молба
обжалваният акт да бъде отменен, а делото - върнато на СРП със
задължителни указания по прилагането на закона.
Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на
подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от
1
оспорването му, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и
с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа
страна:
Досъдебно производство № 15009/2014 г. по описа на 05 РУ - СДВР,
респективно пр. пр. № 4281/2014 г. по описа на СРП е образувано на
21.01.2014 г., на основание чл. 212, ал.2 НПК за това, че в гр. София без
съгласието на притежателя на изключителното право са използвани в
търговската дейност обекти на това изключително право без правно
основание - престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
По досъдебното производство няма привлечени към наказателна
отговорност лица. В хода на производството са приобщени писмени,
веществени и гласни доказателства и доказателствени средства, изготвени са
оценителна и маркова експертизи.
От всички посочени доказателства се установява фактическата
обстановка, описана от прокурора в обжалваното постановление от
12.04.2023 г.
На 20.01.2014г. в 05 РУ СДВР бил подаден сигнал от св. А. Т. за това, че в търговски
обект - бутик „М***“, намиращ се в гр. С*****, стопанисван от „В***“ ООД, собственост на
Е. П. и В. И., била извършвана търговска дейност, изразяваща се в предлагане и продажба
на продукти / различни дрехи и стоки /, носещи знаци, идентични с регистрирани на
територията на Р България търговски дружества, последните от които не били давали
съгласието за такава дейност.
Във връзка с подадения сигнал, на 21.04.2014г. органите на МВР предприели
необходимите действия, в резултат на което било установено, че в същия търговски обект в
действителност били предлагани за продажба такива стоки, произходът на които бил от
Турция. По този повод от органите на 05 РУ СДВР били извършени претърсване и
изземване в условията на неотложност, вследствие на което инкриминираните стоки били
иззети като по този начин и на основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано настоящото
досъдебно производство.
Разпитана в хода на разследването св. В. П., заемаща към 21.04.2014г. длъжност
„продавач - консултант“ в същия бутик посочва, че работи в търговския обект, считано от
средата на 2013г. Същата не знаела какъв е произхода на стоките в т.ч. откъде били
закупени, но заявява, че лично свидетелят И. ги бил внасял „от Турция“ като в магазина
нямало документи за покупката им. Наред с това, св. П. посочва, че е осъществявала
продажби за периода до 21.04.2014г. на изложените в обекта стоки на обща стойност от
около осем хиляди лева.
2
В показанията си по случая свидетелите В. И. и Е. П. заявяват, че не могат да
посочат какъв е произхода на иззетите стоки, не разполагат с документи за закупуването им,
но и двамата твърдят, че такива документи вероятно имало.
По делото като свидетели са разпитани В. В., И. Г. и Р. Г., служители на 05 РУ-
СДВР, извършили проверка на търговски обект като в показанията си същите потвърждават
изцяло горната фактическа обстановка.
Като свидетели по делото са разпитани и свидетелите А. Т., Д. К., Н. Д., И. М., В. И.,
Е. П., Д. Т., Д. Б., М. Х., В. Д., В. С. и Н.Д., доколкото същите били представители на
съответните търговски марки, поради и което изброените лица били конституирани по
делото в качеството си на представители на ощетените юридически лица. Видно от
разказите на същите нито една от представляваните търговски марки не е дала съгласието
по отношение извършването на търговска дейност от страна на „В**** ООД, а именно
предлагане и продажба на инкриминираните стоки, върху които били поставени знаци
именно на търговските марки, чийто представители се явявали изброените свидетели.
Видно от показанията на св. И. Ч., счетоводител и управител на „М***“ ЕООД,
счетоводно дружество, обслужвало „В**“ ООД към датата на деянието, същата посочва, че
всички счетоводни документи, които са били предоставени от страна на представителите
на това дружество са им били върнати след подаване на необходимата информация по
електронен път към НАП, поради което същата не разполага с каквито и да било документи.
От изготвения по делото протокол за претърсване и изземване се
установява вида, бройката и характеристиките на иззети стоки - различни
дрехи и продукти, както и мястото, на което са били намерени, а именно в
посочения търговски обект. С тези действия по разследването по делото като
веществени доказателства били приобщени следните стоки:
6 / шест / броя боксерки на обща стойност 90 / деветдесет / лева, 3 / три /
броя ризи на обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 4 / четири /
броя ризи на обща стойност 180 / сто и осемдесет / лева, 3 / три / броя
блузи на обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева и 4 / четири / броя
чанти на обща стойност 280 / двеста и осемдесет / лева, всичките със
знак “CALVIN KLEIN”/ “СК” като изброените стоки са на обща
стойност 820 ( осемстотин и двадесет) лева,
6 / шест / броя боксерки на обща стойност 90 / деветдесет / лева, 6 / шест
/ броя боксерки на обща стойност 90 / деветдесет / лева, 4 / четири / броя
боксерки на обща стойност 60 / шестдесет / лева, 3 / три / броя блузи на
обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 1 / един / брой блуза на
стойност 45 / четиридесет и пет / лева, 2 / два / броя спортни екипи на
обща стойност 260 / двеста и шестдесет / лева, 11 / единадесет / броя
колани на обща стойност 330 / триста и тридесет / лева, 7 / седем / чифта
3
обувки на обща стойност 840 / осемстотин и четиридесет / лева, 14 /
четиринадесет / чанти на обща стойност 980 / деветстотин и осемдесет /
лев, 1 / един / брой яке на стойност 250 / двеста и петдесет / лева, 1 / един
/ брой шапка и 1 / един / брой шал на обща стойност 45 / четиридесет и
пет / лева и 3 / три / броя слънчеви очила на обща стойност 270 / двеста и
седемдесет / лева, всичките със знак “ARMANI” като изброените стоки
са на обща стойност 3395 ( три хиляди, триста, деветдесет и пет ) лева,
7 / седем / броя боксерки на обща стойност 105 / сто и пет / лева, 8 / осем
/ броя боксерки на обща стойност 120 / сто и двадесет / лева, 3 / три /
броя боксерки на обща стойност 45 / четиридесет и пет / лева, 9 / девет /
броя боксерки на обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 9 / девет
/ броя боксерки на обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 1 / един
/ брой боксерки на стойност 15 / петнадесет / лева, 3 / три / броя ризи на
обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 5 / пет / броя блузи на
обща стойност 225 / двеста двадесет и пет / лева, 4 / четири / броя колани
на обща стойност 120 / сто и двадесет / лева и 1 / един / часовник на
стойност 120 / сто и двадесет / лева, всичките със знак “TOMY
HILFIGER” като изброените стоки са на обща стойност 1155 ( хиляда,
сто, петдесет и пет ) лева,
5 / пет / чифта чорапи на обща стойност 45 / четиридесет и пет / лева, 4 /
четири / броя фланели на обща стойност 300 / триста / лева, 4 / четири /
броя фланели на обща стойност 300 / триста / лева, 1 / един / брой
фланела на стойност 45 / четиридесет и пет / лева, 1 / един / брой
фланела на стойност 75 / седемдесет и пет / лева, 3 / три / броя колани на
обща стойност 90 /деветдесет / лева, 20 / двадесет / чифта дънки на обща
стойност 1800 / хиляда и осемстотин / лева, 22 / двадесет и два / чифта
дънки на обща стойност 1980 / хиляда деветстотин и осемдесет / лева, 6 /
шест / броя сака на обща стойност 660 / шестстотин и шестдесет / лева, 1
/ един / брой шапка и 1 / един / брой шал на обща стойност 45 /
четиридесет и пет / лева, всичките със знак “DSQUARED” като
изброените стоки са на обща стойност 5340 ( пет хиляди, триста и
четиридесет ) лева,
5 / пет / чифта чорапи на обща стойност 45 / четиридесет и пет / лева, 6 /
шест / чифта чорапи на обща стойност 54 / петдесет и четири / лева, 3 /
броя / ризи на обща стойност 135 / сто тридесет и пет / лева, 10 / десет /
4
броя колани на обща стойност 300 / триста / лева, 3 / три / чифта обувки
на обща стойност 360 / триста и шестдесет / лева, 8 / осем / чифта обувки
на обща стойност 1280 / хиляда двеста и осемдесет / лева, 1 / един /чифт
обувки на стойност 180 / сто и осемдесет / лева, 16 / шестнадесет / броя
якета на обща стойност 2880 / две хиляди осемстотин и осемдесет / лева,
5 / пет / броя чанти на обща стойност 350 / три и петдесет / лева, 1 / един
/ брой шапка и 1 / един / брой шал на обща стойност 45 / четиридесет и
пет / лева, всичките със знак “GUCCI” като изброените стоки са на обща
стойност 5629 ( пет хиляди, шестстотин, двадесет и девет ) лева,
2 / два / броя фланели на обща стойност 150 / сто и петдесет / лева, 5 /
пет / броя фланели на обща стойност 375 / триста седемдесет и пет / лева,
4 / четири / броя фланели на обща стойност 180 / сто и осемдесет / лева, 2
/ два / броя спортни екипи на обща стойност 260 / двеста и шестдесет /
лева, 6 / шест / броя / колани на обща стойност 180 / сто и осемдесет /
лева, 20 / двадесет / чифта дънки на обща стойност 1800 / хиляда и
осемстотин / лева, 12 / дванадесет / чифта обувки на обща стойност 1440
/ хиляда четиристотин и четиридесет / лева, 11 / единадесет / чифта
обувки на обща стойност 1320 / хиляда триста и двадесет / лева, 3 / три /
чифта обувки на обща стойност 480 / четиристотин и осемдесет / лева, 1 /
един / брой портфейл на стойност 50 / петдесет / лева, 1 / един / брой
шапка и 1 / един / брой шал на обща стойност 45 / четиридесет и пет /
лева, всичките със знак “DOLCE&GABANA”/”D&G като изброените
стоки са на обща стойност 6280 ( шест хиляди, двеста и осемдесет ) лева,
10 / десет / броя ризи на обща стойност 450 / четиристотин и петдесет /
лева, 3 / три / броя колани на обща стойност 90 / деветдесет / лева и 2 /
два / броя чанти на обща стойност 140 / то и четиридесет / лева, всичките
със знак “BURBERRY” като изброените стоки са на обща стойност 680 (
шестстотин и осемдесет ) лева, 1 / един / брой риза на стойност 45 /
четиридесет и пет / лева, 2 / два / броя / колани на обща стойност 60 /
шестдесет / лева, 1 / един / брой чанта на стойност 180 / сто и осемдесет /
лева, 1 / един / брой блуза на стойност 45 / четиридесет и пет / лева и 1 /
един / брой / очила на стойност 90 / деветдесет / лева, всичките със знак
“LOUIS VUITTON” като изброените стоки са на обща стойност 420 (
четиристотин и двадесет ) лева,
6 / шест / броя колани на обща стойност 180 / сто и осемдесет / лева, 1 /
5
един / брой шапка и 1 / един / брой шал на обща стойност 45 /
четиридесет и пет / лева, всичките със знак “HERMES“ като изброените
стоки са на обща стойност 225 / двеста, двадесет и пет / лева,
3 / три / броя колани на обща стойност 90 / деветдесет / лева, всичките
със знак “HUGO BOSS”,
2 /два / броя колани на обща стойност 60 / шестдесет / лева, всичките със
знак “VERSACE,
3 / три / броя колани на обща стойност 90 / деветдесет / лева, всичките
със знак “DIESEL“,
6 / шест / броя портфейли на обща стойност 300 / триста / лева и 18 /
осемнадесет / часовника на обща стойност 2160 / две хиляди сто и
шестдесет / лева, всичките със знак “ BULGARI” като изброените стоки
са на обща стойност 2460 ( две хиляди, четиристотин и шестдесет ) лева,
10 / десет / часовника на обща стойност 1200 / хиляда и двеста / лева,
всичките със знак „BREITLING”,
2 / два / часовника на обща стойност 240 / двеста и четиридесет / лева,
всичките със знак “ULYSSE NARDIN”,
3 / три / часовника на обща стойност 360 / триста и шестдесет / лева,
всичките със знак “FRANCK MULLER”,
2 / два / броя потници на обща стойност 40 / четиридесет / лева, всичките
със знак „Chanel””,
1 / един / брой риза на стойност 45 / четиридесет и пет / лева със знак
“Polo”,
25 / двадесет и пет / часовника на обща стойност 3000 / три хиляди / лева
, всичките със знак “Tag Heuer”,
2 / два / броя ризи на обща стойност 90 / деветдесет / лева, всичките със
знак “Polo”,
24 / двадесет и четири / часовника на обща стойност 2880 / две хиляди,
осемстотин и осемдесет / лева , всичките със знак “Hublot”,
4 / четири / часовника на обща стойност 480 / четиристотин и осемдесет /
лева , всичките със знак “Luminor Marina” и
23 / двадесет и три / броя очила на обща стойност 2070 / две хиляди и
седемдесет / лева, всичките със знак “Ray Ban”.
От изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че общата
стойност на гореизброените стоки е в размер на 35 749 / тридесет и пет
6
хиляди, седемстотин, четиридесет и девет / лева.
По делото е изготвена и маркова експертиза, от заключението по която
се установява, че при изброените инкриминирани стоки е налице сходство и
идентичност между знаците, поставени върху същите и регистрираните марки
като съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знаците с регистрираните марки.
Освен горните действия както и с оглед събиране и проверка на вече
събраната доказателствена съвкупност по делото е изискана и справка
относно задграничните пътувания на свидетелите В. И. и Е. П. като от същата
е видно, че за времето от 01.06.2013г. двамата заедно на три пъти / 12.01.13г.,
25.09.13г. и на 20.11.13г. / са напускали територията на страна в посока
Турция като следващите им преминавания през границата са осъществени
след датата на деянието, поради което се явяват неотносими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Правомощията на първоинстанционния съд обхващат
проверката на правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съгласно чл. 243, ал. 6 от
НПК съдът може да потвърди, измени относно основанията за прекратяване
на наказателното производство и разпореждането с веществените
доказателства или отмени постановлението и да върне делото на прокурора
със задължителни указания относно прилагането на закона. Същевременно,
при осъществяване на контролната дейност съдът не е оправомощен да се
произнася по въпросите от изключителна компетентност на прокурора чрез
собствена интерпретация на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство.
На първо място, съдът намира, че в хода на досъдебното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на
досъдебното производство са разпитани всички свидетели, чиито показания
биха могли да спомогнат за изясняване на предмета на делото. Събрани са
необходимите писмени доказателства, извършени са експертизи. С оглед
7
осъществяването на пълно и всестранно разследване, прокурорът е приел
фактическа обстановка, която кореспондира със събрания доказателствен
материал и която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Наблюдаващият прокурор е обсъдил доказателствения материал, посочил е на
коя част от него се доверява, както и съображенията за своята преценка.
Цялостният анализ е извършен при напълно изяснена фактическа обстановка.
За да е налице престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК е необходимо
използване в търговска дейност на търговска марка без правно основание.
Задължителната практика на ВКС - ТР № 1/31.05.2013 г. на ОСНК по ТД№
1/2013 г. на ВКС отстранява неяснотите по приложението на чл. 172б от НК и
разяснява, че нормата на чл. 172б от НК е бланкетна, поради което
тълкуването и е обвързано с допълващите я разпоредби на ЗМГО. В Същото
решение се констатира че противоречивата практика на съдилищата в
случаите, когато ползвател на стоките със знак по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО е
юридическо лице, следва да бъде преодоляна при спазване на принципа на
българското наказателно право, че субект на престъпление може да бъде само
физическо лице. В тази връзка се установява, че участието на юридическите
лица в различни правоотношения се осъществява чрез поведението на
физическите лица, които формират и изразяват воля от негово име. Според
ОСНК релевантен за определяне на субекта на престъплението по чл. 172б от
НК, когато присъствието на юридическото лице в гражданско-правния оборот
е свързано с нарушаване на изключителното право върху марка, е въпросът
кой е извършил конкретни действия, довели до неправомерното използване.
В горепосоченото Решение е указано, че следва във всеки отделен случай да
се изследва насочеността на поведението на физическите лица, реално
ангажирани с деянието, чрез поръчка и производство на стоки, действия на
внос и износ…, предлагане за продажба, продажба и др. Установено е, че
умишленият характер на престъплението налага установяване на всички
елементи, обективиращи съзнателни представи за общественоопасния
характер на извършеното, предвиждане на общественоопасните последици и
искането те да настъпят.
При извършената цялостна служебна проверка на обосноваността и
законосъобразността на оспорения прокурорски акт, с който е финализирано
наказателното производство по ДП № 15009/2014 г. по описа на 05 РУ СДВР,
8
респективно пр. пр. № 4281/2014 г. по описа на СРП, настоящият съдебен
състав намира, че същият е постановен при спазване на основните принципи
на наказателния процес по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК.
Това е довело наблюдаващия делото прокурор до формирани по вътрешно
убеждение правни изводи, досежно липсата на осъществен престъпен състав
по чл. 172б, ал. 1 НК, поради отсъствието на обективен признак на
престъплението, а именно липса на доказан по безспорен начин пряк умисъл
за деянието.
За да прекрати наказателното производство представителят на
държавното обвинение е счел, че са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Прокурорът при СРП е приел, че по отношение на установените и
иззети от бутик „М**“ вещи не е доказано по безспорен начин умисъл за
изпълнително деяние предлагане за продажба на стоки, на които са поставени
знаци на регистрирани търговски марки без надлежното разрешение за това.
Като аргумент в подкрепа на тезата си държавният обвинител е посочил
обстоятелството, че от доказателствата по настоящото дело не се установява
по категоричен начин конкретно лице в т.ч. и свидетелите И. и П. да е
действало с умисъл да извърши престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. Според
настоящия съдебен състав следва да бъде подкрепена тезата, че липсата на
съзнание у конкретно лице за използването на процесните стоки в
търговската дейност на юридическото лице без предоставено разрешение от
страна на съответния маркопритежател е обстоятелство, което изключва
умисъла, който следва да бъде факт от обективната действителност и
съставомерен елемент на престъпния състав. От доказателствата по делото не
се установяват данни за субективната страна на престъплението у
причастните към делото лица тъй като въпреки положените от разследващия
орган усилия не е установен действителния произход на стоките предмет на
разследване по настоящото дело както и не са събрани безспорни
доказателства, че стоките произхождат от лице, което ги е пуснало за
продажба на пазара без разрешението на маркопритежателите.
Наказателното право не установява презумпция за вина, напротив - до
доказване на противното, поведението на всяко лице се счита за невиновно.
На следващо място, по аргумент от чл. 11, ал. 4 от НК, ползването на марка е
9
умишлено престъпление, поради което дори едно лице да е било длъжно да
предвиди престъпния резултат и да се установи, че е могло да го стори, но не
го е направило, това би означавало, че е действало при форма на вина
непредпазливост, респективно поведението му не би осъществило състава на
чл. 172б, ал. 1 от НК. За да се стигне до извод, че е налице извършено
престъпление, следва да се установи, съгласно горепосоченото ТР, че
конкретно лице е използвало в търговска дейност без правно основание
гореописаните марки, като е искало и целяло именно това. Според
настоящата инстанция от събраните по досъдебното производство
доказателства не се установява по изискуемия несъмнен начин, че което и да
е лице е действало умишлено в този смисъл, поради което липсва и
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и са налице основанията за
прекратяване на образуваното наказателното производство, визирани в чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и обжалваното постановление следва
да бъде потвърдено.
Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по
делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени
факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи
и съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай
убеждението на прокурора е намерило мотивиран израз. Това е така, защото
освен че са изчерпани всички способи за събиране и проверка на
доказателства, е налице подробна аргументация защо прокурорът е стигнал до
извода, че няма данни за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК,
както и за друго такова от общ характер, с оглед на което и е прекратил
наказателното производство.
Използването в търговската дейност на стоки, означени със знак,
идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния
притежател би могло да представлява административно нарушение, дори и
при липса на умисъл или вина /касателно ЮЛ/, доколкото съответните
разпоредби на ЗГМО предвиждат санкции и за юридически лица, при които
не се изисква установяване на вина. За прокурора съществува възможност да
упражни правомощието си по чл. 243, ал. 3 от НПК и да изпрати материалите
на съответния административнонаказващ орган, като според съда пределите
на проверката по чл. 243, ал. 6 от НПК в настоящия случай не включват
10
изземването на това прокурорско правомощие от страна на съда и изменение
на постановлението в тази насока.
Взимайки предвид горните аргументи, съд намира, че обжалваното
постановление за прекратяване на наказателно производство е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на веществените доказателства, съдът споделя изцяло
изложените аргументи от представителя на СР, поради което и в тази част
постановлението е законосъобразно и правилно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на Софийска районна
прокуратура от 12.04.2023г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
15009/2020г. по описа на 05РУ - СДВР, пр. пр. № 4281/2014г. по описа на СРП
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване с частна жалба и
протест пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, по реда на глава 22 от НПК.
Препис да се изпрати на жалбоподателя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11